РЕШЕНИЕ
№………………………/……………..
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На четвърти април Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА
ИЛИЕВА
Секретар : Маргарита
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4092 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ К.В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя С.К. срещу НП № 03-011662/17.07.2019
год. на Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което за извършено
нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на
дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 лв..
С
жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че същото е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуални правила. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че К.Ц.
не е работил в заведението, а е трябвало да наблюдава начина на обслужване на
клиентите в заведението, за да може след като завърши училище да започне работа
в обекта.
В съдебно
заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.Т. П.,***,
която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Ошавкова, която
моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации
в съставения АУАН.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с № 03-011662/09.07.2019 год., административния
орган е приел за установено от фактическа страна, че при извършване на проверка
/ съставен Протокол ПР1921789/09.07.2019 год./ по работни места в ресторант
„ The view” , находящ се в кк „Св.Св.
Константин и Елена“ под кк „Тилия“ на МВР – плаж юг, общ.Варна стопанисван от „К.В.“
ООД е установено, че е допуснат до работа К.И.Ц. с ЕГН ********** на длъжност „сервитьор“
преди да са му предоставени екземпляр от
сключения трудов договор подписан от двете страни и копие от уведомлението по
чл.62,ал.3 от КТ , заверено от ТД на НАП Варна.
Нарушението
е извършено на 02.07.2019 год. в ресторант „The view” находящ се в кк „Св.Св. Константин и Елена“
под кк „Тилия“ на МВР – плаж юг, общ.Варна стопанисван от „К.В.” ООД, когато К.И.Ц.
е установен да полага труд в полза на „ К.В.” ООД преди да са му предоставени
екземпляр от сключения трудов договор подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ , заверено от ТД на НАП Варна – нарушение на
чл.63,ал.2 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на
представляващ дружеството,който в графата бележки и възражения не отразил, че
има такива.
В срока по
чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал
обжалваното НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на
5000 лв. за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3
от КТ.
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.М., която потвърждава
изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че при проверката в
ресторанта установили двама работника да обслужват масите.Предоставени им били да
попълнят декларации, след което едно от установените лица влязло в кухнята да
се консултира, след което избягало от заведението. След връщането на лицето в
заведението то попълнило декларации и се установило, че е допуснато до работа
без да има регистриран трудов договор. На документалната проверка бил
представен трудов договор регистриран на датата следваща проверката.
С показанията си св.Д. потвърждава
казаното от св.М., като допълва, че към момента на започване на проверката
лицето К.Ц. е разнасял напитки.
По искане на защитата съдът е допуснал до
разпит в качеството на свидетел Я.К..От показанията му се установява, че на
датата на проверката е работил в обекта като сервитьор. Твърди, че сервитьор е
бил само той, а установения Ц. е бил в заведението с цел да наблюдава и се учи.
Св.Ц. в показанията си твърди, че е бил
повикан в обекта от управителя му, за да види каква е работата, тъй като е
искал да работи като сервитьор. Твърди, че към момента на проверката се е
намирал на бара и е наблюдавал работата.При идването на проверяващите се е
притеснил, паникьосъл се и побягнал. Собственика на обекта го върнал, след
което попълнил документите, по отношение съдържанието на които консултирал със
собствениците. Твърди, че не е работил като сервитьор, не е имал униформа.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
М. и Д. като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
Показанията на Ц. и К., съдът намира за
предубедени и изхождащи от заинтересовани свидетели. Кредитира ги в частта
им, че към момента на проверката са се намирали в обекта.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на свидетелите М. и Д., частично въз основа на показанията на
свидетелите Ц. и К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по
делото писмени доказателства , прочетени
и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
Наказателното
постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" . Компетентността на
актосъставителя Начев произтича от разпоредбата на чл. 416, ал.
1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - инспектор в Д
"ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството,
ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Чл.63, ал.1 от КТ задължава работодателя
да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите и съответстващата на това задължение забрана,
съдържащата се в ал.3 от същата норма, а именно - работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал.1.
Така
посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки
работодател да допуска на работа само тези лица, с които не само е сключил
писмен трудов договор, но и на които е предоставил екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по
чл.62,ал.3, заверено от ТД на НАП.
В случая при проверката е установено, че К.И.Ц.
с ЕГН ********** е работел на длъжност «сервитьор» в ресторант „The view” находящ се в кк „Св.Св. Константин и Елена“
под кк „Тилия“ на МВР – плаж юг, общ.Варна стопанисван от „К.В.” ООД .
Видно от свидетелските
показания свидетелите установили нарушението
Д. и Маринава, които настоящият съдебен състав намира, че следва да се
кредитират изцяло, Ц. се е намирал на „работно място“ по смисъла на § 1, т. 4
от ДР на КТ, изпълнявал е трудови задължения, в частност функциите на „сервитьор“
в заведението, като към момента на проверката – вечерта е разнасял напитки и
обслужвал маси с клиентите в заведението. Всички тези негови действия се
препокриват с предоставяне на работна сила по смисъла на КТ .
Видно от приложена по преписката Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с изх.№ 03388193100638/03.07.2019
год.,10:47:05 часа е, че към момента на
проверката работодателят е допуснал до работа посочения работник без да му е
предоставил копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от
компетентната ТД на НАП. При тези факти, настоящия състав на съда намира, че „ К.В.
” ООД е осъществил от обективна страна визираното в наказателното постановление
нарушение.
От обективна страна изпълнителното деяние
се изразява в бездействие – невръчване на уведомление по чл.62,ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП на работника или служителя преди постъпването му на
работа.Необходимо е и наличието на друг обективен признак – наличие на
възникнало трудово правоотношение.
Субект на нарушението е
дружеството-работодател.
От събраните по делото доказателства -
идентификационна карта и декларация по чл.399 от КТ, се установява, че
дружеството-жалбоподател отговаря на изискванията на КТ за работодател / пар.1,
т.1 от ДР на КТ/.
Правилно е била ангажирана отговорността
на „К.В.” ООД качеството му на
работодател чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност
на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
В
процесния случай не е приложима разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ, в каквато
насока са исканията на процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед
посоченото в чл.415в,ал.2 от КТ, че нарушения в лимитативно изброените случаи,
сред които и тези по чл.63,ал.2 от КТ не се считат за маловажни.
Също така съдът намери, че в случая не
се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. с
чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието
на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери,
че съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 63, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда на работодател -
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000
лв.. В случая е определена имуществената санкция в размер на 2500 лева.
Според състава на съда размера на
наказанието е необоснован, доколкото в
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното.
Ето
защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към
определения от закона минимум от 1500 лв., като намери същото в този му размер
за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
По
разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Д ИТ - Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в
размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
По
горепосочените мотиви, Съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ НП №
03-011662/17.07.2019 год. на Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с
което на „ К.В.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.К. за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на
осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 1500 лв..
ОСЪЖДА
„ К.В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.К. да заплати на Дирекция „ Инспекция по труда”
– Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: