Мотиви към присъда №92/22.07.2020г. по
НОХД №1837/2019г.,
изготвени на 23.07.2020г.
Постъпила е тъжба от И.Г.И. против
подсъдимата П.П.Б. за престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител
се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подс.
Б. да бъде призната за виновна и да й се наложи справедливо наказание. Моли
съда да му присъди направените по делото разноски.
Подсъдимата Б. не се явява в съдебно
заседание. Вместо нея се явява упълномощен защитник, който моли съда да
оправдае подсъдимата и да й бъдат присъдени всички направени по делото
разноски.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Частният
тъжител И.И. и подсъдимата П.Б. живеели на съпружески начала и от това им
съжителство на 21.09.2011г. им се родило дете П.И.И.. Отношенията им се влошили
и от февруари 2015г. двамата се разделили като детето останало да живее при
майка си. С решение №890/29.07.2019г. по гражданско дело №2748/2019г. по описа
на С.ски районен съд упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете били предоставени на майката П.Б., а на бащата на детето бил
определен режим на лични отношения с детето всеки първи и трети петък и неделя
от месеца от 19,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване, един месец
през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и първите пет дни
от великденската и коледната ваканция на детето. Съдът е разрешил да се издаде
паспорт на детето П.И.И. и със същото решение е заместил съгласието на частния
тъжител И.Г.И. като баща на малолетното дете П.И.И. за напускане от детето на
територията на Република България и пътуване до страните членки на Европейския
съюз, Република Турция, Република Македония и Република Сърбия и обратно със
съгласието и придружено от своята майка П.П.Б. през ученическите ваканции на
детето, както и през почивните дни за период от пет години.
На
18.10.2019г. петък частният тъжител И. разговарял с подсъдимата и тя му казала
да не идва, тъй като с детето ги нямало. Не конкретизирала дали се намират
извън населеното място или извън страната. Той все пак отишъл до дома на
подсъдимата в гр. С. на ул. „Работническа” №24 придружен от сестрата на
приятелката му Д. З.В., Н. З. В.. Обадил се на телефон 112 и подал сигнал като
съобщил, че е отишъл да вземе детето си П.И. съобразно определения му режим от
съда на лични контакти с него, но на адреса е нямало никой. На място
пристигнали двама полицаи, които установили и удостоверили казаното от частния
тъжител.
На
01.11.2019г. частният тъжител отново опитал да се види със сина си, съобразно
режима на лични контакти с него, определен му със съдебното решение. За целта
отишъл на адреса като този път взел със себе си освен Н. В.и приятелката си Д.
В.. Детето отново не било на адреса на майката. Той отново се обадил на телефон
112 и на място били изпратени служители от РУ на МВР- С. за регистриране на
случая.
На
15.11.2019г. частният тъжител отново отишъл на адреса на подсъдимата. Този път
бил със свой приятел С. Х. Ст.. Подал отново сигнал на телефон 112. Пристигнали
трима полицаи, които удостоверили
твърдението му, че не може да си вземе детето. Посетил училището, в което бил
записан да учи синът му, СУ „Пейо Яворов”- гр. С. и директорът му заявил, че
майката на П.И., подс. П.Б. е поискала да му бъде издадено удостоверение за
преместване, тъй като щели да напускат страната. Частният тъжител поискал копие
от това удостоверение и го е представил с частната тъжба по делото. От това
удостоверение е видно, че учебните занятия са посещавани от детето до
21.10.2019г., след което същото е било преместено.
Още след
първото му посещение на 18.10.2019г. частният тъжител чрез нотариус Н. Ст. изпратил
нотариална покана до подсъдимата и я поканил да започне да се придържа към
спазване на съдебното решение в частта относно личните му отношения с детето П.И..
На 10.12.2019г. получил констативен протокол от нотариуса, от който било видно,
че след неколкократни посещения на адреса на подс. П.Б. същата не е била
намерена и на третото посещение на 25.11.2019г. било залепено уведомление на
входната врата. В него връчителят на поканата е посочил, че по данни на съседи
лицето е в чужбина.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
Д.В., С. С.Н. В., М.П., Т.С., В.Х., Х.С., Ц.К. и С. Ж., тъй като те са безпротиворечиви, относими към
предмета на делото и не противоречат на събрания по делото доказателствен
материал.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелите И.Б., Д. И. и Д. В., тъй като те също не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. От тези
показания също става ясно, че детето и подсъдимата се намират в Англия, а така
също и факта, че това е станало през октомври
2019г.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че през периода 18.10.2019г.- 10.12.2019г.
в гр. С., в условията на продължавано престъпление на три пъти като родител не
е изпълнила съдебно решение №890/29.07.2019г. постановено по гражданско дело
№2748/2019г. по описа на С.ски районен съд относно личните контакти на бащата И.Г.И.
с детето П.И.И..
Деянието е извършено от подс. Б. с
пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя е била наясно, че
като напуска страната и се установява да живее в Обединеното кралство няма как
да осигури предаването на детето на бащата, съгласно определения му режим за
лични контакти. По несъмнен начин се установи от събраните по делото
доказателства, че на датите 18.10.2019г., 01.11.2019г. и 15.11.2019г. частният
тъжител И.И. не е можал да се срещне със сина си да го вземе за дните от петък
до неделя, както е посочено в съдебното решение. Както бе посочено по- горе
това се доказа по несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. В., С. С., Н.
