Решение по дело №22/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 218/24.11.2023 г., постановено по АНД № 599 по описа за 2023 година на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на закона. Твърди се, че съдът направил погрешни правни изводи. Дори нарушението не било правилно правно квалифицирано, следвало той да го преквалифицира, а не да отменя наказателното постановление (НП). Неправилен бил изводът му за наличие на нарушение при описанието на деянието поради непосочване на тол сегмент, а само на № 88, тъй като в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП мястото на извършване на нарушението било посочено точно и ясно. Погрешен бил изводът, че номерът на контролното средство на снимковия материал не съответствал на този, посочен в НП и АУАН, тъй като това се дължало на техническа грешка и не било съществено процесуално нарушение. Приетото от районния съд, че нарушението не било недоказано също било погрешно, доколкото от представения от собственика на ППС пътен лист се установявало, че водач на същото било именно наказаното лице.

Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне за разглеждане от друг състав, като се претендират и направените разноски за три съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът по касационната жалба – З. Т. К., чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание, я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 218/24.11.2023 г. по АНД № 599/2023 г., Районен съд – Свиленград е отменил НП № BG01032023/4000/P8-178/31.08.2023 г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на З. Т. К., за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800.00 лв.

За да постанови този резултат, районният съд най-напред е приел от фактическа страна, че в 04.59 часа на 01.03.2023 г. било установено, че на дата 13.02.2023 г., в 06.46.42 часа З. Т. К. управлявал ППС, конкретно индивидуализирано, без да има предварително закупена маршрутна карта и без да било изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние и заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), за което бил съставен АУАН и по-късно издадено НП за нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. От правна страна съдът е приел, че АУАН и НП били издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, но при неспазване на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като деянието не било квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, а била посочена като нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на посочена материалноправна разпоредба не позволявала преквалифициране на деянието. Не било спазено и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в НП не било посочено място на нарушението, с оглед записаното в АУАН и НП, съответно ГКПП „Капитан Петко войвода“ и „Капитан Петко войвода“, а посочването на пътя в актовете само с номер – № 88, възпрепятствало съда и наказаното лице да разберат за кой точно участък от пътя става дума. На следващо място, не било доказано извършване на нарушение от страна на наказаното лице, с оглед това, че номерът на контролното средство на снимковия материал не съответствал на този, посочен в НП – първият бил 10731, а втория 10132. Съдът формирал извод и за още едно, свързано с описанието на деянието, нарушение и то също било самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като било съществено, доколкото довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. То се изразявало в това, че описанието на санкционния акт било неясно – невъзможно било да се установи за кой точно сегмент от пътя не била заплатена тол такса. Едва в открито съдебно заседание процесуалният представител на АНО представил становище, от което се виждало, че тол сегментът бил **********.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Съображенията за това са следните:

В нормата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП е регламентирано, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като в т. 2 е посочено, че таксата за изминато разстояние - тол такса се отнася за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3.

Според чл. 179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1 800 лв.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури „Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.“

С Решение на Съда (десети състав) от 22 март 2017 година по съединени дела C-497/15 и C-498/15 е прието, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Съгласно Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в нея изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В случая, наказанието за извършеното от касационния ответник административно нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП е определено във фиксиран размер. В закона не е предвидена възможност за преценка с оглед възможните фактически хипотези като например частично или пълно неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП такса, дали това се дължи на умишлени действия и от кого са извършени те, дали са в резултат на грешка и причините за проявата ѝ, нито се съобразяват изминатото разстояние, какъв точно е размерът на дължимата пътна такса.

Ето защо настоящият състав на съда намира, че наложената санкция с отмененото от съда НП във фиксиран размер се явява в противоречие с принципа, заложен в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, която норма, като такава на общностното право, е с приоритет.

Невъзможността за определяне на наказание, съобразно специфичните обстоятелства във всеки отделен случай е коментирана и в т. 49 на същото решение, където е посочено, че единственото предвидено в системата (от наказания в националното законодателство) адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. В тази насока тълкуването продължава в т. 50 от решението, където СЕС е приел, че при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут.

Заложеният в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година принцип на съразмерност не е транспониран в нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а съдът не следва да я тълкува и прилага в смисъла, посочен в представената от касатора писмена защита, доколкото законодателят не е предоставил възможност на съдилищата да намалят размера на наказанието, като наложат такова под определения в закона размер, а и най-вече с оглед принципа на законоустановеност на наказанието, уреден както в първичното право на ЕС – чл. 49, § 1 от ХОПЕС, така и в националното ни право – чл. 2, ал. 1 ЗАНН.

При това положение и в изпълнение задължението си да съобрази правото на Съюза в неговата цялост, съдът приема, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП следва да се остави без приложение в конкретната хипотеза, като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза краен резултат.

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното решение по отношение на другите наведени от касатора доводи за противоречието му с материалния закон, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им приемане за основателни, не би се стигнало до по различен резултат с оглед задължителния характер на цитираните вече решения на СЕС.

По тези съображения съдът намира, че в случая не е налице поддържаното касационно основание, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на касационния ответник за присъждане на сторените пред настоящата съдебна инстанция и пред ВАС разноски е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано от представените и неоспорени договори за правна помощ и съдействие. Възражението за тяхната прекомерност обаче е основателно, тъй като размерът им не е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и с осъществената от упълномощения адвокат защита по него. Ето защо за производството пред касационната инстанция на ответника следва да се определи възнаграждение в размер на 500 лв., а за производството пред ВАС - 300 лева, или общо 800 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 218/24.11.2023 г., постановено по АНД № 599 по описа за 2023 година на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище – гр. София, да заплати на З. Т. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], сумата от 800,00 лв., представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция и пред ВАС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.