РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Разград, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500211 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Т. П. чрез адв. С. против Решение № 734/ 13. 11.
2022 г. по гр. д. № 340/ 22 г. по описа на РС Разград с което съдът е осъдил на основание чл.
127, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД М. Б., роден на ********** г., гражданин на
***, да заплати на И. Т. П. сумата от 5372,56 лв. (пет хиляди триста седемдесет и два лева и
56 стотинки), представляваща регресно вземане за 1/4 от платените вноски по Договор за
банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ******** за периода от
10.08.2018 г. до 17.11.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума от завеждане на исковата молба на 23.02.2022 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 146,25 лв. (сто четиридесет и шест лева и 25 стотинки), представляващи
лихва за забава за периода от 17.11.2021 г. до 22.02.2022 г., като за разликата над сумата от
5372,56 лв. до претендирания размер от 23032,22 лв., представляващи сбор от заплатени
вноски по кредита и за разлика над сумата от 146,25 лева до претендирания размер от 626,98
лв. лихва за забава отхвърля исковете, като неоснователни и недоказани. Решението е
обжалвано в отхвърлителната част в размер на сумата 5 372, 56 лева, представляваща
регресно вземане за ¼ от платените вноски /за разликата над 5372, 56 лева до 10 745,12
лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата
на завеждане на иска, както и за сумата 146, 25 лева, представляваща лихва за забава за
1
периода от 17.11.2021 г. до 22.02.2022 г . В жалбата се излагат доводи, че решението в
обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни
изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
Въззиваемата страна М. Б., роден на ********** г., гражданин на *** не е подал
писмен отговор на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната
му част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено по делото, че ответникът М. Б. и М. П. Б. / *****/ са бивши
съпрузи, чийто брак е сключен на 08. 06. 2016 г. и прекратен с развод с влязло в сила на 26.
06. 2019 г. Решение № ***/ ***** г. по бр. д. № **** г. по описа на РС Разград. През време
на брака им, на 20. 11. 2017 г. между „Уникредит Булбанк" АД като кредитор, М. Б. и
ищцата И. Т. П., двамата като кредитополучатели бил сключен Договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице № ******** за сумата от 40 000 лв., с
начална дата на падеж 20.12.2017 г. и крайна дата на падеж 20.11.2052 г., при годишен
лихвен процент в размер на 4,10 %. Като цел на договора била вписана покупка на
недвижим имот. В чл. 8 от договора като обезпечение на задълженията на кредитора била
вписана договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
********, находящ се в град *****, ж.к. ********. По този кредит на ответника била
открита клиентска сметка № ******** с клиентски № ********. Страните по делото са
кредитополучатели, солидарни длъжници и ипотекарни длъжници по договора. Договорът
подписала и М. П. Б. като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник. С НА № ***, т. **,
рег. № ***, дело № *** г. на нотариус рег. № *** страните по делото са закупили
недвижим имот, предмет на договорната ипотека, за сумата 40 000 лева със средствата,
получени от банковия кредит, за което страните не спорят.
От заключението на назначената ССЕ се установява, че за погасяване на кредита
ответникът е заплатил 776,00 лева. От 10.08.2018 г. до 17.11.2021 г. вноските по кредита
заплащала ищцата, общо в размер на 22 266,22 лв. Според заключението законната лихва за
периода от 17.11.2021 г. до 22.02.2022 г. е 606,14 лева, а за периода от 23.02.2022 г. до
03.10.2022 г. е 1379,27 лева.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
2
Страните по делото И. Т. П. и М. Б. са кредитополучатели по договора за банков
кредит. Според разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи
солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. С
подписването на договора, според т. 9.5, кредитополучателите са се съгласили, че
задължението им за погасяване на кредита е солидарно, неделимо. От заплатената от ищцата
сума в размер на 22 266,22 лева, дълга на ищцата е 11 133, 11 лева. За останалата част от
11 133, 11 лева, която е заплатена от ищцата в повече от дълга й, ответникът М. Б. отговаря
солидарно с М. П. Б. Договорът за кредит е сключен през време на брака и не се спори, че
макар и като кредитополучател да е сключен само от единия съпруг, с получените средства е
закупено жилище за задоволяване нуждите на семейството. Когато едно парично
задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по
силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди
на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи
независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата
функция, следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия от съпрузите. В
този случай, на осн. чл. 32, ал. 2 от СК за задължението за връщане на заетата сума
отговарят солидарно двамата съпрузи. Налице е многобройна и трайна съдебна практика, че
съгл. нормата на чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети
за задоволяване на нужди на семейството, като съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД това което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от солидарните длъжници по равно, освен ако от
отношенията помежду им не следва друго, а по делото липсват данни за неравенство в
дяловете. Предвид изложеното, М. П. Б. отговаря солидарно с М. Б. за заплатеното от
ищцата в повече на кредитора в размер на 11 133, 11 лева. Според чл. 122, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да насочи иска си срещу всеки от съпрузите по негов избор. Но в случая
ищцата е заплатила тази сума на кредитора в качеството си на кредитополучател и
солидарен длъжник, няма качество на кредитор по дълга и в отношенията й с другите
солидарни длъжници намира приложение правилото на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, според което
доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД
солидарният длъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяване
на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му. За ищцата е възникнало
регресно право срещу ответника за припадащата му се част от платеното от нея за
погасяване на дълга, поради което е необоснован изложения от нея довод във въззивната
жалба, че може да иска изпълнение от ответника на всичко платено от нея в повече на осн.
чл. 122, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 734/ 13. 11. 2022 г. по гр. д. № 340/ 22 г. по описа на
Районен съд Разград, в частта, с която за разликата над сумата от 5372,56 лв. до
претендирания размер от 10 745,12 лв., представляващи сбор от заплатени вноски по
кредита - Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
******** за периода от 10.08.2018 г. до 17.11.2021 г. ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска и за разлика над сумата
от 146,25 лева до 292, 50 лв. лихва за забава, са отхвърлени като неоснователни и
недоказани, предявените от ищцата И. Т. П. против М. Б. искове на осн. чл. 127, ал. 2 вр. с
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4