Решение по дело №225/2023 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 46
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20233210100225
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Балчик, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от Г. ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20233210100225 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. С. ЕГН**********
с постоянен адрес в ***,чрез пълномощника си адвокат Б. З. от АК-С.,със съдебен адрес в
***,адвокатска кантора“М. и З.“,срещу ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление в ***,представлявано от Г. Т. Т. .
Исковата молба е получена с Рег.№1701 на 20.04.2023год.
Представителната власт,на адвокат Б. З. е оттеглена от ищцата и като неин
процесуален представител е упълномощено редовно Еднолично адвокатско дружество „Д.
М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по описа на *** св.
Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М.
М. – Управител.
С Разпореждане№459 от 26.04.2023година,съдът е оставил без движение исковата
молба.В изпълнение на това разпореждане,ищецът е представил уточняваща
молба,получена с Рег.№1833 от 27.04.2023година с която се уточнява,че са предявени
следните искове:
Главен иск за прогласяване на нищожност,с правно основание в разпоредбата на
чл.26 ал.1пр.1 от ЗЗД-противоречие със закона-чл.11 ал.1т.10 от ЗЗП.
Евентуални искове за прогласяване на нищожност
-с правно основание в разпоредбата на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД-заобикаляне на
закона-чл.19 ал.4 от ЗПК
-с правно основание в разпоредбата на чл.26 ал.1пр.3 от ЗЗД-накърняване на
добрите нрави
-с правно основание в разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД-изначална липса на
основание.
Втори иск:Осъдителен иск ,с цена на иска 10 лева като частичен такъв от 200 лева,за
недължимо платена сума по договор за паричен заем №***.
1
С писмена молба ,получена в БРС с Рег.№4006 от 12.09.2023година,ищецът е
поискал изменение на осъдителния иск,по размер,като е поискал същия да бъде увеличен от
10 лева на 153,44 лв.Това искане е повторено с писмена молба с Рег.№4886 от
01.11.2023година.
С протоколно определение от 16.04.2024година,съдът е допуснал,на основание
чл.214 от ГПК изменение на осъдителния иск по размер,като същия следва да се счита
предявен за сумата от 153,44 лв.,като същия следва да се счита предявен в пълния си
размер.Уточнява се ,че тази сума следва да се претендира,като платена без основание
договорна неустойка.
Ищецът с исковата си молба е поискал освобождаване от заплащане на държавни
такси и разноски.С изрично Определение№218 от 02.05.2023година ,влязло в сила,съдът е
оставил без уважение искането на ищеца по чл.83 ал.2 от ГПК.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
Ищецът твърди да е сключил с ответника на 22.02.2019 г. договор за паричен заем
№***, с който ответникът се задължил да предостави на ищеца заем в размер на 400 лв. като
сумата следвало да бъде върната на месечни вноски. Твърди в чл. 4 да е договорено
договорът за заем да е обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на ответника като поръчителите следвало да отговарят на следните
условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум
1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР.
Твърди в чл. 4, ал. 2 да е уговорено, че в случай на неизпълнение на задълженията по
договора да предостави обезпечение в срока на предходната алинея, заемателят дължал на
заемодателя неустойка в размер на 200 лв., която да се заплащала разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски. Твърди да му е начислена неустойка в общ размер на 200 лв., т.к.
не е представил в срок исканите поръчители или друг вид обезпечение, посочено в договора.
Твърди да е погасил изцяло сумата по договора. Твърди процесната клауза да
противоречала на закона като сочи разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП, да заобикаляла
закона като сочи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и да накърнявала добрите нрави.
Твърди с процесната клауза да се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗЗП,
предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът имал само право на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и поради това клаузата да е била нищожна.
Твърди сумата на неустойката да не била включена към ГПР и така да се заобикаляла
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи за неравноправност и поради това –
нищожност на процесната клауза.
С оглед изложеното,ищцата моли съда да постанови съдебно решение,с което да:
1. Да признае за установено в отношенията между страните Г. К. С. с ЕГН ********** и
ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от Г. Т. Т.,че клаузата на чл.4 ал.2 от сключеният между тях
Договор за паричен заем № *** е нищожна.
2. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от Г. Т. Т. да заплати на Г. К. С. с ЕГН ********** сума в размер
на 153,44 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка,по нищожна
клауза на чл.4 ал.2 от Договор за поръчителство № ***, сключен между страните,
2
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира съдебни разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната
страна.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от
ответната страна.
В писменият отговор,твърденията на дружеството-ответник,са следните:
Ответникът оспорва исковете. Твърди договорът за паричен заем да е действителен.
Твърди при подписване на договора на ответника да е предоставен СЕФ, в който били
описани параметрите на кредита и изрично било посочено, че следвало да бъде
предоставено едно от посочените обезпечения, т.е. преди сключването на договора ищецът е
знаел, че е трябвало да предостави обезпечение. Оспорва с процесната клауза да се
постигало неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че периодът, за
който е начислена неустойката е от изтичане на тридневния срок за предоставяне на
обезпечението до крайния срок на договора като за този период не се е начислявало
обезщетение за забава. Твърди, че надвишаването на ГПР, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, не
водело до недействителност на договора за потребителски кредит, а до нищожност на
клаузите, надвишаващи определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва твърдението, че
неустойката била недействителна, поради това, че с нея се създавали задължения, които се
покриват от ГПР като навежда доводи, че законът позволявал такива разходи, но изрично ги
е изключил при начисляване на годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че ГПР
в процесния договор е фиксиран като същият е в установените от закона граници от пет
пъти размера на законната лихва. Твърди, че процесната неустойка е уговорена за
неизпълнение на договорно задължение, а не като мораторна неустойка за забава и не
излизала извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Твърди,
че договорът е индивидуално договорен, поради което, клаузата не била нищожна, дори и да
се приемело за неравноправна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Редовно призовани в съдебно заседание,ищцата не се явява.Процесуалният
представител на ищцата е депозирал няколко молби с които желае да се даде ход в негово
отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба. Прави доказателствени искания.Изразява
становище по същество.Моли съда да уважи изцяло предявените искове.Пледира да се
заплатят направените деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение на процесуалният представител на
дружеството-ответник.
Редовно призовано,дружеството ответник,не се представлява в съдебно
заседание.Представя писмени становища.В тях изразява становище ,че поддържа писмения
отговор по исковата молба.Оспорва исковете.Моли съда да ги отхвърли изцяло.
Претендира направени деловодни разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,приема за установена
фактическа обстановка и прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установи,че:
- между ищеца, като заемател, и ответникът, като заемодател, е сключен договор за
паричен заем № ***, с който ответникът се задължил да предостави на ищеца заем в размер
3
на 300 лв. като сумата следвало да бъде върната на месечни вноски;
-че ответникът е предоставил сумата на ищеца, който я е усвоил;
- че в чл. 4 е договорено договорът за заем да е обезпечен с гарант – две физически
лица, поръчители или банкова гаранция в полза на ответника като поръчителите следвало да
отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто
ЦКР;
- че в чл. 4, ал. 2 е уговорено, че в случай на неизпълнение на задълженията по
договора да предостави обезпечение в срока на предходната алинея, заемателят дължал на
заемодателя неустойка в размер на 200 лв., която следвало да се заплаща разсрочено, заедно
с всяка от погасителните вноски; че е начислена неустойка в размер на 200 лв.
С оглед представените доказателства,в публично съдебно заседание,проведено на
16.04.2024година,съдът е отделил като безспорно установени и следните факти,а именно,че
ищцата в изпълнение на процесният договор е заплатила на дружеството-ответник сумата от
400 лева главница,25,99 лихва и 153,44лв.неустойка.
Съдът счита,че залегналата в договора неуточнена клауза не изпълнява нито една от
присъщите на неустойката функции. Единствената цел на тази клауза е да се заобиколи
ограниченията на чл. 19 ал. 4 ЗПК, като по този начин кредиторът получи възнаграждение
многократно над допустимото. Съдът приема,че неуточнената клауза представлява „скрита
лихва". Вноските по тази клауза са предвидени да бъдат заплащани с погасителните вноски
по кредита, като именно представлява всички белези на договорната лихва.
По отношение на осъдителния иск,съдът съобразява следното:
Ищцата е заплатила сумата в размер на 153,44 лв., което обстоятелство е отделено,
като безспорно, като ответната страна не доказа правно основание, на което да задържи
заплатената сума.
С оглед изложеното,съдът счита,че следва да бъдат уважени и двата предявени
иска,като основателни и доказани.При този изход от делото,съдът не дължи произнасяне по
евентуалните искове за нищожност.
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото,дружеството-ответник следва да заплати направените
деловодни разноски от ищеца,в негова полза.
Направените деловодни разноски от ищцата е както следва-държавна такса за
образуване на производството в размер на 100,60лв.
Адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата по първия
иск,в размер на 480 лева с ДДС.
Адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата по втория
иск,в размер на 480 лева с ДДС.
Деловодните разноски, свързани със заплатена държавна такса за образуване на
делото ,следва да се изплатят полза на ищцата.
Деловодните разноски,представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА,следва да се изплатят в полза на процесуалният представител-Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по
описа на *** св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***,
представлявано от Д. М. М. – Управител.
4
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните от Г. К. С.
ЕГН********** с постоянен адрес в *** и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***,представлявано от Г. Т. Т., че клаузата на чл.4, ал.2
от сключеният между тях Договор за паричен заем № *** е нищожна,поради противоречие
със закона,на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗЗП.
ОСЪЖДА,на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от Г. Т. Т. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Г. К. С. ЕГН********** с постоянен адрес в *** сумата в размер на
153,44 лв.(сто петдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки)., представляваща
недължимо платена сума,като договорна неустойка, по нищожна клауза на чл.4, ал.2 от
Договор за паричен заем № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда-20.04.2023година до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от Г. Т. Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г. К. С.
ЕГН********** с постоянен адрес в *** сумата в размер на 100,60 лв.(сто лева и шестдесет
стотинки),представляващи деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса за
образуване на делото.
ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от Г. Т. Т. ,да заплати в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по
описа на *** св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***,
представлявано от Д. М. М. – Управител,сумата от 480лв.с ДДС,представляващи деловодни
разноски,под формата на адвокатско възнаграждение за правна защита по първия иск/по
чл.26 от ЗЗД/, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от Г. Т. Т., да заплати в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по
описа на *** св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***,
представлявано от Д. М. М. – Управител,сумата от 480лв.с ДДС,представляващи деловодни
разноски,под формата на адвокатско възнаграждение за правна защита по втория иск/по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД/,на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5