РЕШЕНИЕ
№ 3368
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110201018 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-
292/17.12.2024 г., издадено от и.ф. заместник-председател на Комисията за финансов надзор
/КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя *******,
на основание чл. 83, чл. 53, чл. 27 и чл. 18 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/, вр.
чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/, вр. пар. 1, т.
52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 106, ал. 5, пр. 3 от КЗ и
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 108, ал. 1, пр. 3 от КЗ.
В жалбата срещу НП се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради
което жалбоподателят моли то да бъде отменено. Оспорва се извършването на нарушението
по чл. 108, ал. 1 КЗ като ***** настоява, че се е произнесло в 15-дневния срок след
представяне на всички релевантни доказателства. Жалбоподателят посочва, че неправилно
административнонаказващият орган е приел за осъществено нарушението по чл. 106, ал. 5
КЗ, тъй като изискването да се представи на застрахователя увреденият детайл не попада
сред недопустимите доказателства съгласно чл. 106, ал. 5 КЗ. Изложени са доводи, че лицето
може да не подмени детайла или да продаде увредения детайл в последствие, като освен
това потребителят не е възразил и е представил увредения фар. Излага се и че в случая
липсва специалната цел, посочена в чл. 106, ал. 5 КЗ, доколкото потребителят се е съгласил с
това искане и се е очаквало бързо да го изпълни. Застрахователят намира, че тъй като липсва
нарушение на чл. 106, ал. 5 КЗ, следователно липсва и нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
1
Алтернативно, жалбоподателят моли съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН поради маловажност
на нарушенията.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща закон
представител, като за него се явява юрисконсулт П., която поддържа жалбата. В пледоарията
си акцентира, че не се доказва специалната цел по чл. 106, ал. 5 КЗ за забавяне на
процедурата от страна на дружеството. А при липсва на нарушение по чл. 105, ал. 6 КЗ би
отпаднала и отговорността на дружеството за второто му вменено нарушение по чл. 108, ал.
1 КЗ. Алтернативно, моли съдът да прецени дали са налице предпоставките за приложение
на чл. 28 ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя.
Въззиваемата страна - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено изцяло. Изтъква, че при издаване на АУАН и НП са спазени правилата на
ЗАНН, като се установява, че застрахователят е изисквал представянето на доказателство по
щетата, което не е имало съществено значение за определяне на размера и основанието й. а
поради това е допуснато и нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, доколкото дружеството е платило
обезщетението едва след представяне на това ненужно доказателство, а не в срока по чл.
108, ал. 1 КЗ. Подробните съображения за законосъобразност на издаденото НП са развити в
представена писмена защита. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ след като прецени изложените твърдения и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
След настъпило застрахователно събитие – увреждане на предния ляв фар на
моторно превозно средство – лек автомобил марка "***", модел „******“ с рег. № ******,
собственост на Г. М., същият подал уведомление на 16.05.2024 г. до *****, където имал
сключена имуществена застраховка „***“ за автомобила – застрахователна полица №
93002310049843. Поради това на 16.05.2024 г. в ***** е заведена щета с № 0000-1301-24-
001895, като потребителят поискал обезщетението да се определи по експертна оценка. Към
подаденото уведомление от Г. М. били приложени всички изискуеми документи
/включително и информацията за банкова сметка/ и бил извършен оглед на автомобила. На
същата дата бил изготвен и опис на констатираните увреждания, в който било отбелязано, че
левият фар е за подмяна. Още на 16.05.2024 г. застрахователят е изискал увреденият ляв фар
да бъде върнат на *****, като потребителят не възразил срещу това искане и подписал
описа. След тази дата застрахователят не е изисквал допълнителни документи.
На 11.06.2024 г. Г. М. предал на застрахователя увредения ляв фар. По така заявената
щета застрахователното дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на
632.45 лева по банкова сметка на М. на 02.07.2024 г.
В КФН, управление „Застрахователен надзор”, е постъпила жалба с вх. № 91-02-
585/10.07.2024 г. от Г. М.. Жалбата касае оплаквания от ниското застрахователно
обезщетение по заведени претенции от него в рамките на годишното покритие по полицата
„***“.
Във връзка с извършена проверка на документацията по случая, от КФН с писма изх.
№ 91-02-585 от 12.07.2024 г. и 01.08.2024 г. са изискани от застрахователя писмени
обяснения и заверено копие на цялата документация по преписките. Отговорът на
застрахователя, ведно с изисканите доказателства, постъпил в КФН с писма вх. № 91-02-
585/26.07.2024 г. и 08.08.2024 г.
Въз основа на така констатираните обстоятелства, св. В. Ш. приел, че
застрахователното дружество неправомерно е изискало представянето на увредения фар и е
изплатило обезщетението едва след това, поради което е извършило нарушение на чл. 106,
ал. 5 КЗ и по чл. 108, ал. 1 КЗ, поради което съставил АУАН за тези нарушения.
2
АУАН № Р-06-370/20.09.2024 г., е съставен от св. В. Ш. – „****” в отдел
„Правоприлагане“ в дирекция „Застрахователен надзор”, в присъствието на двама свидетели
по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и на представител на нарушителя, което се потвърждава от техните
подписи. В АУАН е установено, че процесната застрахователна претенция е заведена при
застрахователя на 16.05.2024 г., като на същата дата са представени и всички изискуеми
документи и е направен и оглед на автомобила. Актосъставителят е заключил, че
представянето на увредения фар не е от съществено значение за определяне на основанието
и размера на претенцията, тъй като е бил направен оглед на автомобила и потребителят е
поискал обезщетението да бъде определено по експертна оценка, а не по представени
фактури. Въз основа на това актосъставителят е приел, че от ***** е допуснато нарушение
на чл. 106, ал. 5 ЗК на датата на която е изискано представянето на това доказателство –
16.05.2024 г.
Поради неоснователността на искането за представяне на увредения ляв фар на
автомобила, в АУАН е прието, че застрахователят е трябвало да се произнесе по процесната
щета по имуществена застраховка „***”, в срок от 15 работни дни от представяне на всички
необходими доказателства по чл. 106 от КЗ, като срокът за произнасяне по щетата е изтекъл
на 07.06.2024 г. – петък работен ден. Според актосъставителя следователно нарушението е
извършено на 08.06.2024 г. в *****, където е седалището на ***. Прието е също така, че
застрахователят се е произнесъл извън законоустановения срок с плащане на обезщетението
на 02.07.2024 г.
Препис от АУАН е връчен на представител на жалбоподателя на датата на
съставянето му, без в него да са изложени възражения. Такова възражение е постъпило в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в което се обосновава необходимостта от изискване на
увредената част, за да не се обогати неоснователно застрахования като не го подмени или
като го продаде.
Въз основа на АУАН № Р-06-370/20.09.2024 г., и при пълна идентичност на описаните
нарушения и тяхната правна квалификация, на 17.12.2024 г. заместник-председателят на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал НП № Р-10-292, с което на
основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/,
вр. пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 106, ал. 5, пр. 3
от КЗ и административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение на чл. 108, ал. 1, пр. 3 от КЗ. Застрахователното дружество е наказано по
чл. 106, ал. 5 КЗ за това, че на 16.05.2024 г. е изискало от застрахованото лице представянето
на доказателство, за което може да бъде направена разумна преценка, че няма съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и цели необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Освен това,
дружеството е наказано и затова, че не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ,
в срок от 15 работни дни от представяне на всички необходими и относими доказателства
по чл. 106 от КЗ, да се произнесе по застрахователната претенция по един от посочените
начини, като определи и изплати размер на обезщетение или застрахователна сума, или
мотивирано откаже плащане. Това свое задължение жалбоподателят е следвало да изпълни в
срок до 08.06.2024 г. включително, а е изпълнил едва на 02.07.2024 г. като е платил
обезщетението по претенцията.
В НП е акцентирано върху обстоятелството, че нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ е
извършено повторно (в едногодишен срок от влизането в сила на НП Р-10-200/09.10.2023 г.,
влязло в сила на 09.02.2024 г.), поради което и наложеното наказание е определено по чл.
644, ал. 2 от КЗ.
НП е връчено на дружеството - жалбоподател на 27.12.2024 г., което се доказва от
приложеното известие за доставяне, като дружеството е депозирало в КФН жалба срещу
3
него на 09.01.2025 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото
доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел – В. Ш., както и събраните по надлежния процесуален ред и
приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. за датата на завеждане на
щетата и на произнасяне на застрахователя, които несъмнено се установяват и от събраните
писмени доказателства.
Съдът намира, че приетата фактическа обстановка несъмнено се установява от
представената от дружеството документация, от която се установяват датата на завеждане на
щетата и направения оглед на автомобила, както и датата на извършеното плащане по
претенцията, които обстоятелства не се явяват и спорни между страните. Безспорно
установена е и датата, на която е изискано от застрахователя да се представи увредения фар.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в предвидения в ЗАНН 14-дневен срок
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на
материалния и процесуалния закон.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да
обосновават отмяната на последното само на това основание.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормите на чл. 16, ал. 1, т. 18 и т. 23
от ЗКФН във вр. с чл. 647, ал. 1 от КЗ. На основание т. 1.2.2. от представената Заповед на
Зам.-председателя на КФН № З-197/22.08.2024 г., В. Ш. – „****” в дирекция
„Застрахователен надзор” е разполагал с компетентност да издаде АУАН. АУАН е бил
предявен за запознаване и подписан от надлежно упълномощен представител на
нарушителя, като в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
То също е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, оправомощен
съобразно чл. 16, ал. 1, т. 19 и чл. 10, ал. 3 от ЗКФН и чл. 647, ал. 2 от КЗ и Решение №
572/19.08.2024 г. за определяне на Д. Й. за и.ф. на зам.-председател на КФН, ръководещ
направление „Застрахователен надзор“.
Всяко от нарушенията е описано достатъчно подробно в АУАН и НП, като
обосновано са изложени изводите на актосъставителя за датата, на която е заведена щетата и
са представени всички документи по чл. 106, ал. 3 от КЗ, съответно и за крайния срок за
законосъобразно произнасяне по нея. Подробно са изложени и доводи за неоснователността
на изискването на представянето на увредената част, както и доводи по възраженията на
жалбоподателя.
Относно нарушението по чл. 106, ал. 5 КЗ :
4
Съгласно чл. 106, ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на доказателства от страна на
застрахователя, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди
поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че
нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. В
настоящия случай в НП е прието, че е нарушена третата предвидена хипотеза, а именно, че
изискването застрахованият да представи увредената част е такова, което не е от съществено
значение за установяване на размера и основанието на претенцията. Съдът се солидаризира с
изложените в НП доводи, че представянето на увредената част не е имало съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията, с оглед посоченото в
документите искане от потребителя, обезщетението да се изчисли на база експертна оценка,
каквато е била изготвена, а не на база фактура за покупка на нова част за смяна. В тази
връзка съдът отчете, че застрахователят е извършил оглед на автомобила и е преценил, че
увредения фар не подлежи на поправка, а следва да бъде подменен. Поради това съдът
намира за неоснователни доводите, че частта следва да бъде предадена, за да се осуети
възможността за нейната препродажба, след като самото дружество е приело, че тази част не
е годна и не може да бъде поправена. А доводът за избягване на неоснователното
обогатяване на застрахования се явява ирелевантен, доколкото не е установено дружеството
да покрива пълната стойност на фара, в каквато насока са и възраженията на потребителя.
По тези причини, съдът приема, че представянето на увредения ляв фар на застрахования
автомобил е било без значение за установяването на основанието и размера на
обезщетението в случая. В подобен смисъл е и Решение № 6401 от 5.11.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 6813/2021 г., с което окончателно е потвърдено издадено НП за същото
по вид нарушение.
Във връзка с възраженията за липсата на специалната цел за забавяне на
производството по уреждане на претенцията, съдът взе предвид, че обективно
неоснователното изискването на ненужно доказателство е довело до забавяне на
произнасянето по претенцията с близо един месец. Подобно изискване не е предвидено и в
подписания между страните застрахователен договор. Искането да се представи увредената
част при плащане на обезщетение, определено на базата на експертна оценка, означава и
принуждаване на потребителя бързо да извърши ремонта за своя сметка, за да може да
предаде повредената вещ, след което да очаква превода на обезщетението. Като в противен
случай при предаване на увредения фар, без неговата смяна, той не може да използва своя
автомобил. Поради това, съдът приема, че служителите на ***** са осъзнавали, че с
изискването да се представи увредената вещ, ще се удължи процедурата по уреждане на
претенцията.
С оглед изложеното, съдът намира, че дружеството е извършило от обективна и
субективна страна /с оглед разпоредбата на чл. 83 ЗАНН/ нарушение на разпоредбата на чл.
106, ал. 5 КЗ.
