Р Е Ш Е Н И Е №136
гр. Ботевград, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6
състав, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДКО ПЕТРОВ
при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 181 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление № 19-1204-004068 от 07.02.2020г.,
издадено от ****- Началник група към ОДМВР София, Сектор ПП ОДМВР-София, с
което на Г.О.Х. са наложени следните административни
наказания:
1.на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и
2.на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП
административно наказание - ,,глоба‘‘ в размер на 50 / петдесет/ лв. за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Наказаното лице Г.О.Х. в подадената жалба оспорва като
незаконосъобразно и необосновано издаденото наказателно постановление /НП/.
Становищата на страните:
В съдебното заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и обжалва в цялост издаденото
НП. Твърди, че е ползвал мобилния телефон за навигация без устройство
„свободни ръце“, а не за разговори
Въззиваемата страна - ОДМВР София, редовно уведомена, не се
явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, поради което и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен
контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 08.11.2019г. около 12.39ч. свидетелите
Б.А.П. и Ц.С.К. – полицейски служители
при ОДМВР – София, били на работа и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус” в участъка на 42-ри км в
района на община Ботевград. Тогава те спрели движещия се по автомагистралата в
посока гр. София товарен автомобил Ситроен Джъмпер, с рег.№ ****, собственост
на ****, с ЕГН **********, управляван от жалбоподателя. При извършената
проверка, чрез справка в информационната система на МВР, полицейските служители
установи, че водачът не е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП да
заплати глоба в размер на 20 лв., наложена с фиш серия GТ/162607 от 25.10.2019г.,
издаден от СДВР София. Жалбоподателят управлявал и посочения по-горе товарен
автомобил, използвайки мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. За посочените нарушения полицейският
служител Б.А.П. му съставил АУАН Серия GA №25537/08.11.2019г., за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на нарушителя
за запознаване със съдържанието му и същият го подписал след отбелязване, че
има възражения по него.
В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-1204-001766 по чл.171, т.1,б ,,д‘‘ от ЗДвП и е издадено процесното наказателно постановление №19-1204-004068 на
07.02.2020г. от Началник група към ОДМВР
– София, сектор Пътна полиция ОДМВР - София.
Към приложената
административнонаказателна преписка не са налице данни за датата на връчване на
наказателното постановление на жалбоподателя.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства /АУАН, Заповеди на МВР,
картон на НП и АУАН, докладна записка от 08.12.2019г., заповед за прилагане на
принудителна административна мярка от 11.11.2019г., справка за товарен
автомобил, справка за нарушител водач, и др./, като информативни, непредубедени
и достоверни, както и от показанията на разпитаните свидетели Б.А.П. и Ц.С.К..
Съдът кредитира показанията им по отношение на това, че те са актосъставител и
свидетел по АУАН /обстоятелство, установено и от приложения по делото АУАН/, както
и че жалбоподателят на 08.11.2019г. в 12.39 часа в община Ботевград на път
автомагистрала „Хемус“, 42 км, посока София, е управлявал товарен автомобил
"Ситроен Джъмпер" с per. № СМ **** АХ, като използвал мобилен телефон
без наличие на устройство "свободни ръце", че са спрели за проверка
жалбоподателя; че последният управлявал
товарен автомобил Ситроен Джъмпер, с рег.№ ****; че при извършената от полицейските служители проверка, чрез
справка в информационната система на МВР
установили, че жалбоподателят не е заплатил в срока на доброволно
плащане фиш /в жалбата и писменото становище
жалбоподателят не оспорва установената в АУАН и НП фактическа обстановка/ по
отношение на това нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва накзателното постановление
лице, посочено в него като нарушител. Предвид липсата на данни за датата на
връчване на процесното НП на нарушителя, съдът е възпрепятстван да направи
преценка дали жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Същото обаче не би могло да бъде доведе до изводи, които да влекат
неблагоприятни правни последици за жалбоподателя, тъй като доказването
надлежното връчване на НП е разпределено в тежест на АНО. Жалбата съдържа
всички необходими реквизити. С оглед горепосоченото същата е процесуално
допустима. По същество е
основателна в частта, в която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20
/двадесет/ лева, за нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
АНО е спазил е
срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3
от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2
от ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед № 81-21з – 515/14.05.18г.
