Решение по дело №1403/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260070
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510201403
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

                                      гр.Казанлък – 19.02.2021г.

 

                            В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд,наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в съдебния състав ;

 

                                                          Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Елена Стоилова като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров – АНД № 1403/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                    М     О     Т     И     В     И;

Обжалвано е наказателно постановление № 43-0000490 от 11.11.2020г. на Директора на   РД ‘АА’ гр. Стара Загора с което са наложени административни наказания.

Недоволен от така наложените наказания останал жалб. М.Й.М. който го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административни нарушения както и ,че са допуснати съществени процесуални нарушения.

Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели,писмени и становището на явилата се страна и след като ги прецени поотделно и във съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2    от ЗАНН поради което съдът приема,че е допустима.

Разгледана по същество се явява  частично основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел за установено,че на 11.09.2020г. около 14.20ч. в общ.М. в с.Б. като водач на товарен  автомобил марка ‘ЗИЛ’  от категория N2 с рег. № **** извършва превоз на товари/дърва/ за собствена сметка видно от превозен билет № **** от 11.09.2020г.  и контролен талон към него,  серия **** и дадените    сведения от водача М.Й. М. като;

1.При извършване на превоз на товари за собствена сметка водачът  не представя  карта за квалификация на водача, с което виновно е нарушил чл.18 т.5 от наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

2.При извършване на превоз на товари за собствена сметка МПС-то не е обозначено с надпис „Превоз за собствена сметка“ с което виновно е нарушил чл.19 ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

На основание чл.93 ал.2 от закона за автомобилните превози АНО,наложил административно наказание глоба в размер от  100 лв., и на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози наложил също глоба в размер от 200 лв..

Описаната фактическа обстановка се установява  от  показанията на св. Георги Н.и от писмените доказателства по делото-  копие на карта за квалификация на водач на МПС, превозен билет № *** 11.09.20г., контролен талон серия *** към превозен билет и заповед № 1808 от 30.07.2020г..

Жалб. не сочи различна фактическа обстановка поради което и въз основа на  събраните гласни и писмени доказателствени средства съдът я намира за установена по несъмнен и безспорен начин.

Разпоредбата на чл.18 т.5 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. предвижда при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът да  представя при поискване от контролните органи  карта за квалификация на водача.

По делото не се събраха доказателства от които да се установяват жалб. да е представил такава карта включително и от показанията на св. Н.поради което съдът счита,че така описаното нарушение е установено по несъмнен и безспорен начин и не приема възраженията на жалб. изложени в жалбата му против наказателното постановление,   че не извършил административно нарушение.

Правилно и законосъобразно в съответствие с нормата на чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози АНО е наложил и административно наказание глоба в размер от 100 лв..

Административното наказание е абсолютно определено от закона поради което не подлежи на индивидуализация от съда.

Предвид на това в тази му част обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Разпоредбата чл.19 ал.1 от същата Наредба предвижда при извършване на превоз за собствена сметка моторните превозни средства се обозначават с табели с надпис "Превоз за собствена сметка".

Според ал. 4 на същия законов текст,  не се обозначават с табели превозни средства при извършване на превоз за собствена сметка по пътища, които не са отворени за обществено ползване.

От гласните доказателствени средства, депозирани  в хода на съдебното заседание показанията на св. Н.което не се опровергават от останалия доказателствен материал се установява,че проверката е била осъществена на черен път в землището на с.Б..

Предвид на това съдът счита,че описаното административно нарушение по смисъла на чл.19 ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. не е било осъществено поради което в тази му част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно.

В съдебното заседание пълномощника на жалб. направи искане за присъждане на разноски- адвокатски хонорар.

В ЗАНН няма изрична правна уредба как следва да се процедира ако обжалвания административен акт бъде частично отменен.

Предвид на това съдът счита,че с оглед препращащата норма на чл.144 от АПК следва да намерят приложение общите правила на чл.78  от ГПК.

В разпоредбата на чл.78 от ГПК е уреден принципът ,че страните имат право на разноски съразмерно уважената ,респективно отхвърлената част от искането.

АНО не е бил представляван от юрисконсулт или адвокат поради което по аргумент от чл.63 ал.5 от ЗАНН разноски не следва да му се присъдят.

Жалб. е доказал плащане от 300 лв. по приложен договор за правна защита и съдействие от 08.12.2020г., поради което по съразмерност и на основание чл.63 ал.3 вр. чл.144 от АПК вр. чл. 78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер от  200 лв..

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                           Р     Е     Ш     И    ;

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 0000490 от 11.11.2020г. на директора на РД „АА“ гр. Стара Загора като във частта му в която на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер от 100 лв. го ПОТВЪРЖДВА като правилно и законосъобразно  а във частта му в която на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. го ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно наложено на  М.Й.М. *** с ЕГН  ***********.

ОСЪЖДА РД  „АА“ гр. Стара Загора да заплати на М.Й.М.  направените по делото разноски в размер от 200 лв..

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ ;