РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Пловдив, 03.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330106002 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, предявен от М. Т.
Ш. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ж. к. „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, чрез
пълномощника адв. Т. И., със съдебен адрес в гр. П., ул. „О.“ № **, ет. *, офис *
против „АПС БЕТА България“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №81В, ап. 3, представлявано от
П. Р., Т. К. и П. И. И. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1817,93
лева, представляваща сума, получена на отпаднало основание в производството по изп.
дело № ***** г. по описа на **** ***** **** с рег. № *****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение, постановено по гр.д. №
12676/2020 г. по описа на ПРС, 19-ти състав било признато за установено по
отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 1754,46 лева,
представляваща главница по договор за кредит, договорна лихва в размер на 1064,67
лева за периода от 01.05.2009г. до 13.03.2012г., неустойка за забава в размер на 9,40
лева за периода от 01.05.2009г. до 13.03.2012г., ведно със законната лихва от
25.04.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 56,57 лева разноски по
делото и 309,71 лева – юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на
вземането по давност.
За събиране на горните суми ответното дружество образувало изп. дело №
*****. по описа на *** ****** *****, по което постъпила от запор на банкова сметка
сума в размер на 1817,93 лева. Тази сума била разпределена от взискателя, въпреки че
вземането било погасено по давност, поради което ищецът счита, че ответникът
неоснователно се е обогатил за негова сметка. Извършените от ищеца действия по
1
изпълнителното дело /плащания/ не съставлявали признание на вземането по смисъла
на чл. 116 от ЗЗД, нито изпълнение, тъй като плащането не било извършено на
взискателя, а във връзка с предприетите действия по принудително изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество, чрез процесуалния му
представител – юрк. Й. Н. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище
за неоснователност на предявения иск.
Оспорва твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност, като
счита, че с постановеното съдебно Решение не се установявал този факт, доколкото
било неприсъствено. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на
направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на претенциите, в тежест на ищцата е да докаже пълно и
главно, своето обедняване чрез плащане на твърдяната сума по изпълнителното дело и
обогатяване на ответника, при липса на основание за разместване на имуществените
блага, връзката помежду им, както и размера на претенцията си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване; да установи
правоизключващите си възражение за положителни факти, както и наличието на
основание за разместване на имуществените блага, в случай че твърди такова.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за
основателен по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства - Решение № 260448/15.12.2021
г. се установи, че с неприсъствено решение е признато за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 1754,46 лева, представляваща главница по
договор за кредит, договорна лихва в размер на 1064,67 лева за периода от 01.05.2009г.
до 13.03.2012г., неустойка за забава в размер на 9,40 лева за периода от 01.05.2009г. до
13.03.2012г., ведно със законната лихва от 25.04.2012г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 56,57 лева разноски по делото и 309,71 лева – юрисконсултско
възнаграждение, дължими по изп. дело № **** по описа на***** *****, поради
погасяване на вземането по давност.
Неоснователни се явяват твърденията на ответника, че горепосочените суми не
са погасени по давност, тъй като съдът се е произнесъл с неприсъствено решение. С
Решението от 15.12.2021 г. на ответника е била дадена възможност да упражни
процесуалното си правото на защита по реда на чл. 240 ГПК, от което същият не се е
ползвал, поради което съдебния акт е влязъл в сила. Настоящият съд е обвързан от
признатите с него правопогасяващи факти, а именно че вземанията по образуваното
изп.д. № ****** по описа на *** ****** са погасени по давност.
От приложеното към настоящото дело заверено копие от изпълнително дело №
****** г., по описа на *** ***** *****, с рег. № ***, район на действие *** и
Удостоверение № *** от 05.02.2021 г. към него се установява, че са постъпили
плащания от ищцата в размер на 1817,93 лева.
Ето защо съдът приеме, доколкото в настоящия случай се доказа, че ищцата е
заплатила сумата в размер на 1817,93 лева – разпределена по изпълнително дело №
***** г. за погасяване на задължението й, то ответникът се е обогатил без основание от
2
получената сума, тъй като вземанията са били погасени по давност. От своя страна
ответникът при разпределената му доказателствена тежест за това не доказа да е било
налице основание за получаването на процесната сума.
С оглед гореизложеното, съдът намира предявения иск за основателен и като
такъв ще бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 285/ и доказателства за сторени такива в
размер на: 72,72 лева – платена държавна такса за настоящото производство и 2000
лева – платено адв. възнаграждение. Разноските в общ размер на сумата от 2072,72
лева ще се поставят в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на М. Т. Ш.,
ЕГН: ********** на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 1817,93 лева /хиляда осемстотин
и седемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ - получена от ответника на отпаднало
основание в производство по изпълнително дело № ***** по описа на ******, район
на действие **** **** и чиято недължимост е призната по силата на Решение №
260448/ 15.02.2021 г., по гр.д. № 12676/ 2010 г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр.
с-в, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.04.2021 г. до окончатателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АПС Бета България“ ООД, ЕИК:
*********, да заплати на М. Т. Ш., ЕГН: **********, сума в размер на 2072,72 лева
/две хиляди седемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
сторени разноски в рамките на исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3