РЕШЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от шестнадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря В. Здравкова, като
разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №498/2020г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.Ж.К.,
ЕГН:**********,***, с постоянен адрес:***, ул. „******” №**, ет.**, против решение
№260038/17.09.2020г., постановено по гр. д. №1597/2018г. по описа на Районен
съд – К. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Б.М. за признаване
за установено по отношение на М., че
ищцата е собственик на ½ ид.
части от предверие, две стаи и мазе, прилежащи към източната самостоятелна част
на жилищна сграда със самостоятелен вход и представляваща отделно жилище, която
част попада в поземлени имоти с идентификатори 41112.18.52 и 41112.18.51 от
КККР на гр. К., одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, както и в частта, в която съдът е отхвърлил иска за предаване
на владението върху същите.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по
отношение на М., че К. е собственик на 1/4 идеална част от дворно място, реално източната
половина, находящо се в гр. К. на ул. “*****“ № **, както и реално на 1/2 ид.
част от източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход
и представляваща отделно жилище, включително ½ ид. част от източната барака и ¼ ид. част от
стопанската постройка,западната й част, при съседи за целия имот: път, ул. “***********“
и земеделски земи, която ид. част от дворно място с посочените сгради попада в
поземлени имоти с идентификатори 41112.18.52 и 41112.18.51. Отхвърлен е искът на К.
против М. за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е
собственик на 1/2 ид. част от предверие, две стаи и мазе, прилежащи към
източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход и
представляваща отделно жилище, която част попада в поземлени имоти с
идентификатори 41112.18.52 и 41112.18.51. Осъдена е М. да предаде на К. владението на ½ ид. част от
дворно място, реално източната половина, находящо се в гр. К. на ул. “***********“
№**, цялото с площ празно и застроено от 2980 /две хиляди деветстотин и
осемдесет кв.метра/кв.м.по нот.акт № 149,том VIII, дело №4010/1997 год. на Нотариуса
при КРС, а реално на място с площ от 3.955 кв. м., източната половина
представляваща оконтурената в червен цвят част от скицата към експ. з-ние вх. №
7210/26.03.2019 год. на в. л. инж. Л. В., която приподписана от съда е
неразделна част от заключението и решението, както и реално на източната
самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход, вкл. източната
барака и половината от стопанската постройка, западната й част, при съседи за
целия имот: път, ул. “***********“ и земеделски земи, която ид. част от дворно
място с посочените сгради попада в поземлени имоти с идентификатори 41112.18.52
и 41112.18.51 Отхвърлен е искът на К. против М. последната да бъде осъдена да й
предаде владението на прилежащи към източната самостоятелна част на жилищната
сграда със самостоятелен вход предверие, две стаи и мазе от жилищната сграда,
която попада в поземлени имоти с идентификатори 41112.18.52 и 41112.18.51 по
КККР на гр.К.
Според
жалбоподателя решението в обжалваните части било неправилно, постановено при съществени
процесуални нарушения, необосновано и в нарушение на закона. Иска се отмяна на
съдебния акт в обжалваните части и да бъде върнато делото за разглеждане от
друг състав на районния съд или да бъде отменено решението в тези части и да се
уважи претенцията по чл. 108 от ЗС и за прилежащите към жилището части –
предверие, две стаи и мазе от източната самостоятелна част на жилищната сграда,
построена в дворното място, находящо се в гр. К., ул. „***********“ №**. Иска
се отмяна и в частта за разноските и да бъде осъдена ответницата да плати на
ищцата сумата от 600 лв. Намира, че съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Предявеният иск по чл. 108 от ЗС, с оглед заявения петитум, бил за източната
самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход и представлявала
самостоятелно жилище. Поради това в тази част решението било нищожно, тъй като
с него съдът се бил произнесъл по непредявена претенция. Не било обсъдено
задълбочено заключението на вещото лице А. и доводите отразени в писмената
защита. От законовите разпоредби ставало ясно, че помещенията – предверие, две
стаи и мазе, нямали характеристиката на надземен етаж и това не било
самостоятелно жилище, а принадлежност към жилището, което представлявало
източната самостоятелна част на жилищна сграда със самостоятелен вход, за което
бил предявен и искът по чл. 108 от ЗС. Нямало законово изискване тези
принадлежащи помещения да имат функционална връзка с основното жилище.
Независимо от преустройствата и функционалното обособяване на избените
помещения те не отговаряли на законовите изисквания за жилище, а били принадлежности към
обособеното жилище от източната самостоятелната част. Както било установено по
делото ответницата владеела имота на ищцата /въззивница сега/ без основание,
поради което предявеният иск по чл. 108 от ЗС се явявал изцяло основателен и
следвало настоящата инстанция да отмени решението в тези му отхвърлителни
части. В осъдителните части на решението следвало да се изтъкне, че ответницата
следвало да предаде на ищцата владението на принадлежащите към жилището –
предверие, две стаи и мазе, което жилище представлявало реално източната
самостоятелна част на жилищната сграда. С уважаване на иска в цялост следвало
да бъдат присъдени още 120 лв. разноски, или общо 600 лв. Съгласно
представеното удостоверение за данъчна
оценка, въззивницата и сестра й били декларирали цялата източна самостоятелна
част на жилищната сграда – етаж 75 кв. м.,
мазе – 35 кв. м. и таванско помещение 75 кв. м. и плащали дължимия данък за
тези помещения
Препис от
жалбата е изпратен на насрещната страна. В законоустановения срок не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание страните, редовно
призовани, явява се въззивницата К. заедно с процесуалния си представител – адв. М.. Последната
иска уважаване на въззивната жалба. Намира, че процесните помещения не
представляват сутеренен етаж, не отговарят на изискванията за жилищен етаж, а
имат обслужваща функция
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
С
договор, обективиран в нотариален за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане /л.5-6 от първоинстанционното дело/, Н. А. и К. С. са
прехвърлили на В.К. и С. К. при равни права ½ ид. ч. от дворно
място извън регулация на гр. К., ул. „*****“ №**, състоящо се от празно и
застроено място 2,980 дка, реално източната половина, както и източната
самостоятелна част на жилищна сграда със самостоятелен вход и представляваща
отделно жилище, включително източната барака и половината от стопанска
постройка. С решение
/л.23-25/ от 30.09.2004г. на КРС,
постановено по гр.д. №1056/2002г. съдът е допуснал делба между К. и неучастващи в настоящото дело лица по
отношение на дворното място. Със същото решение е допусната делба на сутеренния
етаж от процесната сграда само между трети, неучастващи в настоящото
производство лица. С решение от 18.06.2008 г., постановено по гр. д. №1056/2002
г. по описа на КРС /л.26-28/ е поставен в дял на Н.А.сутеренен етаж и западната
част от първия етаж на жилищна сграда в дворно място, находящо се извън
регулация на гр. К., състоящо се цялото от 3 955 кв. м. празно и застроено, при
съседи път, земеделски земи. Дворното място с площ 3 955 кв. м. е изнесено на
публична продан. Решението е влязло в сила на 21.08.2009 г., видно от
отбелязване върху него /л.28/.
По
делото е назначена и приета, изготвената от в. л. Л. В. съдебно-техническа
експертиза. В заключението на същата е посочено, че процесният имот
представлява част от дворно място извън строителните граници на гр. К., с
административен адрес: ул. „***********“ №**. Североизточната, северозападната
и югозападната му граница са материализирани с ограда от бетонови, железни и
дървени колове и оградна мрежа, а югоизточната
му граница е материализирана с ограда от бетонови колове и бодлива тел.
В дворното място са построени масивна жилищна сграда, масивен гараж, барака,
разположена непосредствено до сградата и стопанска сграда. Част от дворното
място с площ 1784 кв. м. била прехвърлена на В. и С. К. и същата на изготвената
от в.л. скица на л. 50 е оконтурена в червено. Масивната жилищна сграда е с два
самостоятелни входа, като източната част е със застроена площ от 73 кв. м.
Достъпът до етажа е с външно стълбище и тераса и се състои от разпределително
антре, кухня и три стаи.
По делото са разпитани свидетелите З. М., Ж. В.
– баща на ищцата, Н.М., Р. М., А. М., Л. Д. и Л. М.. От показанията им се
установява, че Б.М. не допуска В.К. и
сестра й до имота – както в дворното място, така и до източната половина от
сградата. К. са искали съдействие от полицията, но въпросът не бил разрешен.
Поради невъзможност да ползва имота В.К. заедно с малолетното й дете живеели на
квартира. Б.М. живеела в сутерена на източната част заедно с приятеля си. Свидетелят М.,
който е бивш съпруг на Б.М., заявява, че сутеренът бил закупен от тяхната
дъщеря.
По делото е назначена строително-техническа
експертиза, изготвена от в. л. А.А.. В нея е отразено, че процесното жилище се
състои от антре, три стаи, проходна кухня и лоджия. До този етаж има външна
стълба. Между етажа и сутерена няма вътрешен вход. Сутеренът има самостоятелен вход на ниво терен. Адресът на
имота е в местност „Нови лозя“, съгласно скица №15-250286/31.05.2017 г., издадена
от СГКК Кюстендил. в действащата кадастрална карта на К., одобрена със заповед
№РД-18-96/28.10.2008 г. не е посочена сградата, но според скица на в.л. Л. В.
тя се намирала в ПИ с идентификатор
41112.18.52. Назначена е допълнителна експертиза на същото вещо лице.
Сочи се, че сутеренът, който обитава М. се състои от предверие, две стаи и мазе.
Отразено е, че сутеренният етаж е
„надземен„ по смисъла на т.50 пар. 5 от
ДР на ЗУТ, тъй като таванът е на височина над 1, 50 м. спрямо средното дворно
ниво. Откъм западната фасада таванът е на 2, 05 м. над терена, а откъм
източната фасада е на 1, 05 м. над терена, което обуславя, че височината на
тавана е на 1, 55 м. над средно прилежащо дворно ниво. Височината на
помещенията в сутерена са 2, 05 м. в стаите и мазето и 1, 95 м. в предверието.
Във
възивното производство е допусната и изпълнена отново строително-техническа
експертиза от в. л. А.. В нея е отразено, че липсва одобрен проект на сградата
при извършена справка в архива на Община К.. В
заключението се сочи, че съгласно чл. 60, ал. 3 от Наредба №5/1977 етажът, в
който се намират двете жилищни помещения, предверието и мазето е полуподземен,
а според чл. 61, ал. 1 от Наредбата този етаж не отговарял на изискванията за
жилищен етаж, от което се прави извод, че има обслужващ характер.
От
правна страна съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, процесуално допустима е, заплатена е дължимата държавна такса, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба.
По оплакването
за собствеността на сутеренния етаж и техническите му характеристики:
За уважаване на предявения от К. иск с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността в частта за признаване по
отношение на М., че К. е собственик на сутеренен етаж в процесния имот и
съответно за предаване на владението му, при условията на пълно и главно
доказване К. следва да установи кумулативно следните предпоставки: настъпване
на предпоставките определящи я като собственик, владението на имота от
ответницата и липса на основание за последното. В настоящия случай не са
доказани наличието на предпоставките определящи К. като собственик на
сутеренния етаж. Неоснователен е доводът
на въззивницата, че е станала собственик на идеални части /заедно със сестра й
С. К./ от сутеренния етаж по силата на нотариален акт №149, том VIII, дело 4010//1997 г., в който е обективирана сделка –
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане между Н.А.и К.С., като
прехвърлители, и В.К. и С.К., като приобретатели. На първо място в нотариалния акт е посочено в
частта за сградата „източната самостоятелна част от жилищна сграда със
самостоятелен вход и представляваща отделно жилище“. Не е изразена волята на
прехвърлителите да отчуждат собствеността върху сутеренния етаж. Макар по
делото да са назначени строително-технически експертизи, заключенията от които
да се сочи, че съгласно чл. 60, ал. 3 от Наредба №5/1977 г. за правила и
нормативи по териториално и селищно устройство сутеренният етаж да не отговаря
на изискванията за жилищен етаж, а има характер на обслужващи помещения, тъй
като е полуподземен, то въпросът за собствеността на сутеренния етаж е решен с
решение от 18.06.2008 г., постановено по гр.д. №1056/2002 г. по описа на
Районен съд – К., влязло в сила на 21.08.2009 г. в същото е отразено, че в дял
на Н.А.се поставя сутеренен етаж и западната част от първи етаж на жилищна
сграда. Ето защо е недопустимо с настоящото дело да се пререшава спорът за
собствеността на сутеренния етаж. В този смисъл ирелевантни са доводите от
страна на въззивницата, касаещи техническите характеристики на сутеренния етаж,
с които се цели да се докаже, че тези помещения нямат самостоятелен, а
обслужващ характер и с прехвърлянето /по силата на сделка, обективирана в
нотариален акт №149, том VIII, дело 4010//1997
г./ на главната вещ се прехвърлят и нейните принадлежности.
По оплакването
за нищожност на първоинстанционното решение:
Предявеният
иск по чл. 108 от ЗС налага при уважаването му постановяване на два диспозитива
– установителен – за признаване правото на собственост и осъдителен – за
предаване на владението от ответника към ищеца по иска. Ако съдът в мотивите си
намери, че не се доказва наличието на собственост спрямо процесния имот от
страна на ищеца е безпредметно излагането на мотиви относно осъдителната част.
Действително искът е първоначално квалифициран с нормата на чл. 109 от ЗС, след
което е било прекратено производството от КРС поради липса на правен интерес, а
след това определението е било отменено а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В
диспозитива на атакуваното решение съдът частично е отхвърлил иска – по
отношение на сутерена, като е постановил отхвърлителни и установителен, и
осъдителни диспозитиви. В този смисъл
съдът се произнесъл по предявения иск по чл. 108 от ЗС, а не както се
сочи във въззивната жалба по непредявен иск, т.е. по иск с правна
квалификация чл. 109 от ЗС, което
обуславя неоснователност на довода.
По оплакването,
че ответницата /М./ владее имота без правно основание:
Че М. владее имота без правно основание, при
наличие на материалната легитимация на К., с изключение на сутеренния етаж, то
КРС е постановил акт в полза на ищцата /сега въззивница/. Що се касае до
сутеренния етаж, то е вярно, както е отразил в мотивите си КРС, че М. го владее
без установено правно основание. Доколкото, обаче, и К. не доказва да е
собственик / на 1/2 идеални части/ на сутеренния етаж, то за съда не може да се
наложи изводът, че М. следва да предаде владението на лице, което не може
материално да се легитимира като негов собственик. Това може да се осъществи
само спрямо ищец, който докаже собствеността си върху сутеренния етаж, но това
не е осъществено от К. по изложените вече съображения.
Ето
защо, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – К. ще потвърди в обжалваните
части решение №260038/17.09.2020 г., постановено по гр. д.
№1597/2018г. по описа на Районен съд – К., като правилно. В необжалваните части
решението е влязло в сила.
По разноските:
На
основание чл. 78 от ГПК, с оглед изхода на делото и липсата на доказани и
поискани разноски от страна на въззиваемата, то разноски няма да й бъдат
присъждани. Във въззивното производство са направени разходи от бюджета на съда
в размер на 300 лв. за съдебно-строителна експертиза, поискана от въззивницата.
Доколкото В.К. е била освободена от такси и разноски с определение №260038 по настоящото
дело, то същата, въпреки изхода на делото, няма да бъде осъждана да възстанови
тези разноски в бюджета на съда.
По
обжалваемостта:
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд – К.
пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл. 280 и чл. 284
от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№260038/17.09.2020 г., постановено по гр. д. №1597/2018 г. по описа на Районен
съд – К.
в частта, в която е отхвърлен
предявеният от В.Ж.К., ЕГН:**********,***, против Б.Д.М., ЕГН:**********,***,
иск да бъде признато за установено по отношение на М., че К. е собственик на
½ ид. ч. от предверие, две стаи и мазе, прилежащи към източната
самостоятелна част на жилищна сграда със самостоятелен вход и представляваща
отделно жилище, която част попада в поземлени имоти с идентификатори
41112.18.52 и 41112.18.51 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със заповед
№РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.К. против Б.М.
иск да бъде осъдена М. да предаде на К.
владението на предверие, две стаи и мазе, прилежащи към източната самостоятелна
част на жилищна сграда със самостоятелен вход и представляваща отделно жилище,
която част попада в поземлени имоти с идентификатори 41112.18.52 и 41112.18.51
по КККР на гр. К., одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК.
В необжалваните части решението е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд – К. пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.