Р Е
Ш Е Н
И Е №38
гр.Видин 21.01.2017 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен
съд, колегия в открито
заседание на двадесет и първи
декември
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: В. М.
при секретаря ....... Н.К........................
и в присъствието на прокурора
.............. като разгледа докладваното
от съдия В.М. ..................т.д. № 36 по описа за
2016 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Правната квалификация на
предявеният иск е чл.694,ал.1 от ТЗ.
Делото е образувано по искова
молба от 01.07.16г. подадена от „Е....“ АД-в несъстоятелност , ЕИК:.... със съдебен адрес ***, чрез
синдика М.Н... против „П...“ООД, ЕИК:... със седалище и адрес на
управление в с.К...,общ.Б. и „Д... „АД ЕИК ...
Поддържа се в исковата молба, че синдикът на
ответното дружество, което е в производство по несъстоятелност по дело №49/15г.
на ВОС, включил процесното от вземане,
на което е титуляр „Д.... „АД
Против така изготвените списъци ищецът е подал
възражение. С определение № 31 от
02.06.16г. по ТД №49/2015г. ВОС в качеството му на съд по несъстоятелността е
оставил без уважение възраженията на ищеца срещу списъка на приетите вземания и
срещу списъка на неприетите вземания, обявени в ТР по партидата на ответника.
Определението е вписано в Търговския регистър, поради което за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Поради това се
иска на основание чл.694, ал.3 от ТЗ да бъде установено че „Д. „АД НЕ е кредитор на ответника със следните суми:
-главница 654.51 лв.
-400 лв. разноски по изп. Лист по грд № 2733/2015г
по описа на СРС-81с или общо за сумата 1054.51 лв.
От синдика на ответното дружество е постъпила
молба, в която същият поддържа, че искът е неоснователен. Възражението срещу
включването на вземането на кредитора „Д..." АД в Списъка на приетите
вземания не е мотивирано, като е посочено единствено, че вземането не е
подкрепено с убедителни писмени доказателства, доказващи основанието и размера
му. Твърди се, че на 20.03.2015г. - преди постановяването на съдебното решение,
длъжникът е заплатил сума в размер на 660 лева в полза на кредитора, с което вземането му е намаляло с размера на
платеното. Представеното като доказателство платежно нареждане от 20.03.2015г.
за плащане от длъжника на кредитора за частично погасяване на задължението му е
напълно нечетливо и неясно и не може да се приеме за годно писмено
доказателство. Няма доказателства твърдяното плащане да е извършено в
действителност, а дори да има такова плащане от 20.03.2016г. същото може да обслужва друго вземане на кредитора
от длъжника.
Плащането е извършено на 20.03.2016г. - няколко месеца преди постановяване на съдебното решение
по гражданското дело пред СРС. Длъжникът е разполагал сдостатъчен срок да
представи платежното нареждане, което да бъде взето под внимание в мотивите и
диспозитива на съдебното решение от решаващия съдебен състав.
„Д. „АД счита, че иска е допустим , но неоснователен
„Д." АД на 21.01.2015 г. е завел искова молба срещу „П..." ООД пред
Софийски Районен съд, по която искова молба е образувано гр.д. № 2753/2015 г. по описа на СРС-81 състав. В
образуваното гражданско производство ответникът „П...." ООД не е доказал
извършено плащане по процесния иск и не е представил като доказателство никакво
платежно нареждане за извършено плащане.
Образуваното гражданско
производство е приключило с осъдително решение в полза на „Д..." АД, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист на 04.06.2015 г., с който ответникът е осъден да заплати на „Д..."
АД сума в размер на 500,00 лв., представляваща
неизплатено превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен
превоз на товари от 10.01.2012
г., по
фактура №
13000137600/16.01.2012 г., сума в размер на 154,51
лв. - мораторна лихва за периода от 11.01.2012 г. до 19.01.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба -
21.01.2015 г.
до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на „Д..." АД и
сума в размер на 400,00 лв., представлаваща
направени разноски по делото.
Ответникът „П...." ООД е дал повод за
завеждане на гр.д. № 2753/2015
г. по описа
на СРС-81 състав, а именно - задължението е било изискуемо и платимо, до завеждане на
исковата молба не е имало плащане на задължението, поради което безспорно
ответникът е дал повод за завеждане на иска и затова ищецът е имал право на
разноски. С поведението си ответникът е довел до реално претърпяна вреда за
ищеца - намаляване
на паричните средства в патримониума му чрез направени разноски по делото за
държавна такса и адвокатски хонорар.
От управителя на ответното
дружество е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва
предявения иск.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:На съда е служебно
известно,че с решение от 09.03.16г. по т.д.№49/15г. на ВОС по отношение на
ответното дружество е открито производство по несъстоятелност.С молба от
14.04.16г. ищцовото дружество е предявило вземания по отношение на ответното както следва:
-главница 654.51 лв.
-400 лв. разноски по изп. Лист по грд № 2733/2015г
по описа на СРС-81с или общо за сумата 1054.51 лв.
Видно от списъка на неприетите вземания
съставен от синдика на ответното дружество
в същия е включено и вземането на ищцовото дружество. С определение №31
от 02.06.16г. по т.д.№49/15г. на ВОС е оставено без уважение възражението на
ищцовото дружество против списъка на неприетите вземания.От направената справка
в Търговския регистър се установява,че определението е обявено на 23.06.16г.
„Д..." АД на 21.01.2015 г. е завел искова молба срещу „П..."
ООД пред Софийски Районен съд, по която искова молба е образувано гр.д. № 2753/2015 г. по описа на СРС-81 състав. В
образуваното гражданско производство ответникът „П.." ООД не е доказал
извършено плащане по процесния иск и не е представил като доказателство никакво
платежно нареждане за извършено плащане.
Образуваното гражданско
производство е приключило с осъдително решение в полза на „Д..." АД, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист на 04.06.2015 г., с който ответникът е осъден да заплати на „Д..."
АД сума в размер на 500,00 лв., представляваща
неизплатено превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен
превоз на товари от 10.01.2012
г., по
фактура №
13000137600/16.01.2012 г., сума в размер на 154,51
лв. - мораторна лихва за периода от 11.01.2012 г. до 19.01.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба -
21.01.2015 г.
до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на „Д..." АД и
сума в размер на 400,00 лв., представлаваща
направени разноски по делото.
При
така установените по делото обстоятелства ВОС счита,че предявения иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.694,ал.1 от ТЗ
Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 , може да предяви иск за
установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието
вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на
определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 . В настоящия случай ищеца
като кредитор на неприето вземане е направил е направил възражение пред съдът
по несъстоятелността,което е оставено без уважение с определение №31 от 02.06.16г. по т.д.№49/15г.
Поради това и ищецът с настоящия иск е реализирал правата си по чл.694,ал.1 от ТЗ. Определението е обявено в ТР на
23.06.16г. а исковата молба е подадена на 01.07.16г.-т.е. в срока по ал.1.
По
съществото на спора съдът от представените доказателства и с оглед становището
на управителят на ответното дружество счита,че по делото е установено,че „Д..." АД на 21.01.2015 г. е завел искова молба срещу „П."
ООД пред Софийски Районен съд, по която искова молба е образувано гр.д. № 2753/2015 г. по описа на СРС-81 състав. В
образуваното гражданско производство ответникът „П..." ООД не е доказал
извършено плащане по процесния иск и не е представил като доказателство никакво
платежно нареждане за извършено плащане.
Образуваното гражданско
производство е приключило с осъдително решение в полза на „Д...." АД, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист на 04.06.2015 г., с който ответникът е осъден да заплати на „Д..."
АД сума в размер на 500,00 лв., представляваща
неизплатено превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен
превоз на товари от 10.01.2012
г., по
фактура № .... г., сума в размер на 154,51 лв. - мораторна лихва за
периода от 11.01.2012 г. до 19.01.2015 г., законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.01.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е осъден да заплати на „Д...." АД и сума в размер на 400,00 лв., представлаваща направени
разноски по делото.
Видно от датата на полученото
плащане от „П." ООД към „Д." АД /21.03.2015 г./, размера и основанието, записано в преводното
нареждане /"пл. по ф-ра"/ се вижда, че плащането е извършено след
датата на образуване на гр.д. №
2753/2015 г.
по описа на СРС-81 състав /21.01.2015
г. - видно от изпълнителния лист/ и е с неясно
основание и размер, т. е. не е ясно по коя фактура се плаща. Ето защо, в
последствие, „Д." АД с получената сума погасява присъдената в негова полза
главница - 500 лв., държавна такса за
образуване на съдебното производство - 100,00 лв. и частично разноски за процесуално представителство - 60 лв.
Така остава дължима
от „П." ООД сума по изпълнителен лист общо в размер на 402,85 лв., от
които:
- сума в размер на 154,51 лв. - представляваща мораторна
лихва за периода от 11.01.2012
г. до 19.01.2015 г.,
сума в размер на 240 лв. - прдставлявяща остатък от разноски за процесуално
представителство направени по делото,
сума в размер на 8,34 лв. - представляваща законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.01.2015 г. до 21.03.2015 г. - датата на получаване на
превода, с който „Д." АД е погасил главницата.
Ответникът „П." ООД е дал
повод за завеждане на гр.д. №
2753/2015 г.
по описа на СРС-81 състав, а именно - задължението е било изискуемо и платимо, до
завеждане на исковата молба не е имало плащане на задължението, поради което
безспорно ответникът е дал повод за завеждане на иска и затова ищецът е имал
право на разноски. С поведението си ответникът е довел до реално претърпяна
вреда за ищеца - намаляване
на паричните средства в патримониума му чрез направени разноски по делото за
държавна такса и адвокатски хонорар.
С оглед горното,
Съдът счита, че „Д...." АД е
кредитор на „П..." ООД-в несъстоятелност, с ЕИК: ... с вземания, установени по основание и размер, включени в
списъка на приетите вземания, одобрен с определение № 31/02.06.2016 г., постановено по търг.д. № 49/2015 г. по описа на Видински Окръжен
съд в качеството му на съд по несъстоятелността.
Предявеният от „Е...“ АД-в несъстоятелност , ЕИК:...със съдебен адрес ***, иск с правно
основание 694, ал.3 от ТЗ да бъде установено че „Д... „АД НЕ е кредитор на ответника със следните суми:
-главница 654.51 лв.
-400 лв. разноски по изп. Лист по грд № 2733/2015г
по описа на СРС-81с или общо за сумата 1054.51 лв. е НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
и следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният
от „Е...“
АД-в несъстоятелност , ЕИК:.... със
съдебен адрес ***, иск с правно основание 694, ал.3 от ТЗ да бъде установено че
„Д. „АД НЕ е кредитор на ответника със
следните суми:
-главница 654.51 лв.
-400 лв. разноски по изп. Лист по грд № 2733/2015г
по описа на СРС-81с или общо за сумата 1054.51 лв.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: