№ 2701
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110146110 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Р. Р. Ц. (след допуснато с протоколно определение от
15.05.2023 г. уточнение на исковата претенция по отношение на надлежната ответна страна
и прекратяване на производството срещу първоначално посочения ответник Р. М. Ц. на
основание чл. 232 ГПК) кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите, както следва: 1822,10 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с
абонатен № ****, 259,30 лева представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., 34,11 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., както и 6,50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2019 г.
до 04.08.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба
– 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответника – М. Р. Ц., а след смъртта
и между него и ответника, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди
съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен №
****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите към
правоотношението Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му
или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на
заявление за промяна на партидата. [фирма] поддържа, че през процесния период е доставил
до имота топлинна енергия, като ответникът Ц. не е изпълнил насрещното си задължение за
1
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в
случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да
заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Същият не погасил в срок дължимите суми за главница в размер от 1 822,10 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.; 259,30 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.; 34,11 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., както и 6,50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2019 г.
до 04.08.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение. Намира за
дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особения представител на
ответника Р. Ц. – адв. Н. В., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковите
претенции като недопустими и неоснователни – недоказани по основание и размер. Счита,
че неправилно Р. Ц. е конституиран като ответник по делото без посочване на данни за
адреса му, без да е уведомен, че дължи суми на ищцовото топлофикационно дружество като
наследник на лицето М. Ц. и без да е надлежно уведомен за настоящо дело. Оспорва
представените доказателства да сочат за качеството на ответника на клиент и потребител на
топлинна енергия, както и съществуването през процесния период на твърдяното
облигационно правоотношение с [фирма]. Оспорва процесните Общи условия да са влезли в
сила спрямо ответника, предвид липсата на сключен изричен писмен договор между
страните. С отговора на исковата молба се излага, че представените по делото ОУ обуславят
извод за недействителност на твърдения договор за доставка на топлинна енергия, с оглед
изключително дребния шрифт, на който са изготвени, обуславящо нарушаване на
изискването на спазване на добрите нрави. Намира за неясен начина на формиране на
процесните суми без яснота издадени ли са реално сочените от ищеца, но непредставени
месечни фактури. Оспорва се като недействителен и договорът, сключен между ФДР и ЕС
на блок 201, предвид липсата на посочен вход, дата на договора, и представен списък на
всички собственици на ЕС. Наред с това, договорът е с дребен и неразбираем шрифт. Счита
за недължима претендираната лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, с
оглед липсата на отправена и получена от ответника покана за заплащане на сумата. По
делото не са представени доказателства относно присъединяване на ответника към
топлопреносната мрежа, което прави доставката на топлинна енергия „непоискана“ такава
по см. на ЗЗП и за потребителя не се поражда задължение за заплащане на претендираните
суми – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Релевира се възражение за погасяване с тригодишна
погасителна давност по чл. 111 ЗЗД на сумите, за период 3 години преди уведомяване на
ответника за претенциите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции.
В депозирана по делото писмена молба от 11.11.2024 г. подпомагащата страна [фирма]
заявява, че не оспорва предявения иск, начирайки същия за основателен и доказан. Твърди,
че дяловото разпределение за процесния абонат е извършвано в съответствие с действащите
нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Изясни се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответната страна
оспорва исковете като недопустими с довод за ненадлежно уведомяване на ответника за
настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази, че в хода на производството по
връчване за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК до ответника Р. Ц. са изпратени съобщения
на постоянния и настоящ адрес на лицето, съгласно данните в служебно извършената
справка от НБДН по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., както и на адреса процесния имот.
Същите са се върнали в цялост с отбелязване, съответно, че адресатът не живее на адреса,
респ. не е намерено лице на последния и няма информация от живущите във входа за
адресата. На адресите по разпореждане на съда е залепено уведомление, като в
двуседмичния и указан в същия срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, изтекъл към настоящия момент,
ответникът не се е явил, за да получи книжата. На основание чл. 47, ал. 3 ГПК е изискана и
служебна справка относно местоработата на ответника, видно от която няма данни същият
да е страна по трудово правоотношение. Тези обстоятелства са обусловили и назначаване на
особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК по подробно изложените
съображения в определението на съда от 05.03.2024 г.
По отношение на уведомяването на ответната страна за наличието на съществуващи
задължения към ищцовото дружество съдът намира, че последното обстоятелство касае
основателността на исковете, поради което подлежи на обсъждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния
период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия (обусловено от
притежавано от същия право на ползване/вещно право на ползване или ползване на
договорно основание със заявена промяна на партидата, респ. от качеството му на
наследник на задължено лице), по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата,
в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
В тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираните вземания са погасени, в случай, че твърди това.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
3
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при
смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Изясни се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответната страна
изрично оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните и
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия, което обуславя проверката на съда
относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване
на процесните вземания.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение
на недвижими имот от 14.02.1992 г., обективиран в Нотариален акт за дарение № ***, том
IX, дело № 1855/1992 г. по описа на I-ви нотариус при II районен съд третото за процеса
лице М. Р. Ц., в качеството си на дарител, от една страна, дарява на сина си Р. М. Ц.,
действащ чрез своята майка и законен представител В. Р.а Ц.а, като дарен, от друга страна, а
същият приема дарението на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 59, находящ
се в град София, бул. „Бъкстон“, ет. 4 в блок 201, със застроена площ от 56,29 кв.м., състоящ
се от стая, хол, кухня, баня-клозет и балкон, заедно със зимнично помещение, с 0,911 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
Съгласно клаузите на договора дарителят М. Р. Ц. си запазва правото да живее в жилището,
предмет на дарението, до края на живота си и без да заплаща наем.
Съгласно удостоверение с изх. № 68-00-1142/16/24.09.2012 г., издадено от [фирма]
осеметажна жилищна сграда с четири входа, попадаща в квартал 302, местност [адрес],
нанесена с планоснимачен номер *** в кадастрален лист *** по плана на град София,
находяща се на [адрес], има следния настоящ адрес: [адрес].
Данните от приобщените по делото Удостоверение за наследници от 14.04.2022 г. и от
27.09.2022 г., издадени от Столична община, район Красно село за лицето М. Р. Ц., препис –
извлечение от акт за смърт от 27.09.2022 г. и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
от 20.04.2023 г., издадено от Столична община, район Красно село сочат, че М. Ц. е починал
на 23.12.2021 г., към който момент е със семейно положение: „разведен“, оставяйки за свой
законен наследник сина си Р. М. Ц.. Установява се, че към този момент починалото лице е
имало и брат Р. Р. Ц. – ответникът по делото.
От приобщените по делото писмени материали – заявление за отказ от наследство от
15.04.2022 г. с нотариална заверка на подписа и съдебно удостоверение от 19.04.2022 г.,
издадено от Софийски районен съд, 37-ми състав, се установява, че Р. М. Ц. се е отказал от
наследството на починалия си наследодател М. Р. Ц., който отказ е вписан в Особената
книга на съда под № 797/19.04.2022 г.
С писмено заявление с вх. № Г-10189/24.06.2022 г., адресирано до [фирма], Р. Ц.
уведомява дружеството, че е собственик на топлоснабден имот – апартамент № 59, находящ
се в [адрес], както и, че е пълноправен собственик и ползвател на апартамента от 23.12.2021
г., когато е настъпила смъртта на лицето М. Р.мв Ц. – с учредено пожизнено право на
4
ползване на имота. Със заявлението се посочва, че заявителят се е отказал от наследството,
оставено му от лицето М. Ц. и се отправя искане за отписване на всички задължения по
партидата до 23.12.2021 г. с изразено желание за заплащане на всички редовни задължения
за доставената в имота топлинна енергия за периода след 23.12.2021 г.
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
че, включително в рамките на процесния период месец май 2019 г. – месец април 2021 г. е
съществувало облигационно правоотношение между ищцовото дружество, в качеството му
на доставчик и третото за процеса лице М. Р. Ц., в качеството му на вещен ползвател със
запазено пожизнено право на ползване по отношение на имота. За да достигне до този извод
съдът съобрази, че с договора за дарение от 14.02.1992 г., с който последният, като дарител,
прехвърля на сина си Р. М. Ц. собствеността върху целия имот, дарителят М. Р. Ц. си запазва
правото да живее в жилището до кррая на живота си, без да заплаща наем.
При учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би
могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57,
ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане
цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на
собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното
право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността.
Този извод не се разколеба от обстоятелството, че в процесния случай дарителят по
сделката М. Ц. си е запазил правото на ползване безвъзмездно – без заплащане на наем.
Съдът счита, че така уговорения безвъзмезден характер на ограниченото вещно право
намира проявление единствено в отношенията между новия собственик на имота и дарителя
запазил си вещното право на ползване, но не и в отношенията между последния и трети за
това договорно правоотношение лица, каквото е и ищцовото топлофикационно дружество.
Спрямо него клиент на топлинна енергия е вещният ползвател на имота, в чиято правна
сфера през процесния период е съществувало правото да ползва жилището и съответно
задължението да заплаща разноските за това- в този смисъл Решение № 450/18.06.2009 г. по
дело № 508/2008 г. на ВКС, ГК, I г.о.
След настъпилата смърт на дарителя – на 23.12.2021 г. (а с това и след края на
процесния период) и по силата на наследственото правоприемство възникналите в
имуществената сфера на починалия наследодател права и задължения, в частност към
ищцовото топлофикационно дружество във връзка с доставената топлинна енергия,
преминават в тази на неговите наследници, според обема на правата им от наследството.
Изясни се, че съгласно представените удостоверения за наследници след смъртта на
вещния ползвател М. Ц. същият е оставил за свой законен наследник сина си Р. М. Ц. - арг.
чл. 5, ал. 1 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането произвежда действие от откриване на наследството. Установена е законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от
откриване на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането на
наследството по опис или отказ от наследство.
По делото се установи, че Р. М. Ц. се е отказал от наследството на своя баща и
наследодател М. Р. Ц., който отказ е вписан в Особената книга по чл. 49 ЗН под №
797/19.04.2022 г., поради което същият не става носител на притежавани приживе права от
наследодателя, респ. не отговаря за задълженията, включени в наследствената маса, в т.ч. за
задълженията за топлинна енергия, доставена в имота през периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г.
Действително, след смъртта на вещния ползвател през м. декември 2021 г. правото на
5
ползване върху имота се е погасило по силата на закона - на основание чл. 59, ал. 1 ЗС и
поначало отговорността за заплащане на задълженията във връзка с доставената и потребена
топлинна енергия в имота е за собственика – Р. М. Ц., но в случая релевантния период на
процесните задължения м. май 2019 г. – м. май 2021 г. не попада в тази хипотеза.
Ето защо и на основание чл. 53, вр. чл. 8, ал. 1 ЗН починалият М. Р. Ц. се наследява от
следващия ред наследници, в случая от своя брат Р. Р. Ц. – ответникът по делото, съгласно
представеното по делото удостоверение за родствени връзки.
По силата на наследственото правоприемство, последният става носител на
възникналите в имуществената сфера на починалия си наследодател права и задължения, в
частност на задълженията във връзка с доставената топлинна енергия в имота за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото съществуването на
основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на стойността на
доставената в имота топлинна енергия през процесния период, при наличие на доказано
потребление на последната.
В тази връзка и с оглед изложените доводи в отговора на исковата молба, насочени към
оспорване съществуването на правоотношение между страните, предвид липсата на сключен
изричен писмен договор за доставка на топлинни услуги, съдът намира а необходимо да
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия. Следователно, възникването на правоотношението е
със самия факт на придобиване права върху топлоснабден недвижим имот и не е обусловено
от сключване на писмен договор с потребителя.
Съдът, при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в нормата на чл. 153, ал. 1
ГПК, клиент на топлинна енергия може да бъде и лице, което ползва топлоснабдения имот
за собствени битови нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право
на ползване и същевременно е сключило с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия. В
посочената хипотеза именно това трето, ползващо имота, лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и на страна по договора за доставка на
топлинна енергия, която дължи цената й на топлопреносното предприятие.
В настоящия случай обаче тази хипотеза на възникване на правоотношението във
връзка с доставката на топлинна енергия остава неприложима, доколкото по делото се
установи, че отговорността на ответника Р. Р. Ц. е в качеството му на законен наследник на
починалия си наследодател, последният вещен ползвател на имота, което обуславя
възникване на качеството му на потребител именно на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съдът намира за неоснователно и проведеното оспорване от ответната страна относно
неприложимостта на Общите условия в отношенията между страните, обосновано с липсата
на доказателства относно влизането им в сила спрямо ответника, предвид и дребният им
шрифт.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за
общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, а съгласно ал. 2
от законовия текст Общите условия се публикуват най-малко в един централен и един
6
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Тази
разпоредба се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД,
предвиждаща, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал.
Предвид това, облигационната връзка между страните възниква по силата на закона – с
придобиване на правото на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот.
Същевременно съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от
30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Ето защо, в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. В конкретната хипотеза ответникът не твърди, а и по делото
не се установява същият да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия,
респ. по отношение на него да се прилагат специални такива, договорени между страните по
съответния законов ред.
В допълнение и в отговор на доводите на ответната страна, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в случая не може да се приеме наличието на хипотеза на
непоискана доставка, като с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016
г. ОСГК на ВКС изрично е разяснено, че в отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Изложеното обуславя извод за възникнало между [фирма], като доставчик и
наследодателя на ответника – М. Р. Ц., като потребител, през релевантния период
облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния
имот, съотв. на задължението на ответника, като законен наследник на потребителя, за
заплащане стойността на доставената топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото са представени и приети като писмени доказателства заверени копия от:
протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици с взето решение за
сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с [фирма] – за
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки, както и за упълномощаване на конкретно лице – М.Р.-Ц., което да представлява
етажната собственост при подписване на договора с избраната ФДР и при сключване на
споразумителен протокол с [фирма]; приложение № 1 към протокола, представляващо
списък на етажни собственици, както и декларация от упълномощеното лице, като
председател на ЕС, находяща се на адрес: [адрес] относно полагане пред нея на подписите
на етажните собственици във връзка с взетото решение; договор от 2002 г. между [фирма],
7
като изпълнител и ЕС от [адрес], като възложител, за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки; договор
№ Д-0-67/03.06.2020 г. про общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между [фирма], като възложител и [фирма], като
изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, или в сгради с повече от един клиент, описани по
адреси в Приложение № 1 към договора.
При съвкупен анализ на тези писмени доказателства съдът достига до извод, че
процесната жилищна сграда в режим на ЕС, в която се намира и апартамент 59, през исковия
период е била топлоснабдена, както и, че дяловото разпределение на топлинната енергия е
извършвано от подпомагащата страна в процеса – [фирма] по възлагане от ЕС и по силата
на сключен договор с ищцовото топлофикационно дружество. В тази връзка и с оглед
изложения довод в отговора на исковата молба, съдът намира за необходимо да отбележи, че
действително в протокола от проведеното ОС на ЕС липсват данни относно конкретната
жилищна сграда – блок 201, но при съвкупна преценка с останалите доказателства и
конкретно със сключения договор между ЕС и ФДР, респ. с приложените присъствен списък
и декларация от управителя на ЕС, се достига до извод, че се касае именно за процесната
жилищна сграда, в която се намира и ап. 59.
В подкрепа на този извод са и констатациите на вещото лице в приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, което изрично е посочило, че през процесния период тази
жилищна сграда е топлоснабдена, като именно [фирма] е ФДР, осъществяваща услугата
топлинно счетоводство чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на
топлинна енергия. За извършеното отчитане и разпределение на топлинна енергия от
[фирма], в частност по отношение на процесния обект, свидетелстват и данните от
представените от дружеството и приети по делото заверени преписи от главен отчет и
изравнителни сметки.
Изложеното обуславя проверката на съда относно наличието на извършена доставка на
топлоенергия от страна на [фирма] до процесния имот, чието заплащане да дължи
ответникът.
За установяване на това обстоятелство по делото е прието заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът, преценявайки по реда на чл. 202
ГПК, кредитира като обосновано и компетентно изготвено – от специалист от съответната
област, въз основа на приетите по делото писмени доказателства и допълнително
представени такива от конкретния топлорайон и от ФДР. В експертизата е изяснено, че в
процесната сграда с адрес: [адрес] има монтирана една абонатна станция – автоматична, с
пластинчати топлообменници, която захранва четири входа. Посочено е, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост е измервана чрез определено
от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, а
между абонатите е разпределяно само „чистото количество“ топлоенергия. Топломерът е
преминал през необходимите метрологични проверки, в т.ч. на 05.04.2021 г. и на 28.10.2023
г., като макар проверката през 2019 г. и проверката през 2023 г. да са направени след
изтичане на законоустановения двугодишен срок от предходната проверка, със закъснение
съответно от 15,5 и 5 месеца, то наличието на резултат от проверката „съответства“ дава
основание за краен извод, че за този период общият топломер е бил годно СТИ. Съгласно
данните от главния отчет и изравнителните сметки, вещото лице достига до извод, че през
процесния период в имота са налице два броя радиатора с ИРРО (индивидуален
разпределител на разходите за отопление). Изяснено е, че главният отчет от 26.06.2020 г.,
8
касаещ периода 2019 г./2020 г. е подписан от абоната, както и, че за следващия период 2020
г./2021 г. сградата е отчитана с мобилно устройство, като отчетните данни се въвеждат в
информационната система на ФДР по електронен път. Експертизата установява също, че
поради липсата на узаконен водомер в имота на абоната е начислена топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване (БГВ) служебно – на брой лица с разходна норма 140
л./денонощие за 1 бр. потребител, в случая за 1 потребител., като в края на периода,
конкретно на 01.03.2020 г. абонатът е монтирал водомер за топла вода в имота, а на същия
не е начислявано допълнително количество вода. При изслушването си в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че се касае за начислени суми за БГВ, като служебен разход – поради
липсата монтиран водомер в имота, съгласно данните, дадени от ФДР. Абонатът заплаща и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички
абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, в случая за
имота 142 куб. м. – съгласно данни от списък на живущите от 05.12.1970 г., представен от
топлорайон „Земляне“. В заключението е изяснено, че начисляването на сумите за сградна
инсталация е съгласно формула по реда на Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период възлиза на 1860,98 лева,
включваща начислените суми за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ), след приспадане на сумата от изравнителните сметки от – 268,34
лева, невключваща предишни просрочени суми, без изравнявания извън процесния период,
без суми за дялово разпределение и без лихви. Заключението посочва, че тези суми са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката и конкретно Наредба Е-РД04-1/12.03.2020 г.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същата в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност
представените от подпомагащата страна писмени материали и конкретно – индивидуални
справки за отопление и топла вода за отчетни периоди от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и от
01.05. 2020 г. – 30.04.2021 г. (с отразени данни за начислен разход за отопление съгласно
данни от разпределители в помещения стая и хол; разход за топла вода и разход за сградна
инсталация, както и, че сред абонатите без водомери е и абонатен № ****) и главен отчет от
26.06.2020 г. за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за абонатен номер ****, с
подписи в графа за служител на ФДР и за клиента, с отразени показания на уредите за
измерване, съдът намира за установено по делото, че от страна на ищеца до процесния имот
– ап. 59 през исковия период е доставена топлинна енергия, възлизаща на сумата от 1860,98
лева.
Във връзка с начислените суми за БГВ съдът намира за необходимо да отбележи, че от
събраните по делото доказателства – изводите на СТЕ, подкрепени от представените от
подпомагащата страна писмени материали се установява, че сред абонатите с липса на
монтиран водомер през съответната част от процесния период е и апартамент № 59.
Ето защо, съдът намира, че в случая е било налице основание за служебно
начисляване, представляващо изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в
чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия,
определена въз основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището както и на реално изразходваните количества
гореща вода, определени по данните, отчетени от водомерите. Това изключение следва от
разпоредбите на на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
респ. Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадени въз основа на законова
делегация.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата изразходваното количество гореща вода от
отделните потребители се определя служебно, при норма за разход на гореща вода 140 л.
потребление за едно денонощие на всеки обитател, когато не са монтирани индивидуални
9
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са
изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или
холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. Следователно, при липсата на
монтиран водомер в имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва
принципа на реално потребление.
Същевременно, в изводите си вещото лице по съдебно-техническата експертиза
посочва, че сумите за топлинна енергия в имота са начислени съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и конкретно на Наредба Е-РД
04-1/12.03.2020 г. (по отношение на чието приложение съдът съобрази, че отмяната на
текстове от последната и конкретно на § 3 ПЗР има действие занапред – арг. чл. 195 АПК).
В тази връзка и с оглед отправеното искане с отговора на исковата молба за служебно
произнасяне по законосъобразността на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването с примерно посочване на основанията за това, следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК намира приложение по отношение на административните
актове, а Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е подзаконов нормативен
акт. Ето защо, по отношение на същата косвеният съдебен контрол за законосъобразност по
реда на чл. 17, ал. 2 ГПК остава неприложим.
Предвид всичко изложено дотук съдът достига до извод, че ответникът Р. Р. Ц., като
законен наследник на починалия вещен ползвател на имота и потребител, дължи
заплащането на сумата от 1860,98 лева за доставената до имота топлинна енергия през
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.
По делото не се твърди и не се установява същият да е извършвал плащания за
погасяване на вземанията, нито преди завеждане на делото, нито в последващ момент, което
обуславя принципната дължимост на сумите.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда възражение за
погасяване по давност на частта от процесните вземания, отнасяща се за период три години
преди уведомяване на ответника за претенциите. Съдът намира това възражение за
неоснователно.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 26.08.2022 г. (предвид и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ГПК, съглрасно
която поправената искова молба, респ. уточнената такава, се смята за редовна от деня на
подаването), като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7
дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
10
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и след 21.05.2019 г. /три години
преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с периода на спиране на
давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост настъпва на и
преди 19.06.2019 г. (три години преди депозиране на исковата молба с отчитане на периода
на спиране от 2 м. и 7 дни).
В случая се претендира вземане за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. поради което, с
оглед падежа на вземането за първия месец от периода – за месец май 2019 г. (който
настъпва на 15.07.2019 г., а с това и след 19.06.2019 г.), следва извод, че никоя част от
вземането не се явява погасена по давност.
Предвид изложеното дотук и при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало,
установен в чл. 6 ГПК, доколкото претендираната от ищеца сума е в по-нисък размер от
установената като дължима, то предявеният иск по чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост – за сумата от 1822,10 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия до имота за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на сумата от 34,11 лева.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Следователно, тази услуга, включваща дейността по отчитане на изразходеното количество
топлинна енергия и разпределението му, е възмездна такава, поради което и потребителят
дължи заплащането на цената.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.08.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за периода м. май 2019 г. – м. април 2021
г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна
на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
По делото не се спори изрично, че общият размер на лихвата за забава върху
главницата, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г. възлиза на сумата от 259,30
лева. Предвид това и с оглед доказаното съществуване на главен дълг, предявеният
11
акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 34,11 лева за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.08.2022 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 6,50 лева за
периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от
исковете, следва да бъде присъдена сумата от 941,35 лева – разноски за държавна такса,
депозит за особен представител, за съдебно-техническата експертиза и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца – подаване на искова молба и процесуално представителство в
съдебно заседание, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало
право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, има и
ответникът. Такива не са претендирани и няма доказателства за реалното им извършване
(същият се представлява в настоящото производство от особен представител), поради което
и не подлежат на присъждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1822,10 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: [адрес], с абонатен № ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 259,30 лева представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г. и сумата от 34,11 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6,50 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г. върху
задължението за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
12
сумата от 941,35 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13