/надлежно приложена по делото/, предвид действието на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В хода на извънсъдебното производството е установено, че жалбоподателят към
момента на проверката не е заплатил наложена глоба с фиш, като актосъставителят
е приел, че това обстоятелство представлява нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Съгласно цитирания текст наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В чл. 6 ЗАНН е
предвидено, че административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. В настоящия случай чл. 190, ал. 3 ЗДвП не
съдържа конкретно правило за поведение, адресирано към водачите на превозни
средства, респ. състав на административно нарушение и поради това неспазването
му не би могло да ангажира административнонаказателната отговорност на лицето.
Неизпълнението на наложено наказание
"глоба" е абсурдно да бъде основание
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответното лице,
още по-малко за нарушение на правилата за движението по пътищата. Глобата,
освен административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите
изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК вземания - данъците, осигурителните вноски,
митните сборове и др. Разликата между глобата и останалите публични вземания е,
че глобата е административно наказание, резултат от упражнена
административнонаказателна репресия. Докато в общия случай основанието и
размерът на публичното вземане се определят в административния процес,
основанието и размерът на глобата се определят в административнонаказателния
процес, в който се прилагат общите принципи на наказателния процес. Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления, с които са наложени глоби се
изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Редът за събиране на
държавни вземания е уреден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) -
дял IV "Събиране на публичните вземания". Законодателят подробно е
разписал процедурата за доброволно и принудително изпълнение, както и способите
за защита на административнонаказаното лице при принудително изпълнение. Така
съгласно чл. 163, ал. 3 ДОПК публичните вземания се събират от публичните
изпълнители при Националната агенция за приходите, които съобразно чл. 209, ал.
2, т. 3 ДОПК по искане на публичния взискател /в случая МВР/ следва да
предприемат принудително изпълнение спрямо наказаното лице. След като влезе в
сила наказателното постановление и се образува производството за събиране на
наложената глоба правоотношенията между нарушителя и наказващия орган се
трансформират и този наказващ орган има качеството на публичен взискател, а
нарушителя – на длъжник. В ДОПК липсва основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност при неизпълнение на публично задължение.
Затова и неплащането на административно наказание "глоба" само по себе си не
представлява административно нарушение. Казано с други думи, неплащането на
глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова
глоба. Освен горепосоченото АНО е
допуснал административнонаказатленото производство да бъде инициирано за
нарушение по чл. 190, ал.3 от ЗДвП, а с издаденото НП жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част, предвид че нарушава
правото на жалбоподателя да разбере естеството на нарушението, което му е
вменено във вина.
Ето защо, при
липсата на състав на административно нарушение настоящият състав намира, че процесното наказателно
постановление явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част.
С процесното НП на жалбоподателя е вменено във вина и
извършено нарушение по смисъла на чл.104а от ЗДвП. Съгласно посочената норма на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. Без правно значение остава
обстоятелството дали мобилният телефон е ползван за провеждане на разговор,
какъвто в обясненията си жалбоподателят заявява, че не е провеждал, или е
ползван с друго предназначение. От показанията на свидетелите, а и от
обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание, се установи, че с
действията си същият е изпълнил състава на вмененото му във вина
административно нарушение по смисъла на чл. 104а от ЗДвП., като е използвал
мобилния телефон за навигация по време на управление на автомобила. По горните
съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част като
обосновано и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1204-004068 от 07.02.2020г., издадено от ****-
Началник група към ОДМВР София, Сектор ПП ОДМВР-София в частта, е която на Г.О.Х.
*** на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1204-004068 от
07.02.2020г., издадено от ****- Началник група към ОДМВР София, Сектор ПП
ОДМВР-София в частта, е която на Г.О.Х. *** на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание - ,,глоба‘‘ в размер на 50
/петдесет/ лева, за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
област по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: