О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № .......
град Ловеч, 19.02.2018 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
закрито заседание на
деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря..............…..................................................……..........
и в присъствието на прокурора.................................................... като
разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.д. N 56 по описа за 2018 година, съдът, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.278 от ГПК.
Подадена е
частна жалба от М.Н.П., чрез адв. И.Б., против определение от 12.12.2017 година на ЛРС, с което е отказано искането им за привличане на евентуален ответник
по предявения от тях иска на Детска ясла №1 „Шарено петле” – Ловеч, като неправилно. Моли да бъде отменено и да бъде задължен ЛРС да допусне и гледа евентуалния им иск срещу Детска ясла №1 „Шарено петле", защото
съгласно чл. 215 от ГПК имат право да насочат иска си към няколко ответника по делото и защото това
е необходимо за защитата на интересите на доверителката му и заради процесуална икономия.
Посочва още, че ЛРС е положил наистина усилие и грижа и е
поискал от ответника, да даде данни за това, дали евентуалният ответник -
детската ясла е разпоредител с бюджетните си средства и е получил отговора, че
тя не може да се разпорежда, а това е в правомощията на Община гр. Ловеч. Изтъква се още, че Общината е предпочитаният ответник и затова
защото тя е работодател на починалата Петранка П.. Директорката на яслата ако
има права, то те са само в рамките дадени й от кмета на общината.
Пояснява, че във ВКС има висящ
спор относно това, кой е надлежен ответник - Община гр. Ловеч или детската ясла. Делото е с №3481/2017 г. и е във фаза по допустимостта
на жалбата срещу
решение на ОС – Ловеч по в.гр.д. № 37/ 2017 година по предявен от съпруга и
сина на починалата иск по чл. 200 от КТ.
Считат, че ответник би трябвало да бъде Община гр. Ловеч, но в
производството с оглед защитата на интереса на доверителката му смятат за
правилно и необходимо и привличането като евентуален ответник наДетксаясла №1 „Шарено петле". В този смисъл моли да
бъде постановено определение.
Постъпил е отговор от Община
Ловеч, в който се посочва, че първоначално
искът е образуван с правно основание чл. 200 от КТ и е
предявен срещу Община Ловеч, като в конкретната хипотеза, видно от
доказателствата по делото ищецът не е предявил иска си срещу Детска ясла № 1
„Шарено петле" - гр. Ловеч, с директор Румяна Славова Железарова -
Петрова. С писмена молба, ищецът е заявил, че моли ЛРС на основание чл. 216,
ал. 2 от ГПК да се допусне привличането като евентуален ответник по иска Детска
ясла № 1 „Шарено петле" — гр. Ловеч при условията на пасивно субективно
съединяване на страните, като предпочитания от ищеца ответник е Община Ловеч, а
евентуалния Детска ясла № 1 „Шарено петле" - гр. Ловеч.
Посочва се, че частната жалба е нередовна, не отговаря
изискването на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260, т. 2, 3 от ГПК, не е ясно също
и кое определение на съда се обжалва, от коя дата и за какво е същото. Жалбата
не е подадена срещу валиден акт на съда, същото няма белезите на определение и
не прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Изтъква, че предпоставките за допустимост по чл. 215 ГПК -
са дали предметът на спора се отнася до общи за
първоначалния ответник и за привлечения ответник,
права и задължения или до право и задължения, почиващи на едно и също
основание. Тази преценка се прави по отношение на вече заведен иск, доколкото
новият ответник следва да се конституира като страна по него, а не по направено
искане с писмена молба на основание чл. 216, ал. 2 от ГПК да се допусне
привличането като евентуален ответник по иска Детска ясла № 1 „Шарено
петле" - гр. Ловеч при условията на пасивно субективно съединяване на
страните. Счита, че за да бъде процесуално допустимо пасивното субективно
съединяване на ответниците, то предявения от ищцата иск, е следвало да бъде
предявен с една първоначална искова молба по делото, каквато не е налице.
Недопустимо е да се добавя нова страна по делото и то още повече като
евентуален ответник.
Посочва още, че с писмената молба по чл. 216, ал. 2 от ГПК,
ищцата променя по недопустим начин предмета на делото, като едновременно
въвежда нови основания, и нови искания към вече заявените с исковата молба.
Счита, че е налице разлика между процесуално допустимото първоначално
съединяване на искове - чрез предявяването им срещу различни ответници с една
обща искова молба по реда на чл. 215 от ГПК, и процесуално недопустимото
последващо съединяване на искове срещу нов ответник.
Ловешкият окръжен съд, като обсъди
доказателствата по делото намира жалбата за установено следното:
Подадена е искова молба до РС - София от М.Н.П.,
чрез адв. И.Б.,***– Ловеч, за заплащане на 100 000 лева неимуществени
вреди с посочено правно основание чл. 200 от КТ. По възражение на ответника,
направено с отговора на исковата молба, производството по делото е изпратено по
подсъдност на РС – Ловеч.
С определение № 1090/ 30.11.2017 година на Ловешкия
районен съд, постановено по гр.д. № 2460/ 2017 година по реда на чл. 140 от ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените
искания и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. С молба
вх. № 12 908/ 11.12.2017 година адв. И.Б., като процесуален представител
на М.П., е направил искане да привличане като евентуален ответник по иска
Детска ясла № 1 „Шарено петле” – Ловеч. Изменен е петитумът
на иска, като е допълнен в случай, че бъде отхвърлен искът против Община Ловеч,
да бъде осъден вторият ответник да им заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва ,
считано от 29.08.2015 година – деня след смъртта, до окончателното изплащане на
сумата.
С разпореждане от 12.12.2017 година, с
характер на определение, съдът е оставил без уважение молбата, с мотиви, че
детската ясла не е разпоредител с бюджет, поради което искът правилно е насочен
към Община – Ловеч. Съдебният акт не е връчван на молителя, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срок, но срещу акт, който не подлежи на
обжалване.
В конкретния случай, видно от данните по делото не се касае за
изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 от ГПК, а последващо съединяване при условията на евентуалност на нов
иск против друг ответник. Обжалваният съдебен акт, с който съдът е отказал да
приеме за разглеждане евентуалния иск в рамките на същото производство, не е от
категорията определения, подлежащи на обжалване – да прегражда по-нататъшното
развитие на делото или в случаите, изрично посочени от закона – чл. 274, ал.1
от ГПК. В случая не е налице преграждащ съдебен акт, тъй като евентуалният иск
може да бъде разгледан в отделно производство, обжалването на атакуваното
определение не е предвидено изрично в закона, поради което не подлежи на съдебен
контрол, в този см. т.7 от ТР № 1/ 09.12.2013 година по тълк.
д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.
При тези съображения частната жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, като недопустима.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №
132/ 04.01.2018 година, подадена от М.Н.П.,
ЕГН **********,***,чрез адв. И.Б., съдебен адрес:***, против определение от
12.12.2017 година на ЛРС, постановено по гр.д. № 2460/ 2017 година по описа на
съда, с което съдът е отказал да приеме за разглеждане в рамките на същото
производство, на предявеният при условията на евентуалност иск против Детска
ясла №1 „Шарено петле” – Ловеч, в случай, че бъде отхвърлен искът против Община
Ловеч, да бъде осъден вторият ответник да им заплати на основание чл. 200 от КТ
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 29.08.2015 година – деня след смъртта, до
окончателното изплащане на сумата, като
недопустима.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред АС –
Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.