РЕШЕНИЕ
№. 542
гр.
Пловдив, 29.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив, ХХVIII състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева,
като разгледа административно дело №
2997/2021 година по описа на съда, докладвано
от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 186, ал. 1 , т.1 , буква
„а“, във вр. с чл. 188 от ЗДДС.
Делото е образувано по
жалбата на "КАТИ ШОП – С.М." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Лозенград“ №8, депозирана чрез пълномощника
адв.М. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-348-0007825/28.10.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1 и
чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти чрез фискалните устройства на дружеството е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – магазин за спортни стоки, находящ се в
гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, и забрана за достъп до него за срок от 14
дни. Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.М.,
която поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства, свързани с разпечатка
от фискално устройство за годишния оборот на дружеството. По същество счита, че
принудителната мярка е загубила основанията, за които е издадена и е
несъответна на целта на закона. Излага обстоятелството, че дружеството извършва
търговска дейност в процесния обект за търговия със спортни стоки в продължение
на 6 години, в които не са установени други нарушения, няма публични
задължения. Моли да се уважи жалбата, като се отмени атакувания административен
акт.Претендира разноски.
Ответникът – Началник отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.И. и в писмено становище счита жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 18.10.2021г., в 16,33
часа органи по приходите извършили проверка на търговски обект – магазин за
спортни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, стопанисван от
"КАТИ ШОП – С.М." ЕООД. При проверката е направена контролна покупка
на стоки – един чифт маратонки и един брой раница на обща стойност 110,00 лева, платена в брой, за което
при плащането не е издадена фискална касова бележка от наличното ФУ, работещо в
обекта, нито от кочан с ръчни касови бележки. От проверяващия екип е изведен
дневен финансов отчет, извършено е изброяване на касовата наличност в обекта,
при което е констатирана разлика в размер на 110 лева. Установено е, че в
обекта се предлагат спортни стоки – маратонки, раници, топки, сакове. В обекта
е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/, модел ELTRADE A3 KL с ИН на
ФП 44352200. Извършена
е съпоставка между разчетената касова наличност към момента на проверката от
фискалното устройство - 89,00 лв., фактическата наличност на парични средства –
199,00 лв., въведени пари в касата – 0,00 лв. и изведени пари от касата – 0,00
лв. При съпоставката е установена положителна касова разлика в размер на 199,00
лв. Констатациите от проверката били отразени в протокол сер.
АА № 0007828/18.10.2021г. Въз основа на горните фактически данни ответникът –
началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП, издал процесната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена
нормата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект – магазин за спортни стоки и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Заповедта била връчена лично срещу подпис на С.И.М., в качеството му на
управител на дружеството жалбоподател на 04.11.2021г.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от правна
страна:
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се
налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа
за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи
основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във
всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно:
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се
ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК.
При така вменената на съда от закона служебна проверка
за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това
съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186, ал.3 от ЗДДС – началник
на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите,
който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителен директор на НАП. Заповедта
е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване – наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срока и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт,
обуславящи прогласяването на нищожност.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът взе предвид следното:
Съобразно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба
условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и
минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на
министъра на финансите. В чл.25 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е посочено, че
лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането. Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС указва, че
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Анализът на посочените правни
норми налага извод, че при извършената контролна покупка и извършена съпоставка
между разчетената касова наличност към момента на проверката от фискалното
устройство, фактическата наличност на парични средства, съгласно приложен опис,
сума на паричните средства в началото на работния ден, въведени пари в касата и
изведени пари от касата, при която е установена положителна касова разлика в
размер на 110,00 лв., която според проверяващите се дължи на неотчитане на
извършените в обекта продажби. В случай на неиздаване на съответния документ за
продажба, компетентният орган прилага принудителната административна мярка
„запечатване на обект“ за срок до 30 дни. Съдът намира за необходимо да изясни
още, че административно-наказателната отговорност се реализира независимо от
налагането на принудителната административна мярка, тъй като единият акт цели
налагане на санкция за извършено нарушение, а другият, съгласно разпоредбата на
чл.22, ал.1 от ЗАНН, цели да се предотвратят и преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от
нарушенията. Следователно общото между двете процедури е факта на нарушението,
но като производства те протичат независимо едно от друго. Отделно от
изложеното органът по приходите правилно се е позовал на нарушението на
цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност е издал оспорената заповед. В
този смисъл контролните органи нямат право на преценка дали да наложат
принудителна административна мярка. Останалите обстоятелства по случая са без
правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав,
при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна
принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до
продължителността на срока за налагане на принудителната административна мярка.
Разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е
предвидена възможност принудителната административна мярка „запечатване на
обект“ да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил
такъв срок за налагането на мярката – без минимум и при посочен максимум в
широк диапазон, то административният орган се явява задължен да обоснове
размера, определен от него. Административният орган е изложил мотиви по
отношение на продължителността на наложената ПАМ, които се възприемат от съда с
оглед установените по делото факти и приобщени доказателства. Наред с това
съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с оглед необходимостта от
защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. При наличието в търговския обект на констатирана касова
разлика, неиздаване на фискален бон, ниския среднодневен
оборот, със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще бъде минимално
ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на
оспорващата страна, ще му въздействат предупредително-възпиращо. В този смисъл
определената продължителност на мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки могат да притежават една или
повече от следните функции: превантивна, преустановителна
и възстановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва
целта по реализирането й, която в случая е не само на преустановителната,
но и на превантивната функция. Предвид неоснователността на направените
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът
прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва
да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.
Съобразно изхода на спора и направените от страните
искания за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр.
чл.37 ал.1 ЗПП, вр. чл.144 АПК, те се определят от
съда, поради което на основание чл. 24
от НЗПП на ТД на НАП – Пловдив следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100.00 /сто/ лева.
В предвид изложеното, на осн.
чл.160 ал.1 ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "КАТИ ШОП
– С.М." ЕООД, ЕИК202845388, седалище в гр.Пловдив, против ЗАПОВЕД за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-348-0007825/28.10.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“,
ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1 и чл.186,
ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискалните устройства на дружеството е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на обект – магазин за спортни стоки, находящ
се в гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, и забрана за достъп до него за срок от
14 дни“.
ОСЪЖДА "КАТИ ШОП – С.М."
ЕООД, седалище гр.Пловдив, ул.“Лозенград“ №8 ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП
- гр. Пловдив сума в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на Република България в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
СЪДИЯ: