Решение по дело №36/2016 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 януари 2017 г. (в сила от 23 октомври 2017 г.)
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20161300900036
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 юли 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        №38

 

гр.Видин 21.01.2017 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд,  колегия в открито 

заседание  на двадесет и първи декември

две хиляди и шестнадесета година в състав:      

                                    

                                                      Председател:   В. М. 

                                                            

при секретаря   ....... Н.К........................ и в присъствието на  прокурора ..............  като разгледа докладваното от съдия     В.М.  ..................т.д. № 36 по описа за 2016  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Правната квалификация на предявеният иск е чл.694,ал.1 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба от 01.07.16г. подадена от „Е....“ АД-в несъстоятелност  , ЕИК:.... със съдебен адрес ***, чрез синдика М.Н...  против  „П...“ООД, ЕИК:... със седалище и адрес на управление в с.К...,общ.Б. и „Д... „АД ЕИК ...

Поддържа се в исковата молба, че синдикът на ответното дружество, което е в производство по несъстоятелност по дело №49/15г. на ВОС, включил процесното  от вземане, на което е титуляр „Д.... „АД

 Против така изготвените списъци ищецът е подал възражение. С определение  № 31 от 02.06.16г. по ТД №49/2015г. ВОС в качеството му на съд по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията на ищеца срещу списъка на приетите вземания и срещу списъка на неприетите вземания, обявени в ТР по партидата на ответника. Определението е вписано в Търговския регистър, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Поради това се иска на основание чл.694, ал.3 от ТЗ да бъде установено че „Д. „АД НЕ  е кредитор на ответника със следните суми:

-главница 654.51 лв.

-400 лв. разноски по изп. Лист по грд № 2733/2015г по описа на СРС-81с или общо за сумата 1054.51 лв.

 

От синдика на ответното дружество е постъпила молба, в която същият поддържа, че искът е неоснователен. Възражението срещу включването на вземането на кредитора „Д..." АД в Списъка на приетите вземания не е мотивирано, като е посочено единствено, че вземането не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, доказващи основанието и размера му. Твърди се, че на 20.03.2015г. - преди постановяването на съдебното решение, длъжникът е заплатил сума в размер на 660 лева в полза на кредитора, с което вземането му е намаляло с размера на платеното. Представеното като доказателство платежно нареждане от 20.03.2015г. за плащане от длъжника на кредитора за частично погасяване на задължението му е напълно нечетливо и неясно и не може да се приеме за годно писмено доказателство. Няма доказателства твърдяното плащане да е извършено в действителност, а дори да има такова плащане от 20.03.2016г. същото може да обслужва друго вземане на кредитора от длъжника.

Плащането е извършено на 20.03.2016г. - няколко месеца преди постановяване на съдебното решение по гражданското дело пред СРС. Длъжникът е разполагал сдостатъчен срок да представи платежното нареждане, което да бъде взето под внимание в мотивите и диспозитива на съдебното решение от решаващия съдебен състав.

          „Д. „АД счита, че иска е допустим , но неоснователен

 „Д." АД на 21.01.2015 г. е завел искова молба срещу „П..." ООД пред Софийски Районен съд, по която искова молба е образувано гр.д. № 2753/2015 г. по описа на СРС-81 състав. В образуваното гражданско производство ответникът „П...." ООД не е доказал извършено плащане по процесния иск и не е представил като доказателство никакво платежно нареждане за извършено плащане.

Образуваното гражданско производство е приключило с осъдително решение в полза на „Д..." АД, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 04.06.2015 г., с който ответникът е осъден да заплати на „Д..." АД сума в размер на 500,00 лв., представляваща неизплатено превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари от 10.01.2012 г., по фактура № 13000137600/16.01.2012 г., сума в размер на 154,51 лв. - мораторна лихва за периода от 11.01.2012 г. до 19.01.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.01.2015 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на „Д..." АД и сума в размер на 400,00 лв., представлаваща направени разноски по делото.

Ответникът „П...." ООД е дал повод за завеждане на гр.д. № 2753/2015 г. по описа на СРС-81 състав, а именно - задължението е било изискуемо и платимо, до завеждане на исковата молба не е имало плащане на задължението, поради което безспорно ответникът е дал повод за завеждане на иска и затова ищецът е имал право на разноски. С поведението си ответникът е довел до реално претърпяна вреда за ищеца - намаляване на паричните средства в патримониума му чрез направени разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар.

От управителя на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва предявения иск.  

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:На съда е служебно известно,че с решение от 09.03.16г. по т.д.№49/15г. на ВОС по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност.С молба от 14.04.16г. ищцовото дружество е предявило вземания по отношение на  ответното както следва:

-главница 654.51 лв.

-400 лв. разноски по изп. Лист по грд № 2733/2015г по описа на СРС-81с или общо за сумата 1054.51 лв.

          Видно от списъка на неприетите вземания съставен от синдика на ответното дружество  в същия е включено и вземането на ищцовото дружество. С определение №31 от 02.06.16г. по т.д.№49/15г. на ВОС е оставено без уважение възражението на ищцовото дружество против списъка на неприетите вземания.От направената справка в Търговския регистър се установява,че определението е обявено на 23.06.16г.

„Д..." АД на 21.01.2015 г. е завел искова молба срещу „П..." ООД пред Софийски Районен съд, по която искова молба е образувано гр.д. № 2753/2015 г. по описа на СРС-81 състав. В образуваното гражданско производство ответникът „П.." ООД не е доказал извършено плащане по процесния иск и не е представил като доказателство никакво платежно нареждане за извършено плащане.

Образуваното гражданско производство е приключило с осъдително решение в полза на „Д..." АД, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 04.06.2015 г., с който ответникът е осъден да заплати на „Д..." АД сума в размер на 500,00 лв., представляваща неизплатено превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари от 10.01.2012 г., по фактура № 13000137600/16.01.2012 г., сума в размер на 154,51 лв. - мораторна лихва за периода от 11.01.2012 г. до 19.01.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.01.2015 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на „Д..." АД и сума в размер на 400,00 лв., представлаваща направени разноски по делото.

 

             При така установените по делото обстоятелства ВОС счита,че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            Съгласно чл.694,ал.1 от ТЗ  Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 , може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 . В настоящия случай ищеца като кредитор на неприето вземане е направил е направил възражение пред съдът по несъстоятелността,което е оставено без уважение с  определение №31 от 02.06.16г. по т.д.№49/15г. Поради това и ищецът с настоящия иск е реализирал правата си по чл.694,ал.1 от ТЗ. Определението  е обявено в ТР на 23.06.16г. а исковата молба е подадена на 01.07.16г.-т.е. в срока по ал.1.

            По съществото на спора съдът от представените доказателства и с оглед становището на управителят на ответното дружество счита,че по делото е установено,че „Д..." АД на 21.01.2015 г. е завел искова молба срещу „П." ООД пред Софийски Районен съд, по която искова молба е образувано гр.д. № 2753/2015 г. по описа на СРС-81 състав. В образуваното гражданско производство ответникът „П..." ООД не е доказал извършено плащане по процесния иск и не е представил като доказателство никакво платежно нареждане за извършено плащане.

Образуваното гражданско производство е приключило с осъдително решение в полза на „Д...." АД, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 04.06.2015 г., с който ответникът е осъден да заплати на „Д..." АД сума в размер на 500,00 лв., представляваща неизплатено превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари от 10.01.2012 г., по фактура .... г., сума в размер на 154,51 лв. - мораторна лихва за периода от 11.01.2012 г. до 19.01.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.01.2015 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на „Д...." АД и сума в размер на 400,00 лв., представлаваща направени разноски по делото.

Видно от датата на полученото плащане от „П." ООД към „Д." АД /21.03.2015 г./, размера и основанието, записано в преводното нареждане /"пл. по ф-ра"/ се вижда, че плащането е извършено след датата на образуване на гр.д. № 2753/2015 г. по описа на СРС-81 състав /21.01.2015 г. - видно от изпълнителния лист/ и е с неясно основание и размер, т. е. не е ясно по коя фактура се плаща. Ето защо, в последствие, „Д." АД с получената сума погасява присъдената в негова полза главница - 500 лв., държавна такса за образуване на съдебното производство - 100,00 лв. и частично разноски за процесуално представителство - 60 лв.

Така остава дължима от „П." ООД сума по изпълнителен лист общо в размер на 402,85 лв., от които:

- сума в размер на 154,51 лв. - представляваща мораторна лихва за периода от 11.01.2012 г. до 19.01.2015 г.,

сума в размер на 240 лв. - прдставлявяща остатък от разноски за процесуално представителство направени по делото,

сума в размер на 8,34 лв. - представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.01.2015 г. до 21.03.2015 г. - датата на получаване на превода, с който „Д." АД е погасил главницата.

Ответникът „П." ООД е дал повод за завеждане на гр.д. № 2753/2015 г. по описа на СРС-81 състав, а именно - задължението е било изискуемо и платимо, до завеждане на исковата молба не е имало плащане на задължението, поради което безспорно ответникът е дал повод за завеждане на иска и затова ищецът е имал право на разноски. С поведението си ответникът е довел до реално претърпяна вреда за ищеца - намаляване на паричните средства в патримониума му чрез направени разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар.

          С оглед горното,  Съдът счита, че  „Д...." АД е кредитор на „П..." ООД-в несъстоятелност, с ЕИК: ... с вземания, установени по основание и размер, включени в списъка на приетите вземания, одобрен с определение № 31/02.06.2016 г., постановено по търг.д. № 49/2015 г. по описа на Видински Окръжен съд в качеството му на съд по несъстоятелността.

Предявеният от „Е...“ АД-в несъстоятелност  , ЕИК:...със съдебен адрес ***, иск с правно основание 694, ал.3 от ТЗ да бъде установено че „Д... „АД НЕ  е кредитор на ответника със следните суми:

-главница 654.51 лв.

-400 лв. разноски по изп. Лист по грд № 2733/2015г по описа на СРС-81с или общо за сумата 1054.51 лв. е НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.

 Водим от горното Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявеният от „Е...“ АД-в несъстоятелност  , ЕИК:.... със съдебен адрес ***, иск с правно основание 694, ал.3 от ТЗ да бъде установено че „Д. „АД НЕ  е кредитор на ответника със следните суми:

-главница 654.51 лв.

-400 лв. разноски по изп. Лист по грд № 2733/2015г по описа на СРС-81с или общо за сумата 1054.51 лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: