РЕШЕНИЕ
№ 2864
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110204470 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от А. Б. Ц., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 8463340, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в него не е
посочено, за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят с електронен
фиш серия К 4833624, за да бъде направена преценка, дали действително
процесното нарушение е повторно. Според жалбоподателя, липсва ясно
описание на мястото на нарушението, същото е неточно и объркващо, като е
неясно въз основа на какви данни е прието, че ограничението на скоростта е
1
било 50 км./час в посочения участък, доколкото липсват данни къде е
поставен пътен знак и има ли пътен знак за населено място. Жалбоподателят
изтъква, че е поставен в невъзможност да се защити, тъй като липсва
посочване дали АТСС е стационарно или мобилно; не са посочени неговите
номер, модел, респ. едва с представяне на доказателства относно тези
обстоятелства пред съда те биха могли да се установят. Счита, че
техническото средство не е било надлежно обозначено в нарушение на
изискванията на закона, а липсата на приложен към фиша снимков материал
препятства защитата на жалбоподателя и обуславя незаконосъобразност на
електронния фиш, поради което от съда се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не
се явява и упълномощеният му процесуален представител. В постъпила
писмена молба последният изразява становище по съществото на делото и
претендира разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от юрк. Христов се
аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави
искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
14.03.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1193 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 019-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г.
С електронен фиш серия К № 4833624 жалбоподателят А. Б. Ц. бил
наказан с административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш влязъл в законна сила на
15.06.2023 г. и глобата по него била заплатена.
На 11.12.2023 г. в 09:13 часа в гр. София по бул. „История
2
славянобългарска“ с посока на движение от ул. „Каменоделска” към бул.
„Рожен” било управлявано моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 6 Олроуд“ с рег. № , собственост на жалбоподателя А. Б.
Ц.. До № 4 на бул. „История славянобългарска“ горепосочената видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
фабричен номер на устройството MD1193 заснела цитираното моторно
превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно
88 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено
място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен
протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата и било заснето разположението на видеосистемата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен
неговият собственик – А. Б. Ц., ЕГН **********.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К
№ 8463340, с който на собственика на лекия автомобил, с който било
извършено нарушението - А. Б. Ц. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 от
ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 800
лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш било
посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената
скорост на движение на автомобила след приспаднат толеранс тоест след
отчитане на възможна техническа грешка при измерването е 85 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 35 км/ч.
На 23.02.2023 г. електронният фиш бил връчен на жалбоподателя.
Същият не подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил на кого е
предоставил заснетия автомобил, а на 07.03.2023 г. чрез депозирал жалба
срещу електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване,
ведно с протокол за последваща проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.,
3
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на 11.12.2023 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
справка за нарушител/водач за жалбоподателя, Копие на електронен фиш
серия К № 5044918, писмо от ОПП-СДВР и разпечатка от АИС „АНД“, както
и веществените доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за
одобрен тип средство за измерване и протокол № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.
за проверка на средството за измерване се установи, че процеснатавидео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2
представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD
1193/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост
над 100 км./час.
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка /приложена л.6 от
делото/ установява, че на процесната дата и място лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 6 Олроуд“ с рег. № се е движил в заснетия участък със
скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката,
представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана
системата за видеоконтрол, вкл. е представена и фотоснимка /л. 14 от делото/,
установяваща разположението на видоесистемата на платното за движение.
Приложеният по делото протокол за използване на АТСС съответства
на утвърдения образец и в същия са надлежно попълнени всички реквизити.
В протокола е отразено, че режимът на измерване е бил стационарен – тоест
техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен
автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било
насочено и е отчитало скоростта на приближаващите се автомобили. Към
протокола е представена и фотоснимка, установяваща разположението на
видеосистемата на платното за движение. Съдържащите се в съставения
4
протокол данни съвпадат напълно с данните в електронния фиш, свързани с
мястото на установеното движение на МПС, посоката на движение и
ограничението на скоростта. Времето на извършване на нарушението
съгласно отразеното в електронния фиш е в съответствие с часовия диапазон
на работа на АТСС. В протокола за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта от 11.12.2023 г. ясно е отразено, че е била
съобразявана максимално разрешена скорост на движение от 50 км./час,
валидно за населено място, като не е бил наличен пътен знак, въвеждащ
различно ограничение от общоважимото, съгласно ЗДвП. Посоченото в
протокола относно липсата на поставен знак, въвеждащ различно от
общоважимото ограничение намира потвърждение и в представеното писмо
от директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” при Столична
община, както и от представения проект на организация на движението на
бул. „История славянобългарска”, видно от който липсват поставени знаци
В26 в .
От представената справка АИС „АНД“ и справка за нарушител/водач за
А. Б. Ц. се установява, че електронен фиш К № 4833624, издаден от СДВР е
влязъл в сила на 15.06.2023 г. и наложената с него глоба е била заплатена. По
делото е представено и копие на този фиш, от което е видно, че с него е
санкциониран на основание чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП именно
жалбоподателят за нарушение на чл. 21, ал. 1 от НК, тоест за същото по вид
нарушение, за което е издаден и обжалвания електронен фиш.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице и е насочена е срещу подлежащ
на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към преписката в ОПП-
СДВР електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 23.02.2024 г., а
жалбата е подадена на 07.03.2024 г., поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
5
чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална
страна съдът намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило
процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото
средство.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че не е
посочено ясно и конкретно мястото на извършване на нарушението респ., че
същото е объркващо. В обжалвания електронен фиш е посочено, че
нарушението е извършено в гр. София, на бул. „История славянобългарска”
до № 4, като посоката на движение на заснетия автомобил е била от ул.
„Каменоделска” към бул. „Рожен”. Съдът намира, че мястото на нарушението
е описано пределно ясно, еднозначно, точно и конкретно, с посочване на
града и булеварда, по който се е движил заснетият автомобил, като не се
изискват прекомерни усилия от страна на жалбоподателя, за да узнае и
възприеме къде се твърди да е извършено процесното нарушение.
6
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
/без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният
човешки фактор. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
правото му на защита е нарушено, тъй като в електронния фиш не е посочено
дали АТСС е стационарно или мобилно, респ. не е посочена марка или номер
на устройството. След като законът допуска използване както на
стационарни, така и на мобилни устройства, стига те да са автоматизирани, то
ирелевнатно е кой от двата вида допустими устройства е използвано, след
като същото е автоматизирано /обстоятелство, което ясно е посочено в
електронния фиш/ и което се установява от доказателствата по делото.
Същият съдържа и посочване, че се касае за автоматизирано техническо
средство с № МD1193. На следващо място разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП не поставя изискване в електронния фиш да е посочена марката и
номера на АТСС, от което следва извод, че самият законодател не е счел, че
чрез тези данни се гарантира правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
7
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 е одобрен тип средство за измерване, същата е вписана в регистъра на
БИМ под номер В-46 със срок на валидност до 13.06.2027 г., като устройство
от този тип с фабричен номер МD1193 /с което е установено нарушението/ е
преминало последваща проверка на техническата му изправност на 14.03.2023
г., поради което същото към 11.12.2023 г. е било технически изправно и годно
да установи и заснеме процесното нарушение, поради което възражението
срещу техническата годност на използваното средство е неоснователно.
