№ 46
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110115158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Л. П. срещу „Юробанк България“
АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество
задължения, отразени в изпълнителен лист от 13.08.2012 г. по частно
гражданско дело № 37207/2012 г. на Софийския районен съд, 45. състав,
издаден в полза на праводателя „Банка Пиреос България“ АД, а именно –
864,87 лева – усвоена главница по договор за кредитна карта №
*******/25.01.2007 г., ведно със законната лихва за забава от 02.08.2012 г. до
изплащане на вземането; 1716,69 лева – възнаградителна лихва за периода от
10.06.2008 г. до 01.08.2012 г., както и 101,63 лева разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил осъден да плати посочените
суми на „Банка Пиреос България“ АД, като ответникът е универсален
правоприемник на последната. Твърди се, че въз основа на изпълнителния
лист било образувано изпълнително дело № 252/2012 г. на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Милен Бъзински. Твърди се, че по делото са наложени два
запора на сметки на ищеца – на 09.01.2013 г. и 26.04.2018 г., като от
последната дата не били предприемани изпълнителни действия, поради което
вземането било погасено по давност. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Юробанк
България“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, като
се твърди, че праводателят на ответника е събрал вземането още през 2013 г.
и оттогава не е имал претенции към ищеца, поради което липсва интерес от
водене на иска
1
В съдебното заседание, проведено на 27.09.2023 г. ищцецът, чрез своя
процесуален представител – адвокат В. Т. моли съдът да постанови решение
съобразно доказателствата по делото. Претендира разноски. Представя списък
на разноските.
В съдебното заседание, проведено на 27.09.2023 г. ответникът, чрез своя
процесуален представител – ю. А. моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск, и на ищеца да не бъдат присъждани разноски,
тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са обявени обстоятелствата, че ответникът е правоприемник на
„Банка Пиреос България“ АД от 04.02.2020 г., че по изпълнителен лист от
13.08.2012 г., издаден по гр.д. № 37207/2012 г. по описа на Софийски районен
съд, 45. състав е образувано изпълнително дело № 252/2012 г. на *** М. Б..
Съгласно представената на лист 18 по делото справка за постъпили
суми в банков клон № 0210 на „Банка Пиреос България“ на 26.08.2013 г. за
погасяване по кредитна карта на ищеца, открита на 06.09.2009 г., е внесена
сумата от 3286,66 лева
Съгласно представено на лист 34 по делото удостоверение, изх. №
50206/28.08.2023 г. от *** М. Б.. срещу ищеца Б. Л. П. по молба на „Банка
Пиреос България“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
13.08.2012 г. по гр.д. № 37207/2012 г. по описа на Районен съд – гр. София, е
образувано изпълнително дело № 20128380410252 по описа на *** М. Б.. като
дължимите в това производство суми са както следва: 864,89 лева – главница,
която към датата на издаване на удостоверение е в размер на 985,12 лева;
1716,69 лева – договорна лихва; 101,63 лева – разноски в гражданското дело и
510 лева – разноски в изпълнителното дело.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск за установяване на погасяване по давност на вземане, за
което е издаден изпълнителен титул, с правна квалификация чл. 439 ГПК във
връзка с чл. 110 ЗЗД.
Този иск се разглежда, ако ищецът установи, че срещу него ответникът
е предприел и поддържа действия на принудително изпълнение, и се уважава,
освен ако ответникът не установи предприемане на изпълнителни действия, с
които е прекъснал давността. Ответникът твърди, че вземането е признато
чрез плащане, което следва да докаже
От представеното удостоверение (на лист 34 от делото) се установява,
че ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца за събиране на
вземанията, предмет на настоящото производство, като към настоящия
момент изпълнителното производство не е прекратено. Именно
извънпроцесуалното поведение на ответника дава основание на съда да
2
приеме, че ищеца има интерес да установи недължимостта на погасените по
давност вземания, поради което предявеният иск е допустим.
Между страните не се спори, че по отношение на ищеца въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката е издаден изпълнителен лист по
чл. 418 ГПК за следните суми: 864,87 лева – усвоена главница по договор за
кредитна карта № *******/25.01.2007 г., ведно със законната лихва за забава
от 02.08.2012 г. до изплащане на вземането; 1716,69 лева – възнаградителна
лихва за периода от 10.06.2008 г. до 01.08.2012 г., както и 101,63 лева
разноски.
Ответникът признава в отговора на исковата молба, че смята вземането
за погасено, поради което искът следва да се уважи с оглед на това, че
страните не спорят, че дълг няма, а само относно основанието за погасяването
му. Доколкото извънпроцесуалното поведение на ответника противоречи на
процесуалното такова, искът следва да се уважи изцяло по същество, а не
делото да се прекратява.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане, право на
разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Не е налице основание за
прилагане на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като според справката от
ЧСИ ответникът недобросъвестно не е поискал прекратяване на
изпълнителното производство срещу ищеца. Съгласно представения на лист
40 по делото, договор за правна помощ и съдействие, сключен на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, адвокат В. Т. е предоставил безплатна правна помощ
на ищеца като материално затруднено лице. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и като съобрази действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът намира, че в полза на адвокат Т. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ищецът е
доказал разноски за държавна такса в размер на 50 лева и такса за паричен
превод в размер на 6 лева, или общо 56 лева. Поради това, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 56 лева – разноски в производството, а на адвокат В. Т. – сумата от 400
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Л. П.
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК отношение на
„Юробанк България“ АД, че Б. Л. П., с ЕГН: **********, и адрес: гр. София,
ж.к. „Красно село“, к.в. „Борово“, бл. 9, вх. А, ет. 3, ап. 8 не дължи на
„Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София,
ул. „Околовръстен път“ № 260, сумите 864,87 лева (осемстотин шестдесет и
четири лева и 87 ст.) – усвоена главница по договор за кредитна карта №
*******/25.01.2007 г., ведно със законната лихва за забава от 02.08.2012 г. до
3
изплащане на вземането; 1716,69 лева (хиляда седемстотин и шестнадесет
лева и 69 ст.) – възнаградителна лихва за периода от 10.06.2008 г. до
01.08.2012 г., както и 101,63 лева (сто и един лева и 63 ст.) – съдебни
разноски – вземания по Изпълнителен лист от 13.08.2012 г. по частно
гражданско дело № 37207/2012 г. на Софийския районен съд, 45. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „Юробанк България“ АД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Околовръстен път“ №
260 да заплати на Б. Л. П., с ЕГН: **********, и адрес: гр. С., ж.к. „К. с.“, к.в.
„Б.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 56 лева (петдесет и шест) – разноски в
настоящото производство съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
„Юробанк България“ АД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на адвокат
В. В. Т., с личен номер № ******, с адрес на кантората: С., ж.к. „Л.“, бл. **,
вх. *, офис партер, сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Б.
Л. П. в настоящото производство съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4