Решение по адм. дело №125/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр.чл.225а, вр.чл.225 от Закона за устройство на територията ЗУТ), вр.чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх.д. № 942/20.01.2025 г., подадена от С. И. С. с [ЕГН] от [населено място], чрез представител по пълномощие адв. Д. С., срещу Заповед № КС-225А-18/08.11.2024 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка и надстройка към гараж" с кадастрален [идентификатор], находящ се в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], район „Аспарухово“, [улица].

С жалбата и с допълнително представена молба с.д. № 3160/20.02.2025 г. заповедта се оспорва като незаконосъобразна. Твърди се, че същата противоречи на приложимия материален закон и е постановена в производство, при което са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според изложеното от оспорващия, административният акт страда от формални пороци във формата и съдържанието, годни да обосноват извод за неговата незаконосъобразност, както и че същият не съответства на целта на закона. По-конкретно се твърди, че при издаване на заповедта за премахване на процесния строеж ответникът не е изследвал въпроса за неговата търпимост на основанията по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ с оглед представените в хода на административното производство от жалбоподателя строителни книжа за построяване на гаража – Позволителен билет № 106 от 12.04.1975 година. На основание изложеното се настоява за отмяна на Заповед № КС-225А-18/08.11.2024 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна. При даване ход по същество на спора и в допълнително представена писмена защита с.д. № 15341 от 25.09.2025г. жалбата се поддържа от С. И. С. чрез неговия процесуален представител. В писмената защита, ведно с петитума за отмяна на оспорената заповед, до съда е отправено искане за присъждане на сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски.

Ответната страна – Кметът на район Аспарухово при Община Варна, чрез процесуалния си представител, в пледоарията по същество на спора оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че както в хода на настоящото съдебно производство, така и в административното не са събрани категорични доказателства, които да оборват изводите на органа, че разпореденият за премахване строеж е незаконен по смисъла на ЗУТ, както и че същият не е търпим. Пледира за отхвърляне на жалбата. Подробно становище по същество на спора изразява в писмени бележки с.д. № 15393 от 25.09.2025 година. Иска се в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

С документ с.д. № 5149 от 26.03.2025 г. (л. 26 от делото) заинтересованата страна Г. И. С. изразява становище за незаконосъобразност на Заповед № КС-225А-18/08.11.2024 г. и настоява съдът да я отмени като такава. Твърди, че в акта не са описани коректно параметрите на наредения за премахване строеж, както и че от ответника не е обсъдено дали същият е търпим по смисъла на закона, доколкото това има определящо значение при преценката дали същият подлежи на премахване или не. Като друг недостатък на акта се посочва в становището, че в него неправилно и неоснователно самата Г. С. е посочена от ответника като възложител на незаконния строеж, което счита за особено грубо нарушение, водещо до нищожност на акта. На същото основание счита, че неправилно е посочена и като адресат на акта, върху когото лежи отговорността за премахване на незаконния строеж. Алтернативно, в случай, че съдът отхвърли жалбата на С. И. С. (неин брат), се противопоставя срещу солидарното споделяне с него на отговорността за премахване на строежа.

По допустимостта на жалбата:

Жалбоподателят е адресат на административния акт, поради което за него е налице правен интерес от оспорването му, по арг. от чл. 147, ал. 1 от АПК. От представеното с административната преписка заверено копие на заповедта е видно, че същата е връчена лично на жалбоподателя С. И. С. на 18.12.2024 година. Жалбата срещу акта е депозирана на 31.12.2024 г., видно от поставения върху нея рег. №, генериран автоматично от деловодната система на ответника, което обосновава извод, че оспорването е направено в срока по чл.214, ал.4, предложение I-во от ЗУТ. Жалбата е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 във връзка с т. 1 от ЗУТ. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно 215, ал. 1 от ЗУТ. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на жалбата.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по чл. 225а от ЗУТ е започнало пред ответника във връзка с постъпила жалба от собственик на имот, съседен на този, в който се намира разпоредения за премахване строеж. След извършена проверка е съставен Констативен акт /КА/ № 9/ 16.04.2024 г. (л. 53-55 от адм. преписка) от служители на Дирекция „Контрол и социално-икономически дейности“ /КСИД/ в К. А. при Община Варна. Видно от съдържанието на акта, строежът е извършен в ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], район Аспарухово, [улица]. Според данните от КККР на [населено място], съдържащи се в Скица на поземлен [имот номер]-82783/ от 27.01.2022 г. (л. 25 от делото), имотът е с площ от 395 кв.м., а собствеността върху него е разпределена между Г. И. С., Община Варна, Л. Н. Л. и П. Д. Л.. За възложител на строежа е посочена Г. И. С., а за негов извършител – жалбоподателя С. И. С.. Самият строеж е описан като „Пристройка и надстройка към гараж“ с кадастрален [идентификатор] и представлява масивна сграда, изградена на границата между ПИ с идентификатор 10135.5504.74 и ПИ с идентификатор 10135.5504.77. Изпълнен е от стоманобетон и тухлена зидария. Монтирана е алуминиева дограма. Стените са с циментова замазка и боя. Във вътрешността са оформени няколко помещения. В описанието на строежа е посочено, че е покрит с метална покривна конструкция с наклон към съседния парцел. Изпълнен е надзид с подпокривно пространство с приблизителни размери от 0,30 м. до 0,70 м., завършен с PVC-обшивка и улуци. При окомерното заснемане строежът е описан с височина около 5-6 м., лицето към уличната регулация е 12 м., а дължината му по границата със съседния [имот номер] м. и 6 м., измерено по КК на [населено място]. В КА № 9 е посочено още, че строежът е заграден с бетонов зид, висок над 2 м. с приблизително отчитане на вътрешната линия на застрояване, но по общи данни се очертава вътрешно дворно пространство около 12 [жк], че застроената площ на строежа е 50 кв.м., а разгънатата му застроена площ – 100 кв. метра. Служителите на общинската администрация посочват в КА № 9, че строежът е конструктивно свързан и трайно прикрепен към прилежащия терен и отговаря на определението за строеж, дадено в ЗУТ. Строежът е определен като такъв от V-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и в условията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/ 30.06.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Констатирано е, че за изпълнението му липсва разрешение за строеж, както и други строителни книжа, доказващи неговото законно изграждане. Въз основа на посочените установявания е прието, че са налице основания строежът да бъде квалифициран като незаконен строеж на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Към КА № 9 са приложени снимки на имота и строежа от приложението „Гугъл карти“ от два периода - от 2012 г. и от 2022 година. На място са направени други снимки на строежа – отвън и отвътре, по западната му фасада, на вътрешните стълби – от гаража към пристройката и от пристройката към втория етаж, а така също и на покривната конструкция.

В КА изрично е указана възможността възложителите и изпълнителите на незаконното строителство да направят възражения срещу констатациите, сдържащи се в него.

Видно от саморъчно направения запис в края на КА № 9/16.04.2024 г. (л. 55 от преписката, най-долу), същият е връчен на Св. С. лично на 11.06.2024 година.

На 19.06.2024 г. в деловодството на районната администрация на район Аспарухово са постъпили две възражения срещу КА № 9/16.04.2024 г. – едно с рег. № РД23022980АС_012АС (л. 67 – 69 от преписката) и друго с рег. № РД23022980АС_013АС (л. 71 -74 от преписката) с твърдението, че първото изхожда само от Св. И. С., а второто от него и от сестра му Г.И. С.. Двете възражения са идентични по съдържание. Към тях са приложени документи – Разрешение за строеж в [населено място] № 72 от 23.04.1974 г., с което на И. С. С. (баща на оспорващия и на заинтересованата страна) е позволено да изгради в дворното място стопанска постройка с квадратура от 45 кв.м. и кубатура от 123 куб.м.; Позволителен билет № 106 от 12.02.1975 г., с който на И. С.. С. е позволено да построи в дворното място гараж с размери 3,5м. х 6м., т.е. с квадратура от 21 кв.м. и кубатура от 53 куб.м. и други документи. Приложено е и писмо рег. № УСКОР22000517ВН_001ВН от 25.03.2022г (л. 75 от преписката) от Община Варна, Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/. Адресат на писмото е Св. С. по повод негова молба от 22.03.2022 г. до общинската администрация с формулирано искане да се извърши проверка относно законността на жилищната сграда, изградена в ПИ с административен адрес [населено място], [жк], [улица], съставляващо парцел III-1398, кв. 36 по плана на 27-ми микрорайон. С писмото се съобщава на молителя, че резултатите от извършената на място проверка и по документи сочи, че за строежа липсва нужната документация, но предвид приложената към писмото нотариално заверена декларация, сочеща, че същият е изграден през 1998 г., то за него е приложим режима на § 127, ал. 1 от ЗУТ, поради което същият се явява търпим, съответно не подлежи на премахване и на забрана ползването му.

Във връзка с коментираното писмо на Дирекция УСКОР при община Варна съдът е изискал от общинската администрация заверено копие от молбата на Св. С. от 22.03.2022 година. Същата е надлежно представена от ответника и приложена на лист 74 от делото. Искането на молителя е следното: „Уважаеми господин директор, моля да направите проверка за законността на моя имот, находящ се в [жк], [улица]“. Не е посочено дали искането е за конкретна постройка на основното или на допълващото застрояване или за всички постройки в имота.

Във възражението от 19.06.2024 г. Св. С. посочва още, че всички действия и СМР, които е извършил и с които е затворил пространството над и зад гаража и е поставил на обособеното ново пространство нова дограма, са извършени от него с цел да създаде по-благоприятна среда за живеене на съпругата си, която е инвалидизирана в резултат на тежко заболяване. В подкрепа на изложеното прилага експертно решение на ТЕЛК от 14.03.2024 г. (л. 79 от преписката) на В. С. Д., с което на същата е определена степен на тр.н.раб. от 95%.

На 08.11.2024 г., след като се запознал с административната преписка, в т.ч. и с постъпилите възражения срещу КА № 9/16.04.2024 г., кметът на район Аспарухово при Община Варна издал оспорената в настоящото производство Заповед № КС-225А-18. С нея е наредено да се премахне незаконен строеж „Пристройка и надстройка към гараж“, с кадастрален идентификатор 10135.5504.73.2, находящ се в ПИ 10135.5504.73 с административен адрес: [населено място], [жк], [улица]. В заповедта като възложител на незаконния строеж е посочена Г. И. С., а като негов извършител – жалбоподателя С. И. С.. На двамата е възложено доброволното изпълнение на заповедта след влизането й в сила.

Видно от приложените към делото заверени преписи от заповедта, екземпляр от нея е връчен лично от жалбоподателя С. И. С. на 18.12.2024 година. Последвало е съдебното й оспорване, по повод на което е образувано настоящото съдебно производство.

Към доказателствата по делото, на л. 75, е приложен нотариален акт от месец януари 2002 г. за собственост на отстъпено право на строеж върху държавно място и втори етаж от жилищна сграда, построена върху същото място. Същият легитимира И. С. С. и К. К. С. (родители на жалбоподателя Св. С. и на заинтересованата страна Г. С.) като собственици на  част отстъпено право на строеж върху държавно място, находящо се в [населено място], ул. Ат. К.“ № 10, с правото на ползване на частта от мястото откъм съседите П. М., П. В., А. Д. и улица, и са построили върху този парцел втория етаж от жилищната сграда, състояща се от подробно описаните помещения – вх. антре, всекидневна и др. както и  от всички общи части на сградата и един гараж в припадащата се част от дворното място.

По настояване на процесуалния представител на оспорващия пред съда са разпитани двама свидетели – П. К. В. и Д. Х. Д.. И двамата живеят в съседство на имота, в който е разположен процесния строеж. Живеят в кв. Аспарухово от повече от 40 години. Познават добре жалбоподателя С. и семейството на родителите му, които са живели на същия адрес в Аспарухово. Лично са наблюдавали измененията, които са настъпили във времето при застрояване на имота им, находящ се на [улица].

От свидетелските показания на св. Пл. В. става ясно, че в дворното място на [улица]има изградена жилищна сграда в дъното на имота. Има и гараж, който не е долепен до нея, но в имота има „допълнителни съоръжения, свързани с гаража“, без да се уточнява какво представляват те и как точно са свързани с гаража. Твърди, че тези помещения („съоръжения“) след гаража са преходни. По думите на В. гаражът е строен от бащата на Св. С. – И., преди около 30 – 35 години, някъде около 1978 – 1979 година. Върху него е направил тухлен зид, който е разположен по имотната граница със съседните имоти и опасва имота като ограда. Над самия гараж бащата на оспорващия, който по занятие бил строител, е направил паянтова метална конструкция, която затворил от всички страни с ламарина, за да предпазват от влага вещите, които съхранява в това пространство – гипс, цимент и др. Твърди, че металната конструкция, която направил бащата на жалбоподателя, би могла лесно да се разглоби. Свидетелства, че в момента над гаража има изпълнена по-стабилна надстройка, а зад него има други помещения, които са съществували и по-рано – тоалетна и др. Не е влизал в новите помещения и не може да свидетелства пред съда как е оформено пространството сега. Твърди, че към настоящия момент размерите на навеса над гаража и на помещенията зад него не са променени.

В показанията си пред съда свидетелят Д. Х.. Д. заявява, че от 44 години живее в съседство на имота, в който се намира строежа, чието премахване е наредено с оспорената заповед. Потвърждава, че и назад в годините над гаража на Св. С. е имало надстройка, която е изградена от неговия баща. Твърди, че към настоящия момент надстройката съществува във вида, в който е построена първоначално – не е нито по-голяма, нито по-малка. Спомня си, че надстройката била покрита с ламаринен покрив, върху който пълзяла асма, но от около 20 години вече нямало асма. При показване на снимка на процесната надстройка свидетелят заявява, че тухлената стена, която се вижда на нея, е всъщност стената към неговия имот. Твърди, че промяна имало само в покривната конструкция на надстройката – преди била желязна, а от 7-8 години е сменена с нова конструкция, изпълнена от термопанели. Нямало повдигане нивото на покривната конструкция. Бил променен само нейния наклон – преди той бил към двора на Съботинови, а след подмяната на конструкцията наклонът е към имота на свидетеля Д.. Като друга промяна на надстройката посочва, че сега тя е остъклена.

Съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза с въпроси, формулирани от процесуалния представител на оспорващия, допълнени с други въпроси, формулирани от съда. Заключението на експерта се оспорва частично от процесуалния представител на жалбоподателя и се приема без възражения от процесуалния представител на ответника. Същото се кредитира от съда като дадено компетентно и безпристрастно. Вещото лице арх. Г. Г. поддържа заключението си в съдебно заседание. На поставения въпрос дали процесната надстройка е трайно свързана със сградата и може ли лесно да бъде премахната, експертът дава положителен отговор. Уточнява, че носещата конструкция на надстройката е метална като е най-вероятно нейните носещи колони да са свързани с покривната стоманобетонова плоча на гаража посредством пети с анкери, които впоследствие са замонолитени с бетон. В съдебно заседания подробно обяснява тази технология на свързване – след като върху петите, където са поставени свързващите анкери е излят бетон, свръзката става неразглобяема, тъй като прави невъзможен достъпа до главата на анкера и не позволява нейното отстраняване без да се разбие бетоновия пласт. В този смисъл свръзката на конструктивните елементи става замонолитена, а не разглобяема. Това навежда на единствено възможния извод, че процесната надстройка е трайно свързана с гаража. При отговора на първи въпрос в експертизата описва подробно и последователно действията, които следва да се извършат, за да бъде премахната надстройката. Коментира, че премахването на замонолитването на колоните би застрашило плочата на гаража от сериозни повреди, поради което не се препоръчва същите да бъдат премахвани чрез демонтаж след разбиване на бетоновата връзка, освен ако гаражът не е предвиден за събаряне. Като по-целесъобразен вариант за премахване на конструкцията се препоръчва металните колони да бъдат изрязани плътно до мястото на тяхното замонолитване. Допълва в съдебно заседание, че в конкретния казус, да се срежат колоните и да се разглоби конструкцията са две различни неща. В отговора на въпрос № 4 дава заключение, че след премахване на незаконната надстройка на гаража същият ще може да бъде ползван, т.е. след отстраняване на незаконно построеното няма да бъдат нарушени неговата функционалност и стабилност (отговор на въпрос № 10), с уточнението в съдебно заседание, че това е възможно само, ако при премахване на незаконно построеното не се използва ударна техника (къртач).

Посочва се в експертизата, че според действащия Общ устройствен план /ОУП/ на [населено място], имотът попада в урбанизирана територия в устройствена зона „Жс“ с параметри: 1/ плътност на застрояването – 50%; Кинт – до 2,0; Кота корниз – до 15 м. за жилищни сгради и до 20 м. за обществени сгради (отговори на въпроси № 2, № 3 и № 11).

При отговора на поставения въпрос № 5, дали спрямо процесния строеж може да бъде приложен благоприятният режим на търпимост по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, вещото лице отговаря, че коректният отговор на този въпрос налага да се установи точния период на изграждане на строежа. В експертизата, както и в съдебно заседание излага поради какви съображения приема, че строежът е изграден приблизително през 2017 – 2018 година. Изводите на вещото лице се основават на сателитните изображения на имота от приложението Google Earth за 2003 г., за 2007 г., както и тези от месец август 2017 г. и от 2018 г., като на последните се виждат оформени покривните панели. От значение е и вида на вложените материали. При отговор на поставен от съда въпрос отговаря, че през 1987 г. в строителството у нас не са използвани сандвич-панели, каквито са използвани от жалбоподателя за построяване на процесните надстройка и пристройка към гараж. Това е по-нова технология, приблизително от средата на 90-те години на миналия век (л. 102 от делото), която свидетелства за по-скорошно изпълнение на строежа. Експертът е категоричен, че с приложения към доказателствата Позволителен билет № 106 е разрешено построяването на гаража с размери в план 3,5 х 6,00 метра, който е реализиран (отговор на въпрос № 6).

Категоричен е и в становището си, че процесната надстройка на гаража не представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ вр. т. 80 от § 5 от ПР на ЗУТ. Не попада и в нито една от предвидените в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ хипотези, за които законът позволява да се извършат някои СМР, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж (отговор на въпрос № 14). Заключението на експерта е, че описаният в заповедта обект притежава характеристиките на строеж, съгласно легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в т. 38 на § 5 от ПР на ЗУТ, и е такъв от V-та категория, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ при наличие на материалните предпоставки за това.

На поставените от съда въпроси № 12 и № 13 експертът посочва в заключението си, че за имота, в който се намира процесният строеж, има действащ ПУП, а именно ЗРП на 27-ми и 28-ми м.р. на гр. варна, одобрен със Заповед № 115/07.08.1978 г., според който имотът попада в устройствена зона Жп1 с плътност на застрояването до 50%, Кинт – до 1,5. Пояснява, че ако към площта на законно построеното в имота се добави и площта на посочените за незаконно построени надстройка и пристройка няма да се надвиши допустимият Кинт 1,5. За съответствие на тези постройки с действащия ПУП обаче не може да се говори, тъй като, за да е налице такова съответствие, същото трябва да е разрешено с редовни строителни книжа (разрешение за строеж), каквито в случая липсват. Този извод на експерта не се повлиява от обстоятелството, че се касае за допълващо застрояване в имота по смисъла на чл. 41 от ЗУТ, тъй като за изграждането и на тези обекти е необходимо издаване на разрешение за строеж. Още повече, че в разглеждания случай наклонът на покривната конструкция е такъв, че отводняването става в съседния имот, което е пречка за издаване на необходимото разрешение.

На последния поставен въпрос вещото лице отговаря, че не приема за верни посочените периоди на изграждане на строежа в приложените към доказателствата декларации, в които се твърди, че процесните надстройка и пристройка са изпълнени през 1998 г. (декларацията на Св. С., л. 45 от преписката и л. 79 от делото) нито през 2010 г. (декларация на Г. С., л. 46 и 47 от преписката), тъй като не са открити доказателства в подкрепа на което и да е от тях.

В съдебно заседание вещото лице пояснява пред съда, че към момента на извършване на огледа процесният строеж има доста по-завършен вид от това, което се вижда на снимките към КА № 9/ 16.04.2024 г. – има вътрешни и външни мазилки, има дограма. Над гаража е оформено голямо помещение с прозорци на две страни – към къщата и към улицата. Има врата, стълбище през гаража. Оформен е едноскатен покрив, представляващ метална конструкция с покрив от сандвич-панели, с наклон към съседния имот.

На въпрос, поставен от процесуалния представител на оспорващия вещото лице отговаря, че дори и към 1987 т. върху гаража в ПИ 10135.5504.73 да е имало изградена покривна конструкция, то съществуващата на място към настоящия момент не е същата, т.е. касае се за нов покрив. В допълнение се посочва, че с оглед отводняване на същия към съседния имот, за построяването му категорично е необходимо съгласието на съседите и съгласно разпоредбите на ЗТСУ (отм.), а така също и съгласно разпоредбите на ЗУТ.

При горната фактическа обстановка, установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът в резултат на извършената съобразно чл. 168 АПК служебна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт по всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, установи следното:

След приключване на устните състезания и даване ход по същество на спора, в срока за постановяване на решение, в съда е постъпила молба с.д. № 15340/25.09.2025г. от адв. Д. С. – процесуален представител на С. И. С., с искане за отмяна хода по същество и връщане на делото във фазата на съдебното дирене, с цел да бъдат събрани нови доказателства – декларации от лица, които са собственици на съседни имоти, за установяване времето на изграждане на процесните надстройка и пристройка, наличието на съгласие на същите съседи за изграждане на процесните строежи и други обстоятелства. Представени са и съответните титули за собственост, легитимиращи деклараторите като собственици на съседни имоти.

Във връзка с горното настоящият състав на съда счита, че приложените към молбата за ОХС декларации са неотносими към разглеждания правен спор и не могат да повлияят на правните изводи на съда относно процесните строежи, както и относно законосъобразността на оспорения административен акт. Съдът съобрази, че по делото е допуснато да се изготви съдебно-техническа експертиза за установяване параметрите на описания в заповедта строеж, както и за установяване на времето на неговото изграждане. Както се посочи и по-горе в изложението, експертизата се кредитира от съда като обективно дадена от лице, притежаващо необходимите технически познания и компетентност. Становището на експерта е, че по своите характеристики, описаният в заповедта обект представлява строеж от V-та категория, за законосъобразното изграждане на който е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото не е представено от оспорващия Св. С.. За времето на неговото изграждане са представени множество доказателства с противоречиви данни. Ето защо за установяване на това обстоятелство експертът се позовава на цифровите изображения на имота, открити в интернет-приложението Google Earth и на вида на вложените в строежа материали. Тези данни са достатъчен източник на обективна информация относно релевантните за решаване на спора факти. Формираните въз основа на тях правни изводи на съда не могат да се повлияят от изложеното в представените с молбата декларации.

Отделно от горното, съдът счита, че в хода на образуваните административно и съдебно производства, жалбоподателят е имал неколкократната възможност да ангажира всякакви доказателства, относими към предмета на спора, включително и въпросните декларации. Последните по своя правен характер представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват от материална доказателствена сила, поради което твърденията в тях не могат да оборят заключение на вещо лице – специалист в съответната област.

Изложеното мотивира настоящия състав на съда да остави без уважение искането на С. С. за отмяна хода по същество на спора и връщането му във фазата на съдебното дирене, което ще стори с отделен диспозитив на съдебния акт.

По същество на спора:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Разпореденият за премахване обект – „Пристройка и надстройка над гараж“, е посочен в оспорената заповед като строеж от V-та (пета) категория, от което следва извод, че кметът на Община Варна се явява административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед. Именно в алинея 2 от цитираната правна норма, в точки от 1 до 6 (включително) законодателят изчерпателно е посочил кои строежи са незаконни по смисъла на ЗУТ. Съгласно т. 2, посочена от ответника като правно основание за издаване на оспорената заповед, незаконни са строежите, които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Според § 1 ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая с т.ІІ.5 от Заповед № 4152/28.11.2023г. (приложена на лист 106 от преписката), кметът на Община – Варна е предоставил на кметовете на райони в [населено място] функциите си по ЗУТ – вкл. да издават мотивирани заповеди по чл.225а ал.1 от ЗУТ. Заповедта, която е предмет на проверка в настоящото производство, е подписана от кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, в рамките на делегираните му с посочената по–горе заповед правомощия, следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в хипотезата на предвидено в закона изрично делегиране на правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и съдържа минимума от изискуемите по закон реквизити за редовността му от формална страна, съгласно чл.59 ал.2 от АПК, в това число – фактическите и правните основания за издаването му, които кореспондират помежду си.

Изложеното дотук е достатъчно, за да се обоснове извод, че не са налице предпоставки за отмяна на заповедта на основанията, посочени в т.1 и т.2 на чл. 146 от АПК.

В разглеждания случай производството по чл. 225а от ЗУТ е започнало по постъпила в районното кметство жалба. Практиката – съдебна и административна сочи, че проверки за извършване на незаконно строителство могат да се извършват както по повод на постъпили в компетентните служби сигнали/жалби, така и служебно, тоест – по инициатива на самия орган. И в двете хипотези заповедите са законосъобразни, при кумулативното наличие на всички предвидени от законодателя материални предпоставки и ако са спазени процесуалните правила.

Настоящият състав на Административен съд – Варна счита, че при издаване на оспорената Заповед № КС-225А-21/16.08.2023г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на издадената заповед. В случая е спазена процедурата по чл.225а ал.2 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 9/16.04.2024 г., съставен от служители по чл.223 ал.2 от ЗУТ - арх. Р. И. Т. и инж. Т. [населено място], главни инспектори в "Контрол по строителството" в дирекция КСИД на район "Аспарухово", Община Варна, съобразно чл. 225а, ал. 2, изречение първо от ЗУТ. Изложеното навежда на извод, че посочените служители на районната администрация са притежавали компетентност за съставяне на констативни актове – арг. от чл. 225а, ал. 2, изречение първо във връзка с чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

В хода на производството пред органа на заинтересованите страни - оспорващия С. И. С. и на неговата сестра И. С., е дадена възможност да участват пълноценно в него и да упражнят правата си в пълен обем. Надлежно са запознати с констатациите на служителите на районната администрация, обективирани в КА № 9/16.04.2024 г., при което им е указано процесуалното им право да ги оборят като направят възражения и представят доказателства в подкрепа на същите. Оспорващият Св. С. се е възползвал от тази възможност. Обстоятелството, че органът е намерил възраженията му за неоснователни, поради което е постановил обжалвания административен акт, не е основание за неговата отмяна като незаконосъобразен.

Неоснователно е твърдението на заинтересованата страна Г. И. С. за незаконосъобразност на процесната заповед, предвид обстоятелството, че в нея същата е посочена като възложител на незаконния строеж. Текстът на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ гласи, че възложител (на строежа) е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. Видно от приложената на лист 28 от делото Скица на ПИ № 15-82783 от 27.01.2022 г., издадена от СГКК- Варна за ПИ с идентификатор 10135.5504.73, Г. С. е собственик на 95,25 кв.м. от правото на собственост върху имота. Това е достатъчно основание лицето да бъде посочено в акта като възложител на строежа. Дори и да се приеме, че това представлява нарушение на процесуалните правила, същото се преценява от настоящата съдебна инстанция като несъществено, негодно да обоснове извод за незаконосъобразност на административния акт в цялост.

По приложението на материалния закон:

Описаният в заповедта обект представлява строеж по смисъла на т. 38 от §5 на ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в т. 80 от същия § на ДР на ЗУТ.

Ответникът е определил, че процесният строеж е V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 б. "а" от ЗУТ. Това обстоятелство не е било спорно между страните в хода на производството пред настоящата инстанция. Такъв извод е направен и в отговора на въпрос № 8 в приетата от съда СТЕ (л. 91 от делото). Генералният извод на ответника е, че описаният в заповедта строеж е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, че е извършен в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ без необходимите строителни книжа – без разрешение за строеж.

Важно е да се отбележи, че предмет на заповедта е допълнително построеното извън площта и обема на разрешения гараж, за който е издаден Позволителен билет № 106 от 1975 г., както и извън площта и обема на стопанската постройка, за който е издадено Разрешение за строеж № 72 от 23.04.1974 г. (л. 15 от преписката).

В хода на настоящото съдебно производство, както и на административното такова, от оспорващия Св. С. не са представени доказателства, които да оборят изводите на органа, че за процесния строеж: "Пристройка и надстройка към гараж" с кадастрален идентификатор 10135.5504.73.2, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.5504.73 по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], район „Аспарухово“, [улица], няма издадени строителни книжа. С оглед това, правилно ответникът е приел, че описаният в заповедта строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. От своя страна, нормата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ указва, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, каквито също не са представени от оспорващия както във фазата на производството пред ответника, така и в настоящото производство.

Основният аргумент, с който се атакува заповедта, е, че описаният в нея строеж (строежи – пристройка и надстройка на гараж) са търпими строежи по смисъла на закона, поради което не подлежат на премахване и на забрана ползването им. Това е и основният спорен момент в производството пред настоящата инстанция. Съдът намира тези твърдения за неоснователни и недоказани.

Дори и да се приеме за вярно твърдението, че на мястото на надстройката над законно построения гараж, за който е издаден Позволителен билет № 106 от 1975 г., и преди е имало навес, изпълнен от ламарина, то към момента на съставяне на КА № 9/16.04.2024 г., въз основа на който е издадена заповедта, както и към момента на изготвяне на СТЕ по делото, същият е изпълнен по друг начин – чрез замонолитени в плочата над гаража метални колони, покривната конструкция е изцяло нова – изпълнена от „сандвич-панели“, наклонът на покрива е променен – водата от него се отича към съседния имот, а не в двора на ПИ с идентификатор 10135.5504.73, както е било по-рано; има новоизградени стълбища, свързващи новооформените пространства, поставена е нова дограма и др. Същото обосновава извод, че се касае за напълно нов строеж, който е изграден след 31.03.2001 г., поради което не попада в приложното поле нито на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, нито в това на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИЗУТ. Аналогични са съображенията на съда и относно процесната пристройка на гаража, изградена на мястото на съществували по-рано постройки на допълващото застрояване, което се установява от доказателствата по делото, в т.ч. и от показанията на разпитаните по делото свидетели – Пл. В. и Д. Д.. Не без значение е и обстоятелството, че извод в същия смисъл се съдържа и в приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

По повод въпроса за търпимостта на строежите следва да се отбележи, че с обнародването на ЗУТ в ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., е в сила § 16 от ПР на ЗУТ и се въвеждат понятията "допустим" и "търпим" строеж относно строежи, изградени без строителни книжа в определени от закона времеви периоди. Възможностите за обявяване на строеж в режим на търпимост са предвидени в ЗУТ и неколкократните му изменения и допълнения.

Приложимият материален закон - Законът за устройство на територията, с всички негови изменения и допълнения, съдържа две разпоредби, касаещи режим на търпимост - § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за строежи, изградени до 07.04.1987 г. /в сила от 02.01.2001 г., обн., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г / и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за строежи, изградени без строителни книжа преди 31.03.2001 г. /в сила от 26.11.2012 г., обн., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г. /.

Посочената правна регламентация приема за "Търпими строежи" онези строежи, за които няма издадени строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон и не подлежат на премахване и забрана за ползване. По-конкретно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ приема за търпими строежи, изградени до 07.04.1987 г. /в сила от 02.01.2001 г. обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г. /, които са "допустими". На това основание за тях може да бъде издадено Удостоверение за търпимост.

От друга страна § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. постановява, че строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Недоказани останаха в производството пред настоящата инстанция твърденията на жалбоподателя Св. С., че процесният строеж, представляващ надстройка над гараж, е осъществен преди 2001 г., и за него е приложима т.нар. „строителна амнистия“ по двата посочени по-горе законови текста.

Съдът съобрази, че по делото има представени множество доказателства, целящи да посочат конкретна дата на изграждане на процесния незаконен строеж, които взаимно си противоречат. Така например на лист 45 от преписката и на лист 79 от делото са представени две декларации, подписани от оспорващия Св. С., в които същият декларира, че е построил „жилищна сграда на два етажа“ (така са описани процесните пристройка и надстройка в нотар. заверената декларация, приложена на л. 79 от делото) поетапно, със собствени сили и средства, през 1998 година. На лист 46 от преписката е представена друга нотариално заверена декларация, изхождаща от заинтересованата страна Г. С.. В нея е декларирано, че строителството на процесния строеж е извършено през 2009 – 2010 г. от С. И. С. без съгласието на сестра му.

Ето защо настоящият състав на съда приема за достоверен периодът на изграждане, посочен от вещото лице в изготвената по делото експертиза – 2017 – 2018 година. Верно е, че този извод на експерта се базира на изображенията, изработени от приложението Google Earth, но ефикасността на този метод на установяване се състои в това, че тези изображения се актуализират постоянно във времето и отразяват обективно (без човешка намеса) и безпристрастно състоянието на съществуващите върху земната повърхност обекти. Този период на извършване на незаконното строителство се потвърждава и от гласните показания на свидетеля Д. Д., който заяви пред съда, че подобренията над и зад гаража, както и новата покривна конструкция, са направени от С. преди 7 – 8 години.

Не на последно място следва да се отбележи и това, че този период на извършване на незаконното строителство, който се приема за доказан от вещото лице, работило по изготвяне на експерта, и от съда, съответства на изложеното от самия жалбоподател Св. С. в подаденото от него пред ответника възражение рег. № РД23022980АС_012АС (л. 67 – 70 от преписката). В него той посочва (стр. 2), че е предприел извършването на строителството, воден от желание да създаде по-комфортна среда за съпругата си, на която с Експертно решение на ТЕЛК от 14.03.2024 г. (л. 79 – 80 от преписката) е определен 95% трайна неработоспособност. В същото експертно решение като дата на инвалидизиране на В. С.. Д. е посочена датата 27.04.2018 година.

Въз основа на горното настоящият състав на съда счита за категорично доказано, че процесното строителство е извършено не по-рано от 2017 – 2018 г., както е приело и вещото лице.

Описаният в заповедта строеж не попада и в приложното поле на нито една от хипотезите, посочени в ал. 1 на чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква издаване на Разрешение за строеж.

Търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, какъвто несъмнено не е процесният, могат да бъдат преустройвани, включително с промяна на предназначението, съгласно § 53, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2015 г., но тези дейности са допустими единствено въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за целта, съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2015 година.

По делото не са представени доказателства, нито се твърди от страна на жалбоподателя, че са направени постъпки за изготвяне (и одобряване) на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за процесните пристройка и надстройка.

Въпросите относно рисковете от премахването на незаконния строеж или липсата на такива са относими към едно бъдещо изпълнително производство, а не към производства като настоящото, чийто предмет е законосъобразността на заповедта за премахване. Ето защо този въпрос не следва да бъде обсъждан в мотивите на настоящото решение.

На основния правен извод на съда за неоснователност на жалбата не повлиява представеното в хода на производството по чл. 225а от ЗУТ, както и в настоящото съдебно такова писмо на Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна рег. № УСКОР22000517ВН_001ВН от 25.03.2022 г. (л. 75 от преписката). Това е така, защото в молбата от 22.03.2022 г. (л. 74 от делото), по повод на която е съставено писмото, искането е формулирано общо, без да е посочен конкретен обект в имота, чиято законност се иска да бъда обследвана.

Горното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с приложимия материален закон.

При така установеното, Административен съд – Варна в настоящия състав намира, че разглежданият казус касае строеж/строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ може да бъде извършен само, ако е разрешен. При липса на разрешение за строеж за изграждането му и с оглед неговата категория, той подлежи на премахване (чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ) по реда на чл. 225а от ЗУТ. Категорично се установи в настоящото производство, че същият не е търпим по смисъла на която и да е от предвидените в закона хипотези. Ето защо, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед този изход на делото неоснователна се явява претенцията на оспорващия С. И. С. за присъждане на разноски в негова полза. Разноски не следва да се присъдят и на ответника в производството доколкото до приключване на устните състезания от него не е отправяно такова искане. Присъждане на разноски е поискано извън рамките на съдебното производство и след обявяване на делото за решаване - едва с подаване на писмените бележки.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2, предложение последно от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ формулираното в молба с.д. № 15340 от 25.09.2025 г. от жалбоподателя искане за отмяна хода по същество на делото и връщането му във фазата на съдебното дирене за събиране на нови доказателства.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. С. с [ЕГН] от [населено място], срещу Заповед № КС-225А-18/08.11.2024 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка и надстройка към гараж" с кадастрален идентификатор 10135.5504.73.2, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.5504.73 по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], район „Аспарухово“, [улица].

Решението в частта, имаща характер на определение, не подлежи на обжалване.

В останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му.

Преписи от решението да се връчат на страните.