Р Е Ш Е Н И Е
№ 260504
гр. С., 23 октомври 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети септември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 311 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Ю.” ООД твърди, че ответницата била обвързана в договорни отношения с “Т. Б.” ЕАД, възникнали на основание договор за далекосъобщителни услуги № М03106262 от 14.03.2016 г., сключен по отношение на мобилен номер …………. за срок от 24 месеца при условията на абонаментен план Нонстоп с месечен абонамент от 29,99 лв., както и на основание договор за лизинг от същата дата по отношение на таблет Alcatel, One Touch Pop Star Classy. За отчетния период от 01.10.2017 г. до 30.11.2017 г. доставчикът предоставил на абоната си мобилни услуги на стойност 111,06 лв., които последният не му заплатил. Това дало основание на доставчика на прекрати едностранно сключения договор и да начисли неустойка за прекратяването, формирана на база три абонаментни такси, както и разликата в стандартната цена на лизинговата вещ и действително заплатената такава в общ размер от 92,34 лв. Прекратяването на договора за мобилни услуги съставлявало основание за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски за оставащия срок от договора за лизинг, възлизащи в конкретния случай на сумата от 15,18 лв. за м. януари и февруари 2018 г. ведно с още една вноска на основание чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг. Кредиторът прехвърлил вземанията си по договорите в полза на “Иновативни финанси” ООД чрез договор за цесия от 12.07.2019 г., а това дружество на свой ред прехвърлило вземанията спрямо ответницата в полза на ищеца чрез договор за цесия от 29.11.2019 г. Изразява становище, че длъжникът следва да се счита уведомен за цесиите чрез получаване на исковата молба и приложените към нея документи. Тъй като се снабдил със заповед за изпълнение за стойността на доставените мобилни услуги, издадена по ч.гр.д. № 1972 по описа на СРС за 2019 г., ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи на това основание сумата от 111,06 лв., както и мораторна лихва върху нея за периода от 20.02.2018 г. до 06.12.2019 г. в размер на 39,73 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати неустойка за прекратяването на договора за мобилни услуги в размер на 92,34 лв., както и лизинговите вноски за м. януари и февруари 2018 г. ведно с още една вноска на основание чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг в общ размер от 15,18 лв. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Н.Ф.Х. не взема становище по предявения срещу нея иск.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ, чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 16.12.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС –
гр. С. е издал такава заповед на 19.12.2019 г. по ч.гр.д. № 1972 по описа за
2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумата от 218,58 лв., представляваща стойността на
мобилни услуги (с включен ДДС) за отчетния
период от 01.10.2017 г. до 30.11.2017 г. по договор за мобилни услуги от 14.03.2016 г., сключен с “Т. Б.” ЕАД,
мораторна лихва за периода от 20.02.2018
г. до 06.12.2019 г. в размер от 39,73 лв., както и законна лихва върху
главницата от 16.12.2019 г. до окончателното
ѝ плащане. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за
реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
От представен по делото договор за мобилни услуги от 14.03.2016 г. е видно, че на тази дата ответницата в качеството на абонат и „Т. Б.“ ЕАД в качеството на оператор са встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер ……….. при абонаментен план Нонстоп с месечна абонаментна такса от 21,98 лв. с ДДС (формирана на база стандартна такса от 29,99 лв. и отстъпка от 26,68 %) и срок на действие на договора 24 месеца. Всред уговорките, съдържащи се в т. 11 от договора, фигурира и клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на същия по вина или инициатива на абоната през първоначалния му срок на действие за която и да е СИМ-карта/номер, посочени в него, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта/номер до края на този срок. Съгласно продължението на този текст „във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на настоящия договор по отношение на коя да е СИМ – карта/номер, посочени в него, и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.“ Чл. 27 от ОУ към договора съдържа санкционна клауза за заплащане на неустойка за забава в размер на законната лихва при неплащане в срок на фактурираната стойност на доставените за съответния отчетен период мобилни услуги.
По делото са представени 2 бр. фактури, касаещи процесния период на ползване на далекосъобщителни услуги (01.10.2017 г. до 30.11.2017 г.), като първата фактура № ………… от 01.11.2017 г., издадена за отчетния период от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г., обективира задължения за абонаментна такса, СМС и услуги с добавена стойност в общ размер от 39,34 лв. с ДДС, а втората фактура № ………… от 01.12.2017 г., издадена за отчетния период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., обективира също такива задължения в размер на 56,75 лв. с ДДС (без стойността на лизинговите вноски по фактурите, касаещи друго правоотношение между страните). При тези данни задълженията на абоната за исковия период достигат общата сума от 96,09 лв., в който размер следва да се фиксира вземането на мобилния оператор, произтичащо от сключения договор за мобилни услуги.
Чрез представен по делото договор за
лизинг от 14.03.2016 г. ищцовото дружество се е задължило да предостави на
клиента си временно и възмездно ползване таблет Alcatel, One Touch Pop Star Classy срещу
задължението на последния да му заплати 23 бр. месечни лизингови вноски в
размер на 7,59 лв. всяка, считано от датата на подписване на договора, с
уговорена опция за придобиване на вещта след изтичане срока на ползването.
Ищецът се позовава на предсрочната изискуемост на дължимите до крайния срок на
договора лизингови вноски, настъпила поради прекратяването на договора за
предоставяне на мобилни услуги, но съдът счита, че не е необходимо да се
изследват предпоставките за нейното възникване, тъй като срокът на лизинговия
договор е изтекъл преди завеждането на исковата молба в съда, поради което
лизинговите вноски се явяват при всички случаи изискуеми. Поради тези причини следва
да се приеме, че ответницата е дължала на съконтрахента си последните две
лизингови вноски, за чието погасяване не са направени възражения от нейна
страна, чийто общ размер възлиза на сумата от 15,18 лв.
Въпреки че ответницата не е изпълнила свои задължения по договора за мобилни услуги от 14.03.2016 г., по делото липсват доказателства, че „Т.Б.“ ЕАД е провело по надлежния ред процедура по разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД, тъй като по делото не са представени доказателства, че отправеното в този смисъл изявление до абоната е достигнало до него. В тази връзка следва да се отбележи, че едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновното неизпълнение на задълженията на неговия съконтрахент има характер на разваляне на договорната връзка по смисъла на чл. 87 ЗЗД, който не се променя от различното словесно обозначение на тази правна последица – „прекратяване“, с което ищецът назовава завършека на договорната връзка между оператора и ответната страна. Дори и в чл. 75 от Общите условия на “Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни съобщителни услуги в полза на оператора е предвидено право да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане в срок на дължими по договора суми, а упражняването на това право изисква извършване на волеизявление от лицето, което го упражнява, без каквото то остава във вид на нереализирана възможност. В конкретния случай не са представени доказателства за упражняването на това право, вместо което ищецът излага становището си, че развалянето настъпва автоматично и по силата на договора, въпреки различното съдържание на клаузата на чл. 75 от ОУ. При тези данни съдът приема, че договорът за мобилни услуги не е бил развален едностранно от изправната страна и следователно не е настъпила уговорената между страните предпоставка за начисляване на неустойката по т. 11 от същия договор.
Освен горните аргументи, т.е. дори да се
приеме, че договорът между “Т. Б.” ЕАД и
ответницата е надлежно развален, съдът счита, че неустойката по т. 11 от
договора за мобилни услуги не се дължи поради нищожността на договорната
клауза, произтичаща от нейната неравноправност поради следните причини: Сключеният
между “Т. Б.” ЕАД и ответницата договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 14.03.2016 г. има потребителски
характер, тъй като абонатът се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП,
който гласи, че "потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Поради потребителския характер на този договор облигационното
отношение, възникнало с неговото сключване, попада в приложното поле на ЗЗП и
абонатът се ползва в предвидената в този закон потребителска защита. Чл. 143,
ал. 1, т. 5 и 14 ЗЗП (в редакцията, действаща към момента на сключване на
договора) гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като (т. 5) задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка или (т. 14) налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Начисляването на неустойка в размер на сбора от таксите за целия оставащ срок
на действие на договора се явява необосновано завишено обезщетение за вредите
от неговото неизпълнение и създава необходимост за потребителя да изпълни своите задължения до края на този
срок, въпреки че за доставчика е отпаднала необходимостта да осъществи
насрещната си престация. Съществено завишена се явява също така и неустойката,
формирана от разликата между редовната и преференциална цена на закупеното (или
отдадено на лизинг) устройство, тъй като тя не държи сметка за
продължителността на действие на договора преди неговото прекратяване, която
именно е определяща за действителния размер на претърпените от доставчика
вреди, чието компенсиране неустойката
следва да постигне. С оглед на казаното съдът приема, че клаузата на т. 11 от
договора за мобилни услуги от 14.03.2016
г., която предвижда, че при предсрочното прекратяване на договора следва да се
начисли неустойка в размер на абонаментните такси за целия първоначално
уговорен срок на действието му и на разликата между редовната и преференциална
цена на закупеното (или отдадено на лизинг) устройство, има неравноправен
характер, тъй като създава неравновесие в правата и задълженията на страните по
договорната връзка във вреда на потребителя, без да е съществувала възможност
от негова страна да повлияе върху нейното съдържание. Чл. 146, ал. 1 ЗЗП гласи,
че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, поради което договорната клауза на т. 11 от договора за мобилни
услуги от 14.03.2016 г. следва да се
приеме за нищожна и непораждаща действие спрямо абоната. В този смисъл по
аналогичен случай е постановено решение
№ 188 от 09.05.2016 г. на ВКС по т.д. № 1787/2014 г., I т.о., е прието, че клаузата за
начисляване на неустойка при прекратяване на договор за финансов лизинг и
връщане на лизинговата вещ в размер на сбора от незаплатените
вноски по първоначалния погасителен план е неравноправна по силата на чл. 143,
ал. 1 т. 5 от ЗЗП и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.
1 от съшия закон.
Нищожността
на клаузата на т. 11 от договора за мобилни услуги от 14.03.2016 г. обосновава нейното отпадане от съдържанието
на договорните отношения между страните, а не заместването ѝ с друго
нефигуриращо в договора задължение за неустойка (например в размер на 3
абонаментни вноски или такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената при предоставянето му цена, каквато съответства на
оставащия срок на договора); на намаляване от съда подлежи прекомерно голямата
на фона на действителните вреди неустойка, при наличието на валидна клауза,
която я регламентира, а не неустойката по нищожна договорна
клауза, от която по дефиниция не произтичат никакви правни последици. В този
смисъл и решение С-618/10, чийто диспозитив гласи, че член 6, параграф 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава
членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността
на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да
допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. Постигнатото след
сключване на договора за мобилни услуги споразумение между “Т.Б.”
ЕАД и Комисията за защита на потребителите не обвързва абонатите на този
оператор, които не са страна по него, и не би могло да се пренесе автоматично в
съдържанието на сключените с тях договори без подписването на допълнителни
споразумения между страните по тях.
Задълженията на ответницата били включени в предмета на договор за цесия от 12.07.2019 г., сключен между “Т. Б.” ЕАД в качеството на цедент и “Иновативни финанси” ООД в качеството на цесионер, като цедентът упълномощил съконтрахента си да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за промяната на техния кредитор. В този смисъл било изготвено и уведомление до ответницата, приложено към исковата молба, за което не са налице данни за връчването му преди иницииране на настоящото производство. Междувременно с договор за цесия от 29.11.2019 г. “Иновативни финанси” ООД прехвърлило вземането си спрямо ответницата на ищцовото дружество, като следва да се приеме, уведомяването ѝ както за този договор, така и за предходния такъв, се е състояло с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Казаното сочи, че към момента именно ищецът е оправомощен да търси изпълнение на задълженията по процесните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, поради което искът за признаване вземането за стойността на доставените далекосъобщителни услуги за периода от 01.10.2017 г. до 30.11.2017 г. следва да се уважи до размера от 96,09 лв., а за горницата – да се отхвърли като неоснователен, за установяване вземането за мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 06.12.2019 г. следва да се присъди до сумата от 17,49 лв. (изчислена чрез on-line калкулатор върху сумата от 96,09 лв.), а за горницата отново да се отхвърли като неоснователен, искът за присъждане на лизинговите вноски за месеците януари и февруари 2018 г. – следва да се уважи изцяло, а на неустойката за предсрочно прекратяване на договора – да се отхвърли. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 24,92 лв. за държавна такса, 179,45 лв. за адвокатски хонорар, както и разноски за заповедното производство в размер на 11 лв. за държавна такса и 158,30 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Ф.Х. с ЕГН ********** *** дължи на „Ю.” ООД с ЕИК …. и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „Б.“ № ., вх. ., ет. . сумата от 96,09 лв. (деветдесет и шест лв. и 9 ст.), представляваща стойността на мобилни услуги (с включен ДДС) за отчетния период от 01.10.2017 г. до 30.11.2017 г. по договор за мобилни услуги от 14.03.2016 г., сключен с “Т.Б.” ЕАД, и мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 06.12.2019 г. в размер от 17,49 лв. (седемнадесет лв. и 49 ст.), които вземания са придобити от ищеца чрез договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен с “Иновативни финанси” ООД, което дружество на свой ред придобило вземанията от “Т. Б.” ЕАД чрез договор за цесия от 12.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за признаване вземането на ищеца за стойността на далекосъобщителни услуги за сумата над 96,09 лв. и за мораторна лихва за сумата над 17,49 лв. За посочените вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1972 по описа на СРС за 2019 г.
ОСЪЖДА Н.Ф.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ю.” ООД с ЕИК …. и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „Б.“ № ., вх. ., ет. . сумата от 15,18 лв. (петнадесет лв. и 18 ст.), представляваща стойността на лизинговите вноски за месеците януари и февруари 2018 г. по договор за лизинг от 14.03.2016 г., сключен с “Т.Б.” ЕАД по отношение на таблет Alcatel, One Touch Pop Star Classy, което вземане е придобито от ищеца чрез договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен с “Иновативни финанси” ООД, което дружество на свой ред придобило вземанията от “Т. Б.” ЕАД чрез договор за цесия от 12.07.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „„Ю.” ООД с ЕИК …. и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „Б.“ № ., вх. ., ет. . против Н.Ф.Х. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 92,34 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от 14.03.2016 г., сключен с “Т. Б.” ЕАД.
ОСЪЖДА Н.Ф.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на „„Ю.” ООД с ЕИК …. и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „Б.“ № ., вх. ., ет. . направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 24,92 лв. (двадесет и четири лв. и 92 ст.) за държавна такса, 179,45 лв. (сто седемдесет и девет лв. и 45 ст.) за адвокатски хонорар, както и разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 1972 по описа на СРС за 2019 г.) в размер на 11 лв. (единадесет лв.) за държавна такса и 158,30 лв. (сто петдесет и осем лв. и 30 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените размери
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/