Р Е Ш Е Н И Е
гр.Русе, 28.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 10.04 през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Велизар Бойчев
при секретаря Олга Петрова, като разгледа докладваното от председателя АНД№134 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В.Н.Л. *** е подал жалба против наказателно постановление №18- 1085- 003305/ 21.11.2018г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.2, б.б от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание чл.185 във вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушенията и иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 3.09.2018г., около 20.32 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.№Р6677ВР по ул.”Цар Асен 1-ви" в посока към кръстовището й с ул."Панайот Хитов” в гр.Русе. Времето било ясно, пътната настилка била суха, на предната дясна седалка в автомобила пътувала свид. Л., съпруга на водача. От двете страни на пътя били паркирани автомобили, които значително ограничавали пространството за преминаване, пред автомобила на Л. се движел друг автомобил, които обстоятелства налагали въззивникът да води управляваното то него МПС плавно и бавно. На кръстовището на ул.”Цар Асен 1-ви” и ул."Панайот Хитов” жалбоподателят предприел маневра завой наляво за навлизане в последната улица в посока бул.”Цар Освободител”. В този момент група от около четиридесет лица започнала да блъска по вратите на автомобила, като част от лицата се опитвали да нахлуят в него. Внезапната поява на тези лица и агресивността им изплашили въззивника и съпругата му, той повел автомобила към булеварда и се отдалечил от мястото, за да предпази живота и здравето на семейството си. Впоследствие лицето Г.А. се оплакала в полицията, че кракът й били прегазен от жалбоподателя, а кучето й било убито от него с автомобила му при същите събития. А. била обстойно прегледана от няколко лекари, никой от които не открил каквито и да било данни за травматични увреждания на ходилата й, нито пък следи от такива. Л. бил издирен и започнало настоящото производство.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства и води на следните правни изводи:
Жалбоподателят не е нарушил повелята на чл.20, ал.1 от ЗДвП, за да носи отговорност по чл.185 от ЗДвП. По делото няма абсолютно никакви данни той да не е контролирал управляваното от него МПС. Използвал е правилно кормилната му уредба, водел го е с много ниска скорост, предвид описаните по- горе обстоятелства, спазвайки всички правила за движение, относими към процесната ситуация. Няма никакви данни дори за момент да е отклонявал вниманието си от пътя и обстановката на него, преди появата на лицата, опитващи се да повредят автомобила му. След това просто се е отдалечил от мястото на срещата им с тях, без да използва каквито и да било особени методи на управление. Поради това наказателното постановление в тази му част се явява неправилно и следва да се отмени.
Досежно обвинението по чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.2, б.б от ЗДвП следва да се отбележи на първо място, че не са налице доказателства за настъпило пътнотранспортно произшествие, което да задължи водача да спазва правилата за участник в такова. Обстоятелствената част на наказателното постановление единствено описва телесна повреда на лицето Г.А., която се сочи за пострадало лице. Същата е била прегледана независимо от трима лекари, като всички те дават заключение за липса на данни за травматично увреждане в сочената от нея част на крайника й, без дори и следи за такова увреждане. При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че в съзнанието на въззивника биха могли да възникнат представи за настъпилото ПТП, той да разбере, че е участник в такова, което да го задължи да изпълни задълженията си по чл.123, ал.1, т.2, б.б от Закона. Нещо повече, той и съпругата му са били нападнати от огромна група от хора, силно агресивни, оставането на местопроизшествието би застрашило значително живота и здравето им, поради което напускането му е било и при условията на крайна необходимост. Поради съдът приема, че жалбоподателят не е осъществил състава и на последно обсъденото нарушение и наказателното постановление и в тази му част следва да се отмени.
Водим от горното, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №18- 1085- 003305/
21.11.2018г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Русе, с което на В.Н.Л. *** на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.2, б.б от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание чл.185 във вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: