№ 164
гр. гр. Димитровград, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т.Г.Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610100577 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – ЕМ. Ж. В. от гр.Димитровград твърди, че на 14.02.2019 г.
при извършена проверка на обект с клиентски номер **********, ИТН 1572389 с
адрес гр.Димитровград, ******************************* е демонтиран
електромера. По-късно било констатирано, че електромера отчита 91,32 % по-малко
енергия. В следствие на това с фактура № 12119010417/08.10.2019 г. издадена от
ответното дружество допълнително му била начислена сума от 404,62 лева. Така
начислената сума представлявала корекция на сметката за минал периода от време,
същата била недължима поради начална липса на основание за начисляването й.
Сумата била заплатена от ищеца на 31.10.2019 г., поради което за него възниквало
вземане за заплатената сума, представляваща платена без основание сума за
допълнително начислена електроенергия за периода от 21.01.2019 г. до 14.02.2019 г.
Депозирал заявление по чл.410 ГПК в РС-Пловдив за платената без основание сума,
като като длъжникът възразил против издадената заповед. Счита, че въпреки
изменението на ПИКЕЕ и предвидената корекционна процедура, обективната
отговорност била изключение. Счита, че начислената сума по фактурата е недължима.
Моли за постановяване на решение, с което да признае за установено задължението на
ответника към ищеца по Заповедта за изпълнение, а именно сумата от 404,62 лева по
посочената фактура, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Претендира разноските в заповедното и настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ - „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
гр.Пловдив подава отговор, в който намира иска за допустим, но неоснователен. Счита,
1
че в случая е спазена точно процедурата за „корекция на сметката за електрическа
енергия“, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ). Излага насрещни твърдения относно извършване на проверка от
служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа –
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта
на ищеца, констатираното при проверката, за което бил съставен посочен протокол.
Демонтираният електромер бил предаден в БИМ-София за извършване на
метрологична експертиза. Такава била извършена, като при същата се констатирало, че
е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и има изменение на
електрическата схема. С оглед на това били налице предпоставките на чл.48, ал.1
ПИКЕЕ, като операторът на разпределителната електрическа мрежа е извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите,
като начисли допълнително количество електрическа енергия на клиента, като
дължима сума в следствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определените цени от страна на КЕВР. На базата на предоставената от ЕР Юг
информация, била издадена процесната фактура. Излага доводи за наличието на
законово основание за начисляване на процесната сума, като дружеството нямало
задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, в общите условия бил
предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция.
Позовава се на съдебна практика. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
присъждане на сторените деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: По
заявлението от 16.02.2021 г. е образувано ч.гр.д. № 2914/2021 г. по описа на РС-
Пловдив и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
8312/27.09.2019 г. за сумата от 404,62 лева – главница, представляваща платена без
основание сума, която суми била начислена като корекция на сметката за период от
21.01.2019 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 16.02.2021 г. до окончателното
погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева държавна такса и 300 лева
- адвокатско възнаграждение.
За вземането е посочено, че произтича от извършена на 14.02.2019 г.
проверка на обект в гр.Димитровград, ******************************* с кл. №
**********, ИТН 1572389 бил демонтиран електромер и установено, че отчита с
грешка минус 91,32 %, във фактура № **********/08.10.2019 г. била начислена сума
от 404,62 лева.
Длъжникът е възразил против издадената заповед за изпълнение, а
ищецът своевременно изпълнил указанията на съда и предявил иска.
2
С констативен протокол от 14.02.19 г. бл. № 485321 представители на
Електроразпределение Юг ЕАД, в присъствието на свидетели са извършили проверка
по състоянието на електромер на посочения адрес – апартамент, намиращ се в
гр.Димитровград, ******************************* на клиент ЕМ. Ж. В.:
електромер фабр. № *********, ADD, с посочени показания и номера на пломби на
клемния блок и държавна. Електромерът е бил демонтиран за експертиза след анализ
на данни. Поставен е в безшевна торба и пломбиран с пл. № 523208ЕрЮг за предаване
за експертиза на БИМ и на негово място е бил монтиран нов електромер, с посочени
показания, на който е била извършено контролно замерване с посочен еталон.
Протоколът е подписан от присъствалите.
При извършената експертиза на средството за измерване, съгласно
протокол № 100/22.05.2019 г. на БИМ, ГД ”Мерки и измервателни уреди“ София, е
констатирано, че е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера – има
изменение на електрическата схема – отрязан е единият проводник (черен) към
куплунгХ2. Изменени са техническите и метрологични характеристики на
електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение, извън границите на допустимото.
Изготвена е справка за коригиране на сметката за ел. енергия на клиента
при отчитане на грешка от минус 91,32 % като са доначислени общо 2093 кВтч на
стойност 404,62 лева за периода от 21.01.2019 г. до 14.02.2019 г. за 24 дни.
По делото е представена фактура № **********/08.10.2019 г. на
стойност 404,62 лева – дължима сума в следствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството ел. енергия, с падеж 18.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно се установява, че ищецът е потребител на електрическа
енергия и мрежови услуги с кл. № **********, ИТН 1572389 за обект на потребление в
гр.Димитровград, *******************************.
Не са спорни и фактите относно извършената с констативния протокол
проверка на електромера, както и резултатите от извършената експертиза, при която е
установено, че върху електромера е извършена не оторизирана намеса, в резултат на
която са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера, а
преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън
границите на допустимото - грешка от минус 91,32 %
Тежестта за установяване дължимостта на процесната сума, респективно
основанието за нейното получаване и нейния размер е на ответното дружество.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
3
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер
на остойностяване на неотчетени количества.
В Закона за енергетиката се предвижда възможност да бъдат извършвани
корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел.енергия(с оглед разпоредбите на чл.98а ал.2 т.6 вр. чл.83 ал.1 т.6
от ЗЕ, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, съгласно чл.83, ал.2
от ЗЕ, които правила са приложими в случая, тъй като се касае за извършена корекция
на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата). Съдът обаче
намира, че предвидената законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за
изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена
ел.енергия, а това начисляване следва да бъде извършвано, само и единствено след
надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-
потребител, регламентирани в чл.48 ал.1, чл.47 и чл.45 от ПИКЕЕ, и след установяване
по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/ неточното
й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно
разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, уреждаща отговорност за вреди вследствие на
неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност по принцип е
изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка
за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е
правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна
безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради
което остава приложима общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД, регламентираща
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение,
която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не
може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без
законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените
разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината
на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само
регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана
ел.енергия съгласно чл.83 т.6 от ЗЕ и раздел ІХ от ПИКЕЕ. Те не изключват
необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия,
нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да
въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за
търговско измерване, или най-малкото, че тези действия са извършени с негово знание.
Наред с това, според действащото законодателство(чл.120 ал.1 от Закона
за енергетиката и чл.28 ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г.) средствата за търговско
измерване, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да
ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
4
и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация
върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на
реално консумираната енергия. В тази връзка съдът приема, че в доказателствена
тежест за ответното дружество да докаже по несъмнен начин наличие на осъществен
без санкцията на ответното дружество достъп на ищеца до електромера, за да се
ангажира отговорността му, каквито данни по делото няма.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и
ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които
уреждат потребителските права - чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на
чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат
защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така
абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса
си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за
минал период вследствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията, особено
когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във
времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото, без да се държи
сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да
търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по
заплащане на доставената й енергия.
Предвид изложеното съдът счита, че дружество ответник неправомерно
служебно е начислило на ищеца сумата от 404,62 лева, сума вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия за периода
от 21.01.2019 г. до 14.02.2019 г.
Доколкото тази сума от 404,62 лева не е била дължима от ищеца,
извършеното от него плащане в полза на ответното дружество по фактура №
**********/08.10.2019 г., е извършено без основание. Съгласно разпоредбата на чл.55
ал.1 от ГПК, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Ищецът не представя доказателства за извършеното плащане по фактурата, но
това обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Доколкото горепосочената сума
е била получена от ответника без основание, то той следва да я върне на платилия я
ищец.
Предвид изложеното, съдът намира предявения установителен иск, с
който се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
404,62 лева–главница, представляваща стойност на платена без основание сума по
фактура № **********/08.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
5
на заявлението в съда – 16.02.2021 г. до окончателното погасяване, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
2914/2021г. по описа на РС-Пловдив, за основателен и доказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Видно от представения
по делото списък на разноските е, че ищецът е платил такива за държавна такса- 25
лева и за адвокатско възнаграждение- 300 лева. На основание чл.78 ал.5 от ГПК,
ответното дружество прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, като иска то да бъде намалено до минималния размер,
предвиден в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира това искане за неоснователно основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално представителство по дела с
материален интерес до 1000 лева минималния размер на адвокатското възнаграждение
е 300 лева. Т.е. заплатения адвокатски хонорар е в минималния размер. Наред с това
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски
за платена държавна такса от 25 лева.
Предвид уважаването на така предявения иск с правно основание чл.415
от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него деловодни
разноски по ч.гр.д.№ 2914/2021г. по описа на РС-Пловдив, от които държавна такса- 25
лева и адвокатско възнаграждение- 300 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ЕМ. Ж. В. от гр.Димитровград,
*******************************, ЕГН ********** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 съществува вземане за сумата в размер на
404,62 лева (четиристотин и четири лв. и шестдесет и две ст.) - главница,
представляваща стойност на платена без основание сума по фактура №
**********/08.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението в съда – 16.02.2021 г. до окончателното погасяване, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
2914/2021 г. по описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37 да заплати на ЕМ. Ж. В. от гр.Димитровград, *******************************,
ЕГН ********** деловодни разноски за заповедното производство в размер на 325,00
6
(триста двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37 да заплати на ЕМ. Ж. В. от гр.Димитровград, *******************************,
ЕГН ********** деловодни разноски за настоящото производство в размер на 325,00
(триста двадесет и пет лв.) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7