№ 4092
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100513298 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 15177/05.08.2024 г., постановено по гр. д. № 1769/2023 г. по описа на
СРС, 71 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 вр. чл. 139 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че И. Ц. М. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 16,64 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 31.05.2019 г. в имот, находящ се гр. София, ж.к *********
с абонатен № *********, сумата 2,88 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 04.07.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №36156/2022 г., по описа на СРС, 71 състав, като отхвърля
предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 16,46 лева до пълния предявен размер 36,61 лева. Решението е постановено при
участието на „Техем сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени исковете, е
депозирана въззивна жалба от ответника И. Ц. М. чрез процесуалния му представител адв.
С. Ч. (с пълномощно към ВЖ – л. 12) с доводи за неправилност на обжалвания акт. Оспорва
постановената заповед за изпълнение и последващото съдебно решение като недопустими,
твърдейки, че съдът е издал заповед по неясно и нередовно заявление, в което периодът на
задължението е формулиран неправилно („5.2019 г. до 5.2019 г.“). Съдът е допуснал грешка,
като е поправил този пропуск, вместо да даде указания за отстраняването му от заявителя,
което е довело до незаконосъобразно подпомагане на ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД.
Възражението на ответника за недопустимост на иска е било отхвърлено неправилно с
1
аргумент, че не е било направено своевременно и мотивирано. Жалбоподателят подчертава,
че няма законово изискване възражението да бъде мотивирано, а съдът е бил длъжен да
следи служебно за допустимостта на производството. Сочи, че съдът е конкретизирал
периода в заявлението вместо заявителя и е допуснал коригиране на исковата молба вместо
прекратяване на производството. Ответникът е третиран неравнопоставено, тъй като на
ищеца е дадена възможност да уточни искането си. Жалбоподателят твърди, че решението е
необосновано, тъй като съдът не е обсъдил наведените от ответника възражения и не е
изложил мотиви защо ги намира за неоснователни.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Въззивникът моли съда да обезсили, а в условие на евентуалност да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. ********* (с пълномощно към ОВЖ – л. 28), с който
се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Не са направени доказателствени искания.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен
предявеният установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 16,46 лева до пълния предявен размер 36,61 лева.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен
акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД против И. Ц. М. за
сумата 36,61 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. - 31.05.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к Гоце Делчев,бл.
*********, с абонатен № *********, сумата 2,88 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 04.07.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №36156/2022 г., по описа на СРС, 71 състав.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за начислената
топлинна енергия:
Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните елементи:
2
1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия;
2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и
за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен
да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във
въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен
въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да
обсъждат следните факти:
Доводите на въззивника за недопустимост на производството съдът намира за
неоснователни. Формулировката на исковия период като „5.2019 г. до 5.2019 г.“ изпълнява
изискванията на чл. 127 ГПК за индивидуализация на спорното право. Посочването в
исковата молба на деня, в който започва месецът и денят, в който завършва, не представлява
нито уточнение на заявлението, нито промяна на обстоятелствената му част и петитума.
Изискването е исковата молба да съдържа „предмета на спора“ така, че да може да бъде
индивидуализиран. Посочването на единичен месец („5.2019 г.“) като начален и краен
момент несъмнено индивидуализира задължението: то обхваща цял календарен месец – от
00:00 ч. на 1 май до 24:00 ч. на 31 май 2019 г. Липсва каквато и да е неяснота относно
времевия обхват; месецът е недвусмислено установим по календара. Страната-ответник е
разполагала с всички средства на защита (възражения, оспорвания) и не е била поставена в
по-неблагоприятно положение, следователно не е нарушен принципът на равнопоставеност
(чл. 9 ГПК). Изискването за конкретност не следва да се интерпретира във формализъм,
който би забавил производството без реална нужда.
От нотариален акт от 23.12.2014 г. се установява, че ответникът е придобил
собствеността върху апартамент №80 в ж.к. „Гоце Делчев“, гр. София, като продавачът
Х.С..С си е запазил доживотно право на ползване. Съгласно удостоверение за наследници,
Х.С. е починал на 11.12.2018 г. Въз основа на брачен договор от 09.11.2015 г., вписан в
Агенцията по вписванията, имотът, придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
е останал изключителна собственост на ответника И. Ц. М.. Като единствен собственик, той
се е разпоредил с имота чрез продажба, отразена в нотариален акт от 24.10.2019 г., като е
предал владението на купувача на следващия ден и е поел задължението да покрие всички
разходи, свързани с ползването му, включително за топлинна енергия, до момента на
предаване.
Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение
по договор за продажба на топлоенергия през исковия период 01.05.2019 г. - 31.05.2019 г.
Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, за да бъде определено лице като потребител на топлинна енергия за битови
нужди според цитираната правна норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение. В настоящия случай имотът се намира в сграда, в която
ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди. Този факт се
установява от Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на обекти в
сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на
договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, както и че такъв е бил подписан.
3
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик – ищецът по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В параграф 2 от
заключителните разпоредби има изрично отбелязване, че ОУ са приети с решение № 0У-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са въведени твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ. Ето защо и доколкото са представени доказателства за публикуването на
приложимите и приети ОУ в посочения всекидневник, то същите са били влезли в сила към
началото на процесния период. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да
заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок
следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези ОУ
вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на
45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо съдът намира, че процесните
Общи условия обвързват ответницата и са приложими към възникналото облигационно
правоотношение с ищеца. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а
ответникът – да заплаща нейната стойност.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която
се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е
редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е
преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Съгласно
заключението по СТЕ, което настоящият въззивен състав кредитира като достатъчно
изчерпателно обосновано, за имота е била потребявана топлоенергия за битово горещо
водоснабдяване в размер на 16,46 лв. В имота се ползвала топла вода и има водомер за
топла вода, по който се отчита разхода. По време на отчетите са попълнени документите за
главен отчет, подписани от потребителя, което има характера на извънсъдебно признание
относно количеството реално изразходвана топлинна енергия. Принципът за заплащане на
действително консумираната енергия е спазен, тъй като е предвиден механизъм за
изчисляване и заплащане по изравнителни сметки, както и възстановяване на надчислени
суми. В конкретния случай количеството и цената на доставената енергия се доказват чрез
извлечение от сметка, съобщения към фактури, документи, предоставени от третото лице-
помагач „Техем сървисис“ ЕООД, изравнителни сметки, протоколи за реален отчет,
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
По отношение на цената за извършената услуга „дялово разпределение“:
Следва да се изясни, че изчисленията за дялово разпределение са извършвани от
трето на процесното материално правоотношение лице – „„Техем сървисис“ ЕООД. По
делото е представен договор между етажната собственост на жилищната кооперация, където
се намира процесния имот, и „Техем сървисис“ ЕООД, по силата на който етажната
собственост е възложила на посоченото дружество осъществяване на услугата дялово
разпределение на доставената за обектите топлинна енергия, в изпълнение на взето за това
решение от общото събрание на етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва
4
по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139-чл.148/ и в приложимата за процесния период Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда –
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия клиентите заплащат на
„Топлофикация София“ ЕАД цената за извършената услуга „дялово разпределение“. В чл. 36
от приложимите общи условия е определен начинът на формиране на цената за услуга
„дялово разпределение“. По делото е представен договор между „Топлофикация София”
ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач
са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане
на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост.
Извършването на услугата дялово разпределение за исковия период се установява от
представените и неоспорени от ответника индивидуални справки за използвана топлинна
енергия, изготвени от фирмата за дялово разпределение и то заключението на СТЕ.
Съгласно последното „ Техем Сървисис ” ЕООД е извършвала разпределението на ТЕ в
блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани
в имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.2019-31.05.2019 г. третото
лице е отчитал уредите в имота. Изготвяни са изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон.
Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово разпределение, е
регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. Наистина, фактически услугата е извършвана от
подпомагащата ищеца страна „ Техем Сървисис ” ЕООД, но съгласно сключения между
„Топлофикация София“ ЕАД, като възложител, и „ Техем Сървисис ” ЕООД, като
изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, заплащането на цената за услугата се извършва от възложителя, който на
основание чл. 22, ал. 2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по
отношение на които няма данни ответниците да са възразили и които регламентират
съдържанието на процесното продажбено правоотношение, получава стойността на тази
цена от крайните клиенти, какъвто е именно и ответникът И. Ц. М.. Изложеното налага
обоснован извод, че ищецът има право да събира суми и за т. нар. „дялово разпределение“.
С оглед изложеното съдът намира, че изводите на първоинстанционния за дължимост
на сумите за потребена топлинна енергия и за цената за извършената услуга „дялово
разпределение“ са правилни и решението следва да бъде потвърдено в тази му част.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Тъй като
клиентът-потребител на топлинна енергия не е изпълнил точно (количествено и навременно)
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В
чл. 33, ал. 2 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
5
се отнася. Падежът кани потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради
което изтичането му го поставя в забава, без да е необходима покана.
Както бе изяснено, по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК,
въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само
по релевираните във въззивната жалба основания, т. е. по действащия ГПК, по който се
развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”), поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не
следва да обсъжда дали математически правилно е изчислен периодът и размерът на
мораторните лихви, поради което на основание чл. 272 ГПК СГС препраща към мотивите на
СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.
По изложените в мотивите съображения, поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции по съществото на спора, решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските:
Въззиваемият-ищец претендира разноските за настоящата инстанция вкл. за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. в
тежест на въззивника с оглед липсата на правна и фактическа сложност.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 15177/05.08.2024 г., постановено по гр. д. №
1769/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, в обжалваната му част.
Решение № 15177/05.08.2024 г., постановено по гр. д. № 1769/2023 г. по описа на
СРС, 71 състав, е влязло в сила в необжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Ц. М. с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* разноски за въззивното производство в
размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на „ Техем Сървисис ” ЕООД в качеството на
трето лице-помагач на страната на ищеца-въззиваем „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6