РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. К., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20255320200148 по описа за 2025 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба серия К №10269123, издаден от
ОДМВР П., на В. Г. А. с ЕГН ********** с адрес: гр.*** е наложено
административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
ал.2, т.4. от от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят, който го
обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразен
и излага доводи за в тази насока.
Въззиваемата страна ОДМВР П., редовно призована, не изпраща
представител, но взема писмено становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на атакувания електронен фиш. Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирано лице, доколкото електронният фиш е
съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на МПС.
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал.8 от ЗДвП 14-дневен
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, но не по аргументите
изложени от жалбоподателя.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства -
електронен фиш за налагане на глоба серия серия К №10269123, фотоснимка
към ЕФ серия К №10269123, електронен фиш за налагане на глоба серия К
№9735505 /л.76/, справки от АИС АНД, справка за собственост на МПС,
справка за нарушител/водач, протокол за използване на АТСС рег. № 281р-
3065/2025г., фотоснимка на АТСС, протокол № 143-СГ-ИСИС/11.10.2024 г. от
проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120СС63,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ведно с
приложение към него, сертификат за проведено обучение за работа с АТСС,
ръководство за работа със СПУКС, писмо от РУП К. при ОДМВР- П., писмо
от ОПУ П., ведно с приложена схема, писмо от СДВР с приложени документи,
установи от фактическа страна следното:
На 10.01.2025 г. се осъществявал контрол по безопасност на движението
в общ.К., обл. П.ска, между с.В.Л. и гр.К. на път първи клас, номер 6, на 267.9
км., Път I-6 км 267+900 м с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабр. № 120сс63. Техническото средство било настроено съобразно
максимално разрешената за движение скорост въведена с ПЗ В26 от 60 км/ч. В
13,29 ч. било констатирано движение от запад на изток на лек автомобил
марка - ДЖИП ГРАНД ЧЕРОКИ 3.0 ЦРД с регистрационен номер ****, като
техническото средство отчело скорост на движение от 97 км/ч. на посоченото
превозно средство.
Нарушението било заснето от преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации с фабр.
№ 120сс63, за която било издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г., което към дата
на проверката се явява одобрен тип. Същото преминало последваща проверка,
за което бил издаден протокол от проверка № 143-СГ- ИСИС/11.10.2024 г.,
при която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-
616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от
05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т.31 от
заповедта е определена периодичността на последващите проверки на
скоростомерите - една година.
Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Съгласно приложения по делото протокол за използване на АТСС с рег.
№281р-3065/2025 г. на 10.01.2025 г. АТСС тип ARH CAM S1 с фабр. №120сс63
било разположено в обл.П., общ.К., на път Първи клас, номер 6, на 267.9 км.,
Път I-6 км 267+900 м, между село В.Л. и град К., с посока на движение на
заснеманите МПС от запад на изток, при ограничение на скоростта въведена с
ПЗ В26 от 60 км/ч.. Начало на работа на АТСС било в 13,23 часа и край в 15,50
часа, за който период били заснети 32 бр. нарушения. Техническото средство
било годно за експлоатация до 07.09.2027 г.
2
Било установено, че нарушението е извършено в условията на
повторност - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №9735505
на СДВР.
Последвало издаване на процесния електронен фиш от ОДМВР П. срещу
собственика на автомобила В. Г. А. с ЕГН **********, с който било прието, че
същият е осъществил нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като
10.01.2025 г. в 13:29 часа в обл.П., общ.К., на път Първи клас, номер 6, на
267.9 км., Път I-6 км 267+900 м между село В.Л. и град К., с посока на
движение от запад към изток при максимална разрешена скорост за движение
въведена с ПЗ В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3 км/ч в полза на водача е установена стойност на скоростта от 94 kм/ч.
Нарушението е установено с ATCC ARH CAM S1 120сс63 и е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/9735505 на 05.12.2024г.
На основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 600 лв.
Жалбоподателят не посочил различно от него лице, което да е било водач
на превозното средство по време на нарушението.
Съгласно приетите по делото писмени доказателства - справка за
нарушител/водач, справка от АИС АНД и писмо от СДВР с приложени копия
от документи, включително и разписка, електронен фиш серия К №9735505
на СДВР е издаден срещу В. Г. А. с ЕГН **********, за нарушение на чл.21,
ал.1 от НК, за което му е наложена глоба на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП в размер на 100 лева, който му е бил връчен на 20.11.2024г. и
влязъл в сила на 05.12.2024г.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21 ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил ДЖИП ГРАНД
ЧЕРОКИ 3.0 ЦРД с регистрационен номер ****, тъй като същият се е движил
със скорост от 97 км/ч., съответно с 94 км/ч. след отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, при разрешена в
конкретното място скорост от 60 км/ч., като деянието се явява повторно
извършено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
производството по издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила относно съдържанието му.
Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, приложима и в случая, регламентира
задължителните реквизити на електронния фиш - „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
3
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“. Спазени са
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП относно задължителното съдържание на
електронния фиш. Дадено е ясно описание процесното нарушение, дата и
място на извършването му. Правилно е определено наказателно отговорното
лице, съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011
г.), според която „Собственикът на пътното превозно средство, а когато в
свидетелството му за регистрация е вписан ползвател - ползвателят, отговаря
за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
декларира на кого е предоставил превозното средство.“.
При издаването на електронния фиш са спазени и изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Приложеният по делото протокол с рег.
№ 281р-3065/2025 г. по описа на ОД на МВР гр. П., РУ- К. удостоверява
използването на процесното мобилно техническо средство на 10.01.2025г.
Видно е къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е
работело същото, посока на задействане. Ясно е упоменато ограничението на
скоростта, съгласно чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП - 60 км/ч. Ето защо, съдът
приема, че са спазени изискванията на чл.10 от Наредбата.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение на лекия автомобил 97 км/ч. В Протокол от
проверка на мобилната система изрично е отбелязано, че при техническото
средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч. до 100 км/ч. и + - 3
% над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост
от 97 км/ч., са били приспаднати 3 км/ч. толеранс, поради което наказуемата
скорост е 94 км/ч., която скорост е указаната в електронния фиш.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е доказано да е
извършено нарушение, понеже на приложената снимка, не може да бъде
разчетен регистрационния номер на автомобила. От приложените 2 бр.
снимки без затруднение може да се види и установи, че заснетия автомобил е
с регистрационния номер ****.
Безспорно е установено по делото, че в пътния участък, където е
установено нарушението - в общ.К., обл. П.ска, между с.В.Л. и гр.К. на път
първи клас, номер 6, на 267.9 км., Път I-6 км 267+900 м. е действало
ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак /ПЗ/
В26.
Безспорно липсва и подадена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП за
друго лице, различно от собственика на процесното МПС, което да го е
4
управлявало на 10.01.2025 г. в 13:29 часа.
При това положение, съдът намира, че деянието е правилно
квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с автор
собственика на лек автомобил ДЖИП ГРАНД ЧЕРОКИ 3.0 ЦРД с
регистрационен номер ****, а именно В. Г. А. с ЕГН **********.
Към момента на извършване на деянието и на издаване на процесния ЕФ
правилно е приложена и относимата към нарушението санкционна разпоредба
на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП за превишение на скоростта
извън населено място, ограничено с ПЗ В26 - от 31 до 40 kм/ч, извършено при
условията на повторност. Съгласно §6 т.33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В конкретния случай квалифициращото обстоятелство повторност е
обусловено от електронен фиш серия К №9735505 на СДВР, влязъл в сила на
05.12.2024г.
В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
липсва повторност, понеже не било доказано извършването хна нарушението
в условията на повторност.
Както вече беше посочено по-горе към момента на извършване на
деянието и на издаване на процесния ЕФ правилно е приложена и относимата
към нарушението санкционна разпоредба. Към настоящият момент в нея
обаче има промяна /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, като в ал.4 на
чл.182 от ЗДвП не е предвидено наказание за повторно деяние по ал.2 т.4, а е
предвидено такова при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3,
т.6 от чл.182 от ЗДвП. За това съдът приема, че деянието, за което
жалбоподателя е бил наказан - повторност, понастоящем не представлява
административно деяние, за което да е предвидена административно-
наказателна отговорност и за което следва да се налага административна
санкция. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН „за всяко административно нарушение
се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването
му“, но според ал.2 на същия текст „ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. Настоящият случай попада в
обхвата именно на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Атакувания ЕФ не е
влязъл в сила и е последвало по-благоприятно за дееца изменение на закона,
като вмененото му във вина нарушение за деяние извършено при условията на
повторност – за конкретното превишение на скоростта, понастоящем вече не
представлява такова.
Същевременно обаче безспорно има извършено нарушение за скорост, за
което на жалбоподателя следва да се наложи санкция по чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
5
Съдът намира, че разполага с правомощие да измени ЕФ, съгласно
разпоредбата чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по
чл.58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
По посочените съображения ЕФ следва да бъде изменен, като се измени
основанието за налагане на глобата от чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП в
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и се намали размера на наложената глоба от 600 на
300 лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143 АПК,
вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК право на разноски имат и двете страни
съразмерно с уважената част от претенцията им. Жалбоподателят е направил
искане за овъзмездяване на сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора, приложено на лист 9 от делото, е
удостоверено, че адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло и в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност
на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, като с оглед фактическа и правна сложност на
делото, съдът счита, че претендираните от жалбоподателя разноски не са
прекомерни. В предвид защитената част от интереса му, следва въззиваемата
страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя половината от
възнаграждението, а именно – 200,00 лв.
Въззиваемата страна претендира сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като размер не е посочен. Според разпоредбата на чл. 63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е
издал акта по чл.58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр.
5/17.01.2006 г.). Според чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административно-наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените процесуални действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
6
Предвид изхода на спора, по съразмерност следва да се присъдят 40 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1. ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К №10269123,
издаден от ОДМВР П., с който на В. Г. А. с ЕГН ********** с адрес: гр.*** е
наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4, вр. ал.2, т.4 от от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева, за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, като ИЗМЕНЯ основанието за наложената
санкция от чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП в чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 600 лева на 300
/триста/ лева.
2.ОСЪЖДА В. Г. А. с ЕГН ********** с адрес: гр.*** да заплати на
Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - П. сумата от
40 (четиридесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
3.ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните
работи - П. да заплати на В. Г. А. с ЕГН ********** с адрес: гр.*** сумата от
200 (двеста) лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
4.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
ГБ
7