Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 21.12.2016 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 16.11.
2016 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Д.К.
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 117 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът “У.” ЕАД твърди че
на 20.04.2007 г. “Л.” ЕООД в качеството си на издател, е подписал запис на
заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на ищеца „У." ЕАД,
сумата от 138 471, 69 евро, платим на предявяване в срок 66 месеца от
издаването. Сочи се, че Записът на заповед е авалиран от лицето М.Г.И. и че
същият отговарял на изискванията на чл. 535 от ТЗ.
Ищецът посочва, че
записът на заповед е предявен на издателя на 23.09.2015 г. чрез Нотариална
покана, връчена чрез Нотариус Б.Г., с район на действие РС С.З. и на авалиста
на 08.09.2015г. с Нотариална покана, връчена чрез Нотариус Б.Г., с район на
действие РС С.З..
Въпреки настъпването на
падежа с предявяването на записа на заповед, процесната сума не била изплатена.
Ищецът твърди, че е подал
заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. С разпореждане по ч.гр.д. № 5363/2015 г. на РС-С.З.,
е издаден изпълнителен лист, по силата на който ответниците са осъдени да
заплатят солидарно на „У." ЕАД следните суми:
- 26 647, 11 евро -
неизплатено частично парично задължение по Запис на заповед от 20.04.2007 г.,
ведно със законната лихва от 20.10.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането;
- 2 616, 45 лв. -
разноски по делото, а именно: 1 042.34 лв.
-
държавна такса и 1 574, 11 лв. - възнаграждение за адвокат,
Сочи се, че въз основа
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 248/2016 г. по описа
на ЧСИ К.А..
На 06.04.2016г. ищецът
бил осведомен, че срещу така издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
5363/2015 г. е подадено в срок възражение от двамата ответници.
Моли съда да приеме за
установено, че ответниците по настоящото дело: "Л.' ЕООД и М.Г.И. дължат
сумата, както следва:
26 647.11 евро - неизплатено частично парично задължение по
Запис на заповед от 20.04.2007г., ведно със законната лихва от 20.10.2015г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира за направените
разноски в настоящото производство, както и сторените в хода на заповедното
производство.
В отговора на исковата
молба, ответницата М.Г.И. взема становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
Оспорва иска, като излага съображения за това в отговора. Посочва, че
подписаната от нея запис на заповед е издадена като обезпечение на договор за
финансов лизинг на седлови влекач марка “С.” с ДКН *** и товарно полуремарке “Ш.”
с ДК№ ***, който договор е с № 7165 от 20.04.2007г. (датата на издаване на
Записа на заповед). Твърди, че е налице, както съвпадение на датите при
договора за лизинг и Записа на заповед,
така също и на дължимата сума, а именно сумата от 270 827.08 лв. - представляваща
равностойността на 138 471.69 евро /по Записа на заповед/ умножени по фиксинга
от 1.95583 лв., както и на дължимото общо задължение посочено в лв. по
погасителния план към договора за лизинг /неразделна част от договора/. Налице
било и съвпадение на страните по двата документа.
Заявява, че предявената
за плащане сума по Записа на заповед, представлява задължение договорено по
каузална сделка-договор за финансов лизинг №7165 от 20.04.2007г. сключен между
фирма „Л." ЕООД и „У.” АД, а физическото лице М.Г.И. се явявала солидарен
длъжник. Именно този договор бил обезпечен с процесната Запис на заповед
издадена от поемателя на задължението на “Л.” ЕООД и подписана като поръчител
от М.Г.И..
Относно възникналите
правоотношения по каузалната сделка -договора за лизинг, заявява следното:
Счита, че задължението по
тази сделка е погасено на 21.07.2010г., когато между “Л.” ЕООД и ищеца са
съставени и подписани два броя приемо - предавателен и констативен протокол за
лизингов актив, по силата на който се удостоверило връщането на вещите предмет
на договора за финансов лизинг, като по този начин договора бил прекратен и
били уредени взаимоотношенията им по договора за лизинг.
Позовава се и на изтекла
погасителна давност - чл.111, б. “в” от ЗЗД, която счита, че е приложима за
вземанията за наем и за вземания за обезщетения /чл.347 ал.2 от ТЗ/, макар че в
настоящият случай била изтекла и общата пет годишна давност, започнала да тече
от 21.07.2010г. - датата на прекратяване на договора за лизинг и връщане на
вещите на лизингодателя до 20.10.2015г. - датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.
В отговора на исковата
молба, ответникът “Л.” ЕООД взема
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва иска, като излага
подробни съображения в отговора.
Посочва, че искът е предявен като дължима сума по запис на заповед, издадена
като обезпечение на договор за финансов лизинг на седлови влекач марка “С.” с
ДКН *** и товарно полуремарке “Ш.” с ДК№ ***, който договор е с № 7165 от
20.04.2007г. (датата на издаване на Записа на заповед). Твърди, че е налице,
както съвпадение на датите при договора за лизинг и Записа на заповед, така също и на дължимата сума, а именно
сумата от 270 827.08 лв. - представляваща равностойността на 138 471, 69
евро /по Записа на заповед/ умножени по фиксинга от 1.95583 лв., както и на
дължимото общо задължение посочено в лв. по погасителния план към договора за
лизинг /неразделна част от договора/. Налице било и съвпадение на страните по
двата документа.
Заявява, че предявената
за плащане сума по Записа на заповед, представлява задължение, договорено по
каузална сделка-договор за финансов лизинг №7165 от 20.04.2007г. сключен между
фирма „Л." ЕООД и „У.” АД, а физическото лице М.Г.И. се явявала солидарен
длъжник. Именно този договор бил обезпечен с процесната Запис на заповед
издадена от поемателя на задължението на “Л.” ЕООД и подписана като поръчител
от М.Г.И..
Относно възникналите
правоотношения по каузалната сделка -договора за лизинг, заявява следното:
Счита, че задължението по
тази сделка е погасено на 21.07.2010г., когато между “Л.” ЕООД и ищеца са
съставени и подписани два броя приемо - предавателен и констативен протокол за
лизингов актив, по силата на който се удостоверило връщането на вещите предмет
на договора за финансов лизинг, като по този начин договора бил прекратен и
били уредени взаимоотношенията им по договора за лизинг.
Позовава се и на изтекла
погасителна давност - чл.111, б. “в” от ЗЗД, която счита, че е приложима за
вземанията за наем и за вземания за обезщетения /чл.347 ал.2 от ТЗ/, макар че в
настоящият случай била изтекла и общата пет годишна давност, започнала да тече
от 21.07.2010г. - датата на прекратяване на договора за лизинг и връщане на
вещите на лизингодателя до 20.10.2015г. - датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК. Претендира за направените по делото разноски.
В допълнителна искова
молба не се оспорва, че запис на заповед № 7165/20.04.2007г. е издаден като обезпечение на договор за финансов
лизинг на седлови влекач марка “С.” с ДКН *** и товарно полуремарке “Ш.” с ДК№ ***,
който договор е с № 7165 от 20.04.2007г.
и е авалиран от М.Г.И.. Твърди се, че сумата по договора не е издължена
в размера на исковата претенция, макар да е подписан Анекс №2 от 15.04.2008г. към Договор за финансов
лизинг № 7165, в който лизингополучателя е признал общия размер на дължимите от
него суми – 74 847,52 евро и са постигнали съгласие за разсрочването му, като е
приет нов погасителен план по който М.Г.И.
е солидарно задължена. Сочи, че с нотариална покана, връчена на 14.07.2010г. е
уведомен за размера на просрочените задължения и е поканен да ги заплати в
3-дневен срок като е уведомен, че при
неизпълнение следва да счита договора за развален на осн. чл. 87 ЗЗД. Плащане
не е било извършено, поради което договорът се счита за развален от 18.07.2010г. Взема становище по отношение
на направеното възражение за погасяване по давност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно е установено,
че на 20.04.2007 г. “Л.” ЕООД е издал запис на заповед, с който безусловно се е
задължил да заплати на ищеца “У.” ЕАД, сумата от 138 471, 69 евро, платим
на предявяване в срок 66 месеца от издаването. Записът на заповед е авалиран от
М.Г.И..
Видно от ч.гр.д. №
5363/2015 г. по описа на Районен съд - С.З., е издаден Заповед №
3408/22.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, съдът е разпоредил “Л.” ЕООД и М.Г.И. да
заплатят солидарно на “У.” ЕАД следните суми:
- 26 647, 11 евро -
неизплатено частично парично задължение по Запис на заповед от 20.04.2007 г.,
ведно със законната лихва от 20.10.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането;
- 2 616, 45 лв. -
разноски по делото, а именно: 1 042.34 лв.
-
държавна такса и 1 574, 11 лв. - възнаграждение за адвокат.
В срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК са постъпили възражения от “Л.” ЕООД и М.Г.И., поради което на “У.” ЕАД
е указано да предяви иск за установяване на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Страните не спорят, че
запис на заповед № 7165/20.04.2007 г. е издаден
като обезпечение на договор за финансов лизинг № 7165/20.04.2007 г. на
седлови влекач марка “С.” с ДКН *** и товарно полуремарке “Ш.” с ДК№ ***. На
същата дата същата дата между страните е сключено Споразумение към договор за
финансов лизинг № 7165/20.04.2007 г., по което М.Г.И. е поръчител.
Между страните по делото
е подписан Анекс №2 от 15.04.2008г. към
Договор за финансов лизинг № 7165, в който лизингополучателя е признал общия
размер на дължимите от него суми – 74 847,52 евро и са постигнали съгласие за
разсрочването му, като е приет нов погасителен план.
Въпреки постигнатите
договорености ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на
лизинговите вноски., поради което с нотариална покана, връчена на 14.07.2010 г.
е уведомен за просрочените задължения и поканен да ги заплати доброволно в
тридневен срок. тъй като плащане не е извършено. На основание чл. 87 от ЗЗД
договора за финансов лизинг е развален, поради виновното му неизпълнение от
страна на лизингополучателя, считано от 18.07.2010 г., а с приемо-предавателен
протокол от 21.07.2010 г. ответникът “Л.” ЕООД е върнал и предал на ищеца
процесното ППС.
От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява следното :
Съгласно приложените към експертизата
извлечение за задълженията и плащанията по процесния договор и аналитични
справки към извлечението, видът и размерът на погасените и непогасени
задължения по Анекс № 2/15.04.2009 г. към ДФЛ № 7165/20.04.2007 г. в левова
равностойност са, както следва:
Общо погасените
задължения с падеж към 18.07.2010 г. са в размер на 9 336, 32 евро, с
левова равностойност 18 260, 27 лв.
Непогасените задължения с
падеж към 18.07.2010 г. са в размер на 29 039, 72 евро, с левова
равностойност 56 796, 76 лв.
Непогасеният остатък към
31.10.2016 г. е 84 597, 97 евро, с левова равностойност 165, 459, 26 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Съдът следва да извърши проверка дали запис на заповед № 7165 от 20.04.2007
г. е редовен от външна
страна и дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и
авалиста. В разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните
реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед. Записът на заповед е
с уговорен падеж на предявяване 66 месеца от издаването му и следва
задължително да се предяви за плащане, за да настъпи изискуемостта на вземането
по него. Записът
на заповед е предявен на издателя на 23.09.2015 г. чрез Нотариална покана,
връчена чрез Нотариус Б.Г., с район на действие РС С.З. и на М.Г.И. на
08.09.2015г. с Нотариална покана, връчена чрез Нотариус Б.Г., с район на
действие РС С.З..
Ответниците са въвели доводи за наличие на
каузално правоотношение и възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията на лизингодателя по договора за
финансов лизинг.
По делото е безспорно
установено, че процесният запис на заповед № 7165/20.04.2007 г. е издаден като
обезпечение на договор за финансов лизинг № 7165/20.04.2007 г. на седлови
влекач марка “С.” с ДКН *** и товарно полуремарке “Ш.” с ДК № ***. На същата
дата същата дата между страните е сключено Споразумение към договор за финансов
лизинг № 7165/20.04.2007 г., по което М.Г.И. е поръчител. Поради това М.Г.И.
може да противопоставя възражения основани на същото провоотношение, тъй като е
страна по него.
Съгласно разрешението,
дадено в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК
е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Въпреки, че при
направено релативно възражение, основано
на каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записът
на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото
относителното възражение би имало за последица погасяване на вземането по
записа на заповед, с навеждането му по установителния иск за вземането по
менителничния ефект не се упражнява право на иск за вземането по каузалното
правоотношение, което е отделно от правото по абстрактната сделка. Предвид
горното съдът намира, че няма пречка да бъде разгледано възражението на ответниците
за изтекла погасителна давност по вземанията по каузалното правоотношение, за
обезпечение на което е издаден записа на заповед и погасяването им по давност.
От представения по делото приемо – предавателен протокол от 21.07.2010
г. се установява, че ответното дружество е върнало лизинговия обект, поради
което съдът приема, че договорът е развален. Този договор е за продължително и
периодично изпълнение, поради което развалянето му няма обратно действие. Поради
това с развалянето му за ответника не е отпаднало задължението за плащане на
предхождащите развалянето му лизингови вноски, които са с настъпил падеж и не
са били платени от него изцяло или частично - в случая неплатените към 21.07.2010
г. вноски. Неплатените от ответника лизингови вноски представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, които по своя характер са повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ ги факт - сключените от
страните договори за лизинг. Поради това тези вноски се погасяват с изтичането
на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Така от 21.07.2010 г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
– 20.10.2015 г. е изтекла кратката тригодишна давност. Ето защо възражението на ответниците за
изтекла погасителна давност се явява основателно. Поради факта на погасяването
по давност на вземанията по договора за лизинг, за обезпечението на които служи
записа на заповед, за погасено следва да се приеме и задължението по записа на
заповед. Именно поради обезпечителната функция на записа на заповед, погасяването
на някакво основание /включително и по давност/ на вземането по каузална сделка
води до погасяване до съответния размер и на поетото с гаранционно - обезпечителна
цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. В
тази насока е налице и задължителна по смисъла на чл. 290 от ГПК
съдебна практика - Решение № 105 от 13.07.2012 година на ВКС по т.д. № 564/2011
година, ІІ т.о.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
предявения иск от “У.” ЕАД против “Л.” ЕООД и М.Г.И. за признаване на установено по
отношение на “Л.” ЕООД и М.Г.И. при условията на солидарност съществуване
вземането на “У.” ЕАД в размер на 26 647, 11 евро, представляваща
неизплатено частично парично задължение по Запис на заповед от 20.04.2007г.,
ведно със законната лихва от 20.10.2015г. до окончателното изплащане на вземането,
за което е издадена Заповед № 3408/22.10.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 5363/2015 г. по описа на Районен съд - С.З. следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
Ищецът “У.” ЕАД следва да заплати на “Л.” ЕООД направените по делото разноски
в размер на 2 000 лв.
Ищецът “У.” ЕАД следва да заплати М.Г.И. направените по делото разноски в
размер на 2 000 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “У.”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** против “Л.” ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. *** и М.Г.И. с ЕГН **********,***
иск за признаване на установено по отношение на “Л.” ЕООД и М.Г.И. при
условията на солидарност съществуване вземането на “У.” ЕАД в размер на
26 647, 11 евро, представляващо неизплатено частично парично задължение по
Запис на заповед от 20.04.2007г., ведно със законната лихва от 20.10.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №
3408/22.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5363/2015 г. по описа на
Районен съд - С.З. като погасен по давност.
ОСЪЖДА “У.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** да заплати на “Л.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., бул. *** направените по делото разноски в размер на 2 000
лв.
ОСЪЖДА “У.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** да заплати на М.Г.И. с ЕГН ********** *** направените по делото
разноски в размер на 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: