№ 410 / 26.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г. Монтана 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-. г. МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 21.05.2019 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Петкова бр.г.д.№ 450 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Искът е за развод с пр. осн. чл. 49, ал.1 от СК.
Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК .
Ищецът– И.И.В., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, чрез пълномощника си и съдебен адрес за призоваване-. адвокат Н.В.,xxx е предявила иск за допускане развод и прекратяване на брака й, сключен с отв. П.П.В., ЕІ`Н xxxxxxxxxx, адрес: xxx, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в него. Изрично е заявено в исковата молба, че не желае съдът да се произнесе по въпроса за вината.
Заявено е че от брака си имат родено едно дете-. П. П. П., роден на xxx год. , който понастоящем е пълнолетен.
В исковата молба се твърди, от десет години с ответника не живеят заедно. Нямат контакти. Всякакви отношения между тях „са прекъснати безвъзвратно”.
Жилището, в което живели заедно до преди десет години , намиращо се в г. П. у. „. 8. в. Г. е. 1. а. 3. е нейна лична собственост.
Искът за развод е с пр.осн.чл.49 ал.1 от СК, обективно съединен с брачни искове по чл.322 ал.2 от ГПК: 1/За ползване на семейното жилище-. заявено е от ищцата, че желае да й се предостави; 2/ За издръжка между съпрузите-. ищцата няма претенция; 3./ за промяна на фамилното име на съпругата след развода-. ищцата желае да продължи да носи брачното си фамилно име-.В.; Няма свързани с непълнолетни деца искове.
В исковата молба са изложени подробно факти, довели до дълбокото и непоправимо разстройство в брака на страните, основният от които е фактическата им раздяла от 2009г. насам.
В открито съдебно заседание по делото за ищцата се явява надлежно упълномощения от нея процесуален представител-.адв. Н.В., с изрично пълномощно по см. на чл.34, ал.2 от ГПК.
Не претендира за присъждане на разноски по водене на делото.
Ответникът-. П.П.В., ЕІ`Н xxxxxxxxxx, адрес: xxx е подал писмен отговор на исковата молба в указания срок със съобщението по чл.131 от ГПК, в който изразява следното становище: Не оспорва предявения иск. Няма възражения по направените искания. Не се явява в открито съдебно заседание по делото.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Страните сключили граждански брак с акт № 2 от 19.01. 1991г., в с. А. о. Н. о. Л., от който имат родено едно дете-. П. П. П., роден на xxx год., т.е. понастоящем-. пълнолетен.
От десет години ищцата и ответникът не живеят заедно. Нямат контакти. Всякакви отношения между тях по думите на ищцата „са прекъснати безвъзвратно”. С ответника живеят напълно разделени и не поддържат никакви съпружески отношения, като всеки води свой самостоятелен живот.
Безспорно е че жилището, в което живели заедно до преди десет години, намиращо се в г. П. у. „. 8. в. Г. е. 1. а. 3. е лична собственост на ищцата.
Изложеното се установява от писмените и гласни доказателства, вкл. и от показанията на свидетеля П. П. П.-.син на страните. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, неоспорени и необорени от други доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл.49 ал.1 от СК. На практика в брачните отношения между съпрузите е настъпил онзи дисбаланс, при който съществуването на семейството е станало само една ненужна формалност. Продължителната фактическа раздяла, през който период не са контактували и интересували един от друГ. обективира извода за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им, който съществува само формално. Ето защо следва да бъде допуснат развода без произнасяне относно вината с оглед на това, че изрично е заявено от ищеца нежелание да се обсъжда този въпрос. От ответника също няма подобно искане.
В случая не се разглеждат исковете по чл. 322, ал.2 от ГПК-. за упражняване на родителски права, издръжка на деца и лични отношения между родител-. дете, с оглед на заявеното в исковата молба, че роденото от брака дете е навършило пълнолетие.
Ищцата е заявила претенция за ползване на семейно жилище-. намиращо се в г. П. у. „. 8. в. Г. е. 1. а. 3., което е нейна лична собственост и ответникът няма претенции за ползване на същото. Ето защо следва да й бъде предоставено след развода.
Страните нямат претенции за издръжка един на друг след развода.
От представеното удостоверение за граждански брак е видно, че съпругата е променила предбрачното си фамилно име, с оглед на което следва да бъде уважено искането й относно запазване на придобитото след брака фамилно име ”В.”.
Ищцата не претендира присъждане на разноски по водене на делото.
С оглед Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъдат определени дължимите такива. В случая ищцата е заплатила по сметка на Районен съд-. г. Монтана сумата 50,00 лв-. държ. такса за образуване на делото и друга сума не се дължи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД между И.И.В., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx и П.П.В., ЕІ`Н xxxxxxxxxx, адрес: xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен с Акт № 2 от 19.01.1991г., в с. А. о. Н. о. Л., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в същия.
Съпрузите не са поискали произнасяне относно вината за разстройството на брака.
Роденото от брака едно дете-. П. П. П., роден на xxx., е навършил пълнолетие, с оглед на което не се разглеждат искове за упражняване на родителски права, издръжка и лични отношения с деца.
Семейно жилище, намиращо се в г. П. у. „. 8. в. Г. е. 1. а. 3. се предоставя за ползване на И.И.В., ЕГН xxxxxxxxxx.
След развода съпругата И.И.В. ще продължи да носи брачното си фамилно име -.“ В.”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: