Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
15.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 13067 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на А.Д.К. -
длъжник по
изпълнително дело № 20198600401108 по описа на ЧСИ В.М., подадена чрез пълномощника адв.Г.В. срещу постановление за разноски по делото, обективирано в съобщение
с изх.№ 51216/10.06.2019 г. по същото изпълнително дело, с искане същото да бъде
отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление за начислени такси и
разноски, обективирано в съобщение с изх.№ 51216/10.06.2019 г. по изпълнителното дело.
Жалбоподателят, чрез своя пълномощник адв.Г.В. претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Ответникът
по жалбата и взискател по изпълнението – „Б.Е.“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.В.В.в писмен отговор, оспорва жалбата и моли съда да я остави без разглеждане, като недопустима, а при условията на
евентуалност да я остави без уважение, като неоснователна.
ЧСИ В.М. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20198600401108 по описа на ЧСИ В.М., с рег.№ 860, с район на действие СГС е образувано на 29.05.2019 г. по молба на „Б.Е.“ ООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.В.Г.,
въз основа
на изпълнителен лист от 22.03.2011 г., издаден от Софийски районен съд, 79 състав по гр. дело № 48773/2010 г., за заплащане
на сумите посочени в него.
Със съобщение за образуване на изпълнително дело с изх.№
51216/10.06.2019 г. по изпълнителното дело № 20198600401108 по описа на ЧСИ В.М., което обективира
произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, са определени разноските и таксите по изпълнението дължими от длъжника в полза на взискателя, които са посочени по основание
и размер, съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
едноседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител -
постановление за разноските /чл.435, ал.2
от ГПК/,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на размера на таксите по
изпълнението:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в
процесния случай. Такси по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл.78 от ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител
следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се
посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл.79 от ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират
само за действия, изрично посочени в тарифата / чл.82 от ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес
/чл.83 от ЗЧСИ/.
В
настоящия случай съдът приема, че определеният от ЧСИ общ размер на обикновените такси по изпълнението са начислени в съответствие
с разпоредбите на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. В процесния случай не се установява, ЧСИ В.М. да е
определила по изп.дело пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение
съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36
от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е
приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните производства - така определение
№ 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г. о.
В настоящия случай съдът приема, че длъжникът по изпълнението А.Д.К. не е
възразил изрично по изпълнителното дело срещу размера на разноските дължими от
него на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360 лв./с
ДДС/. Безспорно е обстоятелството, че възражение от страна на длъжника по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК не е направено по изпълнителното дело. В срока за
доброволно изпълнение, длъжникът не е депозирал писмено възражение, с което да е
направил възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
определените разноски в съобщение с изх.№ 51216/10.06.2019 г., в частта на
дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., нито е поискано от ЧСИ
същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год.,
минимални размери, като прекомерно. Искането за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е направено за първи път с подадената
жалба.
Съдът намира, че ЧСИ е компетентен да се произнесе по
искането на длъжника за намаляване на разноските на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и
едва след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия,
съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435-437 ГПК
ще извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ по прилагането на чл.
78, ал. 5 ГПК. В процесния случай при липса на направено възражение от страна
на длъжника за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по изпълнителното
дело и на изричен акт, постановен във връзка с подаденото възражение, съдът не
може да извърши преценка и контрол за законосъобразност на действията на ЧСИ в
тази насока.
С
оглед на изложеното, жалбата на длъжника А.Д.К. срещу постановление за
разноски по делото, обективирано в съобщение с изх.№ 51216/10.06.2019 г. по процесното изпълнително дело се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като
неоснователна жалбата на А.Д.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес: А.К.„М.“-София, Адвокатско дружество „ В. и Л.“,
гр.София, ул.“********адв.Г.В. - длъжник по изпълнително дело №
20198600401108 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие СГС, подадена
чрез пълномощника адв.Г.В. срещу постановление за разноски
по делото, обективирано в съобщение с изх.№ 51216/10.06.2019 г. по същото
изпълнително дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.