№ 434
гр. П., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.ИВ.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20231720104745 по
описа за 2023 година
Образувано е по искова молба вх.№ 2126/01.02.2023г., подадена от К. П.
Т., уточнена с молба от 20.02.2023г., против „****“ ЕООД, с ЕИК: *********,
за заплащане на сумата от 24 195.59 лева, от която сумата от 11 102 лева –
представляваща обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договор за
изработка от 12.08.2019г. в размер на разходите за отстраняване на
некачествено изпълнени СМР, сумата от 4712.79 лева – сума, получена на
неосъществено, евентуално отпаднало правно основание и сумата от 8380.80
лева – договорна неустойка за забавено изпълнение /чл.15 от Договора/.
Ищецът излага в исковата молба, че на 12.08.2019 г. с ответното
дружество сключили Договор за изработка, с който ищецът като възложител е
възложил, а ответникът като изпълнител е приел и се е задължил в срок от 120
работни дни да изпълни СМР по одобрен проект, подробно описани в чл. 1 от
Договора за обект „Жилищна сграда”, находяща се в гр. С., район „***”, с.
*****/. В края на уговорения срок стоежът е бил изпълнен едва до кота
+2,94м, като твърди още, че в хода на строителството ищецът установил, че
ответникът изпълнява некачествено възложените СМР, както и че множество
от предвидените в проекта строително-монтажни работи по обекта изобщо не
се изпълняват, съответно не се влага предвиденото количество строителни
материали. Излага, че конкретно установените видими недостатъци по обекта,
за които ответникът бил надлежно уведомен, се изразяват в неизграждане на
предвиденото по проект стълбище за втори етаж, въпреки че плочата на кота
+2,94 е изпълнена, като на място не била предвидена възможност за
последващото му изграждане; не била изградена рандбалка № 4 (от кота -0,16
до +2,40 между колони „1” и „2”, представляваща основен елемент от
фундамента и стълбището на сградата, а бил изпълнен тухлен зид, какъвто не
1
е предвиден в проекта; носещите греди, вертик***те колони до кота +2,94 и
плочата на кота +2,94 били изпълнени некачествено - на място се наблюдавали
усуквания и изкривявания с отклонения от повече от 10 см, имало наличие на
кухини, издатини и оголени арматури; не били изпълнени вентилационни
отвори в плочата на кота +2,94 за проектираните комини, вентилация и
канализация.
Излага, че посочените недостатъци са установени на 14.12.2019 г. и
въпреки направеното искане ответникът-изпълнител да отстранил
констатираните недостатъци за своя сметка. Ищецът установил още, че
предвиденото количество материали в действителност не е влагано в обекта, а
доставените на обекта арматурни железа за изпълнение армировка на плоча и
колони до кота +2,94 /около 700-800 кг./, не са вложени във вече излятата
плоча на кота +2,94 и колони до кота +2,94, с което целостта и конструкцията
на сградата е дискредитирана.
Твърди още, че в хода на изпълнение на СМР, от страна на ответника
били извършени и редица други нарушения на законови разпоредби и на
клаузи от сключения между страните договор, сред които без подробното им
изброяване, а именно: по време на изпълнение на СМР ответникът не
осигурил присъствието на технически ръководителна обекта; на възложителя
не е представен график за изпълнение на СМР на обекта; не са съставяни и
предоставяни на възложителя приемо-предавателни протоколи след
приключен етап от изпълнение на СМР, съгласно чл. 13 от договора,
респективно работата за обекта не е приета от възложителя.
Излага още, че с Определение № 33730/05.02.2020 г. постановено по
гр.д. N2 5952/2020 г., СРС 175 с-в по искане на ищеца било допуснато
обезпечение на доказателства, като по делото били изслушани и приети
основана СТЕ, СТЕ-уточнение и допълнителна СТЕ, изготвени от в.л. Й.Н., от
които се установявало, че всички видове СМР са некачествено извършени.
Твърди още, че с Нотариална покана от 05.02.2020 г. ищецът е развалил
процесния договор за изработка и с нов договор, същият е възложил
поправката на дефектите и довършването на сградата на „***” ООД, като за
извършените СМР за поправката на некачественото строителство били
актувани с протоколи обр. № 19 от 08.04.2020 г. и от 10.07.2020 г. и общо
заплатените от ищеца разноски за отстраняване на некачествено изпълнените
СМР били в размер на 11 102 лева. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, чрез адв. Ан. С., с който излага становище за допустимост, но
неоснователност и недоказаност на предявените претенции. Не оспорва, че
между страните е сключен процесния Договор за изработка от 12.08.2019г., но
оспорва изложеното в исковата молба за некачествено изпълнение или липса
на изпълнение, оспорва установени недостатъци. Твърди, че възложителят е
бил в грубо нарушение на строителните норми и се опитва да черпи права от
виновното си поведение. Излага, че неизпълненото СМР, след изпълнението
на кота +2.94 се дължи на обстоятелството, че ответникът не бил допуснат до
2
строежа. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото са представени с исковата молба и отговора като
доказателства Договор за изработка от 12.08.2019г., Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.04.2018г., том IV, рег.№ 8725,
нот.дело № 544/2018г.; Инвестиционен проект за жилищна сграда в УПИ VI-
342 /ПИ 11394.1796.2146/, кв.31, с.*** район ***, одобрен на 22.05.2019 г. от
Главния архитект на СО р-н „***” — извлечение; Разрешение за строеж №
129 / 22.05.2019 г. на Главния архитект на СО р-н „***”; Протокол обр. 2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строеж от 15.08.2019 г., заверен от СО р-н ***; Договор за авторски надзор
при строителството от 06.06.2019 г.; Договор за упражняване на
консултантски услуги и строителен надзор от 29.07.2019 г.; Допълнително
споразумение към Договор от 29.07.2019 г.; Проформа фактура № 60 /
16.08.2019 г. и Платежно нареждане от 17.08.2019 г.; Проформа фактура № 63
/ 18.10.2019 г.; Проформа фактура № 64 / 21.10.2019 г.; Платежно нареждане /
21.10.2019г. за плащане по проформа фактури 63 и 64; Проформа фактура №
65 / 28.10.2019 г.; Платежно нареждане от 30.10.2019 г.; Проформа фактура №
68 / 12.11.2019 г.; Платежно нареждане от 12.11.2019 г.; Проформа фактура №
70 / 28.11.2019 г.; Платежно нареждане от 28.11.2019 г.; Проформа фактура №
73 / 12.12.2019 г.; Платежно нареждане от 13.12.2019г.; Платежно нареждане
от 29.08.2019 г. по фактура 231; Нотариална покана от 05.02.2020 г.;
Определение № 33730/05.02.2020 г. по гр.д. №5952/2020 г., СРС 175 с-в, 3 броя
СТЕ на в.л. Й.Н.; Протокол от о.с.з. от 28.07.2020 г.; Договор за изграждане на
жилищна сграда УПИ VI-342, кв.31, м.с. *** район ***, гр.С., сключен между
„***“ ООД, в качеството му на изпълнител и К. П. Т., в качеството му на
възложител от 09.03.2020 г.; Платежно нареждане от 18.03.2020 г.; Платежно
нареждане от 29.04.2020 г.; Протокол обр. 19 от 08.04.2020 г.; Платежно
нареждане от 12.04.2020 г.; Протокол обр. 19 от 10.07.2020 г. за изпълнени и
приети СМР; Платежно нареждане от 30.06.2020 г.; Платежно нареждане от
08.05.2020 г. от ищеца, както и Фактура № 35/13.05.2019г., банково
извлечение, Протокол № 1/13.12.2019г., Протокол № 2/30.12.2019г., протокол
за извършени СМР по количествена сметка към 03.01.2020г., предизвестие от
К. П. Т. от 03.01.2020г., застрахователна полица №
1319190440000213/09.08.2019г., представени от ответника.
