РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер           1257/                14.04.2015   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На четиринадесети април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание на първи април две хиляди и петнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  457                                                 по описа за   2015 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на М.А. чрез А.К., като нейна майка и законен представител против В.А.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като родителите живеели отделно. От месец *** ***г. бащата спрял да подпомага детето. Майката получавала майчинство в минимален размер. Ответникът не заплащал издръжка. Ответникът работел *** *** и получавал трудови доходи. Поради това се прави искане да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка от 200лв. за ищеца, считано от 01.09.14г.

В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание процесуалния представител счита, че претендирания размер на издръжката е завишен. Предлага като подходяща издръжка от 130лв.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори и от представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че М.А. е дъщеря на А.К. и В.А..

Страните не спорят, а и от показанията на свидетеля В. К. се установява, че детето се отглежда от своята майка. Това се потвърждава и от социалния доклад.

От показанията на свидетеля К. се установи още, че родителите са се разделили през *** на ***г. За детето се закупуват памперси, адаптирани млека, храна от детска кухня, играчки, дрешки. Бащата е изпратил сума от 200лв. за рождения ден на детето. Ответникът работи *** ***. Майката се грижи за детето с помощта на родителите й от ранна детска възраст.

Съдът кредитира показанията на свидетелката К. като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделя собствените си впечатления относно семейното положение на страните. Свидетелката поддържа чест контакт с майката. Известни са й ежедневието и нуждите на М..

От показанията на свидетеля М. Н. се установява, че ответникът е *******. Изпращал е средства, за да бъдат  осигурени нуждите на детето преди раждането му. Свидетелката е *** *** *** и вижда детето поне веднъж в месеца. Ответникът е учил в ******* и е работел като ***, *** и ***.

От социалния доклад се установява, че М. е на *** ***. За детето се грижи майката. Разширените семейства по бащина и майчина линия поддържат контакт с детето.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата - ответник по делото. От гласните и писмени доказателства е видно, че ответникът работи *** ***, има опит като *** и ***, притежава МПС. Майката е в отпуск по майчинство.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 300,00 лева, от които минимум 100лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със здравето на детето. Съдът е съобразил ниската възраст на детето, което изисква закупуване на памперси, специални млека, особен хранителен режим. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката, която полага ежедневни грижи за него. Затова и по-голям дял от издръжката следва да се възложи върху бащата.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 200,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

По делото се ангажираха гласни доказателства относно приходите на ответника, който се установи, че работи в областта на *** *** ***. Има възможност да реализира доходи и без особено затруднение да покрива определения от съда размер на издръжката. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Съдът при определяне на размера на издръжката е съобразил получаваните доходи, установените разходи, липсата на други низходящи. Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба –19.01.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Относно претендираната издръжка за минал период съгласно чл.149 от СК издръжка може да се търси за минал период от време най-много за една година от предявяване на иска. Ищецът претендира издръжка от 01.09.14г., когато се твърди ответникът да е спрял да изпраща средства за детето си. Не се спори между страните, че бащата не полага непосредствени грижи за детето. Не се събраха по делото нито гласни, нито писмени доказателства от *** ***г. бащата да е осигурявал средства за издръжката не детето при доказателствена тежест за ответника. Ето защо и съдът приема за периода от 01.09.14г. до завеждане на исковата молба -  19.01.2015г. искът е основателен и следва да се уважи, в предявения размер.

Установи се в хода на производството, че ответникът не е живял с детето си и основно грижи за детето е полагала майката в процесния период. Родителите от показанията на свидетеля се установява, че са разделени от *** на ***г. Ответникът не е подал отговор и не е оспорил фактите, посочени в исковата молба. Всички разходи и грижи за М. са посрещани от майката. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Следва да се има предвид, че за претендирания период до подаване на исковата молба социално-икономическите условия в страната не са се променили значително, което обуславя извода, че детето е имало нужда от издръжка и в този период от около 300 лева месечно. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време, дължима от ответника следва да се определи също в размер на 200 лева на месец. Издръжка в посочените размери за посочения период, макар да би представлявала известно затруднение за ответника, предвид факта, че ще се дължи наведнъж, то водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на детето, което определено е било в затруднено положение предвид факта, че майката сама е посрещала всички разходи. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за периода от 01.09.2014г. до датата на завеждане на исковата молба 19.01.2015г. следва да се уважи за сумата в размер на 200 лв. месечно.

 

С оглед изхода на производството ищецът има право на присъждане на разноски. Установи се, че ищецът е направил разходи по делото в общ размер от 300лв. за адвокатско възнаграждение. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв. Ответникът няма право да му бъдат присъдени разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска в размер от 288.00 лв. върху тригодишните платежи, както и държавна такса в размер на минималната от 50.00 лв. за иска за издръжка за едногодишен минал период от време.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА В.К.А. ЕГН ********** *** да заплаща на М.В.А. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.А.К. ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 200.00 лева /двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

ОСЪЖДА В.К.А. ЕГН ********** да заплати на М.В.А. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.А.К. ЕГН ********** издръжка за минал период от време, а именно: от 01.09.14г. до завеждане на исковата молба -  19.01.2015г., в размер на 200 лева /двеста лева/ месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.К.А. ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС сумата от 338.00 лева /триста тридесет и осем лева/, представляващи  държавни такси за настоящото производство.

ОСЪЖДА В.К.А. ЕГН ********** да заплати на М.В.А. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.А.К. ЕГН ********** сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.