№ 14866
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110177750 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Ц. Б. Н. с ЕГН **********, срещу „***“ ***, с
която е предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 357, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 10 000
лева неплатено еднократно допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата.
Претендира законна лихва върху главницата, както и разноски, включително за проведено
обезпечително производство.
Ответното дружество в срок не представя отговор и не взема становище по исковете /при
дадени указания да се представи пълномощно за представителна власт и неизпълнението им
в срок съдът счита, че отговор не е постъпвал/. Представя обаче писмена защита, в която
формулира искане за отхвърляне на иска, претендира разноски и прави възражение на
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Представен е трудов договор № ***, съгласно който, „***“ *** /работодател/ възложил на Ц.
Б. Н. /служител/, изпълнение на функциите на длъжността „***“ с уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 11 111.11 лева.
Приложена е справка за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Представено е допълнително споразумение към посочения трудов договор, съгласно което,
страните в производството се споразумели, считано от 01.01.2024 г., в полза на служителя да
се изплаща еднократно допълнително възнаграждение в размер на една брутна работна
заплата, платимо до месец юни на годината, за която се отнася и еднократно допълнително
възнаграждение в размер на една брутна работна заплата, платимо към месец декември на
1
годината, за която се отнася.
От представена заповед № ***. за прекратяване на трудов договор № ***, се установява, че
на 25.11.2024 г., процесното трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие.
Приложено е извлечение от сметката на ищцата за периода декември 2023 г. – декември 2024
г. относно получени трудови възнаграждения, както и фиш за заплата за месец ноември 2024
г.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
За основателността на иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал труд през исковия период от време, като между него и ответника по силата на
наредба, друг нормативен акт, колективен или индивидуалния трудов договор, или с
вътрешен акт на работодателя е уговорено изплащането допълнително възнаграждение и
размера на полагащото му се допълнително възнаграждение за положения труд. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Както бе посочено, с допълнително споразумение към процесния трудов договор, страните в
производството се споразумели, считано от 01.01.2024 г., в полза на служителя да се
изплаща еднократно допълнително възнаграждение в размер на една брутна работна
заплата, платимо до месец юни на годината, за която се отнася и еднократно допълнително
възнаграждение в размер на една брутна работна заплата, платимо към месец декември на
годината, за която се отнася. В същото не е посочено дали възнаграждението е обвързано с
постигане на определени резултати.
По делото липсват доказателства процесната претенция да е удовлетворена. Доколкото
трудовото правоотношение е прекратено през месец декември, то следва, че еднократното
възнаграждение се дължи пропорционално на отработеното време, тъй като макар и да
липсва подобна изрична уговорка, изплащане на пълния размер на допълнителното
възнаграждение, в случай че трудовото правоотношение е прекратено преди момента на
плащане, би довело до неоснователно обогатяване. Подобни възнаграждения се уговарят
най-вече с цел стимулиране на служителите, поради което следва да се приеме, че се дължи
такова в размер на 8 333,33 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева,
искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е представила списък, с който претендира сумата от 2000 лева за адвокатско
възнаграждение по настоящото производство и 2000 лева за адвокатско възнаграждение по
обезпечителното производство, както и 40 лева за държавна такса по молба за обезпечение и
2
94 лева такса към съдебен изпълнител за образуване на изпълнително производство, като са
представени доказателства за разноските за адвокатско възнаграждение и таксата към ЧСИ.
В полза на ищцата следва да се присъди само едно адвокатско възнаграждение, тъй като се
касае за един и същи предмет на производствата, или съразмерно с уважената част, се
следват разноски в размер на 1 745 лева.
Ответникът също претендира разноски за адвокатско възнаграждение, представено е
доказателство за плащане, като съразмерно с отхвърлената част, му се дължат разноски в
размер на 260 лева. Формулираното за пръв път в писмената защита възражение за
прекомерност не може да се обсъжда, тъй като не е достигнало до знанието на другата
страна, за да може тя на свой ред да вземе становище. Валидно такова може да се предяви до
края на съдебното дирене, а в случая това става след този момент – протоколното
определение е от 20.05.2025г., писмената защита е подадена на 03.06.2025г.
Ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважения иск,
както и за исковете, за които производството е прекратено, общо в размер на 776,23 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ „***“ *** с ЕИК *** и седалище гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Б. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата 8 333,33 /осем хиляди
триста тридесет и три лева и 33 стотинки/ лева, представляващи допълнително трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва считано от 31.12.2024 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Б. Н. с
ЕГН ********** сумата 1 745 /хиляда седемстотин четиридесет и пет/ лева разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Б. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ *** с ЕИК *** сумата 260 /двеста и шестдесет/ лева разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „***“ *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 776,23 /седемстотин седемдесет и шест лева и 23 стотинки/
лева дължима държавна такса.
3
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4