СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.02.22г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 13.01.22г. /с участието на секретаря М.
Димитрова/ гражданско дело № 16034/17г. и констатира следното:
Предявени са /при условията на чл. 219, ал. 3 от ГПК/ обратни искове /отА.„П.И.“ против „Т.Г.Х.“ АД и „И.2.“ ЕООД
/участници в гражданско дружество „С. – Юг“/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Исковете се явяват основателни – както следва:
С влезли в сила решения /на СГС от 10.06.19г. по г.д. № 16034 от 17г. и на САС
от 15.06.20г. по г.д. № 4367 от 19г./А.„П.И.“ е осъдена /при условията на чл.
49 от ЗЗД/ да плати на С. П. /пострадал от ПТП-е/ сума в размер на 15 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди/ заедно със законна лихва върху тази
сума /главница/, считано от 25.11.16г.
В настоящото производствоА.„П.И.“ /като ищец по процесните обратни искове, заявени в хипотезата на чл. 219,
ал. 3 от ГПК/ претендира горните суми /главница и законна лихва/ от „Т.Г.Х.“
АД и „И.2.“ ЕООД /като участници в гражданско дружество „С. – Юг“/.
В процеса е установено /това е констатирано конкретно и изрично
в решението на СГС от 10.06.19г. и в решението на САС от 15.06.20г./ че: процесното ПТП-е /заради което е пострадал С. П./ е настъпило
по вина /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД/ наА.„П.И.“ /именно
заради това е била ангажирана имуществената отговорност на този правен субект/.
Агенцията обаче /нормативно обременена със задължението - да поддържа пътната
настилка в зоната на ПТП-е в безопасно състояние/ е била възложила /по договор/
това свое задължение в тежест на „Т.Г.Х.“ АД и „И.2.“ ЕООД /като участници
в гражданско дружество „С. – Юг“/. С оглед това /както е констатирано в
решението на СГС от 10.06.19г./ търсената от пострадалия /С. П./ имуществена
отговорност в крайна сметка следва да рефлектира /при условията на чл. 219, ал.
3 от ГПК/ в правната сфера /в патримониума/ на
посочените дружества /съобразно квотите им на участие в гражданското дружество,
а именно: 60% - за „Т.Г.Х.“ АД и 30 % - за „И.2.“ ЕООД/. Процесният
обратен иск следва да бъде уважен /при съобразяване на посочените квоти/ до
размерите /установени с влезлите в сила решения на СГС и САС/ касаещи главните
искове на С. П. срещуА.„П.И.“ и при
съобразяване на обстоятелството, че: спрямо третия участник в процесното гражданско дружество /„Т.-
П.С.“ АД/ обратен иск не е заявен - не се поддържа /т.е: припадащата се на това
дружество квота на отговорност от 10% - не може да бъде присъдена по делото;
същата следва да се изключи от присъдено обезщетение в размер на общо
15 000 лева/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК /при условие, чеА.„П.И.“
изплати реално на С.Г.П. ЕГН ********** сумите – посочени в решение на САС
от 15.06.20г. по г.д. № 4367 от 19г. във връзка с решение на СГС от 10.06.19г. по
г.д. № 16034 от 17г./ „Т.Г.Х.“ АД да плати наА.„П.И.“ сумите: 9 000
лева; законната лихва върху тази сума от 25.11.16г. до цялостното й изплащане; 309
лева - съдебни разноски /възложени в тежест на Агенцията по главните искове на
С. П./; 240 лева - държавна такса /възложена в тежест на Агенцията във връзка с
главните искове на С. П./; 429 лева - адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /възложен
в тежест на Агенцията във връзка с главните искове на С. П./; 360 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение /по обратните искове/.
ОСЪЖДА на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК /при условие, чеА.„П.И.“
изплати реално на С.Г.П. ЕГН ********** сумите – посочени в решение на САС
от 15.06.20г. по г.д. № 4367 от 19г. във връзка с решение на СГС от 10.06.19г. по
г.д. № 16034 от 17г./ „И.2.“ ЕООД да плати наА.„П.И.“ сумите: 4 500
лева; законната лихва върху тази сума от 25.11.16г. до цялостното й изплащане; 155
лева - съдебни разноски /възложени в тежест на Агенцията по главните искове на
С. П./; 120 лева - държавна такса /възложена в тежест на Агенцията във връзка с
главните искове на С. П./; 215 лева - адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /възложен
в тежест на Агенцията във връзка с главните искове на С. П./; 180 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение /по обратните искове/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: