№ 4060
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110133135 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл.500,ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът ЗД„БУЛ ИНС”АД иска от съда да осъди ответницата да му плати сумата
от 267,40 лв, представляващи сбор от застрахователното обезщетение (242,40 лв),
изплатено от ищцовото дружество по щета № **********/2019г. по застрахователна
полица № BG/02/118003379806/2018г. за риска "Гражданска отговорност" с обект
автомобил "БМВ 318" с рег. № РВ 5033 ТР , на собственика на автомобил „Тойота Рав 4”, с
рег. № РВ 9900 ВР за щетите по този автомобил, причинени му при пътно-транспортно
проишествие, осъществено на 29.01.2019г. в град Пловдив по вина на ответницата като
водач на застрахования автомобил "БМВ 318" с рег. № РВ 5033 ТР, която е напуснала
мястото на ПТП-то, и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв).
В откритото заседание на 30.03.2022г. не се е явил представител на ищцовото
дружество , но с писмено становище от 30.03.2019г. пълномощник на ищеца е признал
извършеното от ответницата плащане на претендираната сума за главница в размер на
267,40 лв след предявяването на исковата молба на 17.08.2021г. , но не е оттеглил иска, нито
се е отказал от него. Поддържа се претенцията за присъждане на разноските по делото –
платената държавна такса и полагащото се юрисконсулско възнаграждение. .
Ответната страна П. Т. П. не оспорва иска видно от изявленията й в представения
на 17.08.2021г. отговор на исковата молба, като е представила документ за плащането на
главницата. Оспорва се претенцията на ищеца за разноски, като се твърди , че делото е
„неправомерно заведено” , тъй като ответницата не е получила регресната покана от
11.06.2019г. , защото тя е била изпратена на неточен и непълен адрес , въпреки че в
застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност” е вписан точния адрес на
ответницата.
1
В заседанието на 30.03.2022г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е
явил представител на ответницата.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
По основателността на осъдителния иск по чл.500,ал.1, т.3 КЗ:
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата
молба вземане по чл.500,ал.1, т.3 КЗ срещу ответницата за заплащане на сбора от
платеното от ищеца застрахователното обезщетение (242,40 лв) по щета №
**********/2019г. по риска "Гражданска отговорност" с обект автомобил "БМВ 318" с
рег. № РВ 5033 ТР , на собственика на автомобил „Тойота Рав 4”, с рег. № РВ 9900 ВР за
щетите по този автомобил, причинени му при пътно-транспортно проишествие,
осъществено на 29.01.2019г. в град Пловдив по вина на ответницата като водач на
застрахования автомобил "БМВ 318" с рег. № РВ 5033 ТР, която е напуснала мястото на
ПТП-то, и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв) в размер на 267,40 лв. Това вземане се
претендира с исковата молба, а ответницата не го е оспорила с отговора на исковата молба.
По делото е безспорно и , че след предявяването на исковата молба ответницата е
платила изцяло на ищеца дължимата сума за главницата от 267,40 лв чрез банков
превод на 12.08.2021г. (което се установява от представеното от ответницата платежно
нареждане за кредитен превод от 12.08.2021г. -б.с.), т.е. че вземането е погасено поради
изпълнение (плащане).
Независимо, че плащането на главницата от 267,40 лв лв е извършено след
предявяването на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да
бъде взето предвид от съда .
Доколкото претендираното от ищеца главно вземане е погасено чрез изпълнение
(плащане, предявеният главен иск по чл.500,ал.1, т.3 КЗ е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Относно претенцията за закона лихва от предявявянето на исковата молба до
плащането :
Претенцията за законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото не се спори , а иее доказано , че ищецът е изпратил на ответницата Регресна
покана, изх. № РГ-00697/11.06.2019г. за плащане на сумата по процесната щета. Но
ответницата не е получила тази покана , тъй като според вписаното във върната разписка от
връчителя адреса не е достатъчен и трябва да се посочи входа на блока. Видно от вписания
в регресната покана адрес на ответницата като адресат на поканата , в него не е посочен
„вход Д” , който е обаче е отбелязан в застрахователната полица № BG/02/118003379806
от 03.12.2018г. по риска "Гражданска отговорност". Следователно ответницата не е
2
получила регресната покана и не е уведомена за извънсъдебните претенциите на ищеца по
причини , за които отговярат служители на ищцовото дружество , състоящи се в непълно
изписване на адреса на ответницата в писмото с регресната покана.
Доколкото ответникът не е изпаднал в забава по смисъла на чл.84 ЗЗД , за него не е
възникнало акцесорното задължение по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на законна лихва. Поради
тази причина претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД от
предявяването на исковата молба до плащането на главницата следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските по делото :
В конкретния случай е налице хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК , тъй като ответницата не
е дала повод за завеждане на иска (защото не е била надлежно поканена от ищеца да плати
доброволно обезщетението и не е отказвала неоснователно плащане преди предявяване на
исковата молба, което бе подробно обяснено във връзка с претенцията за законна лихва- б.с.)
и е признала иска преди първото открито заседание (т.е. не е станала причина за
допълнителни разходи от ищеца освен плащането на държавната такса за предявяването на
иска -б.с.).
Въпреки наличието на предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК на ответницата не следва да
бъдат присъдени разноски, тъй като не е предявено съответно искане , а и не са представени
доказателсдтва за осъществени от нея разходи във връзка с настоящото дело.
Разноски на ищеца не следва да бъдат присъдени , тъй като ответницата не е дала
повод за предявяване на иска и всъщност го е признала с отговора на исковата молба.
Претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 ГПК за присъждане на разноски от 50 лв – платената
държавна такса за исковата молба и по чл.78,ал.8 ГПК за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение от 100 лв следва да бъдат отхвърлени.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК:
*********, със съдебен адрес : гр.София , бул. "Джеймс Баучер" № 87, ет.2, против П. Т. П. ,
ЕГН: **********, гр. Пловдив , ж.к.. "Тракия", бл.52, вход Д, ет.10, ап29, осъдителен иск
по чл.500,ал.1,т.3 КЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество
сумата от 267,40 лв (двеста шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки),
представляващи сбор от застрахователното обезщетение (242,40 лв), изплатено от
ищцовото дружество по щета № **********/2019г. по застрахователна полица №
BG/02/118003379806/2018г. за риска "Гражданска отговорност" с обект автомобил "БМВ
318" с рег. № РВ 5033 ТР , на собственика на автомобил „Тойота Рав 4”, с рег. № РВ 9900
ВР за щетите по този автомобил, причинени му при пътно-транспортно проишествие,
осъществено на 29.01.2019г. в град Пловдив по вина на ответницата като водач на
застрахования автомобил "БМВ 318" с рег. № РВ 5033 ТР, която е напуснала мястото на
ПТП-то, и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв), както и претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за
3
законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяването на исковата
молба до датата на извършеното плащане.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищеца ЗД „БУЛ ИНС”АД против ответницата
П. Т. П. претенция по чл.78,ал.1 ГПК за плащане на сумата от 50 лв (петдесет лева),
представляващи извършените от ищеца по делото разноски - платената държавна такса , и
претенция по чл.78,ал.8 ГПК за плащане на сумата от 100 лв (сто лева), представляващи
юрисконсулко възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4