Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 123
гр. Сливен, 31. 05. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 44 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „СИДЖ 54“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: с. Г., о. С., у. „Г. К.“ № ***, представлявано
от у. Д.С.Д., подадена против Заповед № РД 15-3431 от 23.12.2020 г., издадена
от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 57а, ал. 3 във връзка с чл.
57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат строеж: „К. а.“, находящ
се в източната част на ПИ с идентификатор 67338.560.137 и на запад в ПИ с
идентификатор 67338.560.138, собственост на „СИДЖ 54“ ЕООД. В
жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените
правила и неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че в заповедта не
са изложени мотиви в коя част процесният строеж е незаконен и подлежи на
премахване. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният
орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да
бъде отхвърлена, счита, че при издаване на заповедта е спазен процесуалният ред
и материалният закон, претендира присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения
в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по
делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващото дружество
„СИДЖ 54“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.560.137 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен /УПИ II в кв. 627 по
плана на гр. Сливен/ ведно с построената в имота сграда за търговия с идентификатор
67338.560.137.1, представляваща б. и г., и подобрения /видно от Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 99 том ХХХ дело № 4627 / 2013 г. по
описа на Служба по вписванията – Сливен/.
На 12.07.2013 г. от
Главния архитект на Община Сливен е издадено Разрешение за монтиране № 196, с
което е разрешено на „ПАМ-98“ ЕООД /праводател на оспорващото дружество по
горепосочения нотариален акт/, на основание чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, да
монтира: К. а. с максимални размери 3/11 м към основната дейност на имота – б.
и г., като преместваем обект за услуги върху собствен терен, разположена в
източната част на УПИ II в кв. 627 по плана на гр. Сливен, с указан начин за
поставяне съгласно скица № 977 от 11.06.2013 г. на Община Сливен с виза на
Главния архитект на Община Сливен от 13.06.2013 г.
На 18.11.2020 г. е извършена проверка от служители на
Община Сливен на обект: „К. а.“, находящ се в източната част на ПИ с
идентификатор 67338.560.137 – собственост на „СИДЖ 54“ ЕООД, и на запад в ПИ с
идентификатор 67338.560.138 – общинска частна собственост. За извършената
проверка е съставен Констативен акт № 12 от 18.11.2020 г. В акта са направени
следните констатации: строежът представлява навес с метална конструкция от
колони, греди и столици с размери в план 5,00м/15,00м и с височина към
съществуващата постройка 3,50м.; изпълнени са метални колони, върху които са
монтирани метални греди; върху гредите са положени столици от правоъгълни
профилни тръби; покривната конструкция е покрита с LT ламарина за покрив. В
акта е прието, че строежът е в отклонение с издаденото разрешение за монтиране
№ 196 от 12.07.2013 г. и указания начин за поставяне. Посочено е, че е нарушен
чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Въз основа на съставения акт, е образувано административно
производство по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за
премахване на обекта. Констативният акт е връчен на оспорващия на 25.11.2020 г.
По делото няма данни за направени възражения по акта след връчването му.
Въз основа на горепосочения констативен акт, на
23.12.2020 г. от Кмета на Община Сливен е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № РД 15-3431 от 23.12.2020 г., с която на основание чл.
57а, ал. 3 във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат
строеж: „К. а.“, находящ се в източната част на ПИ с идентификатор
67338.560.137 и на запад в ПИ с идентификатор 67338.560.138, собственост на
„СИДЖ 54“ ЕООД. В мотивите на заповедта е прието, че: Собственик на строежа е
„СИДЖ 54“ ЕООД; Строежът представлява навес с метална конструкция от колони,
греди и столици с размери в план 5,00м/15,00м и с височина към съществуващата
постройка 3,50м.; изпълнени са метални колони, върху които са монтирани метални
греди; върху гредите са положени столици от правоъгълни профилни тръби;
покривната конструкция е покрита с LT ламарина за покрив; За разполагането на
обекта е издадено Разрешение за монтиране № 196 от 12.07.2013 г.; Строежът е в
отклонение с издаденото Разрешение за монтиране № 196 от 12.07.2013 г. и
указания начин за поставяне.
Оспорената
заповед е съобщена на оспорващия на 05.01.2021 г. Жалбата срещу заповедта е
входирана в деловодството на административния орган на 15.01.2021 г.
По делото е
назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице И.Х.И. със с. – с. и а., чието заключение
съдът възприема като изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо с
останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице дава заключение, че:
обектът, предмет на оспорената заповед, представлява навес с метална
конструкция, изпълнена от колони, греди и столици от стоманени квадратни тръби,
едноскатна покривна конструкция с покривно покритие LT ламарина, със затворена
източна страна с поликорбонатни плоскости и винилово платно; стоманените колони
са насадени върху бетонови фундаменти и металните елементи на конструкцията са
свързани чрез електрозаварка; подовата настилка е от бетон с гланцирана
циментова замазка и напречни отводнителни решетки; навесът е ситуиран по
дължина север/юг до източната фасада на сграда с идентификатор №
67338.560.137.1, построена в ПИ с идентификатор № 67338.560.137; технически
показатели - застроена площ от 70 м2 /размери 5.00/14.00/, височина до
съществуващата сграда 3.60 м, а на противоположната страна 3.20 м; обектът е
напълно завършен; процесният обект не може след отделянето му от повърхността и
от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството,
без да губи своята индивидуализация; процесният обект, с оглед на действителния
начин на изграждане и състояние и невъзможността за отделянето от терена и
преместването му на друго място, без да се наруши целостта му, без неговото
разваляне и разделянето му на отделни елементи, представлява строеж по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, шеста категория; за обекта няма издадено разрешение
за строеж; обектът е изпълнен в отклонение от конструктивното становище и виза
на главния архитект – в отклонение от заложените размери и указаното място;
процесният строеж е изграден в два имота - ПИ с идентификатор № 67338.560.137,
собственост на жалбоподателя, и ПИ с идентификатор № 67338.560.138, общинска
собственост.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ. Заповедта е в писмена форма и има съдържание,
отговарящо на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран, като
административният орган е изложил фактическата обстановка и е посочил съответните
според него правни основания. В административното производство не са допуснати
съществени нарушения, които да обуславят самостоятелната отмяна на акта на това
основание.
С оспорената заповед административният орган неправилно
е приложил материалния закон. В заповедта е прието, че процесният обект е
строеж, който е в отклонение с издаденото разрешение за монтиране на
преместваем обект и указания начин за поставяне, и е разпоредено премахването
му по реда на чл. 57а от ЗУТ. В констативния акт, въз основа на който е
издадена заповедта и към който е налице изрично препращане, е посочено, че е
нарушен чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. От изложеното следва, че е налице противоречие в
мотивите на административния орган относно изложената фактическа обстановка. От
една страна е прието, че е изпълнен строеж, а от друга страна е направен извод,
че строежът е в отклонение от издадено разрешение за монтиране. Разрешението за
поставяне е акт, относим към преместваемите обекти, и евентуално изграден след
такова разрешение за поставяне строеж не може да бъде в противоречие с него,
тъй като се касае за различни по характеристика обекти.
По делото е установено, че процесният обект – навес с
метална конструкция, е със застроена площ от 70 м2, /размери 5.00 м/14.00м/,
изпълнен от колони, греди и столици от стоманени квадратни тръби, едноскатна
покривна конструкция с покривно покритие LT ламарина, със затворена източна
страна с поликорбонатни плоскости и винилово платно, като стоманените колони са
насадени върху бетонови фундаменти и металните елементи на конструкцията са
свързани чрез електрозаварка. Установено е и, че за изградения обект извършителят
не разполага с необходимите строителни книжа.
С оглед установените по делото факти, съдът приема, че
процесният обект няма характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5,
т. 80 от ДР на ЗУТ и чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Макар и за обекта да е издадено
разрешение за монтиране с посочено основание чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ,
същият е изграден като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. По
отношение на процесния обект не са налице предвидените в разпоредбата на § 5,
т. 80 от ДР на ЗУТ предпоставки. Обектът има характеристиките на строеж и не
може след отделянето му от повърхността да бъде преместван в пространството,
без да губи своята индивидуализация.
След като процесният обект не отговаря на изискванията
за преместваем обект – няма белезите и характеристиката на обект по чл. 56, ал.
1 от ЗУТ, за премахването му е неприложим редът по чл. 57а, ал. 1 – ал. 3 във
връзка с чл. 56 от ЗУТ, а евентуално редът за премахване на незаконен строеж.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна– издадена е при неправилно прилагане на материалния закон, и
следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна до
размера на представените доказателства за направени такива, а именно за сумата
от 150 лева, от които: 50 лева – платена държавна такса, и 100 лева – внесен
депозит за вещо лице. Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен на 17.03.2021 г. между оспорващия и упълномощения адвокат,
е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, платимо в брой, но
не са представени доказателства за извършено плащане на уговореното
възнаграждение. Липсва вписване за направено плащане в договора за правна
помощ, което вписване би имало характера на разписка за извършено плащане в
брой.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД 15-3431 от 23.12.2020 г., издадена
от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 57а, ал. 3 във връзка с чл.
57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат строеж: „К. а.“, находящ
се в източната част на ПИ с идентификатор 67338.560.137 и на запад в ПИ с
идентификатор 67338.560.138, собственост на „СИДЖ 54“ ЕООД.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на „СИДЖ 54“ ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Г., о. С., у. „Г. К.“ № ***,
представлявано от у. Д.С.Д., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: