Р Е Ш Е Н И Е
№ 260151/ 25.10.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на четиринадесети
септември, две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Детелина Витанова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 379
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила
е искова молба вх.№ 2343/ 08.07.2020г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., клон България, град София, представлявано от Димитър Д., чрез юрисконсулт
Н.М. срещу С.Р.Р. ***, с която молят да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че същият им дължи следните суми : 1172.02лв. –
главница и 67.66лв. – мораторна лихва за периода от 20.06.2019г. до 19.01.2020г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. В исковата молба се разказва, че страните се намират в
договорни взаимоотношения по силата на сключен между тях договор за
потребителски кредит № CREX – 16378***/
12.09.2018г. Договорът бил сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане
за срок от 22 месеца. След сключване на договора сумата е заплатена на
търговеца, а за ответника е възниклано задължението за изплащане на месечните
погасителни вноски към ищеца. Ответникът
Р. преустановил плащането на погасителните вноски на 20.05.2019г. Това
предпоставило завеждане на заповедно производство по чгрдело № 91/ 2020г. по
описа на РС – Исперих, в което срещу длъжникът е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение. С.Р. не е бил открит на известните постоянен и настоящ
адреси в страната, поради което на кредиторът е било указано завеждане на
установителен иск за вземането, което той сторил в настоящото производство.
Претендират се сторените в заповедното и исковото производство съдебни
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от осабеният представител на
ответника С.Р. адвокат С.Д.. Същата счита искът за допустим. По същество счита
искът за неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв. Моли за изясняване
спора от фактическа страна по делото да бъдат назначени две експертизи –
съдебно-икономическа за установяване размерът на вземанията и съдебно-техническа,
която да установи дали вида, формата и размерът на печатният текст в сключеният
договор отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителският
кредит.
В
съдебно заседание ищцовото дружество чрез писмено становище поддържа
предявените искови претенции и моли същите да бъдат уважени изцяло.
Назначеният особен представител по
отношение на ответника С.Р.Р. адвокат С.Д. моли в писмо становище искът да бъде уважен
само за чистата стойност на кредита предвид доказана недействителност на
договора като не отговарящ на законовите изисквания за размер на шрифта.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка : Между страните по делото е сключен
Договор за потребителски кредит № CREX – 16378***/ 12.09.2018г. по силата на
който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. чрез чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България отпуснало на ответника целеви потребителски за
закупуване на стока – в размер на 1600.00лв. Било договорено кредитът да бъде
погасен до 20.07.2020г. на 22 равни месечни вноски от по 92.35лв. Във
договорените месечни вноски сумата е включвала два компонента – главница и
договорна лихва, като цялата сума за връщане по кредита възлиза на 2181.70лв.
Сумата по кредита е била изплатена от ищцовото дружество на търговският
партньор и така кредиторът е изпълнил своето задължение. В един момент
ответникът е преустановил заплащането на договорените вноски, като до него
момент е бил изплатил 7 вноски. Срокът на договорът към настоящият момент е
изтекъл. На 03.02.2020г. кредиторът е завел заповедна процедура по чл.410 от ГПК пред Районен съд – Исперих, като е било образувано ч.гр.дело № 91/ 2020г.
по описа на съда, в което съдът е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми : 1172,02 лева /хиляда сто седемдесет и два лева и две
стотинки/ главница по договор за кредит № CREX-16378***, сключен на 12.09.2018
г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от
датата на постъпването на заявлението в съда – 03.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 67,66 лева /шестдесет и седем лева и
шестдесет и шест стотинки/ за периода от 20.06.2019 г. до 19.01.2020 г.,
представляваща мораторна лихва; както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 29,05 лева /двадесет и девет лева и пет стотинки/
заплатена държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е
бил открит на известните адреси в страна и уведомяването му е станало по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК на кредиторът
е било указано предявяване в срок на иск за установяване на вземанията. Това „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. чрез чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България е направило в настоящото производство.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение : 1. Главницата по кредита съгласно
погасителен план е 1593.55лв., от които изплатени от длъжника – 421.53лв. и
салдо към 20.06.2019г., когато кредита става изискуем главницата е 1172.02лв.;
2. Възнаградителната лихва за периода от 20.05.2019г. до 20.07.2020г. е в
размер на 213.23лв.; 3. Мораторната лихва за периода от 20.06.2019г. до
19.01.2020г. е в размер на 69.67лв.
В производството е назначена и
съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че печатният текст в договор за кредит № CREX-16378***, сключен на
12.09.2018 г. състоящ се
от седем страници е серифен вид, формат “Garamond”, с размер P11,5. Печатният текст в Приложение № 2 към
чл.5, ал.2 от ЗПК състоящо се от 2 страници е серифен вид, формат “Garamond”, с размер P11,5. Печатният текст в Застрахователен
сертификат състоящ се от 7 страници е несерифен вид, формат „Arial
Narrow“ с размер Р10. Печатният текст в
Декларация за предоставяне на личните данни състояща се от 5 страници е серифен
вид, формат “Garamond”,
с размер P10,5. В своята съвкупност договорът и
документите към него се различават по вид, форма и размер и не отговарят на изискванията
по чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит по тези показатели.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява
допустим, а по същество частично основателен. Съдебно счетоводната експертиза
назначена в производството безспорно доказва, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК ответника е имал задължение към ищцовото дружество в следните размери : 1.
Главница в размер на 1172.02лв.; 2. Възнаградителната лихва за периода от
20.05.2019г. до 20.07.2020г. е в размер на 213.23лв.; 3. Мораторната лихва за
периода от 20.06.2019г. до 19.01.2020г. е в размер на 69.67лв., като по ч.гр.дело
№ 91/ 2020г. по описа на Районен съд – Исперих е присадена главница в
посочаният от вещото лице размер, не е присъдена възнаградителна лихва, а
мораторната лихва за периода от 20.06.2019г. до 19.01.2020г. е в размер на
67.66лв. Ответника не е ангажирал в процеса доказателства за погасяване на
задълженията си спрямо ищцовото дружество, поради което същите се явяват
дължими.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, обаче, е установила че в своята съвкупност
договорът и документите към него се различават по вид, форма и размер и не
отговарят на изискванията по чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит по
тези показатели. Тази разпоредба регламентира, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. От своя страна нормата на чл.22 от Закона за потребителският кредит
сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а при това обстоятелство съгласно чл.23
от същия закон потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Пред Съдът на ЕС е било образувано дело С –
535/ 2020г., по което съдът е постановил определение от 14.04.2021г., с което е
дал отговор на въпроса: Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от
Директива № 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/
102/ ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит
– неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (чл.10 параграф 2 буква Б от Директивата) и условията на застраховката (чл.10 параграф 2 буква О от Директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването,
предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Посочил е, че
целта на Директива 2008/ 48 е да хармонизира някои аспекти на правната уредба
на държавите членки отнасящи се до договорите за потребителски кредит. Член 22
параграф 1 от същата Директива уточнява, че до колкото тя съдържа хармонизирани
разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в посочената директива. Макар Директива
2008/ 48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за
потребителските кредити от съображение 44 от нея следва, че с оглед на гарантиране
на прозрачности стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна хармонизация
държивите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки за
регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уварят, че
посочените мерки не влизат в противоречие с хармонизираните от тази директива
области. По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че представената преди или по време
на сключването на договора информация относно условията на договора и
последиците от сключването му е от основно значение за потребителите. Що се
отнася до условията на които трябва да отговаря информацията, която трябва да
бъде представена на потребителя в договора за кредит, чл.10, параграф 1 от
директива 2008/ 48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на
хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава
екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от директивата изброява информацията,
която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така
че, както се уточнява в съображеие 31 от посочената директива, потребитилят да
може да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор.
Доколкото в Директива 2008/ 48 не се определят подробно форматът и размерът на
шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника при
сключване на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по
принцип компатентни да установят правила както и относно конкретната форма на
представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването и от
страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето
на посочената в чл.10 параграф две от Директивата информация по ясен и кратък
начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10 алинея едно ЗПК гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и ще възпрепятства използването на дребен шрифт,
който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване
на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния
потребител. Националната правна уредба се ограничава да предвиди правила
относно формата, в която трябва да се представи информацията, и не налага
задължения за предоставяне на допълнителна информация извън хармонизирано
установената в член десет параграф две от Директива 2008/ 48. Поради това член
10 параграф две и член двадесет и две параграф едно от Директива 2008/ 48
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Горното тълкуване
е задължително, съгласно чл.633 ГПК, поради което следва да се приложи в
настоящият случай. На осн. чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи по кредита на осн. чл.55 ЗЗД.
Чистата
стойност на кредита в случая възлиза на сумата 1172.02лв., която следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 91/ 2020г.
по описа на Районен съд – Исперих – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, тъй като тя се дължи като последица от уважаване на главният иск за
главницата.
Съобразно
уважената част от исковите претенции на ищцовото дружество се следват разноски
в настоящото исково и по заповедното производства в следните размери : по
настоящото исково производство сумата 728.87 /седемстотин двадесет и осем лева
и осемдесет и седем стотинки/, включваща част от заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, депозит за особен
представител и два депозита за експертизи и по ч.гр.дело № 91/ 2020г. по описа
на Районен съд – Исперих сума в общ размер на 74.74 /седемдесет и четири лева и
седемнадесет и четири стотинки/ включваща част от заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл.22 в.в. чл.10, ал.1 от Закона за потребителският кредит, Договор за
потребителски кредит № CREX – 16378026/
12.09.2018г. сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България,
в качеството му на Кредитодател и С.Р.Р., ЕГН
********** *** в качеството му на
Кредитополучател (Потребител).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника С.Р.Р., ЕГН ********** *** че същият дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България,
представлявано от законния представител Димитър Д. сумата 1172.02 /хиляда сто
седемдесет и два лева и две стотинки/, представляваща Главница по Договор за
потребителски кредит № CREX – 16378***/
12.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.дело № 91/ 2020г. по описа на Районен съд – Исперих – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искът на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, град София, представлявано от Димитър Д.,
чрез юрисконсулт Н.М. срещу С.Р.Р. ***, с която молят да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият им дължи следните суми : 67.66 /шестдесет и седем лева и шестдесет и шест
стотинки/ – мораторна лихва за периода от 20.06.2019г. до 19.01.2020г. по Договор
за потребителски кредит № CREX – 16378026/
12.09.2018г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради недължимост на лихви съгласно
разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителският кредит.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.Р.Р., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., представлявано
от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, град София, представлявано от Димитър Д. за разноски по настоящото
исково производство сумата 728.87 /седемстотин двадесет и осем лева и осемдесет
и седем стотинки/ и по ч.гр.дело № 91/ 2020г. по описа на Районен съд – Исперих
сума в общ размер на 74.74 /седемдесет и четири лева и седемнадесет и четири стотинки/
съобразно уважената част от исковата претенция.
След влизане в сила на съдебното
решение препис от него да се приложи по ч.гр.дело № 91/ 2020г. по описа на
Районен съд – Исперих с оглед правните последици по чл.416 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :