РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. ХАСКОВО, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-С.
в присъствието на прокурора Н. Б. В.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20245600600282 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по чл. 341 ал.1 вр.чл.306 ал.1 т.1 и чл.313 и сл. от НПК.
С Определение №304 от с.з. от 5.04.2024 год., постановено по чнд N 139/2024 год.
по описа на РС – Харманли, по предложение на прокурор от РП – Хасково, ТО - Харманли е
определено едно общо наказание на осъдения М. Х. Х. от гр.Х. измежду наложените му с
влезли в сила съдебни актове наказания по: нохд N 227/2023 год. и нохд № 481/2023 год.,
двете на РС - Харманли, в размер на най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода“ за
срок от 9 /девет/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на осн. чл.57
ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, като на осн. чл.24 от НК е било увеличено същото с 3 месеца и е
постановено общото и увеличено наказание също да се изтърпи при първоначален „строг“
режим на същото основание. Постановено е приспадане на времето, през което подсъдимият
е търпял наказание „лишаване от свобода“ по която и да е от присъдите, включени в
съвкупността, както и на времето, през което е бил задържан, вкл. по реда на чл.72 ал.1 т.1
от ЗМВР. На осн. чл.23 ал.3 от НК е било присъединено към така определеното общо
наказание и наказанието „глоба“ в размер на 3000 лв., наложено на осъдения по реда на
нохд №481/2023 год. по описа на РС – Харманли.
В законния срок осъденият М. Х. Х. обжалва така постановеното определение с
1
единствено оплакване за неправилно, незаконосъобразно и необосновано приложение на
чл.24 от НК, тъй като и по двете дела направил самопризнание и изразил съжаление и
разкаяние за стореното. Отправя искане определеното му общо наказание „лишаване от
свобода“ да остане в размер на 9 месеца, като се отмени приложението на чл.24 от НК.
В с.з. пред въззивния съд осъденият М. Х. и защитникът му поддържат жалбата по
изложените оплаквания, както и отправеното искане. Осъденият изтъква, че и по двете дела,
по които му е било определено общо наказание, е сключил споразумения.
Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата неоснователна, а определението на
първоинстанционния съд правилно и дава становище да бъде потвърдено. Излага аргументи,
че обремененото съдебно минало на осъдения е дало основание на районния съд да
достигне до обоснован извод, че за постигане целите на наказанието и най-вече за
превъзпитанието на дееца е било необходимо и оправдано увеличаването на определеното
общо наказание по реда на чл.24 от НК.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното определение
по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната частна жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице с процесуална легитимация и правен интерес от обжалване,
поради което е допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
Най-напред следва да се отбележи, че с обжалваното определение правилно са
преценени предпоставките за налагане по реда на по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на едно
общо наказание на осъдения М. Х. по посочените в предложението на прокурора присъди,
като са били налице законните предпоставки затова и в тази насока преценката на районния
съд е законосъобразна.
Така по нохд N 227/2023 год. на РС – Харманли жалбоподателят е бил осъден за
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, извършено на 16.01.2023 год. по силата на
споразумение, одобрено с определение от 6.02.2024 год., на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 9 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на осн.
чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, като наказание „глоба“ не е било наложено на осн. чл.55 ал.3
от НК.
По нохд № 481/2023 год. на същия съд е бил осъден за престъпление по чл.281 ал.2
т.1 и т.5 вр. ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено в периода 29.08.-30.08.2022 год. по
силата на споразумение, одобрено с определение от 8.02.2024 год., на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 7 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим“ и
наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.
Настоящото предложение от РП – Хасково, ТО – Харманли е внесено на 7.03.2024
год.
Двете деяния, за осъжданията по които е поискано определяне на общо наказание,
2
са в съвкупност, преценени при съпоставка между датите на извършването им, и тези на
влизане в сила на съдебните актове, с които са били наложени наказания за тях.
При тези фактически данни за осъжданията на жалбоподателя, които са предмет на
искането на прокуратурата, съдебният акт на първата инстанция е напълно правилен,
обоснован и законосъобразен.
Следва да се обсъди единственото оплакване по настоящата жалба, а именно -
против приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, съответно и искането то да бъде
отменено.
Приложението на чл.24 от НК, макар не особено подробно, е задълбочено и
прецизно мотивирано от първостепенния съд. Изложени са съображения, че съдебното
минало на жалбоподателя е обременено от множество предходни осъждания, което от една
страна обуславя по-висока степен на обществена опасност на дееца, а от друга е индиция, че
те не са способствали за неговото ефективно и реално превъзпитаване към зачитане на
закона и правния ред. Поради това е приел, че за постигане целите на наказанието,
прогласени от разпоредбата на чл.36 от НК, а именно – да се поправи и превъзпита дееца и
му се отнеме възможността на върши други престъпления, но така също да се въздейства
предупредително и възпитателно и върху останалите членове на обществото, е наложително
увеличаване размера на определеното общо наказание.
Настоящият съдебен състав напълно се присъединява към тези аргументи и
съображения на по-долната инстанция. Справката за съдимост сочи, че жалбоподателят,
който е на ** години, е осъждан общо 13 пъти, все като пълнолетен. Извършител е на
широка гама от разнообразни престъпления по различни глави от НК. Единадесет пъти е
изтърпявал ефективно наказания „лишаване от свобода“, очевидно без никакъв
поправителен и превъзпитателен ефект. Уместно е да се изтъкне и довода на прокурора от
районната прокуратура, че и по двете дела, по които са наложени наказанията, предмет на
внесеното от него предложение, осъденият е сключил споразумения и наказанията са
определени при условията на чл.55 от НК – под предвидения от закона минимум.
Като прецени гореизложеното, настоящата инстанция намира единственото изрично
оплакване по въззивната жалба неоснователно. Очевидно е, че са налице трайно установени
престъпни навици и пренебрежително отношение към законния ред, поради което за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция приложението на чл.24 от
НК в случая е и оправдано, и правилно, и законосъобразно.
По изложените съображения жалбата се преценява като неоснователна и следва да
се остави без последствия, а атакуваният съдебен акт като правилен, обоснован и
законосъобразен – да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 304 от с.з. от 5.04.2024 год. на РС – Харманли,
постановено по чнд N 139/2024 год. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4