Решение по дело №1298/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1346
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20213100501298
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1346
гр. Варна , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД вх.рег.№
287638/08.12.2020г срещу решението на ВРС-14с-в № 261290/18.11.2020г по гр.д.№
19577/2019г, с което е прието в отношенията между страните, че К. АНДР. Ж. ЕГН
********** от гр.Варна не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна бул.”Вл.Варненчик” 258 Варна тауърс-Г, сумата
от 1282,87лв, претендирана от ответника по фактура от 13.11.2019г за доставена и
потребена ел.енергия за периода 19.02.2018г–18.02.2019г, по партида с кл.№ ********** за
обект на потребление в гр.Варна ул.“Ю.С.“ № .... съгласно становище на ЕРП „Север“ от
12.11.2019г. за начисляване на ел.енергия по КП № 2621/ 6.11.2019г на БИМ, по предявения
отрицателен установителен иск, на осн.чл.124 ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството, на осн.чл.78
ал.1 ГПК, да заплати на К. АНДР. Ж. сумата от 511,32лв- заплатено адв.възнаграждение в
исковия процес и в заповедното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита постановеното решение за незаконосъобразно поради неправилна и
необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и неправилно
приложение на материалния закон, като излага подробни доводи за това:
Налице е правно основание за възникване на вземането на ответното дружество.
Процесната сума представлявала цената за потребеното в обекта на ищеца количество
ел.енергия и се дължала на основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 ЗЗД. Всички
предпоставки на фактическия състав били налице:
1. Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между
страните съществува валидно договорно правоотношение по силата, на което ищецът е
потребител на доставяна от отв.дружество ел.енергия, както и че имотът, в който е монтиран
процесният електромер, бил присъединен към електроразпределителната мрежа, поради
1
което ищецът има задължението да заплаща използваната ел.енергия. Отв.дружество
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение за обекта.
2. Извършена е била техническа проверка на средствата за търговско измерване /СТИ/
от служители на „ЕРП Север" АД. На последното няма вменено задължение предварително
да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване неправомерните въздействия върху СТИ. „ЕРП Север" АД е дружество с
основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
чрез която извършва пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР.
Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на §1 т.346 б."а" ДР на ЗЕ и
собственик на електромера /СТИ/ в съответствие с чл.116 ал.6 ЗЕ и има право да извършва
технически проверки на място на СТИ и измервателната система.
На СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Периодичността на проверките е определена
със Заповед № А-441/13.10.2011г, издадена от Председателя на ДА за метрологичен и
технически надзор на основание чл.43 ал.4 от ЗИ.
3.За извършената проверка е съставен КП, като било установено, че в скрития
регистър 1.8.4. имало натрупано количество ел.енергия, което не се визуализирало при
редовния отчет Електромерът бил демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в
БИМ.
4.Експертизата била извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-гр.Русе, за което е бил
съставен КП и установено, че била осъществявана намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно прочитане било констатирано, че действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната четвърта тарифа, в която са отразени
натрупаните киловати.
КП на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК
се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
5. В изготвеното от „ЕРП Север" АД становище за начисляване на ел.енергия е
посочено, че след прочитането на регистър 1.8.4. било установено количеството ел.енергия,
изразходена, но не била отчетена по видимите тарифи на електромера (1.8.1. 1.8.2 и 1.8.3).
6. В издадената от „Енерго-Про Продажби" АД фактура била определена цената на
ел.енергия, реално доставена и потребена от абоната.
В конкретния случай не е налице проведена едностранна корекция на начисленото
количество ел.енергия, при която сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се
дължи за реално потребена от потребителя ел.енергия. Начислена е била сума,
представляваща стойността на доставена и потребена от ищеца ел.енергия.
Несъответствието в измерването е било установено едва при извършената техническа
проверка и затова неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната.
Това количество електрическа енергия не представлява служебно начисление от страна на
ЕРП-дружество, а било реално потребено количество, отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
2
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
ел.енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика
между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Процесната сума се дължала от ищеца като насрещна престация по договора за
доставка на ел.енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата
равностойност на консумираната в обекта ел.енергия. Процесната фактура е била издадена
след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Ето защо се касаело за специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя
за минало време, различна от предвидените в чл.48 ПИКЕЕ корекционни основания, чрез
която се остойностява действително консумирана електрическа енергия, която е била
отчетена от скритите регистри на СТИ. Реално консумираното количество ел.енергия е
остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за
ел.енергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят не само не е
ощетен, а дори е поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията
не би била извършена и ел.енергията би била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова
тарифа. В този смисъл, извършената от ответника корекция не представлява санкция, а цена
на доставена и консумирана ел.енергия. Да се приеме обратното би довело до
неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на ел.енергия. В
горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г, постановено по в.гр.д.№ 1370/2015г
по описа на ВОС.
7. РС е допуснал СЕлТЕ по делото, според заключението на която електромерът е
бил в метрологична годност към момента на проверката и се касаело за неправомерно
вмешателство върху СТИ чрез намеса в софтуера. В.лице потвърждава и че натрупаните в
скрития регистър количество кВтч са преминали през процесния електромер, като същите са
били доставени и потребени от абоната.
В с.з. вещото лице е потвърдило обстоятелството, че бил монтиран нов електромер на
обекта на потребление. В тази връзка в.лице прави заключение, че и невизуализираните
(скрити) регистри били с нулеви показания, тъй като нямало как да се натрупа ел.енергия
без електромерът да е бил включен към захранващата мрежа преди това.
Ел.енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се
прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от СТИ и преминаването й през
точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца ел.енергия не може
да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда
имуществения интерес на отв.дружество и дължи заплащането на цената на вещта.
Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД да получи
стойността на пренесеното до обекта количество ел.енергия. Съгласно разпоредбата на
чл.200 ал.1 ЗЗД, предл.първо ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия.
Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
Дори да се приемело, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължала на
осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение №
150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС- ІІІ ГО.
3
Поради изложеното моли за изцяло за отмяна решението на ВРС като неправилно и
незаконосъобразно и за постановяване на ново за отхвърлянето на предявения иск.
Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№
263911/19.01.2021г от К. АНДР. Ж., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и молят за неговото
потвърждаване.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено
адв. възнаграждение.
Производството е образувано по искова молба на К.Ж.,в която излага, че
процесната сума била начислена без основание от ответника, тъй като въпросното
количество ел.енергия не е било консумирано от абоната.
Всички начислени суми до момента били заплащани в срок от абоната. Оспорва
резултатите от проверката на СТИ, извършена на 18.02.2019г, както и съставения КП по
форма и съдържание, тъй като абонатът или предствител на Полицията не е присъствал на
проверката.
Моли за уважаването на иска му, с който да се признае в отношенията с ответната
страна, че не дължи на ответното дружество сума в размер на 1282,87лв, претендирана по
фактура от 13.11.2019г за доставена и потребена ел.енергия за периода 19.02.2018г–
18.02.2019г по партида с кл.№ ********** за обект на потребление в гр.Варна.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор със становище за
неоснователост на иск, като прави следните възражения: вземането на „Енерго Про
Продажби" АД е за реално доставена и потребена ел.енергия в размер на 6631 квтч,
натрупана в скрития регистър и се дължи от ищеца на основание чл.183 вр.чл.200 ал.1
предл.1 ЗЗД.
Не оспорва твърденията, че между страните съществува валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното
дружество ел.енергия.
Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на
посочения в ИМ адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в КП.
Позовава се на сл.възражения:
Разпоредбите на ОУ имат обвързваща сила между страните по настоящия спор, тъй
като се намират в правоотношение относно продажбата на ел.енергия, като правата и
задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от
14.10.2013г на осн.чл.21 ал.1 т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, Общите условия за
достъп и пренос на електрическа енергия през ЕРПМрежа на „Енерго-Про Мрежи" АД / сега
„ЕРП Север“АД/, одобрени с Решение ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР, ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Енерго-Про Мрежи" АД (одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г„ изменени
и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР) и ОУ на доставка и продажба на
ел.енергия на „Е.ОН България Продажби" АД - праводател на „Енерго - Про Продажби" АД,
одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.
ОУ на „Енерго-Про Мрежи"АД и „Енерго-Про Продажби" АД са годен източник на
4
облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия, на осн.чл.20а ал.1
ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, е последица от следните
юридически факти:
ОУ са съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР , съгл.чл.21 ал.1
т.4 от ЗЕ, чл.89 ал.1 вр. чл.94 ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката
(Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.).
Общите условия са действащи към датата на извършване на проверката на СТИ и са
издадени на осн.чл.98а от ЗЕ.
Същите са публикувани, съгл.чл.98а ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен
всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.
Приетите и одобрени по съответния ред ОУ са задължителни за ползвателя, на
осн.чл.98а ал.4 ЗЕ, без да е необходимо изричното му писмено съгласие.
Налице е основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
ел.енергия. Страните по настоящото дело са страни по облигационно правоотношение по
договор за пренос на ел.енергия през ЕРПМрежи на „Енерго-Про Мрежи"АД.
Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и
точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обекта на ищцата.
Съгласно подадено от абоната заявление дружеството има задължение да му достави
ел.енергия измервана с една или две скали и се отчита по регистър 1.8.1 и 1.8.2 и
показанията са видими, както за абоната, така и за служителя.
Неотчетената, но консумирана ел.енергия от абоната е начислена на осн.чл.183 ЗЗД,
след като от извършената техническа проверка на СТИ е установено, че електромерът има
натрупано количество ел.енергия в невизуализирания регистър след монтаж на СТИ. В този
случай операторът на съответната мрежа има право да начисли измереното количество
ел.енергия след монтажа на СТИ в тези регистри съгласно действащите ПИКЕЕ, обн.ДВ
бр.35/30.04.2019г.
КП за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, той е
съставен в съответствие с разпоредбите на чл.47 от ПИКЕЕ и чл.59 от ОУ на ДПЕЕЕМ и
подписан от двама свидетели, които не са служители на електроразпределителното
дружество. Извършената проверка на електромера на неговата цялост и функционалност,
притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана
електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в
количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната
връзка. Демонтираният електромер е предаден за метрологична експертиза в БИМ. От
същата е установено, че електромерът не съответства на техническите характеристики. КП
на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК се ползва с
материална, обвързваща съда доказателствена сила.
Съставено е становище за начисляване на ел.енергия за посочения период на
основание методиката по чл.50 ПИКЕЕ, одобрена от ДКЕВР. След прочит на
невизуализираните регистри е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Начислената сума представлява стойност на доставена и употребена от ищеца
ел.енергия, но същата не е заплатена. Несъответствието в измерването е установено едва
при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е
5
допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлява
служебно начисление от страна на ЕРП-дружество, а е реално потребено количество,
отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано.
Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за
доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата
равностойност на консумираната в обекта електрическа енергия. Процесната фактура е
издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да
плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно чл.16 т.2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл.17 т.2
от ОУ на ДПЕЕ /2007г/ с които страните са обвързани потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Поради изложеното моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за
производството от страна на ищеца.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал. 1 от ГПК, обективно кумулативно съединеният
с него акцесорен иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че процесната сума не е заплатена, но е била начислена
от отв.дружество по издадената ф-ра от 13.11.2019г и се изисква за заплащане от ищеца
К.Ж..
От КП № 1105432/18.02.2019г /л.23,24-I/ се установява, че при проверката, извършена
от служители на „Енерго Про Мрежи“АД /със сегашно наименование
„Електроразпределение Север“АД/ на СТИ с посочения фабр.№ било констатирано, че
отчита с грешка „-00,16%“. СТИ било демонтирано за експертиза в БИМ, подменено с ново
изправно, след което таблото било пломбирано с ведомствена пломба. Демонтираният
електромер е запечатан в безшевна торба с пломба и предаден за експертиза в БИМ.
Протоколът е подписан от двама свидетели и двама служители на „Енерго-Про Мрежи”
АД, извършили проверката. Абонатът не е присъствал на проверката.
От КП № 2621/6.11.2019г на БИМ, ГД“МИУ“, РО-Варна е видно, че при софтуерно
четене паметта на СТИ била установена външна намеса в тарифната схема, наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 006631,4кВтч, която не била визуализирана на дисплея.
Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията
за точност при измерването на ел.енергия. Не бил осъществяван достъп до вътрешността на
електромера.
Отв.дружество издало фактура от 13.11.2019г за сумата 1282,87лв за енергия за
периода от 19.02.2018г до 18.02.2019г.
Същата е съставена въз основа на становище от 12.11.2019г, изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от Началник отдел „КЕК” на отв.дружество. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит паметта на електромера, при което било
установено точното количество неотчетена ел.енергия за същия период. Абонатът бил
уведомен с писмо изх.№ 56146/13.11.2019г, като от доказателствата по делото се установява,
че същото не е връчено на адресата.
6
Представени са справка за потреблението на абоната през последните 12/24/36 месеца
и извлечение за фактури и плащания.
От протокол за монтаж от 4.01.2017г се установява, че проверения при техническата
проверка електромер е монтиран на същата дата с нулеви показания по дневна, нощна и
върхова тарифи.
От заключението на проведената СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че процесният електромер е от
одобрен тип, произведен с фабрични настройки да показва по двата визуализиращи се на
екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Метрологичната му проверка е от 2016г и към датата на
техническата проверка не е изтекъл 6-годишния срок за метрологична годност на
електромера.
В КП на БИМ не е констатирана намеса или промяна в тарифната схема. Според
констатациите намесата е софтуерна и се изразява в прибавяне на още една тарифа към
заводските тарифи Т1 и Т2 – Т3, в която се отчита част от потребената ел.енергия.
Процесът се осъществява чрез използвана специализирана техника и парола за достъп
до второ ниво. Наличието на показания в регистър 1.8.3 означава, че същото е доставено
реално и е преминало през СТИ. Същото цели да се пренасочат показания вследствие на
консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3.
Електромерът е отчел цялото количество ел.енергия в обекта. Количеството ел.енергия
натрупано в скрития регистър 1.8.3 е отчетено от СТИ. Натрупаното количество в скритите
регистри е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера. Извършените изчисления във фактурата са
математически точни по цена на ел.енергия, одобрена от КЕВР за периода. Според
заключението не е възможно да се установи в кой часови диапазон е започнало натрупването
на показания в скрития регистър, както и в кой момент е започнало това натрупване.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свид.Григоров излага, че е собственик в кооперацията и в деня на проверката
извършвал ремонтни дейности на стълбището, когато на проверка дошли служителите от
Енергото. Попитал дали има някакъв проблем, но те отговорили отрицателно и той
продължил работа. По-късно се върнали при него, подали един протокол и му казали
да се разпише. В протокола били изписани само имената на служителите, същият бил
празен.
Свид.Киряков заявява, че на посочената в протокола дата се извършвала подмяна
на електромерите в сградата. Той също живее в сградата. Служителите правили някакви
замервания и го помолили да се подпише като свидетел. Казали му „..Вие се разпишете, а
ни ще си попълним нещата. Вие нямата касателство повече“. Когато се подписвал под
протокола, в него нямало изписан никакъв текст.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
7
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване да установи
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е ищецът и затова е клиент на
отв.дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е
бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа
/ЕРПМ/; а също и че с ответника-въззивник са били в договорни отношения за доставка и
продажба на ел.енергия, уредени при публично обявени Общи условия.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата
за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат
от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при
които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21
ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
8
занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от
установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено
в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид
материалния им нормативен характер.
С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016
(обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение №
128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение
на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за
минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази
ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови
ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се
ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за
доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците
и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на
които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат
такива корекции.
По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение №
165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№
1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО;
Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.
№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№
885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от
ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена
9
от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в
сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава правото
си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им
характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не
обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.02.2019, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е
уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи
формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя
законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява
незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС , са отменени и останалите действащи след Решението №
1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по
адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото решение същото
е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено
от въззивния съд.
В допълнение може да се посочи и това, че в процесния случай са неприложими
новите ПИКЕЕ, тъй като влизат в сила от 4.05.2019г, а проверката е била извършена през
м.02.2019, т.е. преди това и нямат обратно действие.
Следва да се посочи и това, че и ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с
Решение № ОУ-06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, които са отменени с Решение на
ВАС № 798/ 20.01.2017 Аналогично е постъпено и с ОУ за достъп и пренос на ел.енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
На следващо място.
В КП е отразена грешка при отчитане 0,16% ,която е в рамките на допустимото
отклонение и не дава основание за подмяната на електромера и провеждането на
последващата процедура. Освен това КП, изготвен от служителите на „ЕРП Север“АД, е
оспорен от ищцовата страна. Същият като частен свидетелстващ не се ползва с
доказателствена сила, а от събраните гласни доказателства е опровергано съдържанието му,
тъй като се установява, че не е бил съставен по надлежния ред.
След като ответното дружество се позовава на вземане, произтичащо от КП на „ЕРП
10
Север“АД, а той е опроверган, то е без значение последващият КП от БИМ, който не се
явява част от т.нар.корекционна процедура, т.е. вземането не произтича от КП на БИМ.
Освен това, съгл.чл.120 ал.1 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносна
или електроразпределителна мрежа, а данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
предоставени на ответното дружество от производителя на СТИ. В тази връзка служебно
известно е на съда, както от разяснената от отв.дружество, така и от обясненията на вещото
лице, че процедурата по разчитане показанията от невизуализирания регистър е свързана със
система от пароли за достъп на две нива, с които са оторизирани да боравят единствено
служителите на отдел „Контрол по измерване и отчитане” при „Енерго-Про Мрежи”АД /сега
„ЕРП Север“АД/ и фирмата-производител. Затова и задължението да се поддържа
измервателният уред в изправност е за собственика, а не на ищеца-потребител. Последният
няма и достъп до електромера, а такъв имат единствено служителите на „ЕРП Север“АД и
на „Енерго-Про продажби“АД.
При липсата на доказателства за виновно поведение от страна на потребителя,
констатираната неточност в резултат прочитането на СТИ със специален софтуер и
разкриване съдържането на „скритите” за дистанционно отчитане регистри , не дава
основание отв.дружество да извършва корекция на потребената ел.енергия като разлика
между отчетеното количество ел.енергия и преминалите количества енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, т.е. неоснователно крайният доставчик
осъществява намеса в имуществената сфера на потребителя.
На трето място.
Може да се посочи и това, че въззивното дружество от една страна се позовава на
твърдение за реално консумирана ел.енергия, която не била отчетена. Същевременно, обаче,
били приложени отменените процедурни правила при констатирано въздействие върху СТИ,
което е хипотеза, различна от реалната консумация. При последната начинът на
остойностяване на консумираната ел.енергия е съвсем различен.
Поради всичко изложено съдът приема, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца към
ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС, вкл. и досежно присъдените разноски за първата инстанция.
По разноските.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени сторените от тях разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК. Искането е отправено
своевременно, като е представено доказателство - договор за правна защита и съдействие,
обективиращ и разписка за заплатена сума в размер на 350лв.
Що се отнася до заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност. Счита
същото за неоснователно с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004, според
която минимумът при този материлен интерес е равен на 320лв, а заплатеното сума от 350лв
не надвишава значително същия.
11
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-14с-в № 261290/18.11.2020г по гр.д.№
19577/2019г, с което е прието в отношенията между страните, че К. АНДР. Ж. ЕГН
********** от гр.Варна не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна бул.”Вл.Варненчик” 258 Варна тауърс-Г, сумата
от 1282,87лв, претендирана от ответника по фактура от 13.11.2019г за доставена и
потребена ел.енергия за периода 19.02.2018г–18.02.2019г, по партида с кл.№ ********** за
обект на потребление в гр.Варна ул.“Ю.С.“ № .... съгласно становище на ЕРП „Север“ от
12.11.2019г. за начисляване на ел.енергия по КП № 2621/ 6.11.2019г на БИМ, по предявения
отрицателен установителен иск, на осн.чл.124 ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството, на осн.чл.78
ал.1 ГПК, да заплати на К. АНДР. Ж. сумата от 511,32лв- заплатено адв.възнаграждение в
исковия процес и в заповедното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ ДА ЗАПЛАТИ на К.
АНДР. Ж. с ЕГН **********, ул.“Ю.С.“ № .... сумата от 350лв /триста и петдесет лева/, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12