№ 866
гр. Русе, 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20244520101419 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр., вр. чл. 26 от ЗЗД от Д. П. М. против БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД за прогласяване недействителността на сключения между
страните договор за кредит и за признаване за установено, че задълженията по договора са
погасени чрез плащане.
Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит с номер
MAX_300841835 от 13.04.2023 год., както и да бъде признато за установено, че
задълженията му по договора са погасени чрез плащане. Претендира разноските по делото.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 13.04.2023 г. са сключили Договор за кредит с
номер MAX_300841835, по силата на който кредиторът поел задължението да предостави на
длъжника- потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 2000.00 лева.
Кредитополучателят се задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и
други такси и разходи на 17 погасителни вноски от по 134.88 лева. Посочен е ГПР 49.83 % и
ГЛП 40.64 %. Обща сума, дължима по кредита – 2292.96 лева.
Ищецът представя доказателство за платени суми, както следва: на 10.05.2023 год.-
250.00 лева, на 13.06.2023 год.- 210.00 лева, на 02.07.2023 год.- 249.00 лева, на 28.07.2023
год.- 240 лева, на 10.08.2023 год.- 300.00 лева, на 23.08.2023 год.- 200.00 лева, на 04.10.2023
1
год.- 230.00 лева, на 01.11.2023 год.- 100.00 лева и на 02.07.2023 год.- 249.00 лева или общо
2028.00 лева.
Ответникът не оспорва извършените плащания по договора в посочения размер и
основания. Оспорва единствено правните изводи на ищеца за нищожност на договора.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на
неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към заявлението
договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите -
кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с
дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на
договора е приложим и ЗПК. Кредиторът черпи правата си от договор за кредит №
MAX_300841835 от 13.04.2023 год., който сключил с длъжника.
В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен. В него не
е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. Записан е
годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност-
49.83 %. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Изложението е неясно и неразбираемо за потребителя. Срокът на договора е 8 месеца и
14 дни, общата стойност на плащанията- 2292.96 лева при главница 2000.00 лева, размерът
на месечното плащане- 134.88 лева, таксата за бързо разглеждане е 705.84 лева (чл. 10, ал. 1),
таксата за експресно обслужване- 1058.76 лева (чл. 10, а 2). При това положение не става
ясно как при ГЛП 40.46 лева, като се прибавят останалите разходи по кредита, се получава
ГПР 49.83 %.
Посочените факти обуславят извод за нарушения на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно
договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год.
по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия
2
договор.
Посоченият ГПР е и неверен. В конкретния случай заявителят е представил
договора за кредит, сключен с посочения длъжник, като са предвидени и клаузи „Бързо
разглеждане“ и „Експресно разглеждане“. Съдът намира, че тези клаузи на практика
представляват втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК не е включена в годишния процент на разходите. Ако тези суми- 705.84 лева за такса за
бързо разглеждане и 1058.76 лева такса за експресно обслужване, които са в общ размер
1764.60 лева), както е уговорено в чл.10 от договора, бяха включени в годишния процент на
разходите, то заедно с възнаградителната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил
размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание
чл. 19, ал. 5 от същия закон.
Съгласно т. 2 от Решение на СЕС от 21 март 2024 година по Дело C‑714/22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски
районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г.,
в рамките на производство по дело С.Р.Г. срещу Профи Кредит България ЕООД, Член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Едновременно с процесния
договор за потребителски кредит страните са уговорили предоставянето на допълнителни
услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и гарантираща улеснена
процедура за получаване на парични средства, срещу допълнително възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал.
1 от ЗПК, поради което уговорените такси в размер на 1764.60 лева не се дължат.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата от
2000.00 лева, която той е погасил преди завеждане на делото.
Въз основа на гореизложеното съдът приема за основателни исковете на ищеца за
прогласяване нищожността на сключения с ответника договор за потребителски кредит,
както и да бъде признато за установено, че задълженията на ищеца по договора са погасени
3
чрез плащане
За настоящото производство следва да се присъдят разноски на ищеца, предвид
основателността на иска му, които са в размер на заплатената държавна такса- 80.00 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за кредит с номер MAX_300841835
от 13.04.2023 год., сключен между Д. П. М., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. с*ш* № 1,
вх. 1, ет. 1, ап. 2 против БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка № 25, ет. 5.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка
№ 25, ет. 5, че задълженията на Д. П. М., ЕГН ********** по Договор за кредит с номер
MAX_300841835 от 13.04.2023 год. са погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка № 25, ет. 5 да заплати на Д. П. М., ЕГН
********** сумата 80.00 лева- адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца Д. П. М. в едноседмичен срок от съобщението да посочи банкова
сметка, по която да му бъдат заплатени разноските по делото, или друг начин на заплащане
на задълженията.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4