№ 41230
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110130124 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Х. М. срещу Столична община, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът е направил искане за привличане на трето лице – помагач по реда на чл.
219 ГПК, което съдът намира за допустимо, доколкото е направено в законоустановения срок
и наличието на правен интерес е мотивирано от възможността за насочване на регресна
претенция срещу третото лице – помагач от страната, в случай на уважаване на предявената
искова претенция.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за допускането им.
Направеното доказателствено искане от ответника по реда на чл. 176 ГПК не следва да
бъде уважено, предвид това че поставените въпроси в отговора на исковата молба не са
формулирани по начин, ползволяващ приложението на чл. 176, ал. 3 ГПК, а същевременно
така поставените въпроси предполагат събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на страна в процеса, което не е предвиден доказателствен способ в ГПК.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната
на ответника ДЗЗД „Титан София Център 1“, ЕИК: ****, с посочени в отговора на исковата
молба седалище и адрес на управление.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по реда на чл. 176 ГПК за задължаване на ищцата
да даде обяснения по поставените въпроси в отговора на исковата молба.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.11.21025 г. от 10:40 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на третото лице помагач преписи от исковата молба и
доказателствата към нея, от отговора на исковата молба и доказателствата към него, с
указание, че може да подаде отговор в едномесечен срок от връчването им.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 19.02.2025г. около 18:40 часа при пешеходното си придвижване в
района на бул. Александър Дондуков №60, гр. София, се подхлъзнала на заледен участък на
тротоара пред намиращо се в близост заведение и паднала. При падането ищцата усетила
силна болка в областта на лакътя, която не й позволила дълго време да се изправи.
Същевременно ищцата изпитала уплаха и чувство на унижение, т. к. инцидентът станал
достояние на клиентите и персонала на заведението, намиращо се в непосредствена близост.
В последствие ищцата била транспортирана до болнично заведение, където след извършен
медицински преглед било установено счупване на горния край на лъчевата кост и ищцата
била приета по спешност за болнично лечение. На 20.02.2025г. била извършена оперативна
интервенция, състояща се в затворено наместване на фрактурата с олекранон с вътрешна
фиксация. Болничният престой на ищцата продължил три дни, след което била изписана с
препоръка за продължаващо домашно лечение. Ищцата твърди, че извършила разходи за
болнично лечение и оперативна намеса в общ размер от 592,40 лева, както и за закупуване
на медикаменти в размер на 210,09 лева. Посочва, че предстои извършване на втора
операция след не по-малко от пет месеца за изваждане на имплантите в лакътя. Излагат се
твърдения, че в резултат на настъпилия инцидент ищцата претърпяла неимуществени вреди
– болки и страдания, изпитано чувство на унижение и безпомощност, ограничаване на
социалните контакти и възможности за професионално развитие. Ищцата посочва, че към
настоящия момент продължава на изпитва болки при движение и промяна на времето.
Ищцата отправила извънсъдебна покана за заплащане на обезщетение към ответника, но
получила отказ, което обуславяло възникване на интерес от предявяване на настоящите
искове. При така изложените твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, както и сумата от 802,49 лева, представляващо обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпил инцидент на 19.02.2025г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Претендира за
сторените съдебни разноски в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който
излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Излагат се
доводи за липса на конкретизация на мястото на настъпване на инцидента. Ответникът
посочва, че за процесния участък от пътното платно, където е настъпил инцидентът, е
налице сключен договор за почистване, като съгласно изготвените протоколи дружеството
изпълнител е извършило всички необходими действия по почистване на процесното трасе.
Дружеството изпълнител извършило дейности по почистване няколко дни преди инцидента
и в деня на инцидента. Оспорва като недоказан факта на осъществено противоправно
бездействие от негова страна, както и наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяното противоправно бездействие и настъпването на сочените вредоносни последици
за ищцата. Оспорва описания от ищцата механизъм на настъпване на увреждането,
включително и наличието на заледен участък. Оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Релевира възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, която не положила дължимата грижа да се движи с внимание и да
2
съобрази състоянието на тротоара. Въз основа на изложеното, ответникът моли за
отхвърляне на исковете и претендира за сторените съдебни разноски.
Разпределение на доказателствена тежест:
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищецът е да докаже, че в изпълнение на възложената от ответника работа,
служители при ответника са осъществили непозволено увреждане спрямо ищеца, за което
отговоря ответника в качеството на възложител на работата, а именно – 1. противоправно
поведение от страна на служители на ответника под формата на действие, респ.
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението за почистване на тротоарната
настилка от лед; 2. вреди – претърпени от ищцата вреди, вследствие извършеното от
служители на ответника деяние; 3. пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди – претърпените вреди от ищеца да са
пряка и непосредствена последица от противоправното поведение от страна на служители
на ответника; 4. възлагане на работата на преките причинители от страна на ответника, в
изпълнение на която е осъществено противоправното поведение спрямо ищеца; 5.
обстоятелствата от значение за определяне на размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си
срещу основателността на исковете, включително фактите, относими към релевираното
възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава – моментът, в който е осъществено непозволеното
увреждане спрямо ищеца.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3