Чл. 644, ал. 1 от КЗ е обща разпоредба за налагане на административно наказание,
която е приложима и в настоящия случай на нарушение по чл. 106 КЗ. В чл. 644, ал.1, т. 2 от
КЗ е предвидено налагането на имуществена санкция в размер на 1000 до 20000 лева за
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този
кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския
съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на
нейния председател или на заместник-председателя й. Доколкото размерът на санкцията е
определен в минималния предвиден от закона, съдът намира, че в случая не са налице
основания за изменение на НП в тази му част и същото следва да бъде потвърдено.
5
Относно нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ :
Имуществената санкция на дружеството-жалбоподател е наложена предвид
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по посочените видове застраховки
(включително и имуществена застраховка „***“) в срок до 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106 от КЗ като или определи и изплати размера на
обезщетението или мотивирано откаже плащането.
Следователно в този срок, застрахователят следва да направи изрично волеизявление
в смисъл да се произнесе по застрахователната претенция като определи и изплати размера
на обезщетението или респективно мотивирано да откаже плащането или когато не може да
установи напълно размера и основанието на вредите. Предвид факта, че това нарушение се
реализира само чрез простия факт на бездействие от страна на застрахователя, т.е. е
формално, не е необходимо изследването както на евентуално настъпилите вреди от
реализирането му, така и причините за това. В случая следва да се подчертае, че в срок
следва не само да бъде определено обезщетението, а и изплатено, съответно да бъде
съобщен отказа на застрахования.
В настоящия казус застрахователната претенция е предявена от ползвателя на
застрахователната услуга пред ****** на 16.05.2024 г. и на същата дата от заявителя са
представени на застрахователя и всички необходими за удовлетворяване на
застрахователната претенция документи и е извършен оглед на автомобила, включително е
предоставено удостоверение и за негова банкова сметка. А с оглед изложените по-горе
съображения и след като съдът достигна до извода, че представянето на увредения
автомобилен фар не е било нужно, то датата на представянето му не следва да се взема
предвид при изчисляване на срока по чл. 108, ал. 1 КЗ. Като се има предвид това
обстоятелство се налага единственият възможен извод, че срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ е
започнал да тече от деня след горепосочената дата, т.е. от 16.05.2024 г. Това означава, че
произнасяне на застрахователното дружество е следвало да бъде обективирано в един от
двата посочени в чл. 108, ал. 1 от КЗ варианта (плащане или отказ) до 07.06.2024 г. /петък,
работен ден/ включително. Видно от приложените по делото доказателства, едва на
02.07.2024 г. е изплатено дължимото обезщетение, т.е малко под един месец след крайния
момент, визиран в чл. 108, ал. 1 от КЗ, до който застрахователното дружество е могло
законосъобразно да изпълни това си задължение.
Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл. 108, ал. 1 от КЗ, а не
по чл. 496 от КЗ, тъй като двата срока за произнасяне от страна на застрахователя текат
едновременно, като началото на срока по чл. 496 от КЗ се поставя от датата на завеждане на
претенцията, а срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ тече от момента на представяне на всички
необходими доказателства. По този начин срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ тече в рамките на
срока по чл. 496 от КЗ, но и двата са императивни и вменяват на застрахователя задължение
за произнасяне. В случая произнасянето на жалбоподателя е в рамките на тримесечния срок
по чл. 496 от КЗ, но извън по-краткия срок по чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В НП е посочено, че ****** е реализирало към датата на извършване на настоящето
нарушение повече от едно нарушения на нормата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Това заключение е
направено въз основа на приложеното по делото Решение от 18.01.2024 г. по НАХД №
15310/2023 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, с което съдът е потвърдил НП № Р-10-
177/23.10.2023 г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв., на основание чл. 647, ал.2, вр. чл. 644, ал.2, пр. 2, вр. ал.1, т. 2 от КЗ за нарушение
на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Решението на СРС е влязло в сила на 09.02.2024 г. като необжалвано.
Жалбоподателят - застраховател в случая е санкциониран обективно (вина не следва
да бъде доказвана, тъй като нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е
безвиновна). ****** обективно е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от
6
КЗ в срок по-малко от една година от влизането в сила на НП на КФН за същото такова
нарушение, за което са съществували основания за ангажиране на отговорността му по чл.
644, ал. 2 от КЗ. Макар това е извършено неправилно, едва с обжалваното НП, без в АУАН
да са посочени каквито и да е обстоятелства, вменяващи в отговорност на нарушителя
извършването на нарушението в условията на повторност, настоящият съдебен състав
намира, че следва да се съобрази с константната практика, че подобен подход е допустим и
не представлява съществено процесуално нарушение. Касае се за дейност на
административнонаказващия орган по определяне вида и размера на наказанието в НП, за
което нормата на чл. 42, ал. 1 ЗАНН не поставя изискване да бъде посочено още със
съставяне на АУАН.
С оглед на изложените съображения, следва да се приеме, че правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за извършено при условията на повторност нарушение на
чл. 108, ал. 1 КЗ.
Чл. 644, ал. 1 от КЗ е обща разпоредба за налагане на административно наказание,
когато е извършено нарушение на норма от КЗ, извън случаите по чл. 635 - 643 от КЗ, в
рамките на които са определени конкретни наказания за конкретни нарушения на нормите на
кодекса. От друга страна разпоредбата на чл. 644, ал. 2 от КЗ урежда института на т.нар.
"повторно нарушение". Съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 52 от ДР на КЗ от такъв
характер е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което е
наложено наказание за същия вид нарушение. В такива случаи
административнонаказателната репресия от страна на държавата спрямо юридическото лице
– нарушител, е засилена като размера на налаганата имуществена санкция в случаите на
нарушение по чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ е от 2000 до 40 000 лева. Поради това съдът намира,
че правилно на ***** за нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ е наложено наказание по чл. 644,
ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, доколкото несъмнено е доказано, че нарушението е
извършено при условията на повторност.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е приложен
правилно като е съобразено цялостното поведение на нарушителя. Според настоящият
състав наложената имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, а
именно 2000 лева съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е
съобразена с целите, визирани в ЗАНН.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН по
отношение и на двете нарушения, които са взаимосвързани. Съдът отчете характера и вида
обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършените нарушения и че всяко
от тях се явява типично, обичайно. КЗ е нормативен акт, целящ най-вече осигуряване защита
интересите на потребителите на застрахователни услуги. Затова е и въведена забраната
застрахователят да изисква излишни доказателства за удовлетворяване на претенцията,
които биха могли да затруднят потребителя да ги представи или да доведат до неоправдано
забавяне на изплащането на претенцията. Защитата на правата на застрахованите лица не би
могла да се осъществи по друг начин освен чрез спазване на законоустановените срокове,
включително когато те са кратки и са свързани с полагането на по-големи от нормалните
усилия от страна на застрахователя. Съдът достигна до извод за немаловажност на
нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ преди всичко въз основа на значителното закъснение при
произнасяне по претенцията – близо 1 месец, както и поради фактът, че дружеството-
жалбоподател е било наказвано и преди за подобни нарушения и с оглед минималния размер
на изплатеното обезщетение. А по отношение на нарушението по чл. 106, ал. 5 КЗ, съдът
отчете, че то се явява типично и представлява израз на неправомерна практика на
застрахователите да изискват представяне на частите на автомобил, определени за подмяна,
което и преди е било санкционирано от КФН. Като специализирано дружество –
7
застраховател, ***** е било информирано за кратките срокове за произнасяне и приеманото
в съдебната практика, че е недопустимо изискването на представянето на увредената част,
като е следвало така да организира дейността си, че да не изисква излишни доказателства от
потребителя и да не позволява нарушаването на законовите срокове за произнасяне, които
несъмнено са установени в полза на потребителя на застрахователната услуга. Съдът не
намира, че случаят е представлявал някаква особена фактическа или правна трудност, нито
са били налице такива форсмажорни обстоятелства, които да оправдаят забавянето на
дружеството за изплащане на обезщетението.
С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая не са налице основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на нарушенията като маловажни, поради
което НП следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на КФН в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е
потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено едно съдебно
заседание, поради което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в
размер на 80 лева, като претенцията за присъждане на максималния размер на
възнаграждението е неоснователна.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-292/17.12.2024 г., издадено
от и.ф. заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя ****** *****, на основание чл. 83, чл.
53, чл. 27 и чл. 18 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр.
2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане, вр. пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ,
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение на чл. 106, ал. 5, пр. 3 от КЗ и административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1, пр. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА жалбоподателя ***** с ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯТА ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9