№ 3699
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505588 по описа за 2025 година
,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. К. Ц. срещу Решение № 2121/10.02.2025 г. по
гр.д. № 57533/2024 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви състав, в частта, в която е уважен искът на
непълнолетния му син К. М. Ц., роден на **** г., с правно основание чл. 150, във вр. чл.143,
ал.2 и чл. 146 СК, за увеличение на месечната му издръжка, определена с Решение №
6524/10.05.2016 г. по гр.д. № 17542/2016 г. по описа на СРС, над сумата от 300 лева до
присъдения размер от 400 лева и в частта, в което е уважен искът на малолетната му дъщеря
В. М. Ц., родена на **** г., с правно основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК, за
увеличение на месечната й издръжка, определена с Решение № 6524/10.05.2016 г. по гр.д. №
17542/2016 г. по описа на СРС, над сумата от 300 лева до присъдения размер от 350 лева. В
жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваните части. Желае се отмяна на първоинстанционното решение в тези части и
отхвърляне на исковите претенции за разликата над 300 лева до присъдените с атакувания
съдебен акт 400 лева за К. и за разликата над 300 лева до присъдените с атакувания съдебен
акт 350 лева за В.. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. М. Ц., действащ лично и със
съгласието на своята майка А. В. В., е депозирал отговор, с който оспорва изцяло наведените
доводи в жалбата. Желае да се потвърди първоинстанционното решение.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. М. Ц., действаща чрез своята
майка и законен представител А. В. В., е депозирала отговор, с който оспорва изцяло
наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема
за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 2121/10.02.2025 г. по гр.д. № 57533/2024 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви
състав е изменен размерът на определената за дължима от бащата М. К. Ц. с Решение №
6524/10.05.2016 г. по гр.д. № 17542/2016 г. по описа на СРС месечна издръжка на въззивника
В. М. Ц. от 180 лева на 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
(30.09.2024 г.), ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като искът с правно
основание чл.150, във вр. чл.143, ал.2 и чл.146 СК е отхвърлен за разликата над 350 лева до
претендирания размер от 500 лева. Със същия съдебен акт е изменен размерът на
определената за дължима от бащата М. К. Ц. с Решение № 6524/10.05.2016 г. по гр.д. №
17542/2016 г. по описа на СРС месечна издръжка на въззивника К. М. Ц. от 200 лева на 400
лева, считано от датата на подаване на исковата молба (30.09.2024 г.), ведно със законна
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, като искът с правно основание чл.150, във вр. чл.143, ал.2 и
чл.146 СК е отхвърлен за разликата над 400 лева до претендирания размер от 500 лева.
Първоинстанционният съд е осъдил М. К. Ц. да заплати на К. М. Ц. и на В. М. Ц., чрез
тяхната майка и законен представител А. В. В., сторените разноски в размер на 370 лева, а в
полза на СРС – 532,80 лева, представляващи държавна такса върху присъдената издръжка.
Със съдебното решение, при приложение на чл.78, ал.3 ГПК, К. М. Ц. и В. М. Ц., чрез
тяхната майка и законен представител А. В. В., са осъдени да заплатят на М. К. Ц. разноски
в размер на 375 лева и е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените издръжки.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Не е спорно и по делото се установява от приетите от първоинстанционния съд
писмени доказателства, че въззиваемите са деца на въззивника (виж удостоверение за
раждане серия ТРДР № 101760, издадено на 06.10.2010 г. от Столична община – район
„Триадица“ и удостоверение за раждане № **********, издадено на 18.04.2013 г. от
Столична община – район „Триадица“).
С Решение № 6524/10.05.2016 г. по гр.д. № 17542/2016 г. по описа на СРС е
утвърдено постигнато между А. В. В. (с предишно фамилно име М.) и М. К. Ц.
2
споразумение, по силата на което родителската отговорност по отношение на децата К. М.
Ц. и В. М. Ц. е възложено на майката, при която е определено те да живеят, а на бащата е
разписан режим на лични отношения с двете малолетни. Със същото бащата се е задължил
да заплаща на сина си К. месечна издръжка в размер на 200 лева, а на дъщеря си В. – 180
лева, считано от влизане на решението в сила (10.05.2016 г.), платима чрез тяхната майка и
законен представител А. В. В..
С писмения отговор въззиваемият е признал претенциите за увеличение на
определения с одобреното споразумение размер на месечните издръжки на въззиваемите до
размера от по 300 лева за всеки от тях.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
Несъмнено е налице трайно увеличение на нуждите на децата К. и В. от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие от времето, когато е определена
месечната им издръжка от съответно 200 лева за сина на въззивника и 180 лева за неговата
дъщеря (2016 г.). През изминалия период от над осем години (от датата на определяне на
издръжката до датата на депозиране на исковата молба) двамата въззиваеми са пораснали, с
което дефинитивно са се увеличили и техните потребности, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Към момента на определяне на
издръжката детето К. е бил на пет навършени години, а детето В. – на три. Към момента на
постановяване на атакувания съдебен акт сина на въззивника е достигнал четиринадесет
години, а дъщеря му – единадесет години.
За времето от определяне на дължимата издръжка до датата на постановяване на
първоинстанционното решение инфлацията в страната е 53.6 %, видно от публично
достъпната информация на електронна страница на Национален статистически институт
(ttps://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията), което е довело до повишаване
на средствата за издръжка на двамата подрастващи, наред с увеличените нужди, породени от
тяхното израстване. От изготвеното за нуждите на първоинстанционното производство
социално проучване от АСП, Д „СП“ – Красно село по чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6
ЗЗДет се установява, че джобните двамата въззивници са в размер на по 10 лева на ден.
По делото не се спори и се доказва от удостоверение изх.№ 40/25.09.2024 г., че през
учебната 2024/2025 г. въззивникът К. Ц. е ученик в осми клас в 29 СУ „Кузман Шапкарев“.
От представените с писмениq отговор писмени доказателства се установява, че през 2022 г. е
съгласуван план за ортодонтско лечение на стойност 4 200 лева на детето К., на което е била
поставена диагноза „дистална оклузия“, а финансовият план за лечението на детето е приет
от бащата.
3
Социалното проучване е установило, че детето В. през учебната 2024/2025 г. е
ученичка в пети клас в общинското 25 СУ „Д-р П. Берон“. В същата насока е представената
служебна бележка изх.№ 15/27.09.2024 г.
Установени са нуждите на въззивниците, обичайни за децата на тяхната възраст.
Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, установените
нужди на децата и тяхната възраст, въведения с Постановление №328 на Министерския
съвет от 30.09.2024 г. размер (показател, служещ единствено за социално-икономически
ориентир), приема, че за цялостната издръжка на детето К. са необходими 600 лева, а за
детето В. – 550 лева.
Страните не спорят и въз основа на представените с писмения отговор два броя
удостоверения за раждане се установява, че въззивникът има алиментни задължения към
други две малолетни деца – родената на 10.05.2017 г. Й. и роденият на **** г. П.. Oт
проведеното социално преучване от АСП, Д „СП“ - Красно село се установява, че бащата е
трудово ангажиран като магистър – фармацевт. Пред въззивния съд същият е декларирал
месечен доход от трудово правоотношение в размер на 5 500 лева и жилищна обезпеченост.
От декларацията се установява, че съпругата на въззивника получава месечен доход от 11
000 лева, а месечните разходи за лечение на двамата са в размер на общо 1 850 лева, от които
850 лева. Декларираните разходи за лечение не са подкрепени с доказателства. С оглед
изявленията на въззивника следва да се приеме, че настоящата съпруга на същия е майка на
децата Й. и П.. При тези данни съдът приема, че последните две деца, които въззивникът е
задължен да издържа, са материално обезпечени с оглед декларираните доходи на двамата
родители. С оглед твърденията и ангажираните доказателства за бременност на съпругата на
въззивника, следва да се посочи, че появата на пето дете на въззивника не е основание
първите две от тях да понесат тежестта от издръжката на новия член на семейството на
въззивника. С оглед получаваните доходи и липсата на доказателства за изпитвани от
бащата материални затруднения, то следва да се приеме, че същият разполага с
възможността без особени затруднения да отделя, над средствата за собствената си
издръжка и тази на останалите си две деца, сумата от 350 лева месечно за издръжката на
детето В. и 400 лева месечно за издръжка на детето К.. Следва да се посочи, че бащата има
не само правно, но и нравствено задължение да издържа своите деца. Въззивникът може и
трябва да ангажира цялата си деятелност за реализиране на доходи, които да му послужат,
както за удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди, така и за
задоволяване на нарасналите потребности на децата К. и В. и тези на по – малките му деца.
Горният размер на припадащата се на бащата част от издръжката на въззиваемите е
съобразена с установените доходи на майката, която се доказва, че има още две деца - син
А., роден на **** г., и дъщеря Г., родена на **** г., но също и отчита, че майката полага
непосредствените грижи за децата В. и К., поради което оправдано и законосъобразно е
неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на въззиваемите.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При
4
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не
накърняват убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение, което
следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
При този изход от спора разноски се следват на въззиваемите страни, но в
проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание същите, чрез пълномощника си,
изрично са завили, че не претендират присъждане на такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2121/10.02.2025 г. по гр.д. № 57533/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 91-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5