№ 6720
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110107314 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу П. К. Т. и Р. К. В., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57934/2022 г., по описа на СРС, 74 състав:
1. П. К. Т. - сумата в размер на 2549,05 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 14, вх. А, ап. 12, аб. № 139569,
ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
405,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата в размер на 22,10 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
4,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.10.2019 г. до 06.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение;
2. Р. К. В. - сумата в размер на 2549,05 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в
имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 14, вх. А, ап. 12, аб. № 139569,
ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
405,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата в размер на 22,09 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
4,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.10.2019 г. до 06.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
1
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия
период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. В., с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице
облигационно правоотношение между нея и ищеца за доставка на топлинна енергия. Сочи,
че не е собственик, нито носител на вещно право на ползване на процесния имот. Отделно
от това счита, че не са настъпили предпоставките за претендиране на мораторна лихва за
забава от страна на ищцовото дружество. Счита, че няма основание за претендиране на
сумата за дялово разпределение, доколкото ищецът е претендирал чуждо вземане, без да има
основание за това. Намира за недължима и претендираната мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, тъй като не е настъпила изискуемостта за
претендирането й. Релевира възражение за погасяване по давност на процесните суми. По
така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. К. Т..
Третото лице – помагач „п изразява становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства –
заповед № ИК-522 от 02.02.1976 г. на СГНС – ИК, акт за държавна собственост № 1548,
както и приетото удостоверение за наследници на Лиляна Костадинова Благоева и
изготвената справка за родствени връзки на Кирил Борисов Т. (починал на 11.05.2016 г.), се
установява, че процесният имот е бил придобит от Лиляна Костадинова Благоева, която е
починала на 27.04.1984 г. Установява се, че единствени наследници по закон на Лиляна
Костадинова Благоева и Кирил Борисов Т. са двете им деца – ответниците по делото П. К. Т.
и Р. К. В.. Следователно всеки от двамата ответници е бил собственик през исковия период
на по ½ ид.ч. от процесния имот. Ето защо следва да се приеме, че същите съобразно
действащата нормативна уредба са били клиенти на топлинна енергия през исковия период.
Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в
зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на
2
топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи
облигационните отношения. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди
ответниците да са отчуждили притежаваните от тях ид.ч. от процесния имот преди исковия
период, поради което се налага извод, че е налице договорна връзка между страните за
доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на която ищецът е престирал –
доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят
дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота от съсобствеността на имота.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Установява се,
че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Съгласно
заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, топлинна енергия за отопление, отдадена от 4 бр. радиатори и от щранг лирата в
банята и топлинна енергия за БГВ. Съгласно заключението стойността на потребената за
исковия период топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 4 880,37 лева, изчислена
при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и отразената в същите цена по
решение 24/25 на КЕВР. Следователно задължението за главница за стойност на доставена
топлинна енергия на всеки от ответниците съобразно квотата им от съсобствеността възлиза
на сумата в размер на по 2 440,19 лева, до който размер предявените срещу тях искове за
главница се явяват основателни, а за разликата до пълните предявени размери от по 2549,05
лева са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. е в общ размер на 44,19 лева. Доколкото в
посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то
претенцията за същата се явява основателна. Следователно съобразно квотата от
съсобствеността задължението на всеки от ответниците възлиза на сумата в размер на по
22,10 лева, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени в пълните им
предявени размери, доколкото същите са в същия и съответно в по-малък размер от
посочения.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника Р. К. В. възражение за погасяване по давност на вземанията на
ищеца, по което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
3
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
26.10.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 26.10.2019
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2019 г., започва
да тече от 16.07.2019 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2022 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., тъй като давността за задължението за месец юли 2019 г.
изтича на 23.11.2022 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 26.10.2022 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове.
Съгласно посоченото в заключението на съдебно-техническата експертиза,
начислените погасени по давност вземания за главница за периода от 01.05.2019 г. до
30.06.2019 г. възлизат на сумата в общ размер на 382,77 лева и по-конкретно погасеното по
давност вземане за главница за процесния период спрямо ответника Р. В. възлиза на сумата
в размер на 191,39 лева. Следователно задължението на ответника Р. В. за потребена
топлинна енергия за непогасения по давност период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза
на сумата в размер на 2248,80 лева, до който размер и период предявеният спрямо нея иск
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2549,05 лева и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същата не е изтекла, поради което наведеното от ответника Р. В.
възражение за погасяване на вземането по давност се явява неоснователно и така
предявеният срещу нея иск следва да бъде уважен в установения дължим размер от 22,09
лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
4
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г. върху установения дължим размер на главницата за
стойност на потребена топлинна енергия спрямо ответника П. Т. в общ размер на 2440,19
лева възлиза на сумата в размер на 390,76 лева. Именно до този размер предявеният спрямо
ответника акцесорен иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
405,69 лева – отхвърлен.
По отношение на претендираното спрямо ответника Р. Т.а обезщетение за забава върху
непогасената по давност и дължима сума за топлинна енергия в размер на 2248,80 лева,
същото определено по реда на чл. 162 ГПК за процесния период от 15.09.2020 г. до
06.10.2022 г. възлиза на сумата в размер на 350,79 лева, до който размер предявеният срещу
нея акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 405,69 лева – отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответниците, поради
което акцесорните претенции в размер на по 4,65 лева, спрямо всеки от ответниците за
периода от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г. се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 569,26 лева, от
които 119,26 лева за платена държавна такса, 350 лева за платен депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение. Определени съразмерно на уважената част от
исковете дължимите от ответника П. Т. разноски възлизат на сумата в размер на 272,37 лева,
а дължимите от ответника Р. Т.а разноски възлизат на сумата в размер на 250,28 лева.
Претендираните от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на
169,26 лева, от които 119,26 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Определени съразмерно на уважената част от исковете дължимите от
ответника П. Т. разноски за заповедното производство възлизат на сумата в размер на 80,98
лева, а дължимите от ответника Р. Т.а разноски възлизат на сумата в размер на 74,42 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Такива се претендират единствено за адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ
на ответника Р. Т.а. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.
101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да
откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При
това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – за доставка на
топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че
производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични
производства в СРС, по които ищец е т, както и че извършените от процесуалния
представител на ответника действия на процесуално представителство се свеждат до
5
подаване на отговор на исковата молба. Ето защо възнаграждението следва да бъде
определено на сумата в размер на 500 лева. Същото определено съразмерно на отхвърлената
част от исковете възлиза на сумата в размер на 60,34 лева. Следователно в полза на
процесуалния представител на ответника – адвокат М. Л. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в
размер на 60,34 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. К. Т. , с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Красна поляна“, бл. 14, вх. А, ап. 12, дължи на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2440,19 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 14, вх. А, ап. 12,
аб. № 139569, ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 390,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., както и сумата в размер на 22,10 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 57934/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена
на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2440,19 лева до пълния
предявен размер от 2549,05 лева, иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 390,76 лева до пълния
предявен размер от 405,69 лева, както и иска за сумата в размер на 4,65 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019
г. до 06.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. К. Т.а , с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Красна поляна“, бл. 14, вх. А, ап. 12, дължи на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2248,80 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г.
до 30.04.2021 г. в имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 14, вх. А, ап. 12,
аб. № 139569, ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 350,79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., както и сумата в размер на 22,09 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 57934/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена
на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2248,80 лева до пълния
предявен размер от 2549,05 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 350,79 лева до пълния предявен размер от 405,69 лева, както и иска
за сумата в размер на 4,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г. върху вземането за главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. К. Т., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 14,
вх. А, ап. 12, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 272,37 лева – разноски в
6
исковото производство и сумата в размер на 80,98 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Р. К. Т.а , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл.
14, вх. А, ап. 12,, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 250,28 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 74,42 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на адв. М. Л. Л., с ЕГН **********, адвокат от САК и с адрес на кантората
гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 60,34
– адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– „п.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7