Определение по дело №20/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278 от ГПК, във вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.

С разпореждане № 353/17.07.2015 г., постановено по ч.Г.д. № 941 по описа за 2015 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил искането на О. Д. "З. - Г.К. срещу П. М. К. от Г.К., за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК - договор за аренда на земеделски земи от ДПФ № 08/13.04.2009 г. за сумата от 1 429 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за арендно плащане за стопанската 2013/2014 г. в размер на 714.50 лв. и за 2014/2015 г. в размер на 714.50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 17.07.2015 г. до окончателното изпълнение, с посочена втора за това дата - 18.07.2015 г,. както и лихва за забава от 130.27 лв. за периода от 01.10.2013 г. до 17.07.2015 г. върху сумата от 714.50 лв. и лихва за забава от 57.65 лв. периода от 01.10.2014 г. до 17.07.2015 г. върху сумата 714.50 лв., както и разноски по делото за държавна такса.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател О. Д. "З. - Г.К., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че съгласно чл.33, ал.4 от ЗСПЗЗ правомощията на министъра на земеделието и храните по приложението на закона могат да се упражняват и от писмено упълномощени от него лица. Въз основан на цитираната разпоредба, както и на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, със заповед № РД 46-552/22.06.2015 г. на Министъра на земеделието и храните била допълнена заповед № РД 46-420/25.11.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, допълнена със заповед № РД 46-267/06.03.2015 г. и заповед №РД 46-473/19.05.2015 г., с която били делегирани правомощия на Й. Г. — директор на О. Д. „З. Г. К., да подава заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземания произтичащи от непрекратени договори за наем или аренда, относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми. Твърди се също, че съгласно т. 3 от заповед № РД 09-410/10.05.2010 г. на Министъра на земеделието и храните средствата по сключените договори за отдаване под наем и аренда на земи от ДПФ, следвало да постъпват по банковите бюджетни сметки на областните дирекции „З. и да се отразяват счетоводно като приход на областните дирекции. В тази връзка се сочи, че правоимащо лице, което да пристъпи към принудително изпълнение, бил директорът на ОЗД. Моли съда отмени обжалваното разпореждане на РС - К. като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от лице, което има правен интерес от обжалването. По същество разгледана същата е неоснователна.

Основният довод, изложен в частната жалба е, че съгласно чл.33, ал.4 от ЗСПЗЗ правомощията на министъра на земеделието и храните по приложението на закона могат да се упражняват и от писмено упълномощени от него лица. В тази връзка в жалбата се сочи, че със заповед № РД 46-552/22.06.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, били делегирани правомощия на Й. Г. — директор на О. Д. „З. Г. К. да подава заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземания произтичащи от непрекратени договори за наем или аренда, относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми. В жалбата се прави искане да бъде приета като доказателство цитираната заповед № РД 46-552/22.06.2015 г. на Министъра на земеделието и храните. Такава заповед, обаче не е приложена към жалбата, нито се намира в кориците на делото. Ето защо, следва да се приеме, че твърдението на частния жалбодател за упълномощаване на Директора на ОЗД за подаване на заявления за издаване на заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е недоказано. Поради тази причина и жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

В заключение, и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че заповедното производство е строго формално, като заповедният съд няма правомощието да оставя без движение подаденото заявление и да дава указания за поправянето му, а се произнася въз основа на приложените от заявителя доказателства. В този смисъл, след като пред първоинстанционния съд не са били представени доказателства относно упълномощаването на директора на ОДЗ, то обосновано и правилно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било отхвърлено.

Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. 2716/30.07.2015 година, подадена от О. Д. "З. - Г.К., против разпореждане № 353/17.07.2015 г., постановено от Кърджалийския районен съд по ч.Г.д. № 941 по описа за 2015 г. на същия съд, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1. 2.