О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 439 07.09.2020
год. гр. Стара
Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на седми септември две хиляди двадесет и
първа
година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при участието на
секретаря............................................., като разгледа адм. дело №120 описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по молба вх.№4982/03.09.2021 год. на Националното бюро за правна помощ, представлявано
от председателя Н.И., с която е направено искане за издаване на изпълнителен
лист в полза на Националното бюро за правна помощ, за направените разноски по
делото, представляващо заплатеното на адвоката възнаграждение, представил
правната помощ на ищеца по адм. дело №120/2020 год. по описа на Административен
съд Стара Загора.
Производството по делото е било образувано по искова молба Ж.И.С.,*** срещу Областна дирекция на МВР
Стара Загора за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С
решение №191/14.05.2021
год. е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.
На ищеца Ж.И.С. е била предоставена
правна помощ по реда на ЗПП с определение от 20.02.2020 год. по адм. дело №120
по описа за 2020 год. на Административен съд Стара Загора. В изпълнение на
определението Адвокатска колегия Стара Загора на 25.02.2020 год. е изпратило до
Административен съд – Стара Загора уведомително писмо, в което е съобщило името
на определения адвокат за осъществяване на правна помощ по адм. дело №120 по
описа за 2020 год.
С
решение №СЗ-1338-12975/2021 от 09.07.2021 год. на председателя на Националното
бюро за правна помощ е определено адвокатско възнаграждение в размер на 450.00
лв. за осъществената правна помощ по адм. дело №120/2020 год. на
Административен съд Стара Загора.
Искането
на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от
администрацията, която организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената
правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Материалноправната
разпоредба на чл.27а от ЗПП
(ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 год.) предвижда, че лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със
закон случаи. В разглеждания случай, не е предвидено изключение от правилото за
финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Правната помощ е предоставена на
основание чл.23, ал.2
и 3 от ЗПП
по преценка на решаващият състав на административен съд Стара Загора поради
липсата на парични средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, с цел
адекватното осъществяване на процесуалните права на ищеца в исковото
производство, а не в хипотезата на ал.1 поради задължително изисквана от закона
адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
Административнопроцесуалният
кодекс, както и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не съдържат разпоредби,
които да уреждат дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С
оглед на това приложение следва да намерят, доколкото е възможно, разпоредбите
на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.94, ал.1 от ГПК правната помощ,
състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от
вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал.1 от ГПК съдът осъжда
получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било
освободено. Настоящият случай не е такъв.
Друга
разпоредба на Гражданския процесуален кодекс, която има отношение към
възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл.78, ал.7.
Разпоредбата съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето,
което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв – исковата претенция на лицето, което е получило
правна помощ, е отхвърлена изцяло.
Втората
хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е
получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Тази хипотеза също не е налице.
В
тези случаи разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, следва
да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП, правната помощ се
осъществява от адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия
закон средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет.
Неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 89 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в исковите производството
по административни дела с правно основание ЗОДОВ и ЗИНЗС.
С
оглед на горното не е налице определен в закона случай за дължимост от страна
на получилия правна помощ жалбоподател на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Правото
на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право
на защита - чл. 6 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез
прилагане на правни норми по аналогия.
Подадената молба
за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ в размер
на определеното възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за
процесуално представителство на ищеца Ж.И.С. по адм. дело №120/2020 год. на
Административен съд Стара Загора, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените
съображения Административен съд Стара Загора, седми състав,
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ
за процесуално представителство по адм. дело №120/2020 год.
на Административен съд Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
седемдневен срок от съобщаването пред ВАС на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: