Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.04.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2985 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.12.2018 год., постановено по
гр.дело № 32226/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, е осъден ответника З.“Б.И.“-АД,
ЕИК *******, с адрес: *** да заплати на ищеца
Г.М.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от
1000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП- 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата част до
пълния предявен размер от 6000 лв. С
решението на съда е осъден ответника З.“Б.И.“-АД, ЕИК *******, с адрес: *** да заплати на ищеца Г.М.М., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 96,66 лв. деловодни
разноски. С решението на съда е осъден ищеца Г.М.М., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на ответника З.“Б.И.“-АД, ЕИК *******, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
сумата от 400 лв. деловодни разноски. С решението на съда е осъден ответника З.“Б.И.“-АД,
ЕИК *******, с адрес: *** да заплати на
адв.М.Н. Трайкова, адрес: ***, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., сумата
от 80 лв. деловодни разноски.
Срещу
решението на СРС, 78 с-в е постъпила
въззивна жалба от
Г.М.М., подадена чрез пълномощника й адв.М.Н., с искане същото да бъде отменено, в частта в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ/ отм./ за разликата над 1000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 6000 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано, като постановено
в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.Твърди се, че присъденото с обжалваното решение,
обезщетение е в занижен размер, с оглед претърпените от ищцата неимуществени
вреди. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението, в обжалваната част и да уважи изцяло предявения
иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата
страна- ответник З.“Б.И.“***, чрез пълномощника си адв.М.Г., оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната от ищцата част, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като краен резултат, поради което настоящата въззивна инстанция
споделя окончателния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на
предявения от ищцата Г.М.М. срещу ответника З.“Б.И.“*** иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в частта в която същия е отхвърлен за разликата над 1000
лв. до пълния предявен размер от 6000 лв. В процесния
случай крайните изводи на съда относно неоснователност на исковата претенция на
ищцата, в частта с която същата е отхвърлена/ за разликата над 1000 лв. до
пълния предявен размер от 6000 лв./ са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
В настоящия случай не се спори, а
това се установява и от събраните доказателства, че са налице всички
предпоставки по чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ за ангажиране на отговорността на ответника, като
застраховател на деликвента по "Гражданска
отговорност" за причинените на ищцата неимуществени вреди от
ПТП, станало на 02.10.2017 г. в гр.София. Спорният въпрос по делото е относно размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпени от нея
неимуществени
вреди- болки и страдания. Съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по риска
„Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от
въззивния съд.
Във връзка с доводите в
жалбите относно конкретно определения
размер на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Понятието,,
справедливост " по смисъла на чл.52
от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в
този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът
следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният
интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението - така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. В случая от приетото по делото заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- медицинска
експертиза /СМЕ/, което съдът кредитира изцяло,
като компетентно и обективно изготвено се установява, че в резултат на настъпилото на 02.10.2017 г. ПТП ищцата е получила контузия
на долната част на гърба и таза. Установява се, че при ищцата е налице
повърхностна травма на тялото, без засягане на вътрешни органи в гръдния кош и
корема, без счупване на части от гръбначния стълб и таза. Претърпените болки и
страдания от ищцата били с умерен
интензитет непосредствено след
процесното ПТП за около 14-15 дни. Установява се също така, че полученото
травматично увреждане от ищцата на 02.10.2017 г. е в причинна връзка с ПТП на
същата дата, както и че получената травма от ищцата не е довела до остатъчни
прояви при пренатоварване и влошаване на атмосферните условия.
С оглед така установеното от заключението на СМЕ и
от кореспондиращите му свидетелски показания, и съобразно посочените по
-горе критерии, въззивният съд намира, че съответно на справедливостта би било
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на сумата от 1000 лв./ хиляда
лева/. Т.е. основателна е предявената от ищцата искова претенция по чл.432,
ал.1 от КЗ до размер на сумата от 1000 лв./ хиляда лева/, представляваща обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди от ПТП, станало на 02.10.2017 г. в
гр.София. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди настоящата въззивна инстанция взе предвид: характера и
тежестта на увреждането на здравето на ищцата, изхождайки от характера на
получените травматични увреждания, периодът на лечение на причинените контузии
и настъпилите от тях последици за здравето на ищцата, продължителността на
понесените във връзка с уврежданията болки и интензивността им, начинът на
причиняване на телесните увреждания и стреса, възрастта на пострадалата, както
и обстоятелството, че травмите поотделно
и заедно в тяхната съвкупност, както и изживяването на стресиращата ситуация
около причиняването им се е отразило очевидно неблагоприятно на физическото и
психическото състояние на пострадалата ищца.
На
следващо място общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на обществото е обусловено и от съществуващата икономическа
конюнктура в страната към релевантния за спора момент. За да бъдат отчетени
реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл.52 от ЗЗД,
следва да бъдат взети предвид и обсъдени и лимитите на застрахователно покритие
по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от
която произтича отговорността на ответника- застраховател. Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за
неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия,
чийто обективен белег са и лимитите на застраховане макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост /в този
смисъл- Решение № 31/25 март 2014 г. по т.дело № 1203/2013 г. на ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т.дело № 990/2017г. на ІІ т.о. на ВКС,
Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.дело № 1423/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и
др./.
Посочените
факти, които в съвкупността си формират съдържанието на понятието
„справедливост”, мотивират настоящия въззивен състав да приеме за неоснователни
изложените във въззивната жалба на ищцата
оплаквания, че размерът на обезщетението за претърпените от нея неимуществени
вреди, в резултат на ПТП, станало на 02.10.2017 г. в гр.София, е определен от
първоинстанционния съд в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, че същия е занижен
и не удовлетворява залегналото в закона изискване за справедливост. Спазвайки
задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., съдът приема, че обезщетение за
неимуществени вреди от 1000 лв./ хиляда лева/ е съответно на
справедливостта, същото не е занижено не
само от гледна точка на действителния обем на вредите претърпени от ищцата, а и
с оглед съществувалата към момента на увреждането /02.10.2017 г./ обществено -
икономическа обстановка в страната. Динамично променящата се икономическа
конюнктура намира отражение в непрекъснато нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната отговорност „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, от която произтича отговорността на ответника -
застраховател. От друга страна лимитите не са самостоятелен критерий при
прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, но следва да бъдат
отчетени при формиране на размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди. Определянето на по-голяма от процесната сума от 1000 лв./ хиляда лева/, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предвид характера на
увреждането, което не е довело до трайно влошаване на здравословното състояние
на ищцата и периода на възстановяването й, би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване. В тази връзка,
първоинстанционният
съд, след като е достигнал до същия правен
извод и е уважил предявения иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ до размер на сумата от 1000 лв., и е отхвърлил
същия за разликата над 1000 лв. до размер на сумата от 6000 лв. е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед на така изложените съображения и
поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК, следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
При
този изход на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата
инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна- ответник, следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. за въззивната инстанция
по договор за правна защита и съдействие от 15.02.2019 г.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.12.2018 год., постановено
по гр.дело № 32226/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 78 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.“Б.И.“-АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.