РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Бургас, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120106508 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от П. Д. Г. против Е. В. Ф. иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 7 200 лв.,
представляваща сбор от дължими главници по девет неформални договора за паричен заем,
сключени между страните през периода 23.11.2022 г. – 26.06.2023 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 5338/2023 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на направените от
ищеца разноски. Ищецът твърди, че между него и ответника са били сключени девет
неформални договора за заем на парични суми в общ размер от 7 200 лв., като сумите са
били предоставяни на ответника чрез преводи посредством системата на „Изипей“ АД, а
именно: 1 500 лв. – преведени на 23.11.2022 г., 200 лв. – преведени на 28.11.2022 г., 300 лв.
– преведени на 02.12.2022 г., 500 лв. – преведени на 13.12.2022 г., 200 лв. – преведени на
09.01.2023 г., 1 800 лв. – преведени на 11.01.2023 г., 500 лв. – преведени на 01.02.2023 г.,
200 лв. – преведени на 05.02.2023 г. и 2 000 лв. – преведени на 26.06.2023 г. Твърди се също
така, че на 27.06.2023 г. между страните е било сключено писмено споразумение, в което
ответникът е признал, че дължи на ищеца сума в общ размер от 7 200 лв. и е поел
задължение да погаси целия си дълг в срок до 18:00 ч. на 30.06.2023 г., но до момента
заемните суми не са върнати, а след подписването на споразумението ответникът е
преустановил всякакви контакти с ищеца. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
1
В законоустановения едномесечен срок, както и в продължения такъв, ответникът не
е подал отговор на исковата молба, не е изразил становище по съществото на иска, не е
направил доказателствени искания, не е представил доказателства. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ответника, който е оспорил иска и моли същият да бъде
отхвърлен, не са ангажирани допустими доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5338/2023 г. по описа на БРС, съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Е. В. Ф. да заплати на кредитора П. Д. Г. сумата от 7 200 лв., представляваща главница по
сключени между тях девет броя неформални договори за заем и подписано нарочно
споразумение от 27.06.2023 г. за изплащане на дълга, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 1 944 лв. – разноски в заповедното производство. В законоустановения срок
длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение, поради което заповедният
съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си,
като такъв иск е бил предявен в срок и по него е образувано настоящото исково
производство по чл. 422 от ГПК.
По делото са представени девет платежни нареждания, удостоверяващи извършени
от П. Д. Г. в полза на Е. В. Ф. преводи на парични суми чрез системата на „Изипей“ АД на
следните дати и в следните размери: 1 500 лв. – преведени на 23.11.2022 г., 200 лв. –
преведени на 28.11.2022 г., 300 лв. – преведени на 02.12.2022 г., 500 лв. – преведени на
13.12.2022 г., 200 лв. – преведени на 09.01.2023 г., 1 800 лв. – преведени на 11.01.2023 г.,
500 лв. – преведени на 01.02.2023 г., 200 лв. – преведени на 05.02.2023 г. и 2 000 лв. –
преведени на 26.06.2023 г., като в седем от разписките е посочено, че основанието за
превода е „заем“.
Представено е и сключено между страните по делото споразумение от 27.06.2023 г., в
което е посочено, че на горепосочените дати П. Г. е предоставил в заем на Е. Ф. парични
средства в общ размер от 7 200 лв., като Ф. е потвърдил, че е бил поканен да върне дадените
му в заем суми, но не е изпълнил задължението си. В споразумението се съдържа и
постигната между страните договорка Ф. да заплати на Г. еднократно и в пълен размер
сумата от 7 200 лв., в срок до 18,00 ч. на 30.06.2023 г., като отново е посочено, че тази сума
представлява сбор от невърнати суми по сключени 9 броя договори за заем с настъпили
падежи. Страните също така са се съгласили, че подписването на споразумението има
значение на покана за заплащане на сумата и не е необходимо отправяне на допълнителна
такава с предоставяне на допълнителен срок за плащане. Споразумението е подписано от
двете страни, като в хода на настоящото производство не е направено своевременно и
допустимо оспорване на истинността на този документ, нито такова оспорване е заявено в
подаденото в заповедното производство възражение от длъжника. С оглед на това съдът
намира, че споразумението на страните от 27.06.2023 г. е валидно сключено и е породило
правните си последици, като с него ответникът е признал дължимостта на сумата от 7 200
лв., както и че същата му е била дадена от ищеца в заем и е следвало да я върне до
30.06.2023 г.
По делото е разпитан свидетелят С. П., който заявява, че познава ищеца като колега в
строителството и двамата често работят заедно по строителни обекти. Заявява също така, че
познава и ответника, тъй като той е бил служител на ищеца. Твърди, че ответникът доста
2
често е искал парични средства от ищеца, за да си покрива кредити, заеми и други, като
свидетелят лично е присъствал на такива разговори между тях. Ищецът превеждал парите на
ответника по Изипей, за да има документ за дадените суми. Според свидетеля, ответникът
не е връщал заемите на ищеца, въпреки че между тях са били водени разговори за това.
Заявява, че ищецът не е давал парични средства на ответника за закупуване на материали
или за да плаща на други работници, като това е било правено от самия ищец като управител
на фирмата, в която е работил ответникът.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан по следните съображения:
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. При условие, че не е уговорено друго,
заемодателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, се установи,
че в периода 23.11.2022 г. – 26.06.2023 г. ищецът е предал на ответника, чрез извършването
на девет парични превода посредством Изипей, сума в общ размер от 7 200 лв. От
разписките за извършените парични преводи, от сключеното между страните споразумение,
както и от показанията на св. П. се доказа и основанието за предаването на тези суми, а
именно, че същите са били дадени в заем от ищеца на ответника. Поради това съдът намира
за доказано твърдението на ищеца, че на посочените в исковата молба дати между страните
са били сключени девет неформални договора за заем, като общият размер на дадените в
заем суми е 7 200 лв.
В сключеното между страните споразумение от 27.06.2023 г., освен признание на
задължението от страна на ответника, се съдържа и покана от ищеца към ответника за
връщане на дадените му в заем суми, като по делото не се твърди и не са представени
доказателства към настоящия момент ответникът да е върнал на ищеца тези суми изцяло или
частично.
С оглед на гореизложеното съдът намира за доказано, че ответникът дължи на
ищцата процесната сума от 7 200 лв., представляваща сбор от дължими главници по
сключени между тях девет неформални договора за заем, поради което предявеният по
отношение на главницата установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Предвид установената забава на ответника, на осн. чл. 86 от ЗЗД същият дължи на
ищеца и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК - 05.09.2023 г. до окончателното й изплащане, поради което и в тази му част
установителният иск следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 1944 лв., представляваща направените от него съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство, както и сумата от 144 лв. - разноски в
исковото производство – платена държавна такса в дължимия й размер. За яснота следва да
се посочи, че в хода на заповедното и в настоящото исково производство е представен един
и същи договор за правна защита и съдействие от 28.08.2023 г., в който е удостоверено, че
3
ищецът е платил на процесуалния си представител възнаграждение в размер на 1 800 лв.,
т.е. не е налице заплащане на отделен адвокатски хонорар за осъщественото от адвоката
представителство в исковото производство (в този смисъл е и съдържащият се в исковата
молба списък на разноските на ищеца).
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Е. В. Ф., ЕГН **********,
от с. Р***, общ. С***, ул. ****, дължи на П. Д. Г., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. ***,
сумата от 7 200,00 лв. (седем хиляди и двеста лв.), представляваща сбор от дължими
главници по девет неформални договора за паричен заем, сключени между страните през
периода 23.11.2022 г. – 26.06.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
05.09.2023 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед №
2582/07.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 5338/2023 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Е. В. Ф., ЕГН **********, от с. Р**, общ. С***, ул. ****, да заплати на П.
Д. Г., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. *****, сумата от 144,00 лв. (сто четиридесет и четири
лв.), представляваща направените от него разноски в настоящото производство, както и
сумата от 1 944,00 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и четири лв.) - разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4