РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. С., 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети октоМ.и
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100694 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца С. Н. И. срещу О.- С., с правното
основание на чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187 ЗМ. и чл.86 ЗЗД., за осъждане на ответната
страна да му заплати сумата в размер на 1 882,97 лева – главница, представляваща
допълнително възнаграждение за положен от него и незаплатен извънреден труд за
периода от 23.12.2019г. до 25.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда 25.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 271,72 лева- мораторна лихва върху сумата за
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число
на месеца, следващ тримесечния период , за който се дължи съответното допълнително
трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска- 25.07.2022г.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на
ищеца адв.П.. Представя и писмена защита в подкрепа на съображенията за уважаване
на претенциите.
За ответника О.- С. юриск.В. оспорва исковете. Представя и писмена защита с
възражения за неоснователност на исковете.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват по
основание и размер. Правят се възражения, че през исковия период ищецът е бил
служител на М., като статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМ. и са
неприложими Закона за държавния служител, Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Не е налице закон или акт на МС,
който да допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент
1,143. От О. С. е заплащано на ищеца допълнително възнаграждение за положен
нощен труд допълнително в размер на 0,25 лв. на час, а след 01.02.2020г.- в размер на
1,00 лева на час съгласно Заповед №8121з-156/05.02.2020г. на М. и не следва да се
прави преизчисление, тъй като би се получило дублиране на заплащането. Предвид
1
горните възражения в отговора на ответника, претенцията по главния иск е
неоснователна и недоказана според ответната страна, което влече и неоснователност на
акцесорния иск.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в
съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и
заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, намира исковете за
ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение.
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че С.
Н. И. е служител в О. - гр. С., като *** със статут „държавен служител“ по смисъла на
чл.142,ал. 1 т. 1 от Закона за М.. Същият е полагал труд на смени, всяка с
продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици, при сумирано
отчитане на работното време.
От 23.12.2019 год. до 31.12.2019 год, ищецът е получавал основно месечно трудово
възнаграждение за длъжност 890,00 лева; от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. - 979,00 лева;
от 01.01.2021 г. до 01.06.2022 г. -1126,00 лева; от 01.07.2022 г. до 11.07.2022 г. - 1351,00
лева.
Часовата работна заплата за всяка календарна година в рамките на процесния период
е както следва: за 2020г. - 13,22 лв., за 2021 г. - 11,05 лв. и за 2022г.-9,70 лв.
За целия период от 23.12.2019 г до 25.07.2022 г.,С. Н. И. е положил 1052 часа нощен
труд, които са му заплатени заедно с дневния без същите часове нощен труд да бъдат
превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. От преизчислението на тези
часове в дневни, остава да получи допълнително суми за 150 часа, равняващи се на
1814,30 лева по часовите ставки за отделните месеци. По тримесечия, законната лихва
за забава (изчислена с „Лихвения калкулатор на НАП“) е 259,72 лева или обща сума
2074,02 лева.
Според заключението по ССчЕ разликата в часовете отработен нощен труд след
приравняването им по Наредбата е 150 часа. Положените часове нощен труд не са
преобразувани в дневен. Разликата от преизчислението е 150 часа за 1814,30 лева.
Върху тази сума законната лихва е в размер на 259,72 лева. 5.
Вещото лице по ССчЕ дава заключение, че общата сума на неначислените и
неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период,
преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“
за ищеца С. Н. И. е 1882,97 лв. Размерът на законната лихва за забава, дължима на
всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и
преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната
заплата“, изчислен от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася
до м. юли 2022 год. е 259,72 лв. Положения нощен труд по време на официалните
празници за периода възлиза на 28 часа. Законните лихви върху тази сума са за 12,00
лева. И общо размерът на законната лихва върху неначислените и неизплатените
допълнителни възнаграждения за положен нощен труд за период от 23.12.2019г. до
25.07.2022г. е в размер на 271,72 лв.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМ. държавните служители, които полагат труд за времето
от 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда. В ал.2 на чл.9 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
В разпоредбата на чл.176 от ЗМ. е установено, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на М. се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМ.
2
сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в М. е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1
от ЗМ.. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМ. регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-,
12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Според ал.10 на чл.187 от ЗМ. редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 1,143. В Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и №
8121з-776/29.07.2016г., както и в издадената впоследствие Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба
№ 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. С изменението на ЗМ., обнародвано в ДВ
бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в чл.187,ал.1 от ЗМ. е предвидено, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова ал.4 на чл.187,
според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работното време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съгласно разясненията в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в М. има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Същото следва да е относимо и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМ..
Съгласно цитираната по- горе разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗМ., на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч. В тази връзка и в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМ. е
регламентирано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,
00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Предвид тези
разпоредби, съдът намира, че следва субсидиарно да се приложи КТ и чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Или, положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляването му с коефициент 1,143.
При това, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице относно размера
на дължимото възнаграждение. Ако се изключи приложението на правилата на КТ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с оглед горните доводи,
би довело до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо
държавния служител в М. и спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и Наредбата за
3
структурата и организацията на работната заплата. Следва да се посочи също, че
съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Изхождайки от изложените по- горе доводи, съдът намира, че
исковете подлежат на уважаване съобразно приетото по делото заключение по
назначената съдебно- счетоводна експертиза и исковете да се уважат, както са
предявени с допуснатото изменение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска в съда.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. В посочения размер следва да се
уважат претенциите на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до изплащане на вземането.
Ответната страна прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца при положение, което съдът намира за
неоснователно. Ищецът претендира заплащане на такива разноски в размер на 450,00
лева, които не надвишават установения размер в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и подлежат на присъждане.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-С. държавна такса
върху уважените искове в размер на 125,32 лева, както и разноски за вещо лице в
размер 150,00 лева, които са изплатени от бюджета на съда.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. ГР.С., гр.С., ***, БУЛСТАТ ***, да заплати на С. Н. И.,
ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.***, сумата в размер на 1 882,97 лева допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019г. до
25.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
25.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и 271,72 лева- обезщетение
за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд през
периода 23.12.2019г. до 25.07.2022г.
ОСЪЖДА О. ГР.С., гр.С., ***, БУЛСТАТ ***, да заплати на С. Н. И.,
ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.***, направените съдебни разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
ОСЪЖДА О. ГР.С., гр.С., ***, БУЛСТАТ ***, да заплати по сметка на Районен съд-
С. държавна такса върху уважените искове в размер на 1245,32 лева, както и разноски
за вещо лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4