Не може да бъде споделено оплакването, че мястото на контрол и
наличието на АТСС не е обозначено, в нарушение на изискванията на чл. 165,
ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като това изискване /за обозначаване/ е било отменено
с изменението на посочената разпоредба с ДВ бр. 54 от 2017 г., като
актуалната редакция на цитираната разпоредба гласи, че „При изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за
движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за
аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата
на средствата за видеозаснемане”. Отделно от това, разпоредбата на чл. 7 от
Наредба № 8121з-552 от 12.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, която също е въвеждала задължение за обозначаване на мястото на
контрол с пътен знак, чрез средствата за масова информация и интернет сайта
на МВР е била отменена с ДВ бр. 6/2018 г. в сила ат 16.01.2018 г.,
следователно към датата на нарушението 11.12.2023 г. не е съществувало
законово задължение за контролните органи да обозначават конкретното
място на контрол по посочения начин.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на
заснетия автомобил е била 88 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3км./час, поради което коректно във фиша е отразена
скорост от 85 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс
като инкриминираната скорост е намалена на 85 км./ч., т.е. отчетено е
превишение от 35 км./ч., а не от 38 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на жалбоподателя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
Съдът намира възражението на жалбоподателя, че от електронния фиш
не става ясно как е въведено ограничението на скоростта от 50 км./час за
8
неоснователно, тъй като в него ясно е посочено, че това ограничение е
валидно за населено място тоест същото е законово ограничение, като не се
твърди да е въведено с пътен знак.
В обобщение от анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 с номер на устройството МD1193 е било заснето управление на процесния
лек автомобил марка „Ауди“, модел „ А 6 Олроуд“ с рег. № със скорост от 88
км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3 км./час от засечената
скорост) при ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място, с което
съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 1
ЗДвП, като максимално разрешената скорост след приспадане на възможната
грешка при измерването е била превишена с 35 км./ч. На приложената по
делото фотоснимка се визуализира един – единствен автомобил, с оглед на
което няма съмнение, че установената скорост на движение е именно на този
автомобил.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя А. Б. Ц., ЕГН
**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на
СДВР не е представена декларация от последния в качеството му на
собственик на заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната
дата е управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е
вписано и в електронния фиш/, че наказаното лице разполага с възможност да
подаде декларация, в която да посочи кой е управлявал автомобила. В такава
хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се анулира и се издава
такъв на посоченото в декларацията лице. Жалбоподателят не е депозирал
такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член 188 ал. 1 от ЗДвП
предвижда изрично отговорност за собственика дори и в хипотеза, в която не
е управлявал лично МПС с което е извършено нарушение, ако не посочи кой е
управлявал автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на
което е предоставил автомобила, то съдът намира, че правилно именно той,
като собственик на МПС, с което е извършено нарушение е бил санкциониран
за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 35
км./ч. в населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 4 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 400 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
9
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Съгласно параграф
6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач.
Съдът намира, че по делото по несъмнен начин е установено, че
извършването на процесното нарушение по чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП е
осъществено при условията на повторност. Същото е извършено на
11.12.2023 г., електронният фиш серия К 4833624, с който жалбоподателят е
наказан за същото по вид нарушение е влязъл в сила на 15.06.2023 г., тоест
преди по-малко от една година. С оглед установеното превишение на
максимално разрешената скорост съдът намира, че правната квалификация на
нарушението, респ. основанието, на което е наложена глобата са правилно
посочени и съответни на доказаната фактическа обстановка. Правилно е
определен и размерът на наложената за процесното нарушение глоба –
същата е в размер на 800 лева, представляваща двойният размер на
посочената в чл. 182, ал.1 т. 4 от ЗДвП глоба. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което въпрос за нейното изменение не може да се поставя.
Настоящият съдебен състав счита, че не е нарушено правото на защита
на жалбоподателя от обстоятелството, че не е посочено за какво нарушение е
издаден електронният фиш серия К 4833624, тъй като този електронен фиш е
връчен на жалбоподателя, същият е запознат с него, като дори е заплатил
наложната с него глоба.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, а от друга страна
превишаването на максимално допустимата скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и евентуално засягане на здравето и живота на
участниците в движението.
С оглед изложените съображения съдът намира, че издаденият
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на
въззиваемата страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР
10
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
80 /осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, вида и обема на извършената от юрисконсулта дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8463340, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя А. Б. Ц., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
(осемстотин) лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Б. Ц., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11