РЕШЕНИЕ № 149

 

гр. Кнежа, 29.08.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в съдебното заседание на двадесет и девети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Ивета Ружова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 559 по описа за 2019 година на Районен съд – гр. Кнежа и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 50 от Семейния кодекс.

Образувано е по молба на Н.Ц.И. и Е.Б.Р., двамата чрез адв. Г.Х. от ВрАК, в която се твърди, че молителите са сключили граждански брак на 24.02.2007 година в Кралство Испания, за който е съставен акт с № 0024 от дата 28.08.2019 год. в гр. Кн.. Твърди се, че съпрузите са във фактическа раздяла повече от 5 (пет) години и бракът им е изгубил своето значение. Посочва се, че от брака молителите имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – Цв. Н. Ц.. Сочи се още, че нямат придобито недвижимо и движимо имущество по време на брака. Твърди се, че решението на съпрузите за развод е сериозно и непоколебимо. В заключение, двамата молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие, без да издирва мотивите за това. Представят писмено споразумение по чл. 51 от СК.

В заседанието по същество молителите поддържат иска за развод по взаимно съгласие и представеното по делото споразумение, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК, като молят същото да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 50 от СК за развод по взаимно съгласие.

Искът е допустим – молителите са активно и пасивно легитимирани в процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.

Безспорни по делото факти – че молителите са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак /оригинал/ № ********** на Община Кн.. От същото е видно, че с Акт за граждански брак № **** от дата 28.08.2019 год., съставен в гр. Кн., двамата са сключили брак на 24.02.2007 год. в И..

Видно от представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане от *** ***, от брака си молителите имат родено едно дете – ЦВ. Н. Ц., ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Пл..  

Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Налице е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.

При така установеното съдът прие, че сключеният между молителите граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При тези доводи съдът прие, че искът за развод по взаимно съгласие следва да бъде уважен.

При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от молителите споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.

При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено и бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие.

По разноските:

Видно от приложената към делото разписка от 28.08.2019 год., при завеждане на молбата е внесена по сметка на КжРС сумата от 25.00 лв. за образуване на гражданско дело.

При този изход на делото съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 лева, които молителите следва да бъдат осъдени да заплатят поравно по сметка на РС – Кн..

Молителят Н.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и държавна такса по споразумението за издръжката – в размер на 2% върху тригодишните платежи или сумата от 129.60 лв.

 

При горните доводи и съображения,  КНЕЖАНСКИЯТ Районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от СК сключеният на 24.02.2007 година в Испания граждански брак между Н.Ц.И. с ЕГН ********** и Е.Б.Р. с ЕГН **********, за който е съставен АКТ за сключен граждански брак № **** от дата 28.08.2019 година на Община КН., с развод по взаимно съгласие.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.Ц.И., ЕГН **********,*** и Е.Б.Р., ЕГН **********,***,  СПОРАЗУМЕНИЕ  по чл. 51 от СК,  както следва:

Родителските права по отношение на малолетната им дъщеря – ЦВ. Н. Ц. с ЕГН **********, се предоставят на майката Е.Б.Р. с ЕГН **********, при която ще живее детето, както е било досега.

Издръжка на детето – бащата Н.Ц.И. с ЕГН **********  да заплаща на малолетната си дъщеря ЦВ. Н. Ц. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, съгласно Решение № 51 от 02.03.2016 год. по гражданско дело № 893/ 2015 год. на РС – Ч. бр..

Режим на лични отношения – бащата Н.Ц.И. има право да взима малолетна си дъщеря ЦВ. Н. Ц. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване – от 08:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, както и 30 (тридесет) дни през лятото, а именно през месец юли.

Съпрузите са в трудоспособна възраст и нямат претенции за издръжка помежду си.

Нямат недвижимо имущество придобито по време на брака.

След развода, Е.Б.Р. с ЕГН ********** ще продължи да носи фамилното име – Р..

Разноските по делото се поемат поравно от молителите.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Н.Ц.И., ЕГН **********,*** и Е.Б.Р., ЕГН **********,***, да заплатят по приходната сметка на РС – Кн. окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 (четиридесет) лева  или по 20 лв. всеки от тях.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Н.Ц.И., ЕГН **********,***, да заплати по приходната сметка на РС – Кн. държавна такса по споразумението за издръжката в размер на 129.60 (сто двадесет и девет) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: