РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Д. М. Д.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело
№ 20241800200713 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /за краткост наричан
по-нататък Закона/.
Предмет на делото е признаването и изпълнението на Решение №
*********.1 от 08.02.2024 г., в сила от 07.03.2024 г., издадено от несъдебен
орган Централна служба „Глоби и парични санкции“ на Полицейски
президиум Р. – Ф. Р.Г., срещу българския гражданин К. П. К., ****, с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***.
Решението за налагане на финансова санкция е изпратено от издаващата
държава - Федерална Република Германия, издадено от Полицейски
президиум - гр. Р., Федерална Република Германия, на териториално и
предметно компетентния, съгласно чл. 32, вр. ал. 16, ал. 1-8 и чл. 31, ал. 1 от
Закона, съобразно постоянния адрес на засегнатото лице – Софийски Градски
съд.
С разпореждане № 3042 от 09.10.2024 г., постановено по ч.н.д. №
6238/2024 г. по описа на Софийски градски съд, производството по това дело е
било прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СОС на основание чл.
1
31, ал. 1 от Закона.
Съгласно изискванията на Закона същото се придружава от
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно
прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание от 28.10.2024 г. засегнатото лице К. П. К. -
нередовно призован известния адрес, на който е регистриран не се явява. По
делото са постъпили данни, че К. трайно пребивава извън територията на
Република България. В съответствие с разпоредбата на чл.16,ал.3
ЗПИИРКОРНФС, на засегнатото лице Б. е назначен служебен защитник- адв.
С. П. от САК, който да го представлява в производството по признаване и
изпълнение на решение за наложена финансова санкция. В съдебно заседание
е постъпило сведение от съпругата на К., че същият трайно пребивава извън
територията на Р България, както и платежен документ- за внасяне на
дължимата сума – в размер на 193 лева.
В съдебно заседание по същество на делото адв. П. застъпва становище,
че искането за признаване и изпълнение е основателно, компетентните власти
на ФР Германия , в Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение,
представено в надлежен превод на български език, са изложили пълни данни
изискуеми по закон за нарушението, което се изразява нарушаване на
правилата за движение, времето, мястото, вида и естеството на забранената
маневра- изпреварване, забранителната разпоредба, която е нарушена, както
и за личността на засегнатото лице, като нарушител-водач. Налице са
формалните изисквания по отношение на Удостоверението. Липсват законови
предпоставки за отказ. Поради което следва да се признае решението.
Позовавайки се на платежния документ- вносна бележка за касов превод от
11.11.2024г., пледира от името на засегнатото лице да се прекрати
производството или да се извърши приспадане и решението да не се изпраща
за изпълнение на Националната Агенция по приходите /НАП/.
В производството по същество на делото, представителят на С. окръжна
прокуратура прок. Д. Д. намира искането за признаване на решението за
налагане на финансовата санкция за основателно, не се установяват
основанията за отказ или факултативните такива - по чл. 19 ЗПИИРКОРНФС,
да се признае решението на административно- наказателния орган на
Федерална Република Германиия, да се извърши приспадане на платената
сума и да не се изпраща решението за принудителното изпълнение.
Съгласно приложимия закон – ЗПИИРКОРНФС, Софийският окръжен
съд в рамките на своята компетентност по чл. 6, ал. 1 от Закона и според
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона, определяща правоприлагането на
българското законодателство по настоящия случай, като се запозна с
приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
Получено е наказателно решение № *********.1 от 08.02.2024 г., в сила
от 07.03.2024 г., издадено от несъдебен орган Централна служба „Глоби и
парични санкции“ на Полицейски президиум Р. – Ф. Р.Г., срещу българския
гражданин К. П. К., ***, с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, за това, че
2
на 14.12.2023г. в 9:46ч. /местно време/ в гр. Г. / в землището на същия/,
движейки се по автомагистрала А61, близо до 334.9-ия километър, при
посока на движение гр. Л., управлявайки автомобил рег.№*** е нарушил
забраната за изпреварване, въведена с пътен знак 276. Деянието е
квалифицирано като административно нарушение по чл.41,ал.1 във връзка с
Приложение 2, чл.49 от Правилник за движение по пътищата (StVO) , чл.24 от
Закон за движение по пътищата StVG, 153 от Федералния каталог за
финансови санкции BKat. За извършеното нарушение на засегнатото лице е
наложена глоба в размер на 70,00 евро.Разноски по административното
производство в размер на 28.50 евро. Или сумата в общ размер на 98.50 евро.
Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено от
несъдебен орган на издаващата държава – ФРепублика Германия, а именно
Полицейски президиум Р.. Видно от текста на удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции се касае за административно
нарушение - нарушение на разпоредбите за движение по пътищата, за което не
се изисква двойна наказуемост, за взаимното им признаване.
В конкретния случай административното нарушение е извършено на
територията на Федерална Република Германия . По този начин казусът не
попада под наказателната юрисдикция на българските съдилища. Не са
събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата и от
изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти
на територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
От текста на Удостоверението по чл. 4 се установява, че засегнатото
лице К. е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава-
държавата издател на искането, за правото си да обжалва решението и за
сроковете за обжалване – т. 2б от Удостоверението.
Равностойността на паричната сума от 98.50 евро в български левове по
фиксирания курс на еврото на Българската Народна Банка – 1.95583 лева за 1
евро, към датата на деня на влизане в сила на решението на издаващата
държава – 7.03.2024 г., се равнява на 192,65 лева.
Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република България с
постоянен и настоящ адрес: : обл. С., гр. К., ул. В. № .., - удовлетворява
3
условието по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Не се установява никое от основанията по чл.35 от Закона, при които
може да се откаже признаването на решението на наказващия орган на
Република Германия.
Представянето на платежен документ за доброволно заплащане на
сумата в размер на 193 лева, представляваща равностойността на наложената
глоба, съставлява основание да се извърши приспадане на внесената сума и да
бъде постановен отказ от принудително изпълнение.
По изложените съображения и на основание чл.16, ал.7, вр. чл.32, ал.1 и
чл.33, вр.чл.17 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № *********.1 от 08.02.2024 г., в сила от
07.03.2024 г., издадено от несъдебен орган Централна служба „Глоби и
парични санкции“ на Полицейски президиум Р. – Ф. Р.Г., по силата на което
българския гражданин К. П. К., роден на ***, с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** е осъден да заплати глоба в размер на 98.50 евро, равностойна на
192,65 лева, по фиксирания курс на Еврото на Българската народна банка към
7.03. 2024 година.
На осн.чл.33, вр.чл.17 ЗПИИРКОРНФС ПРИСПАДА сумата от 98.50
евро, равностойна на 193 лева по курса на БНБ, към 07.03.2024 г.
ОТКАЗВА ИЗПРАЩАНЕ за принудително изпълнение на решението
на административно наказващия орган, на НАП – С. Обл., поради
доброволното заплащане на сумата, предмет на финансова санкция от
засегнатото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-
дневен срок от днес.
Да се уведоми незабавно органът на изпращащата държава, че решение
№ *********.1 от 08.02.2024 г., в сила от 07.03.2024 г., издадено от несъдебен
орган Централна служба „Глоби и парични санкции“ на Полицейски
президиум Р. – Ф. Р.Г., срещу българския гражданин К. П. К., роден на ***, с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, е признато, но е отказано
принудителното му изпълнение чрез структурите на НАП С. Обл., поради
доброволно заплащане на сумата, предмет на финансова санкция –
равностойна на 193лева от засегнатото лице К. П. К..
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5