С Определение № 239/22.01.2024г. на осн.чл.219 ГПК като трето лице
помагач на ответника е конституиран ”***” АД.
Няма спор между страните, а и от представените по делото доказателста
се установява, че на 12.08.2019 г. страните са сключили Договор за изработка,
по силата на който ищецът в качеството му на възложил е възложил, а
ответникът в качеството му на изпълнител е приел да изпълни СМР по
3
одобрен проект, подробно описани в чл. 1 от Договора за обект „Жилищна
сграда”, находяща се в гр. С., район „***”, с. *** кв. 31, УПИ VI-342 /ПИ с
идентификатор 11394.1796.2146/ за срок от 120 дни. Няма спор също, че
ответникът е изпълнил СМР по договора до кота +2,94 м. в срока на Договора,
след което сградата е довършена и въведена в експлоатация от друг
изпълнител.
От представения Констативен протокол от 18.03.2020г. се установява, че
след преглед на документацията на обекта заповедната книга, съставена при
започване на строителството е загубена, като за продължаване на
строителството е съставена нова заповедна книга.
Видно от представената по делото Нотариална покана от 05.02.2020 г.,
възложителят е отправил волеизявление за разваляне на Договора от
12.08.2019г., поради некачествено изпълнение на множество СМР, пълно
неизпълнение на множество от предвидените в проекта СМР, невлагане на
предвиденото количество строителни материали, твърдени редица нарушения,
както и изтичането срока за изпълнение по Договора.
По делото е приложено за послужване ч.гр.д.№ 5952/2020г. по описа на
СРС, 175 с-в, образувано по молба с пр.осн.207 ГПК, в производство по което
са изслушани и приети основна СТЕ, СТЕ-уточнение и допълнителна СТЕ,
изготвени от в.л. Й.Н., от които се установява, че към момента на огледа
сградата е изпълнена до кота +2.94, като е излята плочата на тази кота и са
оставени фусови железа за вертик***те елементи. Посочено е, че повечето
видове СМР на този етап са скрити работи, поради което не може да бъде
установено дали в тях са вложени материалите по проект. Вещото лице е
намерило за фрапиращ фактът за „стена 1“ по проекта, която е изпълнена с
тухлена зидария, а не както е по проект като бетонна армирана, насадена в
ивичен фундамент, на която ляга стълбището. Констатирано е, че не са
оставени монтажни отвори в плочата на +2.94 за комини и отдушници, а също
и несъответствие в дебелината на ст.бетонна плоча на тази кота, същата е била
провиснала /изпуснал кофраж/, като са направени предположения, че може би
не е заложена армировката по проект, което е довело до провисване. Дадено е
становище, че е задължително премахването на плочата на кота +2.94, чрез
ръчно разбиване, за да не бъде нарушена армировката, като е посочено, че
стойността за това би била в размер на 5 830.90 лева с ДДС.
Заключено е, че всички видове СМР са некачествено извършени,
бетонът не е вибриран и има празнини във вертик***те елементи. Видима е
била армировката на стремената в колоните, гредите не са в една ос, имало
изпуснат кофраж и на няколко места във вертикала на колоните са се били
образували „бузи”. Тухлената зидария при отворите на вратите е изчуквана
ръчно, а не е срязана с машина. като цяло строежът е изпълнен некачествено и
за по-нататъшното строителство ще са необходими разходи за отстраняване на
тези СМР. На обекта имало разпръсната армировка, кофражни платна и
телескопични подпори. От наличието на армировка за плочи вещото лице е
останало с впечатление, че в плочата на кота +2.94 не е вложена проектната
армировка, но тъй като това са скрити работи не може да бъде даден
4
категоричен отговор. Към момента на огледа приема, че нулевият цикъл е
изпълнен, излята е плочата на кота - 0.16, изградени са колони и греди, излята
е плочата на кота +2.94, оставени са фусови железа за вертик***те елементи,
изградена е тухлена зидария - вътрешна и външна на кота ±0.00. Вещото лице
е счело, че като цяло всички видове СМР са извършени некачествено. Във
всички елементи има дефекти, никои от тях не нарушават конструкцията на
сградата, но ще доведат до допълнителни инвестиции при по-нататъшното
изграждане, по отношение на скритите СМР не може да вземе отношение.
Плочата на кота + 2.94 трябва да бъде изградена наново и проектантът-
конструктор трябва да приеме армировката. С уточнението вещото лице Н. е
посочила, че стойността на СМР – 5 830.90 лева + 5460 +740 = 12 031 лева, без
да се отчита факта, че е възможно са се усилва армировката, тъй като в
първоначалното заключение е вложен кофраж стъблище, което не е
изпълнено.
С допълнителната СТЕ вещото лице Й.Н., след повторен оглед на обекта
е определила количеството и стойността на вложения кофраж, армировка и
количеството на труда при извършването на тези дейности, като при огледа е
установено, че къщата е изградена, вторият етаж и покривът са завършени. На
обекта е имало кофражни платна, които са били неизползваеми, не са били
налични телескопичните подпори и греди. Наличната армировка е била много
малко, тъй като сградата е била завършена като конструкция.
По делото е изслушана и приета СТЕ, изготвена от в.л. Ал. Ц., съгласно
която по делото няма данни за взимане на проби от премахнатата плоча в
процесната сграда, няма категорични данни за спиране на обекта, поради
некачествено строителство. Не може да бъде констатирано дали установените
от в.л. Й.Н. дефекти в строителството са отстранени, тъй като при направения
оглед от в.л. инж. Ц. почти всички конструктивни елементи на първия етаж са
закрити. Инж. Ц. счита, че установените от в.л. Н. дефекти в строителството са
значително в по-голям обем от тези, които са изпълнени от втория изпълнител
„***“ ООД. Вещото лице възприема, че само Акт обр. 19 от 10.07.2020 г. дог. с
”*** ” ООД е за промени в констукцията изпълнена от стар изпълнител ”****
” ЕООД и ново изграждане и частични промени от нов изпълнител ”*** ”
ООД.”, както и че описаните в Акт обр. 19/10.07.2020 г. дейности, изпълнени
от ищеца за отстраняване на установените от в.л. Н. за поправка на дефектите
СМР са на стойност от 7101,40 лева с ДДС.
По делото е изслушана и повторна СТЕ, изготвена от в.л. инж. Г. В.,
който посочва, че при оглед на процесния строеж всички контруктивни
елементи на сградата са закрити и не може да бъде даден отговор дали
установените от в.л. инж. Н. дефекти в строителството са отстранени, като в
заповедната книга няма заповед за спиране на обекта, поради изпълнени
некачествени дейности. Посочва, че в съставените строителни книжа /в
заповедната книга, в акт № 7, в Акт № 12, в Акт № 10, в Акт № 11/ не е
документирано да се налага разбиване на плоча на кота +2.94 м., като
единствено в конструктивно становище от проектанта инж. С.Д. от дата
27.02.2020 г. /на л.23 от делото/ има препоръка плочата на кота +2.94 м да се
премахне. Отчита, че за строежа е изготвен Акт образец № 14 / 14.05.2020 г. за
5
приемане на конструкцията, с който е установено, че конструктивните
елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените технически
проекти. Не може да отговори на въпроса какви по вид, количества и
стойности са изпълнени от ищеца за отстраняване на установените от вещото
лице Й.Н. дефекти в строителството, както и не може да установи какви по
вид, количества и стойности са изпълнени от ищеца за отстраняване на
установените от вещото лице Й.Н. дефекти в строителството.
По делото са изслушани е приети две заключение по съдебно –
счетоводни експертизи, изготвени от в.л. В.В. и В.П.а.
От заключението на в.л. В. В. се установява, че за периода от 12.08.2019г.
до момента на заключението са издадени 10 броя фактури от „****“ ЕООД за
продажба на услуги и авансово плащане по договор с К. П.а Т.. Фактурите са
осчетоводени по сметка 411 „Вземания от клиенти“ с контрахент К. Т. на обща
стойност 60 166,45 лева, като по същите има реализирано плащане.
Изплатената сума на „****“ ЕООД от К. П.а Т. е в размер на 60 165,57 лева.
От заключението на в.л. В. П. се установява, че размерът на платените и
незакрити аванси към 20.12.2019 г. са осчетоводени в сметка 4121 и са в
размер на 43000.00 лева /51600.00 лв. с ДДС/. От представените по делото с
молба 9343/24.04.2024г. данъчни фактури, само по три от тях се установяват
извършените по вид, количество и стойност СМР, които е изпълнил ”**** ”
ЕООД на процесния строеж, а останалите данъчни фактури са платени аванси,
които не отговарят точно на извършени конкретни СМР. Протокол №
1/13.12.2019г. отговаря на данъчна фактура № 52/13.12.2019 г. и проформа
фактура № 73/12.12.2019 г. на стойност 6980.88 лева. Протокол №
2/30.12.2019г. за извършени и подлежащи на заплащане останалите видове
възложени СМР в размер на 89 940.92 лв. с ДДС. Проформа фактура №
73/12.12.2019 г. на стойност 6980.88 лв. е издадена от ответното дружество въз
основа на протокол за СМР № 1/12.12.2019 г. Плащането е включено в
платежно нареждане за кредитен превод на 13.12.2019 г. за 13 980.00 лева. На
13.12.2019 г. с платежно нареждане е извършен превод по данъчна фактура №
53/13.12.2019 г. на стойност 7 000 лева с ДДС, която стойност участва и в
превода на 13 980,00 лева, което е наложило ответното дружество да изготви
Кредитно известие № 55/20.12.2019 г. за 7 000 лева на ищеца. При
проверката в електронната система на ответното дружество не е
осчетоводено авансово плащане по процесния договор в размер на 17
650.00 лв. Възложителят е приел издадените от ”****” ЕООД гр. П.
фактури проформа и е превел фактурираните аванси, след което ”****”
ЕООД е издал данъчните фактури, отговарящи на фактурите проформа.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. С.С.Д.,
Г.В.С., Б.Ю.Ф., Р.ИВ.Р. и П.Г.Н..
Св. С.С.Д. заявява, че е осъществявал авторски надзор на обекта и е
забелязал, че при изграждането му са допуснати дефекти в строителството, за
което е изготвил и становище /от 27.02.2020г./, относно лошо изпълнение на
кофраж, неизглаждане стълбището към втория етаж до кота 2.94, неизгладени
носещи стени, а в посредством изградени с тухла, което е конструктивно
6
недопустимо, тъй като сградата няма да понесе последваща конструкция без
изграждането на тези вертик*** елементи. Потвърждава, че е подписал акт за
приемане извършени СМР по нива и елементи /25.11.2019г./, но няма спомен
за неговото съдържание, а след предявяването му заявява, че не е изготвен от
него, а от надзорна фирма, която предполага, че просто е пропуснала тези
неща.
Св. Г.В.С. заявява, че той е извършил изкопните работи в обекта, след
като представители на „****“ ЕООД му казали къде да бъде изкопа. След като
изкопал фундамента те после изградили стените от фундамента и първия
етаж, а след като декофрирал нещата изглеждали ужасяващи. Имало
страхотни дупки по колоните, криви колони, криви трегери, стърчеала
небетонирана и непокрита арматура от колоните. Останала изключително
много арматура, която не била вложена. Стълбището между първия и втория
етаж не било започнато, дори не било предвидено, земетръсната шайба вместо
с бетон била изпълнена с тухли четворки. След това дефектите били
отстранени от следващата фирма.
Св. Б.Ю.Ф. заявява, че знае за строежа на К. Т. в село *** който започнал
пролетта на 2019г. Строежа бил извършван от „****“ ЕООД, като друга фирма
го задършила. Знае да са водени разговори във връзка между К. и П., който е
представител на „****“ ЕООД във връзка с некачественото изпълнение,
изразяващо се в изпуснал кофраж, несъответствие в оси на отделните
елементи и оголени арматури, като П. казвал, че ще оправят нещата.
Св. Р.ИВ.Р. заявява, че е работил съм в фирма „****“ ЕООД. На обекта
във *** бих технически ръководител до момента на изгонването им. Посочва,
че работели по снимани чертежи, който Т. изпращал на П., след което ги
скицирали и на база това извършвали строежа. Проект не е виждал. Не знае
нищо за некачествено изпълнение, като смята, че са договорени по – ниски
цени с фирма, работеща на съседен обект и за това са били изгонени. Не може
да отговори къде е заповедната книга на този обект. Мисли, че стълбището е
изцялот заедно с плочата, но не помни дали е било изградено стълбище. Не
знае да е извършвала замяна на носещи стени.
Св. П.Г.Н. заявява, че длъжността му е технически директор на фирмата
„****“ ЕООД. Проект не им е бил предаван. Получавал от Т. проекти по
имейл, като копие или на телефона. След което ги давал на техника за
изпълнение. Не е идвал строителен надзор в тяхно присъствие. Т. ги спрял
след като изляли плочата на кота 2.95. Не е имало некачествено строителство.
Всичките институции за всяка дейност, която следва да се извършва надзора
или конструктора давали разрешение. Разбрал, че инвеститора е водил
преговори със строителите на съседния обект. Инвеститора К. Т. не ги е
уведомявал за некачествено изпълнение на обекта. Не е канен и не е
подписвал атк 10. Стълбището за достъп до втория етаж към последния ден в
който бил там не било изпълнено. Трябваше да бъде изпълнено с вертикалите
на втория етаж. Това е технология в строителството, която се използва.
Стената била изпълнена, изведена над кота нула. Не знам дали е била с тухла
четворка. Но тя се изпълнява при изпълнението на стълбището. След него не
7
знае какво е изпълнено на обекта.
Предявени са осъдителни искове при условията на обективно
кумулативно съединяване, както следва: 1 ) иск по чл.88, ал.1, изр.2 вр.чл.265,
ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 102,00 лева представляваща
обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договор за изработка от
12.08.2019г.; 2) иск по чл. 55, пр.2 или пр.3 ЗЗД вр.чл.265, ал.2 ЗЗД за сумата 4
712,79 лева - сума, получена на неосъществено, евентуално отпаднало правно
основание; 3 ) иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 380,80 лева - договорна
неустойка за забавено изпълнение /чл.15 от Договора/, ведно със законната
лихва върху претендираните суми от датата на предяваване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане.
За уважаване на така предявените искови претенция доказателствената
тежест, съобр. правилата на чл.154 ГПК се разпределя по следния начин:
1/ По предявения иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД вр.
чл.265, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 102,00 лева представляваща
обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договор за изработка от
12.08.2019г. в тежест на ищеца е да установи пълно и главно: 1./ валидно е
възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, по което
той е изправна страна; 2./ разваляне на договора, поради неточно изпълнение
от страна на ответника, 3./ Имуществените вреди в посочения размер,
формирани от разходите във връзка с неизпълнението на сключения договор за
изработка; В тежест на ответника е да докаже правопогасяващи или
правоизключващи факти, произтичащи от възраженията му.
Съгласно нормата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска: 1. / поправяне на работата в даден от
него подходящ срок без заплащане; 2. / заплащане на разходите, необходими за
поправката, или 3. / съответно намаление на възнаграждението.
Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от
характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Основното задължение на изпълнителя е да изпълни
възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е
съобразено с поръчката на възложителя и същевременно изпълнението следва
да е извършено по начин, че готовият резултат да е годен за обикновеното или
предвидено в договора предназначение. Когато извършената работа не
съответства на поръчката на възложителя, налице е неточно изпълнение на
договора за изработка, което поражда основание за ангажиране отговорността
на изпълнителя. Когато недостатъците или отклоненията са толкова
съществени, че правят изработеното негодно за предвиденото в договора или
обичайно предназначение, възложителят има право да развали договора по
реда и с последиците на чл. 87 – чл. 88 ЗЗД, съгл. чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 120 от 20.06.2017 г. по т. д. №
1032/2016 г. на ВКС, ТО, хипотезата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД за присъждане на
разноските за поправката е приложима само в случай на вече заплатено
възнаграждение за изработеното, какъвто е и разглежданият случай. По
8
делото е безспорно обстоятелството, че страните са сключили писмен договор
за изработка на 12.08.2019 г., по силата на който ищецът в качеството му на
възложил е възложил, а ответникът в качеството му на изпълнител е приел да
изпълни СМР по одобрен проект, подробно описани в чл. 1 от Договора за
обект „Жилищна сграда”, находяща се в гр. С., район „***”, с. *** кв. 31, УПИ
VI-342 /ПИ с идентификатор 11394.1796.2146/ за срок от 120 дни. Няма спор
също, че ответникът е изпълнил СМР по договора до кота +2,94 м. в срока на
Договора, след което сградата е довършена и въведена в експлоатация от друг
изпълнител, като с Нотариална покана от 05.02.2020 г. договора за изработка
от 12.08.2019 г. е развален.
На първо място, следва да се посочи, че съдът намира за изцяло
основателни твърденията изложени в исковата молба за некачествено
изпълнение на възложените СМР, подкрепящи се от изготвените от в.л. Н.
основна и допълнителни експертизи, изготвени в производство по чл.207
ГПК, тъй като именно вещото лице Н. е придобила преки и непосредствени
впечатления при извършения на 06.03.2020г. оглед. Имено при огледа вещото
лице инж. Н. е установила, че всички видове СМР са некачествено извършени
и във всички елементи има дефекти, както са описани по - горе. С оглед на
горното и при съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, както и представените по делото 5 броя платежни нареждания
се установява, че ищецът е направил разходи за отстраняване на
констатираните недостатъци, поради което и в контекста на всичко изложено
съдът приема, че ищецът е доказал осъществяването на всички матери***
предпоставки, включени във фактическия състав на първия от предявените
осъдителни искове, което обосновава извод за неговата основателност в
пълния му предявен размер от 11 102 лева, представляващи стойността на
разходите за отстраняване на некачественно строителство, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
2/ По иска с пр.осн. чл. 55, пр.2 или пр.3 ЗЗД вр.чл.265, ал.2 ЗЗД за да
възникне претендираното спорно материално право в тежест на ищеца е да
докаже : 1./ наличието на действително облигационно правоотношение по
договор за изработка; 2./ че е заплатил на изпълнителя процесната сума и 3./
договорът да е бил надлежно развален от изправния кредитор, поради виновно
неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника; При
доказване на горното тежест на ответника е да докаже основанието да я
задържи, изпълнение на насрещната престация по нея, изключващо правото
на ищеца да иска връщане на даденото.
Съгласно предвиденото в чл.2 от Договора за изработка от 12.08.2019г.
при подписването на същия ищецът е заплатил на ответника авансово сумата
от 17 650 лева, която сума се установи от заключението на в.л. П., че не е
осчетоводена от ответното дружество. От представените с исковата молба
платежни нареждания и заключенията на вещите лица се установи също, че
ищецът е заплатил на ответника сумата от 67 165,57 лева и 17 650 лева, или
общо по процесния договор за изработка сума в размер на 84 815,57 лева, от
която сума е сторнирана сумата от 7000 лева с кредитно известие. От
9
заключението на в.л. Н. се установява, че изпълнените от ответника СМР
на обекта, ведно с наличното, но неизползвано арматурно желязо са на
стойност от 72 321,21 лева, поради което и ищецът е заплатил сумата от
12 494,36 лева за СМР, които не са изпълнени и поради прекратяването
на договора, сумата подлежи на връщане. По делото няма спор, че
ответникът е възстановил на ищеца сумата от 7000 лева, като дължима
остава сумата от 5494,36 лева, в тази връзка и иска за заплащане на
сумата от 4 712,79 лева, получена на отпаднало основание се явява
основателен и доказан в пълния му предявен размер, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
3/ По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за изработка, че е изпълнил своите задължения по договора, че в
договора страните са договорили по размер неустойка в случай на
неизпълнение на договорните задължения, както и размера на неустойката за
процесния период, а при доказване на горепосочените релевантни за спора
факти, В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащането,
съотв. правопогасяващи или правоизключващи факти.
По отношение на третия предявен иск за осъждане на ответника да
заплати сумата от 8 380,80 лева - договорна неустойка за забавено изпълнение
по чл.15 от Договора за неизпълнение в срок на осн. чл. 92 ЗЗД.
В разпоредбата на чл.15 от договора страните са предвидили, че при
забава на една от страните по Договора, неизправната страна дължи на
изплавната страна неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не
повече от 8% от общото възнагаждение за изработката.
Неустойка се дължи ако е осъществена като юридически факт онази
форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена. В случая се претендира
договорна неустойка за забава, като нейната изискуемост настъпва с изпадане
на длъжника в забава, която се явява дължимото възнаграждение по договора
за изработка. Основание за възникване задължението на изпълнителя да
заплати уговореното възнаграждение са посочени в разпоредбата на чл. 15 от
договора, като безспорно е установено, че ответникът е поел задължението да
изгради сградата в срок от 120 дни /без събота и неделя/. Изпълнението на
строителномонтажните работи е започнало на 15.08.2019г., видно от Протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво и считано от тази дата ответникът е следвало да поетите с Договора
задължения, срокът за изпълнение на които е изтекъл към 01.02.2020г. По
отношение на размера в уговорката на чл. 15 от договора страните са
посочили, че при забава на страна по договора, същата дължи на другата
страна неустойка в размер на 0,5% от уговореното в договора възнаграждение
за всеки ден на забава, но не повече от 8% от стойността на договора. За всеки
ден на забава ответното дружество дължи на ищеца неустойка в размер на
523,80 лева, представляваща 0,5% от общо дължимата сума по Договора в
размер на 104760 лева, при ограничени на отговорността не повече от 8% от
10
стойността на договора. Към датата на извършения на 06.03.2020 г. оглед от
в.л. инж. Н. строежът е изпълнен до кота +2,94 м., като е излята плочата на
тази кота. Не са изложени твърдения, нито представени доказателства от
ответната страна поетите с Договора задължения да са изпълнени в
уговорения между страните срок. По изложените съображения предявеният
иск за присъждане на неустойка по чл.15 от договора, на осн. чл. 92, ал.1 ЗЗД
се явява основателен за сумата от 8380,80 лева, поради което иска за
заплащане на обезщетение за забава в размер на лева следва да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски в размер на 6 499,82 лева – сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК
кореспондиращ с представените по делото доказателства за реалното им
реализиране.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П. 2300, ****, да заплати на К. ПЕТКОВ Т. с ЕГН
**********, с адрес: с. *** ****, на осн. чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. чл.265, ал.2
ЗЗД сумата от 11 102,00 лева - представляваща обезщетение за вреди от
неточно изпълнение на договор за изработка от 12.08.2019г., осн. чл. 55
ЗЗД вр.чл.265, ал.2 ЗЗД сумата от 4 712,79 лева, получена на отпаднало
основание, както и на осн.чл. 92 ЗЗД сумата от 8380,80 лева –
представляваща неустойка по чл.15 от договора, ведно със законната лихва
върху присъдените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда — 01.02.2023г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „****“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на К. ПЕТКОВ Т. с ЕГН **********, сумата в размер от 6 499,82
лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника - ”***” АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11