№ 3
гр. Пловдив, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000524 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 119 от 14.04.2025 година, постановено по т. дело
№ 269/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в което с
решение № 254 от 20.08.2025 година е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 89, ЕИК *********, да
заплати на Т. Н. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ***** ******, ул.
„***** ****** *****“№10, вх. „А“, ет. 6, ап. 39, чрез адв. П. К., сума в размер
на 192 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на нейния син Д.Т.Д., настъпила при
ПТП на 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.07.2023 г. до окончателно й изплащане. Отхвърлен е предявеният иск за
разликата над присъдената сума до претендирания размер от 240 000 лв.
Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
1
заплати на малолетната М. Д. Д., ЕГН **********, представлявана от своята
майка и законен представител М. М. Р., чрез адв. П. К., сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на нейния баща Д.Т.Д. , настъпила при ПТП на
27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2023
г., до окончателно й изплащане. Отхвърлен е предявеният иск за обезщетение
за неимуществени вреди в останалата част – до претендирания размер от
250 000 лева като неоснователен.
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
малолетната М. Д. Д., ЕГН **********, представлявана от своята майка и
законен представител М. М. Р., чрез адвокат П. К., сумата от 104 508,39 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи,
вследствие лишаването й от издръжката на нейния баща Д.Т.Д., за периода
от 27.06.2023г. до навършването на 18 годишна възраст, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 г. до окончателно й изплащане.
Отхвърлен е предявеният иск за разликата над присъдения до претендирания
размер от 130 635,48лв. като неоснователен.
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. М. Р.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. ******, общ. ***** ******, чрез адв. П. К.,
сумата от 176 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния съжител
Д.Т.Д., настъпила при ПТП на 27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателно й изплащане. Отхвърлен е
предявеният иск за разликата до претендирания размер от 220 000 лв. като
неоснователен.
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. М. Р.,
ЕГН **********, сумата от 3 106,08 лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди - разходи за траурни услуги съгласно фактура
М312/18.07.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
06.07.2023 г., до окончателно й изплащане. Отхвърлен е предявеният иск за
разликата до 3882,60 лв. като неоснователен.
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. П. К.
сумата 50 798 лв. адв. възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, с
включен ДДС.
2
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати сумата от 27
025 лева държавна такса и сумата 2344 лв. - възнаграждение за вещи лица,
заплатени от бюджета на съда, по сметка на ОС Стара Загора.
Осъдени са Т. Н. Т., ЕГН ********** и М. М. Р., ЕГН **********,
действаща лично и в качеството на майка и законен представител на М. Д. Д.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П. К., да заплатят на ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, разноски за първоинстанционното производство в
размер на 9386 лв. съобразно изхода на спора.
Така постановеното решение е обжалвано в осъдителните му части от
ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния представител адвокат С. М.. Искането е
да се отмени решението в тези части и да се отхвърлят изцяло субективно и
обективно предявените осъдителни искове като неоснователни, като се
присъдят разноски на жалбоподателя. Оплакванията са за неправилност,
нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на
решението.
Първото оплакване в жалбата е свързано с неправилност на изводите на
съда за наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, по-конкретно на виновно и потивоправно поведение на Х.С.С. -
водач на застрахования при дружеството-жалбоподател лек автомобил.
Твърди се, че такова не е установено, поради което няма основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя. Сочи се, че съдът
неправилно е ценил заключението на приетата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза и отговорите, дадени от
вещите лица при изслушването им в съдебно заседание и е постановил
решение, противоречащо на доказателствата. Становището на жалбоподателя
е, че според доказателствата по делото единствено виновен за настъпването
на ПТП е загиналият водач на мотоциклета, който е нарушил чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
Във въззивната жалба има оплаквания за липса на мотиви на съда
относно приетите за доказани причини и обстоятелства за настъпването на
ПТП. Не били обсъдени всички доказателства, събрани по делото, заедно и
поотделно и всички доводи и възражения на страните, допуснато било
съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното
убеждение на съда. Това довело и до неправилно определяне на
3
изключително нисък процент съпричиняване от страна на пострадалия.
Процесуалната незаконосъобразност на решението се изразявала и в
обсъждане само на част от свидетелските показания, както и на тяхното
преиначаване.
Според жалбоподателя решението било и материалноправно
незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се,
че при неустановяване на всички елементи от фактическия състав на деликта,
не се дължи обезщетение за вреди. Освен това определените размери на
обезщетенията за неимуществени вреди противоречали на принципа за
справедливост, не било посочено как са приложени общите и индивидуални
критерии за определяне на размера по всеки един от исковете.
Решението било постановено в противоречие с нормата на чл. 51, ал. 1
от ЗЗД по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди на
малолетната М. Д.. Липсвали мотиви по възраженията на ответника за
недоказаност на иска поради това, че в приетото заключение не били взети
предвид конкретните релевантни факти и обстоятелства, включително
задължението на майката на малолетната ищца да осигурява издръжка на
детето си. Съдът неправилно отказал за допусне повторна експертиза по
искане на ответника след оспорване на приетата такава.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат П. К. в
качеството му на процесуален представител на Т. Н. Т., М. М. Р. и малолетната
М. Д. Д., действаща чрез своята майка М. Р.. В него се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Развити са подробни съображения за
неоснователност на изложените оплаквания. Искането е да се потвърди
решението в обжалваните части и да се присъдят разноски – адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата на процесуалния
представител на ответниците по жалбата.
Към отговора е приложено писмено доказателство – присъда по НОХ
дело № 451/2025 година на ОС – Стара Загора, което е прието от въззивния
съд като ново по смисъла на чл. 266, ал.2, т. 1 от ГПК и ще бъде обсъдено
заедно с останалите доказателства, събрани в първоинстанционното
производство.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
4
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а
именно от ответника срещу решението по предявените субективно и
обективно съединени искове по чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди и имуществени вреди в осъдителните му части.
При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК
срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните части.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.
По т. дело № 269/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора
са предявени субективно и обективно съединени искове от три ищци -Т. Н. Т.,
М. М. Р. и малолетната М. Д. Д., действаща чрез своята майка и законен
представител М. Р., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, за присъждане на обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на Д.Т.Д., настъпила при
ПТП на 27.06.2023 година. В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че ПТП е причинено виновно от Х.С.С. при управление на лек
автомобил марка Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. №************, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на ПТП.
Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ като една
от материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружество по предявените преки искове по чл. 432 от КЗ е
безспорно обстоятелство между страните.
Безспорно е също, а и от представените писмени доказателства се
установява, че и трите ищци са сезирали застрахователното дружество със
застрахователни претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди на дата 06.07.2023 година, по които няма определени и
5
изплатени обезщетения до завеждане на исковата молба на 02.05.2024
година, както и до настоящия момент, което обуславя допустимост на
исковете пред съда съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Първият спорен въпрос между страните, очертан с въззивната жалба,
е свързан с наличието или липсата на противоправно и виновно поведение от
страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил, както и с
приноса на загиналия при ПТП мотоциклетист за настъпването му,
евентуално с процента съпричиняване.
Според изложените в исковата молба обстоятелства, ПТП е настъпило
по изключителна вина на Х.С.С., който е нарушил правилата за движение при
управление на лек автомобил марка Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег.
№************, не се е съобразил с останалите участници в движението и е
отнел предимството на движещия се по пътя с предимство мотоциклет, което
е довело до удара между двете ППС и настъпилата в причинна връзка с него
смърт на мотоциклетиста Д.Т.Д.. В допълнителната искова молба е
конкретизирано, че водачът на автомобила Х.С. при излизане от
бензиностанция, намираща се на север от пътното платно на път II- 66, е
предприел пресичането му в посока север-юг, при което е отнел предимството
на движения се по път II- 66 в посока изток мотоциклет Хонда ЦРВ 600 с рег.
№*********, управляван от Д.Д., като на кръстовището с улица „******
*******“ настъпва удар между двете превозни средства. При този удар Д.Д.
получава несъвместими с живота травми и умира.Твърденията на ищците са
за нарушения от страна на водача на лекия автомобил на правилата за
движение по чл. 47 от ЗДвП, задължаващи водачите при приближаване към
кръстовище да се движат с такава скорост, че при необходимост да могат да
спрат и да пропуснат участниците в движението, които имат предимство.
Посочено е, че водачът на автомобила е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, който
го задължава да пропусне движещите се по пътя с предимство ППС.
В преклузивния срок, с отговора на исковата молба, ответникът ЗД
„Бул Инс“ АД е възразил срещу наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на застрахования при него автомобил Х.С.. Посочил е,
че за този водач пътният инцидент се явява случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК и че вина за ПТП има само мотоциклетистът Д.Т.Д., който се е
движил с изключително висока скорост, несъобразена с пътните условия и
6
надвишаваща значително разрешената такава, движил се е в нарушение на
правилата за движение по пътищата. Посочено е също, че при приближаване
до кръстовището, където е станало ПТП, мотоциклетистът е бил длъжен, но
не е намалил скоростта на движение, не се е съобразил с поставените преди и
на самото кръстовище пътни знаци и маркировка, с наличието на пешеходна
пътека в близост до произшествието, нарушил е чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в
резултат на което се е стигнало до удара. Ответникът е посочил, че
мотоциклетистът е имал видимост към автомобила на кръстовището от много
голямо разС.ие – повече от 500 метра и е бил в съС.ие с правилно предприети
действия да намали скоростта и да спре. За мотоциклетиста автомобилът бил
предвидимо препятствие, ударът е бил предотвратим. Въз основа на тези
обстоятелства се поддържа от застрахователното дружество изключителна
вина на мотоциклетиста за настъпване на ПТП, а при условията на
евентуалност – допринасяне за настъпване на вредоносния резултат,
включително заради движението и удара с изключително висока скорост,
които са увеличили силата на ударния импулс и са довели до настъпването на
по-тежки по вид, характер и интензитет травматични увреждания,
несъвместими с живота му.
В първоинстанционното производство ответникът е поддържал и други
възражения, касащи поведението на мотоциклетиста и приноса му за
настъпване на ПТП, които са приети за неоснователни и доколкото липсват
оплаквания в жалбата за неправилност на изводите на съда, отнасящи се до
тях, те са извън предмета на въззивното производство.
За изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП, при
което е загинал Д.Д., в първоинстанционното производство е допусната и
приета комплексна автотехническа и медицинска експертиза, неоспорена от
страните, която съдът възприема като компетентна и незаинтересована. От
заключението, както и от приетия по делото протокол за оглед на
пътнотранспортното местопроизшествие, изготвен на 27.06.2023 година от
разследващ полицай в сектор Пътна полиция при ОДМВР – Стара Загора, се
установява, че ПТП е настъпило в град ***** ******, на път 2-66 и на
кръстовището, образувано от пресичането на бул. „***** *****“, състоящ се
от две полуплатна – северно и южно, между които има разделителен остров с
ширина 0,80 метра и ул. „****** *******“. Посочено е, че южното
полуплатно, в което е настъпило ПТП, се състои от четири ленти за движение
7
с обща ширина 16,10 метра. Ударът между автомобила и мотоциклета е
настъпил в лявата от двете средни ленти за движение на южното полуплатно
на бул. „***** *****“. Преди удара автомобилът е предприел пресичане на
пътното платно от северния край на северното полуплатно на юг, към мястото
на удара, а мотоциклетът се е движел по южното полуплатно в посока изток.
Автомобилът е изминал разС.ие от 25 метра до мястото на удара за време от
6,086 секунди. Разрешената скорост за движение за пътния участък, в който е
станало ПТП, е 50 километра в час. В заключението е посочено, че при
движение с такава скорост мотоциклетът би имал опасна зона за спиране от
28,03 метра. По отношение на автомобила е изчислено, че при достигната
скорост от 29,53 километра в час, след предприето пресичане на булеварда от
съС.ие на покой, опасната зона за спиране би била 12 метра.
От данните в заключението е видно, че скоростта на движение на
мотоциклета преди настъпване на ПТП е 124,08 километра в час. За времето
от 6,086 секунди, през което автомобилът е изминал разС.ието от 25 метра до
удара, мотоциклетът е изминал разС.ие от 209,80 метра, т.е. той се е намирал
на това разС.ие в момента, в който автомобилът е предприел пресичането на
платното. При скорост от 124,08 километра в час опасната зона за спиране на
мотоциклета е 124,12 метра. Т.е. мотоциклетистът е имал възможност да
установи мотоциклета в покой преди мястото на удара на разС.ие от 85,66
метра.
Досежно възможността водачите и на двете превозни средства да се
възприемат, вещите лица са посочили, че такава е имало от разС.ие около 250
метра.
В заключението се съдържат данни и изчисления и за момента, в който
лекият автомобил е достигнал с предната си част до северния край на
разделителния остров между северното и южното полуплатно. Времето, за
което автомобилът е изминал това разС.ие, е 4,375 секунди, а достигнатата от
него скорост е 21,26 километра в час. В този момент мотоциклетът се е
намирал на разС.ие 58,99 метра, със скорост на движение 124,08 километра в
час и опасна зона за спиране 124,12 метра, поради което при аварийно спиране
към този момент, водачът на мотоциклета не би имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара. Той обаче би имал техническа възможност да
спре, ако към този момент скоростта му на движение е била 79,01 километра,
8
при което опасната зона за спиране е 58,99 метра, или по-ниска.
В момента, в който автомобилът се е намирал с предната си част на
нивото на северния край на лентата за движение на мотоциклета, на 6,02
метра преди мястото на удара и 0,783 секунди преди удара, движейки се със
скорост от 25,77 километра в час, мотоциклетът е бил на разС.ие 27 метра
преди мястото на удара, при опасна зона за спиране от 124,12 метра с оглед
скоростта му на движение от 124,08 километра в час. Според приетото
заключение мотоциклетистът би имал възможност да спре преди удара в тази
ситуация, ако скоростта му на движение беше 48 километра в час, при която
опасната зона за спиране е 27 метра.
В заключението е посочено, че мотоциклетистът е реагирал с аварийно
спиране едва в момента, в който е била на разС.ие 35,63 метра преди мястото
на удара, в който момент автомобилът се е намирал на разС.ие 8,22 метра
преди удара и се е движел със скорост от 24,23 километра в час, поради което
автомобилът не е бил в съС.ие да предотврати удара при аварийно спиране,
тъй като опасната зона е 9,65 метра. Мотоциклетистът обаче е бил в съС.ие да
избегне ПТП, при положение, че се е движил с разрешената за пътния
участък скорост от 50 километра в час. Според изчисленията на вещите лица,
в момента, в който мотоциклетистът е предприел аварийно спиране, той е бил
в съС.ие да предотврати удара при движение със скорост до 57,55 километра
в час.
Според вещите лица от комплексната експертиза, причините за
настъпване на ПТП са предприетото пресичане на пътното платно от водача
на автомобила, при несъобразяване с останалите участници в движението и
движението на мотоциклета със скорост, по-висока от допустимата за този
пътен участък – 50 километра в час. Заключението е, че водачът на
мотоциклета е имал техническата възможност да предотврати удара при
реакция за аварийно спиране както в момента, в който автомобилът е
предприел потегляне, дори при движение с изчислената към този момент
скорост от 124,08 километра в час, така и в момента, в който предната част на
автомобила е била на нивото на северния край на разделителния остров между
северното и южното полуплатно, ако към този момент скоростта му е била до
79,01 километра в час. Той е имал възможност да спре при аварийно спиране
в момента, в който автомобилът е бил на северния край на лентата, в която се
9
е намирал, при движение със скорост от 48 километра в час / при разрешена за
участъка 50 километра в час/. Водачът на мотоциклета е щял да предотврати
удара, ако се е движел с максимално разрешената скорост от 50 километра в
час и до 57,55 километра в час, при предприетото аварийно спиране на
разС.ие от 35,63 метра преди мястото на удара.
Ударът между двете превозни средства е страничен, кос за автомобила,
а за тялото на мотоциклетиста и мотоциклета е удар по време на полет, който
вещите лица обясняват с прекаленото усилие на водача върху предната
спирачка и наличието на голям спирачен момент върху предното колело на
мотоциклета.
В т. 7 от заключението е посочено, че силата на удара на мотоциклета в
автомобила/ударният импулс/, при скоростта му на движение от 124,12
километра в час, е 248% по-голяма спрямо ударния импулс при скорост на
движение от 50 километра в час. Според т. 12 , т. 13 и т. 14 , при скорост на
движение на мотоциклета от 124,12 километра в час в момента на удара,
травматичните увреждания на Д.Д., получени от сблъсъка на тялото му със
задната част на лекия автомобил, са с характер на високоенергийна травма,
обусловена от високата скорост на движение на мотоциклета. При сблъсъка на
тялото на мотоциклетиста в автомобила е получена гръбначномозъчна травма,
изразяваща се в разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и черепа,
с пълно прекъсване на гръбначния мозък, довела до незабавната му смърт.
Посочено е, че Д.Д. е получил и коремна травма/ взривоподобни деформации
на бъбрек и черен дроб/ и гръдна травма / серийно счупване на ребра до
гръден капак/, които сами по себе си също биха довело до смърт, макар и за
не толкова кратко време.
Във въззивното производство е представено като доказателство копие
от присъда № 23/03.06.2025 година, постановена по НОХ дело № 451/2025
година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 19.06.2025
година.
С нея водачът на застрахования при ответника лек автомобил Х.С.С. е
признат за виновен в това, че на 27.06.2023 година в град ***** ******, при
управление на лек автомобил Мерцедес Ц220ЦДИ с рег. №**********, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
задължаващ водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да
10
спрат, когато възникне опасност за движението, като при възникнала опасност
– движещ се с висока, над установената за пътния участък скорост от 50
километра в час мотоциклетист, не е намалил скоростта на своето МПС и не е
спрял, както и на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като при навлизане на платното за
движение на движещия се по път с предимство мотоциклетист не е спрял и не
е пропуснал същия, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на Д.Т.Д..
За гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
влязлата в сила присъда е задължителна относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
При приетото по задължителен за съда начин наличие на виновно и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 50, ал. 1
от ЗДвП, възраженията на жалбоподателя за липса на елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, респ. за това, че става дума
за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, са неоснователни.
Приетото в мотивите на присъдата, копие от които са представени по
делото, не обвързва съда, който следва да се произнесе по въпроса за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия Д.Д. въз основа на събраните в
настоящото производство доказателства.
От съвкупната преценка на тези доказателства може да се направи
извод за наличие на съпричиняване от Д.Д.. То се изразява на първо място в
движение със скорост, надвишаваща почти два пъти и половина разрешената
за пътния участък такава от 50 километра в час в населеното място, където е
станало ПТП, което е нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата. Допуснато е и нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата. Тази разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, а при възникване на опасност за движението,
незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат
11
аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат
своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да
причинят значителни материални вреди. Избраната от мотоциклетиста
скорост на движение е изключително висока, несъобразена с движението в
градски условия, а освен това въпреки възможността да възприеме
потеглящия и започващ пресичане на пътното платно автомобил,
мотоциклетистът не е предприел никакви действия. Според вещите лица в
този момент той е бил в съС.ие да спре преди удара дори при движение със
скорост от над 124 километра в час. Нещо повече, той не е предприел такива
действия и в момента, в който автомобилът вече е преминал северното
полуплатно и е бил на разделителния остров между двете полуплатна,
движейки се към платното на мотоциклета, когато също ударът е бил
предотвратим, при движение със скорост до 79,01 километра в час. При
движение с разрешената скорост от 50 километра в час мотоциклетистът е
можел да предотврати ПТП в момента, в който е задействал аварийно
спирачките. Поведението на мотоциклетиста, наред с категоричните
доказателства, че понесеният от него удар в автомобила при изключително
високата скорост на движение, е 248 % по- силен от удара, който би получил
при движение с разрешената скорост от 50 километра в час, което е причинило
множество тежки по характер травматични увреждания, определени от
вещите лица като високоенергийната травма, довела до смъртта на Д.Д., дават
основание на съда да приема съпричиняване, равняващо се по тежест на това
на водача на лекия автомобил, а именно 50%. Приетият от
първоинстанционния съд процент съпричиняване – 20%, е занижен с оглед
събраните доказателства за допуснатите от Д.Д. нарушения на правилата за
движение, както и за наличие на причинна връзка между високата скорост, с
която се е движил и тежестта на получените увреждания, довери до смъртта
му.
Във въззивната жалба са изложени доводи за нарушение на чл. 52 от
ЗЗД при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди на
трите ищци по предявените субективно съединени искове.
Обстоятелствата, на които се основават исковете за обезщетения за
неимуществени вреди на трите ищци, са следните:
Посочено е, че те са близки на починалия Д.Д., като Т. Т. е негова
12
майка, М. Д. – негова дъщеря и М. Р., която е майка на М. Д. – живееща на
семейни начала с Д.Д..
В исковата молба е отразено, че Т. Т. ще търпи до края на живота си
мъката от загубата на детето си, че между нея и сина й е съществувала силна
емоционална връзка, те били в много близки и топли отношения, починалият
бил отгледан с много любов и желание , в дома им се усещали обич,
привързаност и грижа, те споделяли и трудностите и добрите моменти.
Ищцата усещала болезнено загубата на сина си, след смъртта му животът й се
променил коренно, тя станала необщителна, затворена в себе си, обезверена,
отказвала да общува с когото и да било, в живота й нямало спокойствие и
радост, мъките и страданията от загубата на сина й ставали все по-силни с
всеки изминал ден. Т. Т. чувствала поС.но вътрешно напрежение, отчаяние и
емоционална неустойчивост, психическото й съС.ие било разклатено, до сега
живеела със спомена за изживения шок и ужас при получаване на новината за
случилото се.
По исковете на малолетната М. Д. и нейната майка М. Р. се твърди, че
М. Р. е живяла на семейни начала с Д.Д. около 10 години преди ПТП. Двете
ищци щели да търпят до края на живота си болката и мъката от загубата на
своя баща и съжител. М. била само на 11 месеца, когато загубила баща си в
момент, в който имала най-голяма нужда от него и неговите грижи. Тя била
лишена завинаги от бащина обич, грижа и подкрепа, трябвало да изживее
живота си без спомен за него. След случилото се детето не можело да разбере
защо го няма баща му, плачело непрекъснато , отказвало да се храни. То било
лишено и от финансовата помощ и спокойния живот, който бащата
осигурявал.
М. Р. загубила любимия си човек, когато бил само на 39 години, не
можела да понесе мисълта, че го няма, че няма да види как расте дъщеря им,
която чакали дълго време, трябвало сама да отгледа детето си. Между М. и Д.
имало силна емоционална връзка, живеели заедно, създали и отглеждали
детето си с много любов и разбирателство, споделяли и хубави моменти, и
проблеми, в дома им имало обич, привързаност и грижа. Мъките и
страданията на М. от загубата на Д. ставали все по-силни с всеки изминал ден,
тя усещала липсата на бащата на детето си и нямало да се съвземе
никога.След смъртта на Д. животът на М. Р. се променил, тя станала
13
необщителна, затворена и обезверена, отказвала да общува с когото и да било,
не знаела как да обясни на детето си къде е баща му и защо не се прибира
вкъщи. Психическото й съС.ие било разклатено, като тя и до момента
преживявала шока и ужаса от научаването за случилото се.
Въз основа на така изложените обстоятелства са претендирани
първоначални обезщетения за неимуществени вреди в размер на 180 000 лева
за Т. Т., 200 000 лева за малолетната М. Д. и 160 000 лева за М. Р., ведно със
законната лихва от датата на сезиране на застрахователя със застрахователни
претенции – 06.07.2023 година, до окончателното изплащане на сумите. В хода
на процеса е направено увеличение на предявените искове за обезщетения за
неимуществени вреди от 180 000 лева на 240 000 лева за Т. Т., от 200 000 лева
на 250 000 лева за М. Д. и от 160 000 лева на 220 000 лева за М. Р., ведно със
законната лихва от 06.07.2023 година.
Претърпените от ищците неимуществени вреди са установени по
делото с разпита на свидетелите Е.П., П.К., Д.В. и Д. Р., извършен в съдебно
заседание на 04.02.2025 година, както и с приетата и неоспорена съдебно-
психологическа експертиза.
И четирите разпитани свидетелки са без родствени отношения с
ищците и в този смисъл са незаинтересовани от изхода на спора. Поради това,
а и доколкото те имат преки и непосредствени впечатления от отношенията на
ищците с починалия Д.Д. преди неговата смърт и от начина, по който те
преживяват случилото се, съдът дава вяра на техните показания, които не
противоречат и не се опровергават от други доказателства по делото.
Свидетелките П. и К. установяват, че М. Р. и Д.Д. са живели заедно,
като семейство, около 10 години преди случилото се. Те много се обичали и
разбирали, заживели заедно около година, след като се запознали. Живели на
квартира в град ***** ******, купили си къща в село ******, която
ремонтирали с намерение да заживеят там, но не успели да я довършат.
Двамата много искали да имат дете. Д.Д. много се грижел за детето след
раждането му, разхождал го, къпел го, бил баща – мечта, искал най-доброто за
детето си. Той починал няколко дни преди първия рожден ден на дъщеря си.
М. и Д. имали планове да кръстят детето си на рождения му ден и подготвяли
кръщенето. Свидетелките установяват, че преди смъртта на Д. М. Р. била
много общителна, весела, душата на компанията, винаги усмихната,
14
забавлявала се. След смъртта на Д. тя се променила, затворила се в себе си, не
искала да разговаря, не излизала никъде, освен с детето на детската площадка,
нямала желание за срещи и запознанства с други хора, плачела непрекъснато
и се натъжавала. Към датата на разпита на свидетелите / година и осем
месеца след ПТП/ ищцата М. Р. все още преживявала случилото се, не го била
преодоляла.
Свидетелките В. и Р. установяват, че връзката между ищцата Т. Т. и
нейния син Д.Д. била много силна. Ищцата имала двама сина, като по-
малкият бил в София. След смъртта на съпруга си тя продължила да се грижи
сама за децата си. Ищцата и Д. били много близки, имали силна връзка
помежду си, Д. бил около майка си, тъй като брат му бил в София. Ищцата се
притеснявала за сина си, когато бил на работа с камиона, чакала го,
приготвяла му храна, която обича. Ищцата Т. Т. работела от 15-20 години в
Италия, но връзката със сина й не била прекъсната. Д.Д. я посещавал в
Италия,когато имал път натам. Тя си идвала в България. Преди процесното
ПТП тя разговаряла със свидетелките, споделила, че се приготвя да дойде в
България за кръщенето на дъщерята на Д., че е купила много подаръци. След
смъртта на Д. Т. Т. се променила много, била срината, отслабнала, затворила
се в себе си, плачела непрекъснато, не можела да го преживее, до сега
продължавала да говори за него и за случилото се.
От приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, която
съдът възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от
страните е видно, че след смъртта на Д.Д. емоционалното съС.ие на Т. Т. се
изразява в повишена тревожност и депресивна симптоматика.
При М. Р. вещото лице е установило емоционална лабилност, както и
индиция за силна тревожност и безпокойство и депресивна симптоматика.
В заключението е посочено, че след отзвучаването на острата стресова
реакция, при Т. Т. и М. Р. е бил нарушен психичният баланс, ежедневният им
ритъм, качеството на живот, пълноценното личностово и социално
функциониране. И при двете имало все още нарушения в съня, повтарящо се
припомняне на преживените събития, загуба на интерес към дейности, които
преди са им носели удоволствие, повишено афектиране, раздразнителност и
нежелание да общуват. Посочено е, че негативните емоционални изживявания
са намалили своята острота и интензивност, без да са отзвучали напълно.
15
Според вещото лице двете не са се върнали към нормалния си начин на живот,
промяната е в значителна степен, довела е до кумулативен стрес, поради което
е препоръчителна консултация с психотерапевт.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице –психолог е
уточнило, че и при двете ищци – Т. Т. и М. Р., има висока тревожност и
депресивност, разликата между двете е минимална, като все пак при Т. Т. тя е
малко по-висока.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че справедливият размер на обезщетенията за неимуществени вреди е по 180
000 лева по исковете на Т. Н. Т. и М. М. Р. и 220 000 лева по иска на
малолетната М. Д. Д..
Тези размери са съобразени с критериите за определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС №
4/1968 г. и с практиката на ВКС. При определянето им съдът отчита
конкретните обективни обстоятелства, установени по делото.
Съдът взема предвид възрастта на починалия / 39 години/ и на
ищците към датата на ПТП / 61 години за Т. Т., 11 месеца за малолетната М. и
29 години за М. Р..
Въззивният съд определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди на малолетното дете на починалия на 220 000 лева.
Този размер е съобразен с факта, че детето е загубило бащината подкрепа и
обич в най-ранната си детска възраст и липсата на бащата ще го съпътства
през целия период на порастване, съзряване и оформяне като личност.
Доказателствата сочат, че след раждането на детето неговият баща е полагал
грижи и е искал да осигури най-доброто за него, което дава основание да се
приеме, че със смъртта му детето е загубило възможността да има нормално
семейство с двама родители, които да го разбират и обичат. От друга страна
съдът взема предвид, че детето е загубило баща си на възраст, в която все
още няма общи преживявания с него, които да помни и чиято липса да усеща,
не е в съС.ие да осъзнае промяната в живота си и не е изпитало болка от
загубата.
Обезщетенията за неимуществени вреди за майката и за жената, с
която починалият Д.Д. е съжителствал, съдът определя в размери от по
180 000 лева, съобразявайки конкретните обстоятелства, установени по
16
делото, касаещи всяка една от двете ищци.
Т. Т. - майката на починалия Д.Д., е била в много добри отношения с
него, двамата са поддържали непрекъсната връзка, чували са се, интересували
са се един от друг. От друга страна през последните 10 години преди смъртта
на Д. всеки от тях е има свой собствен живот, ищцата е работила и живеела в
Италия и се е връщала в България не много често, както установяват
свидетелите. Д.Д. от своя страна е създал свое семейство, макар и без
официално сключен брак с М. Р., живеел е с нея извън дома на майка си. При
Т. Т. смъртта на сина й има негативно отражение върху психиката й, тя не е
преодоляла смъртта му, макар според вещото лице –психолог негативните
емоционални изживявания да са намалили с времето своята острота и
интензитет. При нея са установени висока тревожност и депресивност, които
според вещото лице по интензитет надхвърлят, макар и в неголяма степен
тези при другата ищца – М. Р..
Съобразявайки описаните в заключението на вещото лице – психолог
и от свидетелите последици на случилото се върху психиката,
емоционалното съС.ие и социалния живот на М. Р., както и факта, че тя е
загубила мъжа до себе си, когото е обичала и с когото са имали общи планове
за бъдещето, едва на 29-годишна възраст, като наред с това е загубила и
бащата на детето си и е останала без неговата опора и подкрепа, съдът намира
за справедлив размерът от 180 000 лева.
Размерите на обезщетенията за неимуществени вреди на Т. Т. и М. Р. са
определени при съобразяване на факта, че макар при тях да са установени
негативни емоционални изживявания, да е нарушен психичния им баланс и
пълноценното личностово и социално функциониране и тези последици все
още да не са напълно преодолени през изминалия период след ПТП, не се е
стигнало до необходимост от оказване на специализирана психиатрична
помощ, такава не е търсена, като препоръките на вещото лице са за
посещение при психотерапевт. Освен това с времето остротата и интензитета
на негативните изживявания намаляват, което е посочено от вещото лице –
психолог. Установеното по делото отражение на случилото се върху
емоционалното и психическо съС.ие и функциониране на ищците Т. Т. и М. Р.
не сочи на болки и страдания, надхвърлящи значително по интензитет и
продължителност тези, присъщи на хората при загуба на близък човек.
17
Обезщетенията за неимуществени вреди в посочените по-горе размери
по трите субективно съединени иска са съобразени с размерите, присъждани
от съдилищата в сходни житейски ситуации, причиняващи сходни по вид и
интензитет болки и страдания, към меродавния момент – месец юни 2023
година.
Посочените размери на обезщетенията за неимуществени вреди
отчитат социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП,
характеризиращи се с отрицателни стойности на индекса на потребителските
цени и намаляваща инфлация по данни от НСИ.
При определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди съдът взема предвид и нормативно определените в чл. 492 от КЗ
лимити на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към меродавния момент, макар те да са само индиция, а не
абсолютен критерий за икономическите условия в страната и за обществено
разбиране за справедливост.
Следващият спорен въпрос, въведен с въззивната жалба, касае
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за имуществени вреди
на малолетната М. Д..
С първоначалната искова молба се твърди, че малолетното дете е
лишено от издръжката на своя баща, която той осигурявал и би предоставял и
занапред, поради което то търпи имуществени вреди. Посочено е, че преди
смъртта си Д.Д. е получавал основно трудово възнаграждение в размер на
2964 лева, с което е издържал детето си и неговата майка М. Р.. Претендирано
е обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи вследствие
лишаването от издръжка, за периода от 27.06.2023 година до навършване на
пълнолетие, в размер на 104 000 лева. В хода на процеса предявеният иск е
увеличен от 104 000 лева на 130 635,48 лева, като с първоинстанционното
решение е уважен до размера на 104 508,39 лева.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. От нея, както и от
представените писмени доказателства се установява, че преди смъртта си Д.Д.
е получавал средномесечно трудово възнаграждение в размер на 2300 лева по
трудов договор с „Юнион 99“ ООД. Майката на М. Д. е имала средномесечен
доход в размер на 797,97 лева, получаван като обезщетение от НОИ за
бременност и раждане на дете. Въз основа на тези данни вещото лице е
18
изчислило, че за всеки един от тримата членове на домакинството на Д.Д.,
включващо него, малолетната М. и нейната майка М. Р., е осигурена месечна
сума в размер на 1032,65 лева. Според вещото лице средномесечният разход
в България за издръжка на дете на възрастта на М. към 01.01.2024 година, по
данни на НСИ, е в размер на 528,08 лева. След в заключението е посочено,
че за издръжката на М. Д. са осигурявани повече по 504,57 лева месечно /
1032,65 лева минус 528,08 лева/.
От издръжката от по 1032,65 лева месечно, изчислена за всеки един от
членовете на домакинството, включително за малолетната М., с разделяне на
три на доходите на двамата родители, вещото лице е приспаднало сумата от
392,28 лева месечно, отпусната на М. Д. като наследствена пенсия след
смъртта на нейния баща, с начална дата 27.06.2023 година. Разликата между
двете суми в размер на 640,37 лева е послужила като база, въз основа на
която са определени пропуснатите ползи за целия период от 17 години в
размер на 130 635,48 лева / 17 години х 12 месеца х 640,37 лева/.
Въззивният съд намира, че тези изчисления на размера на
пропуснатите ползи за малолетната М., които са възприети от
първоинстанцинния съд, са неправилни, не са съобразени със събраните по
делото доказателства и със съдебната практика, включително задължителната
такава. Според т. 8 на ППВС № 4 от 23.12.1968 година когато при причинена
смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени вреди
от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка от
него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се
компенсират от пенсията, на която имат право.
Размерът на наследствената пенсия на М., видно от удостоверението,
издадено от НОИ и приложено като доказателство на стр. 115, е 392,28 лева
месечно за периода от смъртта на Д.Д. до месец юни 2024 година. От месец
юли 2024 година до месец януари 2025 година, до когато са отразени данните
в удостоверението, размерът на месечната наследствена пенсия на М. Д. е
435,43 лева.
При установен от вещото лице средномесечен размер на необходимата
издръжка на дете на възрастта на М. към 01.01.2024 година от 528,08 лева, по
данни от НСИ, при получавана към този момент наследствена пенсия от
бащата от 392,28 лева и при съществуващо задължение на майката да участва
19
в издръжката на детето, съдът намира за недоказан предявеният иск за
имуществени вреди. Разликата между необходимата издръжка от 528,08 лева и
пенсията от 392,28 лева, е сумата от 135,80 лева. Към 01.01.2024 година
минималният размер на издръжката, която родител следва да осигури на
своето дете, съгласно чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс, е 1/4 от размера на
минималната работна заплата за страната. Минималната работна заплата за
2024 година в България е 933 лева, т.е. минималната дължима издръжка на
дете е 233,25 лева. Това е минималната сума, с която майката на малолетната
М. следва да участва в издръжката й.
При липса на твърдения и доказателства М. Д. да се е нуждаела от
издръжка над средната такава за страната за дете на нейната възраст /528,08
лева към 01.01.2024 година/ и при положение, че отпуснатата наследствена
пенсия след смъртта на бащата, както и минималната издръжка, която майка
й следва да й осигури, надхвърлят този размер, искът е неоснователен.
Задължението на майката за участва в издръжката на детето е безусловно,
независимо от това дали има доходи или не. В случая е установено от
свидетелите, че майката, след периода, в който е получавала обезщетение за
отглеждане на малолетната М. в размер на 797,97 лева, се е върнала на работа,
работи по трудово правоотношение.
Липсват доказателства, сочещи за промяна в нуждите на детето към
настоящия момент, респ. за такива, надхвърлящи обичайните за дете на
възрастта на М. и необходимост от издръжка над средната за страната. От
друга страна данните сочат, че размерът на наследствената пенсия на
малолетната ищца се променя, повишен е след месец юли 2024 година,
майката работи.
По тези съображения съдът намира за неоснователен искът на М. Д. за
обезщетение за имуществени вреди в размера, предмет на въззивното
производство , а именно за сумата от 104 508,39 лева, претендирана като
пропуснати ползи вследствие лишаването й от издръжката на нейния баща за
периода от 27.06.2023 година до навършване на пълнолетие. В съдебната
практика трайно и непротиворечиво се приема, че тази имуществена вреда е
вид пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в границите на
действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка, когато
загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия, при съобразяване
20
на правилото на чл. 142, ал. 2 от СК. В случая по изложените по-горе
съображения съдът приема, че отпуснатата наследствена пенсия покрива
участието на бащата в издръжката на детето.
Сам по себе си размерът на трудовото възнаграждение, което бащата е
получавал приживе, не е достатъчен, за да обоснове основателност на иска,
при липса на доказателства за начина, по който са разпределяни средствата в
домакинството, респ. за това каква част от него е влагана в издръжката на
детето. Поради това и при липса на твърдения и доказателства детето да се е
нуждаело от издръжка над средната за страната за дете на неговата възраст,
не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че за
издръжката на детето бащата е осигурявал сумата от 1032,65 лева, получена
след разделяне на три на доходите на семейството. Без конкретни данни за
това как е бил организиран бюджетът на семейството и за какво са били
изразходвани приходите му, не може да се приеме, че сумата над средната за
страната издръжка от 528,08 лева до 1032,65 лева действително е била
изразходвана за издръжката на детето.
Ето защо съдът намира, че следва за отмени първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен искът на малолетната М. Д. за
имуществени вреди в размер на 104 508,39 лева и следва да постанови ново
решение по същество, с което да отхвърли този иск.
Във въззивната жалба липсват конкретни доводи и оплаквания,
свързани с приетия от първоинстанционния съд като дължим размер на
обезщетението за имуществени вреди на М. Р. от общо 3882,60лева за траурни
услуги по погребението на Д.Д.. Реалното заплащане на тези услуги от М. Р. е
установено по делото с представената фактура от 28.06.2023 година и два
фискални бона.
По изложените до тук съображения, свързани с размерите на
дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и с
наличието на съпричиняване в размер на 50%, с които следва да бъдат
намалени тези размери на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира, че
дължимото обезщетение на Т. Т. за неимуществени вреди е 90 000 лева.
Първоинстанционното решение в частта, с която й е присъдено обезщетение
над този размер до 192 000 лева следва да бъде отменено и в тази част искът
следва да се отхвърли.
21
Определеното обезщетение за неимуществени вреди на М. Р. е в размер
на 90 000 лева и за имуществени вреди в размер на 1941,30 лева.
Първоинстанционното решение над тези размери до присъдените такива от
176 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди и 3106,08 лева като
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отменено и исковете
следва да бъдат отхвърлени в тези части.
Следва да се отмени решението и да се отхвърлят исковете и в частта, с
която на М. Д., действаща чрез своята майка и законен представител М. Р. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 110 000 лева
до 200000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 104508,39
лева.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе по дължимите от
страните разноски в първоинстанционното производство.
Определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение
на адвокат П. К. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в общ размер
на 50798 лева, следва да бъде намалено съобразно намаляването на присъдени
суми. Общият размер на присъдените суми с решението на
първоинстанционния съд по предявените искове е 675614,47 лева, а съобразно
решението на въззивния съд – 291941,30 лева. С оглед на това
възнаграждението следва да бъде намалено на 21950,44 лева, респ. решението
следва да бъде отменено над този размер. Следва да бъде отменено решението
и в частите, с които ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати държавна такса за
първоинстанционното производство в размера над 11677,65 лева до 27025
лева, както и възнаграждения за вещи лица в размера над 1012,90 лева до 2344
лева. На ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъдат присъдени допълнително разноски
за първоинстанционното производство съобразно изхода на спора, наред с
присъдените такива от 9386 лева. С решението е прието и не е оспорено от
страните, че общият размер на разноските на ответника е 46930,30 лева. От
тях с оглед изхода на спора той има право на разноски в размер на 30706,97
лева, или ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят допълнителни
разноски за първоинстанционното производство в размер на 21320,97 лева.
За въззивното производство общият обжалваем интерес по всички
22
обективно и субективно съединени искове е 675614,47 лева. Въззивната жалба
е основателна за общо 383673,17 лева. Претендираните разноски от
жалбоподателя със списъка по чл. 80 от ГПК са в общ размер на 69192,30 лева,
от които 13512,30 лева е заплатената държавна такса, а останалите са
договорени и реално заплатени адвокатски възнаграждения с включен ДДС по
всеки един от петте субективно и обективно съединени иска. Срещу
претендираните размери на адвокатското възнаграждение е направено
възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от
процесуалния представител на ответника по жалбата.
Преценявайки размера на дължимото адвокатско възнаграждение и
основателността на възражението за прекомерност, въззивният съд съгласно
чл. 633 от ГПК съобразява задължителните за него разяснения по правилното
тълкуване и прилагане на правото на ЕС, съдържащи се в решение на СЕС от
25.01.2024 година по дело С-438/2022 година. Според това решение съдът не
е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения / Наредба № 1 за възнаграждения за
адвокатска работа, след измененията, обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025
година/. Размерът му следва да се съобрази с реално извършената работа от
адвоката по конкретното дело. В случая работата на процесуалния
представител на ЗД „Бул Инс“ АД във въззивното производство се свежда
до изготвяне на въззивна жалба и до явяване в откритото съдебно заседание.
Във въззивното производство не са поддържани нови доводи и възражения,
проведено е само едно открито съдебно заседание. Освен това не е
осъществена самостоятелна защита по всеки един от субективно и обективно
съединени искове, а жалбата е с общи за всички искове доводи и възражения.
Поради това съдът намира, че следва да определи значително по-ниско
възнаграждение от претендираното такова, а именно по 3000 лева с включен
ДДС по трите субективно съединени иска за обезщетения за неимуществени
вреди, както и по иска на М. Д. за обезщетение за имуществени вреди и 300
лева с ДДС по иска на М. Р. за имуществени вреди, или общо възнаграждение
от 12300 лева с ДДС за процесуалния представител на жалбоподателя за
въззивното производство. По този начин общият размер на разноски, ведно с
държавната такса от 13512,30 лева, е 25812,30 лева, като с оглед изхода на
спора ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на
23
жалбоподателя ЗД „Бул Инс“ АД разноски за въззивното производство в
размер на 14658,48 лева.
Процесуалният представител на ответниците по жалбата е осъществил
безплатна правна защита и има право на адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Определянето на неговия размер става
служебно от съда, който не е обвързан нито от размерите, посочени в
представения от адвоката списък по чл. 80 от ГПК, в който той сам е
определил възнаграждението си, нито от минималните размери по Наредба
№ 1 по изложените по-горе съображения. Възнаграждението за въззивната
инстанция на адвокат П. К., определено от съда, е в общ размер на 12300 лева
с включен ДДС и е еднакво с това, определено на процесуалния представител
на жалбоподателя по предявените обективно и субективно съединени искове.
С оглед изхода на спора ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати
на адвокат К. възнаграждение с ДДС за въззивната инстанция в размер на
5314,98 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 119 от 14.04.2025 година, постановено по т.
дело № 269/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора , в което с
решение № 254 от 20.08.2025 година е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка, В СЛЕДНИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ:
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Т. Н. Т., ЕГН **********, сума в размера над 90 000 лева до 192
000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на нейния син Д.Т.Д., настъпила при ПТП на
27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.07.2023 г. до окончателно й изплащане;
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на малолетната М. Д. Д., ЕГН **********, представлявана от своята
майка и законен представител М. М. Р., ЕГН **********, сума в размера над
110 000 лева до 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния баща Д.Т.Д. ,
24
настъпила при ПТП на 27.06.2023 г. ПТП, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.07.2023 г., до окончателно й изплащане;
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на малолетната М. Д. Д., ЕГН **********, представлявана от своята
майка и законен представител М. М. Р., ЕГН **********, сума в размер на
104 508,39 лв., представляваща обезщетение имуществени вреди -
пропуснати ползи, вследствие лишаването й от издръжката на нейния баща
Д.Т.Д., за периода от 27.06.2023г. до навършването на 18 годишна възраст,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 г. до окончателно
й изплащане;
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на М. М. Р., ЕГН **********, сума в размера над 90 000 лева до 176
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на нейния съжител Д.Т.Д., настъпила при ПТП
на 27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
06.07.2023 г. до окончателно й изплащане;
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на М. М. Р., ЕГН **********, сума в размера над 1941,30 лева до 3
106,08 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -
разходи за траурни услуги,ведно със законна лихва върху сумата, считано от
06.07.2023 г., до окончателно й изплащане;
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на адв. П. К. сума в размера над 21950,44 лева до 50 798 лв.
адвокатско възнаграждение с включен ДДС за първоинстанционното
производство, дължимо на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата;
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати сума в размера над 11677,65 лева до 27 025 лева дължима държавна
такса за първоинстанционното производство и сумата в размера над 1012,90
лева до 2344 лв. - възнаграждения за вещи лица, заплатени от бюджета на
съда, по сметка на ОС Стара Загора,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Т. Н. Т., ЕГН **********, срещу ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, за сума в размера над 90 000 лева до 192 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
25
болки и страдания от смъртта на нейния син Д.Т.Д., настъпила при ПТП на
27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.07.2023 г. до окончателно й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. Д., ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител М. М. Р., ЕГН
**********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,искове за сума в
размера над 110 000 лева до 200 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния
баща Д.Т.Д., настъпила при ПТП на 27.06.2023 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 06.07.2023 г., до окончателно й изплащане, както
и за сума в размер на 104 508,39 лв., представляваща обезщетение
имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие лишаването й от
издръжката на нейния баща Д.Т.Д., за периода от 27.06.2023г. до
навършването на 18 годишна възраст, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 06.07.2023 г. до окончателно й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. Р., ЕГН **********, срещу ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, искове за сума в размера над 90 000 лева до 176
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на нейния съжител Д.Т.Д., настъпила при ПТП
на 27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
06.07.2023 г. до окончателно й изплащане, както и за сума в размера над
1941,30 лева до 3 106,08 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - разходи за траурни услуги,ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 06.07.2023 г., до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН ********** и М. М. Р., ЕГН **********,
действаща лично и в качеството на майка и законен представител на М. Д. Д.,
ЕГН **********, да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, разноски
за първоинстанционното производство в размер на 21320,97 лева, дължими
наред с присъдените с първоинстанционното решение такива в размер на 9386
лева / или общо 30706,97 лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от 14.04.2025 година, постановено
по т. дело № 269/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, с които:
- е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Т. Н. Т.,
26
ЕГН **********, сума в размер на 90 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
нейния син Д.Т.Д., настъпила при ПТП на 27.06.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателно й изплащане;
- е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
малолетната М. Д. Д., ЕГН **********, представлявана от своята майка и
законен представител М. М. Р., ЕГН **********, сума в размер на 110 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на нейния баща Д.Т.Д. , настъпила при ПТП на
27.06.2023 г. ПТП, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
06.07.2023 г., до окончателно й изплащане;
- е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. М. Р.,
ЕГН **********, сума в размер на 90 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
нейния съжител Д.Т.Д., настъпила при ПТП на 27.06.2023 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателно й
изплащане;
- е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. М. Р.,
ЕГН **********, сума в размер на 1941,30 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди - разходи за траурни услуги,ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 г., до окончателно й
изплащане;
- е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. П. Х.
К., с адрес град ***** ******, бул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 23а, офис № 2,
сума в размер на 21950,44 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
с включен ДДС за първоинстанционното производство, дължимо на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата;
- е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати сума в
размер на 11677,65 лева дължима държавна такса за първоинстанционното
производство и сума в размер на 1012,90 лева - възнаграждения за вещи лица,
заплатени от бюджета на съда, по сметка на ОС Стара Загора.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 89, ЕИК *********, да заплати на адв. П.
Х. К., с адрес град ***** ******, бул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 23а, офис №
27
2, сума в размер на 5314,98 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
с включен ДДС за въззивното производство, дължимо на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ***** ******,
ул. „***** ****** *****“№10, вх. „А“, ет. 6, ап. 39 и М. М. Р., ЕГН
**********, с поС.ен адрес с. ******, общ. ***** ******, действаща лично и в
качеството на майка и законен представител на М. Д. Д., ЕГН **********, да
заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер на 14658,48 лв. съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28