№ 775 / 13.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
13.12.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН С. -. МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Г. и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 2556 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХV ГПК и е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.150 от СК.
Ищецът И.А.Л. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата имали сключен граждански брак, който бил прекратен с Решение от 23.12.2009 година по гр.д.№ 298/2008 година на Районен с. -. Монтана. Поддържа, че по време на брака, ответницата осиновила детето му А. -. М. И. А., сега на 13г. и 1м.. Твърди, че през месец декември 2005 година се разделили окончателно, като детето останало да живее при него и от тогава единствено той полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Заявява, че от постановяване на горепосоченото решение през 2009г. д. момента ответницата не е заплащала издръжка за детето, не е давала никакви суми, не е полагала никакви грижи, въобще не се е интересувала от детето, от неговото развитие и възпитание. Няма представа за нуждите и потребностите му, не е поддържала никакви контакти с детето, не е идвала да го вижда през този период, нито е проявявала желание да го опознае. Твърди, че ответницата е прекъснала всякаква връзка с детето вече почти 12 години без каквато и да е причина за това и няма никакъв принос в отглеждането и възпитанието му. Понастоящем той, детето и жената, с която има фактическо съжителство от 2006г. -. около 13 години, а именно П. Г. П., живеят заедно на постоянен адрес xxx. От около 13 години с помощта на П. П. полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Същото е много привързано, както към него, така и към нея. Твърди, че няма други деца, освен детето А.-.М.. Поддържа и това, че през учебната 2019/2020 г. А.-.М. е редовен ученик в 8 клас в средно училище в г.. Ищецът твърди, че има строителна фирма и така финансово осигурява семейството си. Заявява, че ответницата от 2007 г. живее в гр.Кнежа на съпружески начала с Х. Й. Г.. От съвместното си съжителство имат дете -. И. И. А., роден на xxxг.. Тъй като детето И. се родило по време на брака му с ответницата и била в сила презумцията за бащинство, детето И. било записано с неговите имена и в акта за раждане като баща на детето е отразен той. Ищецът твърди и това, че с искова молба, депозирана д. О. с. -. П., ответницата оспорила, че баща на детето е той, че същото не е заченато от него и не желае той да бъда записан като баща на детето й И.. Същата заявила, че с него не живее заедно от 2006г., че биологичен баща на детето е Х. Й. Г. от г. с когото живее заедно, че именно той е биологичния баща, той се грижи за детето, детето И. да няма контакти с него и т.н.. Ищецът поддържа също, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 298/2008г. на РС-.Монтана, ответницата била осъдена да заплаща в полза на детето А.-.М. чрез него като баща месечна издръжка в размер на 50,00 лв. Въпреки постановеното решение ответницата продължила да не заплаща никаква издръжка за детето, нито да полага каквито и да било грижи за него. От определянето на издръжката за детето са изминали около 10 години, през които потребностите на детето значително са се повишили. Увеличила се е нуждата от средства за храна, облекло, учебни пособия, за цялостното физическо и духовно развитие. Твърди, че на 22.08.2019г. във връзка с даване съгласие от майката за пътуване на детето извън Република България, както и във връзка с други документи за детето -. предстоящото снабдяване с документ за самоличност-.лична карта-.при навършване на 14 годишна възраст и задграничен паспорт, той, заедно с П. П., отишли в гр.Кнежа. Първо попаднали на нейния брат, а след това на съпруга й. Споделил с него защо ги безпокои, същия казал, че няма никакви проблеми и ответницата ще дойде към 14.00 часа, за да се разберат. Твърди, че ответницата се държала по-.възможно най-.долния, непристоен начин и поведение, като заявила категорично, че ,,Няма да подпише нищо, че -. ,,Иска да бръкне на детето в мозъка”, че -. „Ако заведа дело ще намери биологичната майка на детето и ще направи всичко да дойде да си вземе детето”. Ищецът твърди, че поведението на ответницата представлява опасност за личността, здравето, възпитанието на детето. Това се дължало не само на влошени отношения и битови конфликти между него и нея. Това нейно действие и поведение, счита, че представлява опасност за личността, психичното здраве или възпитание на детето. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да измени присъдената издръжка по гр.д.№ 298/2008г. на РС -. Монтана, като я увеличи от 50.00 лв. на 140.00 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба д. настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, досежно изменения размер на издръжката. Моли съда да му присъди и сторените в производството разноски.
Ответницата С.И.Б. xxx не е представила в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана в писмено становище по делото счита, че Районен с. – Монтана ще постанови решение, което в максимална степен ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на детето А. – М. И. А..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства е установено, че с решение от 23.12.2009 година, постановено по гр.д.№ 298 по описа за 2008 година на Районен с. -. Монтана, е допуснат развод по взаимно съгласие между страните, както и е осъдена ответницата С.И. да заплаща на ищеца И.А.Л. като баща и законен представител на детето А. – М. И. А. ежемесечна издръжка в размер на 50,00 лева, считано от постановяване на решението за развода д. настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й.
От тогава д. приключването на съдебното дирене по настоящото дело е изминал един изключително дълъг период от време, през който период е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящи определянето на размера на издръжката. През изминалия период от около почти десет години детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и образование, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Променен е и размерът на минималната за страната работна заплата, която се използва за база за изчисляване на минималния размер издръжка на едно дете.
Няма спор между страните, че детето А. – М. И. А. на 09.10.2019 година е навършила 14 години и понастоящем е ученичка в VІІІ клас в средно училище в град Монтана.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл.150 от СК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовата страна следва да докаже следните обстоятелства, обуславящи основателност на иска, а именно – че ответницата е нейн родител, нуждата от получаване на издръжката в претендирания размер, материалната възможност на ответницата да дава същата и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка. В случая съдът намира, че са налице разнопосочни изменения на различните обстоятелства, обуславящи размера на издръжката, съобразно доказателствата по делото. Ответницата не взема становище по иска и не представя доказателства за реализирани от своя страна доходи. Същата е в трудоспособна възраст, поради което съдът намира, че е в състояние да реализира трудов доход над средния, предвиден за страната. От данните по делото е видно, че ответницата има още едно дете – И. И. А., роден на xxx година. По тези съображения съдът намира, че за ответницата няма да представлява затруднение да заплаща издръжка за непълнолетното си дете в размер на претендирания такъв от 140,00 лева.
С оглед на изложеното по – горе, съдът счита, че ответницата следва да участва в размера на издръжката по отношение на детето А. – М. със сума от 140,00 лева, като останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от бащата, който непосредствено полага и ще полага занапред грижи за детето. Издръжката следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба, а именно 07.10.2019 година д. настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска д. окончателното изплащане.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен с. -. Монтана държавна такса от 129,60 лева, 5 лева -. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата – сумата от 300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените по-.горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение от 23.12.2009 година по гражданско дело № 298/2008 година по описа на Районен с. – Монтана издръжка като:
ОСЪЖДА С.И.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на А. – М. И. А., ЕГН xxxxxxxxxx със съгласието на своя баща И.А.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, вместо по 50,00 лева -. месечна издръжка -. по 140,00 лева -. месечна издръжка, считано от 07.10.2019 година д. настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска д. окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.И.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен с. -. Монтана държавна такса в размер на 129,60 лева, както и 5,00 лева -. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на И.А.Л. сумата от 300,00 лева – разноски по делото.
Решението в частта, с която е присъдена издръжка, подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред О. с. -. Монтана в двуседмичен срок, считано от 23.12.2019 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :