Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№..........
гр.***, 02,10,2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
НАЙДЕНОВА гр.дело №6406 по описа на съда за 2018 година и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от В.А.Ч., ЕГН **********,***, против Й.П.Б., ЕГН **********,***.
В молбата се сочи, че страните
живеят на съпружески начала от 2016 г., като
имат родено и дете – В.Й.Б., ЕГН **********. Молителката
сочи, че поради системен физически и психически тормоз напуснала ответника и се върнала да живее
при родителите си в с.***, но
ответникът и баща му продължили да
я притесняват, като последния случай бил на 16,08,2018 г. Твърди се, че
тогава ответникът упражнил физическо насилие спрямо молителката и баща й, като му разбил
устата, за което били сезирани
органите на полицията. Молителката сочи, че се притеснява за
живота и здравето си – нейния и на
детето, тъй като ответникът притежавал оръжие. Моли съда да
постанови заповед за незабавна защита
по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.5 от
ЗЗДН спрямо нея, детето и баща й. Представят се доказателства.
С определение на съда от 04,09,2018 г. служебно са конституирани като молители в производството и В.Й.Б., ЕГН **********, и А.Г.Ч.,***. В съдебно заседание молителката В.Ч. поддържа предявената
молба. Процесуалният представител на молителката В.Ч. – адв.Ч.,
моли съда да уважи молбата.
Със заповед за незабавна защита №58 от 04,09,2018 г.
съдът е задължил Й.П.Б., ЕГН **********,***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В.А.Ч., ЕГН **********,***, синът
й В.Й.Б., ЕГН **********, и баща й А.Г.Ч.,***; забранил е на Й.П.Б., ЕГН **********,***,
да приближава В.А.Ч., ЕГН **********,***,
синът й В.Й.Б., ЕГН **********, и баща
й А.Г.Ч.,***, на по-малко от 50 /петдесет/ метра; жилището, което обитават В.А.Ч., ЕГН **********,
и синът й В.Й.Б., ЕГН ********** ***; местоработата на В.А.Ч., ЕГН **********
– УМБАЛ „Д-Р Г.***“ гр.***, жилището на А.Г.Ч. ***, за срок до
влизане в сила на съдебното решение
по настоящото гражданско дело;
определил е на основание
чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН временно
местоживеене на детето В.Й.Б., ЕГН **********, при
майката В.А.Ч., ЕГН **********,***, за срок до
влизане в сила на съдебното решение
по настоящото гражданско дело.
С писмено становище от 17,09,2018 г. ответникът, чрез адв.Д.Ц.
от ПАК, сочи, че описаното от молителката не отговаря на истината.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във
фактическо съпружеско съжителство. Не се спори между страните, че молителката Ч.
е съжителствала с ответника на семейни начала, от което съжителство имат родено
едно дете, следователно молбата се явява допустима - подадена в съответствие с
изискванията досежно активната и пасивна процесуална
легитимация и при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което следва да се разгледа по
същество. Следва да
бъде отбелязано, че съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.2 от ЗЗДН, лице,
което е в родство по права
линия на пострадало лице, има възможността на инициира производство
по ЗЗДН,
чрез подаване на молба,
поради което с оглед подадената молба от В.Ч. и съдържащите се в нея данни,
съдът служебно е конституирал като молители в производството и В.Й.Б.,
ЕГН **********, и А.Г.Ч.,***.
По основателността на депозираната молба.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че молителката Ч. е съжителствала с ответника
на семейни начала, от което съжителство имат родено едно дете – В..
От приложената като доказателство декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН /чиято
доказателствена стойност следва да се отбележи, че не беше оборена от
ответника/, се установява, че както молителката, така и нейното дете, са били подложени
на психическо насилие от страна на ответника на 16,08,2018 г., а молителя А.Ч.
- и на физическо насилие на същата дата.
Следва да бъде отбелязано, че в декларацията е посочена дата на извършване на
насилието 18,08,2018 г., което според съда се дължи на допусната техническа
грешка, тъй като както от самата молба, така и от показанията на всички разпитани
свидетели се установи безспорно, че инцидентът между страните се е случил на
16,08,2018 г.
От съдебномедицинско удостоверение
№466/2018 г. се установява, че на 17,08,2018 г. в 10,10
ч. в Катедра по СМД към МУ-*** е прегледан А.Г.Ч., като е установено следното:
на горната устна, при десния устен ъгъл има оток и хирургически обработена,
зашита рана с линеен ход, напречна на устния кант; обхваща канта и прилежащата
част от кожата и лигавицата; ръбовете са добре съпоставени, без възпалителни
изменения; по лигавицата околовръст на раната има
мораво кръвонасядане.
От служебно изисканото свидетелство за съдимост на ответника по молбата се
установява, че същият е осъждан, но реабилитиран по право на 16,11,2011 г.
От изготвената справка от деловодителя на 9-ти гр.състав се установява, че срещу
ответника няма налагани мерки по ЗЗДН.
От изисканата справка от „УМБАЛ Д-р Г.***“ ЕАД гр.***, ОДНБПЗ, е видно, че
ответникът по молбата не се води на диспансерно наблюдение и не е лекуван в психиатричните
клиники на „УМБАЛ Д-р Г.***“ ЕАД гр.***.
От съдебномедицинско удостоверение
№471/2018 г. се установява, че на 17,08,2018 г. в 12,20 ч. в Катедра по СМД
към МУ-*** е прегледан Й.П.Б., като е установено следното: по лицето вдясно,
под клепача има ивицовидно охлузване, около 2,5/0,5
см., почти вертикално, с прекъсвания и зачервяване по хода му,
червеникаво-кафеникава коричка на кожното ниво; по долната устна, при десния
устен ъгъл има подобно охлузване, около 1,5/0,5 см.; по предно-страничната
повърхност на шията вдясно, в основата, има почти хоризонтално, бледочервеникаво ивицовидно кръвонасядане, около 1/0,3 см; по гърба на лявата длан в областта
на третата дланно-пръстна става има изразен, болезнен
на пипане оток, бледосинкаво кръвонасядане
и раничка, покрита от засъхнала кръв на площ около
5-6 мм. в диаметър; сгъва пръста с ограничение поради отока и болката.
От приложената в заверено копие Заповед №61, издадена по гр.д.№6657/2018 г.
на ПлРС, се установява, че срещу молителката В.Ч.,
срещу молителя А.Ч. и срещу ***Ч. е издадена заповед за незабавна защита в
полза на Й.П.Б..
От показанията на св.***– майка на ответника, се установява, че на процесната дата молителката Ч. дошла да види детето, което
било с баща си, разменили си няколко реплики, след което си повиши тон и станал
скандал. Свидетелката твърди, че родителите на В. се намесили в скандала,
нападнали ответника, в резултат на което той се защитил. Сочи се, че
молителката Ч. нарекла ответника с думата „изрод“, и той също я обидил,
наричайки я „курве“.
От показанията на св.***Ч. – майка на молителката В.Ч., се установява, че на
посочената дата закарали дъщеря си до блока на ответника, за да види детето.
Свидетелката сочи, че когато дъщеря й се навела в колата да намаже детето със
спрей против комари, ответника започнал да я блъска с вратата на колата, да я
обижда, и тогава съпругът й се намесил, но бил ударен от Й. и устата му била
разцепена. Свидетелката твърди, че въпреки позвъняването на телефон 112 полиция
не дошла, и заминали в Бърза помощ, за да прегледат А.Ч..
Съдът не обсъжда показанията на св.***Б., тъй като същият не е бил
свидетел-очевидец и показанията му възпроизвеждат разказите на други лица.
От показанията на св.***се установява, че на посочената дата била в
кухнята, когато чула разправията пред входа и излязла на терасата. Свидетелката
сочи, че не е била пряк свидетел на нанесени удари, но и по Й., и по бащата на В.
имало кръв, а детенцето било в ръцете на баба си и плачело.
От показанията на св.Й. ***се установява, че чул разправия, излязъл на
терасата си и видял Й. да се защитава от мъж и жена и от жена си. Според
свидетеля основно са се чували викове и крясъци, като размяна на удари и кръв
не е видял.
В обясненията си пред съда молителката В.Ч. сочи, че на процесната
дата, след множество позвънявания отишла да види детето, възникнал конфликт и Й.
започнал да я бута с вратата на колата, а когато баща й се намесил, го ударил с
юмрук в лицето и му разбил устата.
В обясненията си пред съда молителя А.Ч. сочи, че след като видял ответника
да блъска с вратата на колата дъщеря му се намесил, и в този момент бил ударен
с юмрук в лицето от Й.. Твърди, че търсел с нещо да удари ответника, но не го
направил, въпреки че той обиждал дъщеря му.
В обясненията си пред съда ответника Й.Б. сочи, че не е искал да се стига
до такива неща, но бил държан за двете ръце от В. и майка й, и трябвало да се
защити. Не отрича, че на 16-ти е обиждал В..