В., а така също и от показанията на разпитаните полицейски служители,
свидетелите М.П., Т.С., В.Х., Х.С., Ц.К. и С. Ж.. По несъмнен начин се
установи, че майката с детето живеят в Англия. Това се доказва и от показанията
на посочените по-горе свидетели, а така също и от показанията на сестрата на
подсъдимата И. Б., сестрата на майката на подсъдимата Д.И. и първата й
братовчедка Д. В.. От показанията на тези три свидетелки по несъмнен начин се
установи, че подсъдимата с детето през октомври 2019г. са напуснали страната и
са се установили да живеят в Англия. Това, че подсъдимата с детето живее в
Англия се доказа и от представените от нейния защитник писмени доказателства, а
именно трудов договор, че работи в Англия, удостоверение от общинското училище,
че детето учи в общинско начално училище „Спрингфийлд” от 05.11.2019г., фишове
за платено трудово възнаграждение на майката. Ето защо следва да се приеме, че
подс. Б. съвсем съзнателно е напуснала страната с малолетното дете и на
посочените в частната тъжба дати 18.10.2019г., 01.11.2019г. и 15.11.2019г. не е
изпълнила съдебното решение №890/29.07.2019г., постановено по гражданско дело
№2748/2019г. по описа на С.ски районен съд, относно личните контакти на бащата И.Г.И.
с малолетното дете П.И.И..
Съдът счита за
безспорно установено от доказателствата по делото, че съгласно постановеното
решение бащата И.Г.И. има определен режим на лични отношения с детето П.И.И.,
както следва: Всеки първи и трети петък и неделя от месеца от 19,00 часа в
петък до 18,00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ с
годишния отпуск на майката, както и първите пет дни от Великденската и
Коледната ваканции на детето.
Извършеното
престъпление е продължавано, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като в случая са налице три отделни деяния, които осъществяват поотделно един и
същи състав на едно и също престъпление. Тези деяния са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Съдът не
споделя казаното от защитника на подсъдимата, че тя не следва да носи наказателна
отговорност, тъй като не е извършила престъплението, в което била обвинена, че
бащата имал възможност да се вижда с детето по вайбър, че подсъдимата работела
в Англия и получавала съответно добро възнаграждение, което в България нямало
как да го получи и че детето се намирало в специална среда, че се чувствало
добре. Всичко това показвало, че не е налице осъществен умисъл от страна на
неговата подзащитна. Напротив, от доказателствата по делото се установи точно
обратното. Видно е, че подсъдимата е поискала още през 2016г. да изведе детето
в чужбина и тъй като е получила отказ от бащата това не се е осъществило.
Поискала е от съда да разреши да се издаде паспорт на малолетното дете, както и
решението на съда да замести съгласието на бащата за напускане от детето на
територията на Република България. Това се е случило като съдът с посоченото
по- горе решение №890/29.07.2019г. по гражданско дело №2748/2019г. С.ски
районен съд е разрешил да се издаде паспорт на детето и е заместил съгласието
на частния тъжител И.И. като баща на малолетното дете П.И.И. за напускане от
детето на територията на Република България и пътуване до страните членки на
Европейския съюз, Република Турция, Република Македония и Република Сърбия и
обратно със съгласието и придружено от своята майка, подс. П.Б. през
ученическите ваканции на детето, както и през почивните дни за период от пет
години. Видно е, че това решение не е спазено от страна на майката, напротив тя
се е установила да живее постоянно в Обединеното кралство и по този начин
лишава бащата от личните му контакти с детето.
Без значение е за съда дали едно малолетно
дете иска или не иска да живее в България или иска да живее в друга страна.
Съдът е решил въпроса с личните контакти на бащата с детето, предоставил е
родителските права на майката и тя е длъжна да осигурява срещите на детето с
неговия баща. Не може да се поставя въпроса, че в Англия имало работа, че
получавала добро възнаграждение, което в България не можела да получава и едва
ли не щом като си е намерила работа в чужбина не следва да носи наказателна
отговорност за деянието, което действително е извършила. Съдът е постановил
решение, в което е посочил кога и как трябва да се осъществи съответния режим
на лични контакти между малолетното дете и бащата и това не е по преценка дали
детето иска или дали майката има възможност.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимата.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. За
престъплението по чл.182, ал.2 от НК се предвижда наказание „Пробация” и
„Глоба”. Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. От деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, поради което и съдът прие, че следва да я освободи от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да й наложи административно
наказание. Съдът счете, че с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенция следва да наложи на подс. Б. за извършеното от нея престъпление
наказание „Глоба” по административен ред в минимален размер от 1000 лева. Това
наказание съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на
обществената опасност на деянието и дееца.
Съгласно
правилата на процеса съдът осъди подс. Б. да заплати на частния тъжител И.Г.И.
сумата от 412 лева, представляваща направени от него разноски по делото, 400
лева адвокатски хонорар и 12 лева държавна такса за образуване на наказателното
производство.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: