Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.11.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 14 722 по описа на съда за 2019 г.,
констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба, депозирана от И.Г.П., чрез процесуален
представител адв. Н.И.срещу отказа на ЧСИ – Н.М.по изп.дело № 1568/2013
г., с което е оставено без уважение искането да бъде прекратено делото на
основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. В жалбата са развити съображения, относно
неправилността на обжалвания акт на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за неговата
отмяна.
По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3
от ГПК от ЧСИ Неделчо митев, с които е
заявено становище за неоснователност
на депозираната жалба.
Приложен е препис от изпълнителното
дело.
Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите
на страните и доказателствата по делото и на основание
чл. 437 от ГПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирана страна- взискател по изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1
от ГПК.
В приложното
поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.2
от ГПК е предоставена правна възможност на длъжника да
обжалва отказа да се прекрати изпълнителното производство с оглед т.6 на
цитираната по-горе норма.
Разгледана по същество настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното
дело е образувано по молба от 01.02.2013 г. на взискателя „ти Би Ай Кредит“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2006
г., издаден по гр. дело № 26 455/2006 г. на СРС, 58 състав.
Изпълнителният лист е издаден срещу И.Г.П.. Видно от молбата, с която е
образувано изпълнителното производство изпълнителният лист е за парични
вземания, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения.
С разпореждане
от 01.02.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника. Видно
от текста на същата е съобщено на
длъжника, че е наложен запор върху банковите му сметки.
На 06.02.2013
г. са изпратени запорни съобщения до описаните в поканата за доброволно
изпълнение търговски банки.
По делото е
представена призовка за принудително изпълнение от 02.02.2015 г., с което е
съобщено на длъжника, че на 25.03.2015 г. е насочен опис на движимото му
имущество.
По делото е
депозирана молба от 11.08.2015 г. за конституиране на нов взискател по повод
сключен договор за цесия в лицето на „АПС Бета България“ ЕООД.
На 30.01.2017
г. е изпратена до длъжника призовка за принудително изпълнение, в която е
посочено, че на 08.05.2017 г. е насрочена дата на опис на движимо имущество.
На 11.09.2017
г. е изпратена нова призовка за принудително изпълнение до длъжника, в която е
посочено, че на 18.12.2017 г. е насрочена дата за опис на движимо имущество.
С разпореждане
от 27.06.2019 г. на ЧСИ – М.е насрочен опис на движими вещи на длъжника на
23.08.2019 г. респ. до същия е изпратена призовка за принудително изпълнение.
С разпореждане
от 10.07.2019 г. ЧСИ – М.е отказал да уважи молбата на длъжника, депозирана на
02.07.2019 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1
т.8 от ГПК.
При тези установени факти по делото,
настоящият съдебен състав намира, че липсва настъпила по съответния ред
перемция на изпълнителното производство в резултат на бездействие на взискателя,
изразяващо се в непоискване извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години каквото е изискването на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Взискателят
още с молбата си по чл. 426 от ГПК е възложил на ЧСИ да предприеме изпълнителни
действия по повод събиране на вземането, обективирано в изпълнителния лист, въз
основа на който е инициирано процесното изпълнително производство. В изпълнение
на сочените способи ЧСИ е насрочвал няколкократно опис на движими вещи респ.
предприети са действия по налагане на запор на банковите сметки на длъжника – настоящ
жалбоподател като времевия промеждутък между същите е по-малък от две години. Дали
поисканото изпълнително действие може да бъде реално
предприето е въпрос от значение за приложимостта на чл. 116, б. „ в” ЗЗД, което
следва да се прецени в производство по реда на чл. 439 ал.1 от ГПК, а не в
рамките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Предвид изложените
съображения, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа
на ЧСИ – Н.М.по изп.дело № 1568/2013 г., с което е оставено без
уважение искането да бъде прекратено делото на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.