От показанията на св.Р.С. се установява, че на процесната
дата бил в автомобила на А.Ч., и видял блъскането на В. с вратата на колата,
както и последвалата разправия. Свидетеля сочи, че е видял нанасянето на удар
от страна на Й. на А.Ч..
От показанията на св.***се установява, че на посочената дата бил с детето
си, и връщайки се от магазина видял разправията между страните. Свидетеля сочи,
че удари и кръв не е видял, основно караницата се е чувала, а той е стоял
по-настрана заради детето си, което било с него.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелите в останалата им част, доколкото
не се изнасят обстоятелства, релевантни за настоящото производство.
С оглед на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо
и сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са
или са били в семейна връзка. Не е спорно, че молителката Ч. и ответника са съжителствали
на семейни начала, от което съжителство имат родено едно дете.
От събраните по делото множество доказателства се установи, че спрямо
молителката и детето на 16,08,20187 г. е упражнено психическо насилие, изразяващо
се в използване на обидни думи по отношение на молителката в присъствието на детето.
Следва да бъде отбелязано, че както св.***, доведена от ответната страна, така
и самият ответник в с.з. призна използването на обидни думи по отношение на
молителката Ч.. По отношение твърденията за упражнено физическо насилие чрез
блъскане на молителката Ч. с вратата на колата, съдът намира същите за
недоказани по следните съображения – така, както са описани твърдените удари
/като интензитет и повтаряемост/, същите със
сигурност биха оставили следи по молителката Ч., която пък е медицинско лице и
би следвало да знае процедурата за издаване на съдебномедицинско удостоверение
за пред съда; обстоятелството, че такова медицинско не е представено по делото,
за съда е индиция, че следи от такова блъскане с
врата, респективно блъскане с врата по молителката не е имало.
По отношение молителя Ч. съдът също счита, че спрямо него е осъществено
физическо насилие, изразяващо се в удар с юмрук в устата. В тази връзка Съдът
кредитира с най-голямо доверие показанията на св.***, която като съсед на
практика е равно незаинтересована от изхода на делото спрямо и двете страни.
Същата е категорична, че и А.Ч. е имал кръв по лицето и тениската.
Обстоятелството дали е имало размяна на удари между страните, дали Й.Б.
също е бил удрян, не е предмет на изследване в настоящото производство.
С оглед всичко гореизложено, съдът счита, че на ответника следва да бъдат
наложени мерките за защита, предвидени в закона, и поискани от молителите. При
определяне срока на поисканата мярка по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН съдът
счита, че следва да се съобрази обстоятелството, че по данни на самата
молителка Ч. след издаването на заповедта за незабавна защита не е имало
случаи, при които да е притеснявана от ответника, а и твърденията за предишно
осъществено такова насилие останаха голословни. Ето защо, съдът счита, че
поисканата мярка по т.3 и т.4 следва да бъде наложена за срок от 6 месеца.
Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейските органи,
констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за
това.
При този изход на процеса
и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 30,00
лева и глоба в размер на 200,00 лева.
Съобразно представения
списък на разноски и представения по делото договор за правна помощ, ответникът
следва да заплати на молителката и адвокатско възнаграждение в размер на 200,00
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА
на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Й.П.Б., ЕГН **********,***, да се въздържа
от извършване на домашно насилие
спрямо В.А.Ч., ЕГН **********,***, синът й В.Й.Б.,
ЕГН **********, и баща й А.Г.Ч.,***.
ЗАБРАНЯВА на Й.П.Б., ЕГН **********,***, да приближава В.А.Ч., ЕГН **********,***, синът й В.Й.Б.,
ЕГН **********, и баща й А.Г.Ч.,***,
на по-малко от 50 /петдесет/ метра; жилището, което обитават В.А.Ч., ЕГН **********,
и синът й В.Й.Б.,
ЕГН ********** ***; местоработата на В.А.Ч., ЕГН ********** – УМБАЛ „Д-Р Г.***“ гр.***,
жилището на А.Г.Ч. ***,
ЗА СРОК ЗА СРОК ОТ 6 /шест/ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН временно местоживеене на детето В.Й.Б., ЕГН **********, при майката В.А.Ч.,
ЕГН **********,***,
ЗА СРОК ЗА
СРОК ОТ 6/ шест/ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.5 от Закона за
защита от домашното насилие Й.П.Б., ЕГН **********,***, да посещава специализирани програми за извършители на
насилие в Център „Отворена врата“ гр.***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД
за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН Й.П.Б., ЕГН **********,***, че при неизпълнение на
заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще
бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Й.П.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС ***
държавна такса в размер на 30,00 лева, както и глоба в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА Й.П.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Ч., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски в размер на 200,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред ***ски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: