Решение по дело №2110/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Е. К. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [улица], ет.6, ап.9. Жалбоподателят участва в производството лично и с пълномощник – адвокат Н. К. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране с адрес [населено място], [улица]. В производството ответникът взема участие чрез председателя на управителния съвет, както и чрез пълномощник – адвокат М. Я. от АК София.

Предмет на обжалване е решение по протокол № 205/31.05.2023г. на УС на КИИП, с което на Е. С. е отказано вписване в регистъра на КИИП за ОПП, секция ВС, част Пожарна безопасност.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Допълнително се развиват доводи за неспазена форма на оспорения акт и нарушения на съществени процесуални правила при издаването му. Иска се отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Иска се присъждане на разноски. Сочат се нови доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Изложил е подробно писмено становище по същество, с което развива доводи за липса на основания за оспорване. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Представя допълнителни доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Изпълнена е и особената предпоставка за допустимост на съдебното производство по чл.13 ал.3 от ЗКАИИП – проведено е обжалване на решението по административен ред, при което с протоколно решение от 19.09.2023г. КС на КИИП е отхвърлил жалбата на С., за което е уведомил жалбоподателя с писмо № КИИП-КС-008/27.10.2023г. на председателя на Контролния съвет. Жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Производството пред органа е започнало въз основа на заявление вх. № КИИП-КР-027/06.02.2023г., подадено от Е. С. до председателя на управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), чрез комисията по регистрите на КИИП. Със заявлението е поискано С. да бъде вписан в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност, като ще проектира по част „ВС, ЕАСТ, ТЕХ“. посочено е в заявлението, че прилага копие от диплома за завършено висше образование по специалността „Техническа безопасност и противопожарна техника“, при образователно-квалификационна степен „магистър“ и квалификация „инженер“. По повод това заявление, с писмо изх. № КИИП-ЦУ-047/08.03.2023г. на председателя на УС на КИИП, жалбоподателят е информиран, че следва да отстрани нередовности по заявлението, като посочи в коя секция кандидатства и за коя част на инвестиционния проект. В тази връзка С. е подал ново заявление с вх. № КИИП-КР-063/20.03.2023г., в което е уточнил, че ще проектира по част „Пожарна безопасност съгласно Наредба 4/2001г. чл.3 т.5“. Оспорения по настоящото дело отказ е издаден именно по това коригирано заявление.

Приложена е диплома с регистрационен № **********/05.12.2022г., издадена от Б. С. У., от която се установи, че Е. К. С., с факултетен номер 21346008, е завършил през 2022г. магистърска програма с продължителност на обучението по учебен план пет семестъра, по специалност „Техническа безопасност и противопожарна техника“, със среден успех от курса на обучение 5.79 и оценка от защита на дипломна работа 6.00, с общ брой кредити 135, съобразно протокол на Държавната изпитна комисия № 2422/15.09.2022г. Така съдът приема за установено, че Е. К. С. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, със специалност „Техническа безопасност и противопожарна техника“, с професионална квалификация „магистър инженер“.

Представени са и предходни дипломи на жалбоподателя, удостоверяващи завършено висше образование по специалност „стопанско управление“, ОКС бакалавър; завършено висше образование по специалност „стопанско управление“, ОКС магистър и завършено висше образование по специалност „инженеринг и експлоатация на енергийни системи“, ОКС бакалавър електроинженер.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.13 ал.1 от ЗКАИИП – Управителния съвет на КИИП. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма с изложени мотиви. Направените от жалбоподателя оплаквания за неспазване на формата на акта са неоснователни. Както бе посочено по-горе, като част от преписката, протокол № 205/31.05.2023г., в който е обективирано оспореното решение, е представен от органа в заверено копие, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Изискването за заверка освобождава органа от необходимостта да бъдат полагани подписи и на представените копия. Ако страната е имала съмнения, че подписи липсват и върху самия оригинал на оспореното решение, тя е могла да поиска събиране на доказателства в тази насока. Т. доказателствено искане не е било направено. Съдът, предвид наличието на заверено копие, също не е намерил за необходимо служебно за събира такива доказателства. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Не се установиха по делото съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорения акт. Производството пред органа е надлежно образувано по заявление на заинтересованото лице. След събиране на необходимите доказателства органът, на свое заседание, е обсъдил искането и събраните доказателства и се е произнесъл с решение по същество.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за немотивираност на решението. Наистина органът не е изложил писмено в самия протокол мотивите си в тяхната цялост, но е препратил към писмено изложение на тези мотиви, налично в отделно изготвен документ, който е индивидуализиран в решението и приложен към преписката. Доколкото текста на посочения документ се явява мотиви на самото решение (според изричното препращане на органа), то е без правно значение при проверката на законосъобразността на акта кое е лицето, фактически изготвило този текст. Следва да се посочи, че липсва законово изискване мотивите на административния акт да се излагат в цялост върху един и същ физически носител с диспозитива.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, сочещо допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в приемане на неприсъствено решение, без наличие на правно основание, даващо на органа такава възможност. Процесното решение не е взето неприсъствено. Както се установява от съдържанието на приложения протокол членовете на Управителния съвет на КИИП са провели заседанието си присъствено (въпреки неправилното отбелязване в обратен смисъл), като всеки участник в заседанието е имал възможност за пряк контакт с останалите, както и възможност да вземе участие в развилата се дискусия по обсъжданите въпроси. Обстоятелството, че членовете на УС не са били в едно общо помещение не означава, че решението е взето неприсъствено. Именно затова цитираната от жалбоподателя норма на чл.6а ал.1 от ЗМДВИП разграничава провеждането на „заседания от разстояние, осигуряващи пряко и виртуално участие, при спазване изискванията за кворум и лично гласуване“ от приемането на решения неприсъствено. Общите разпоредби на чл.57 ал.6 и чл.69 ал.1 т.3 от АПК предвиждат, че решенията на колективните органи се приемат на заседание, т.е. форма на сътрудничество между членовете на органа, осигуряваща едновременно, пряко, ефективно и лично участие на всеки от тях при обсъждането на въпроса. Доколкото тези изисквания са изпълнени при заседанието, на което е взето процесното решение, обстоятелството, че част от членовете на колективния орган или всички от тях за взели участие чрез средства за отдалечен достъп, е без значение. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Основателни са оплакванията на жалбоподателя, визиращи неправилно приложение на материалния закон.

За да постанови процесния отказ, административният орган е взел предвид, че дипломата на Е. С. с ОКС "магистър" е от професионално направление 5.2. „Електротехника, електроника и автоматика“, а не е от професионално направление 5.7. „Архитектура, строителство и геодезия“, поради което не отговаря на изискването на чл.30 ал.1 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране. Органът приел и това, че Е. С. не е изучавал необходимите за регулираната професия дисциплини – при изискуем съгласно чл.31 от горната наредба хорариум от 2700 часа, той е постигнал 495 часа, поради което не отговоря на изискванията на чл.3 ал.3 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП.

Правните изводи на органа са неправилни.

Установено е, че С. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, със специалност „Техническа безопасност и противопожарна техника“, с професионална квалификация „магистър инженер“. Установено е въз основа на приложеното писмо изх. № 1011/07.09.2017г. от председателя на Национална агенция за оценяване и акредитация, в съответствие с 80 ал.3 от ЗВО, че университетът, издал дипломата на С., е акредитирано висше училище в посоченото професионално направление, и че със завършване на магистърската програма на обучение жалбоподателят е придобил професионална квалификация "магистър инженер", като отразения в дипломата му общ брой кредити от обучение е 135. При тези факти съдът приема, че С. е придобил ограничена проектантска правоспособност по силата на закона, на основание чл.7 ал.1 от ЗКАИИП.

Условията и редът за придобиване и признаване на ограничена проектантска правоспособност за упражняване на професията "инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране са уредени именно в чл.7 ал.1 от ЗКАИИП, съгласно който лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара. Жалбоподателят е заявил вписване в регистъра и отговоря на условията за това, след като е представил диплома за висше образование от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер", получена след две години и половина обучение като магистър. Законът не поставя други изисквания за признаване на ограничена проектантска правоспособност. Такива изисквания за придобиване на ОКС "магистър" поставя Закона за висшето образование, който в чл.42 ал.1 т.2 б.Б, във връзка с т.1 б.А, изисква за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" не по-малко от 120 броя кредита от курса на обучение след придобита такава "бакалавър", които кредити в случая са налице. Административният орган не е имал правомощието да отрече доказателствената сила на официалния документ, удостоверяващ професионалната квалификация на кандидата и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска след бакалавърска степен по друга специалност, каквото всъщност е сторил. Правомощията на Управителния съвет се ограничават до това да провери дали са налице условията за придобиване на проектантска правоспособност съгласно чл.13 ал.1 изр.1 ЗКАИИП, и ако установи, че лицето отговоря на изискването по чл.7 ал.1 от същия закон, е длъжен да се произнесе с решение за вписването му в регистъра. (В този смисъл е правораздавателната практика, изразена в решение № 1227/02.02.2024г. по а.д. № 5463/2023г. на ВАС, ІІ о.)

Постановявайки оспорения отказ ответникът е издал акта си в нарушение на материалния закон – основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК.

По повод подадената в срок жалба оспореното решение следва да се отмени от съда, на основание чл.172 ал.2 от АПК.

По повод направеното от жалбоподателя искане и на основание чл.143 ал.1 от А. К. следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Е. К. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [улица], ет.6, ап.9, решение по протокол № 205/31.05.2023г. на УС на КИИП, с което на Е. С. е отказано вписване в регистъра на КИИП за ОПП, секция ВС, част Пожарна безопасност.

В. П. на Управителния съвет на КИИП за ново произнасяне по заявлението на С., при съобразяване с даденото по-горе тълкуване на закона.

ОСЪЖДА Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране с адрес [населено място] 1164, [улица], да заплати на Е. С. 1010 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.